№ 29449
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110134768 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
По заявление на „Банка ДСК“ АД от 29.06.2022г. е образувано ч.гр.д.№
34768/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на заявителя по договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г.,
сключен с длъжника Р. С. С..
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, което е в
срока по чл.414 ГПК, тъй като е депозирано още на 07.09.2022г., въпреки че заповедта
е била връчена на адресата от ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова на 12.10.2022г., за
което е приложена разписката за връчване. Възражение с изложени допълнителни
мотиви е постъпило и на 27.10.2022г.
Едновременно с възражението е било направено искане за спиране на
принудителното изпълнение по заповедта с довод, че вземането е недължимо като
погасено по давност и като основано на неравноправни клаузи по договора за кредит.
Излагат се твърдения, че банката веднъж е образувала заповедно производство по
същия ред, в което се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на извлечение от счетоводните си книги, като се е позовала на обявена
предсрочна изискуемост на кредита, обявена на кредитополучателя на 26.10.2016г., от
който момент е започнала да тече погасителна давност.
При извършване преценка за основателност на искането за спиране, съдът
съобрази следното:
Приложени са документи, от които се установява, че Р. С. С. е сключил два
договора с „Банка ДСК“ АД – договор за кредит от 30.07.2008г. и договор за кредит от
1
09.11.2007г. (процесния договор). През 2013г. по искане на банката са били образувани
две заповедни производства. Първото от тях се е развило по ч.гр.д.№ 27503/2013г. на
СРС, 34 състав, по което е била издадена заповед по чл.417 ГПК за дължими суми въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договора за кредит от
30.07.2008г. Длъжникът признава, че заповедта е влязла в сила, тъй като е просрочил
възражението си по реда на чл.414 ГПК, за което се е развило съдебно производство.
Второто дело е ч.гр.д.№ 27502/2013г. на СРС, 37 състав, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължими суми по договор за ипотечен
кредит от 09.11.2007г., вземанията по които са били обявени за предсрочно изискуеми,
поради необслужване на кредита. Видно от разписка към покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№ 510/2013г. на ЧСИ Татяна Водиченска – Никитова, двете
заповеди са били връчени на Р. С. С. на 31.10.2016г. При служебна справка се
установи, че заповедта по ч.гр.д.№ 27502/2013г. на СРС, 37 състав, е била обезсилена с
разпореждане от 27.04.2019г., поради непредявяване на искова молба от заявителя по
реда на чл.422 ГПК в срока по чл.415 ГПК.
Със заявление от 29.06.2022г. кредиторът е поискал издаването на заповед за
дължимите суми по същия договор за кредит от 09.11.2007г., за което няма пречка, но
се позовава на обявена предсрочна изискуемост с писмо, връчено на
кредитополучателя на 12.05.2022г., което е в разрез с приложените от длъжника в
заповедното дело доказателства за обявена предсрочна изискуемост по този договор
още с връчване на заповедта по ч.гр.д.№ 27502/2013г. на СРС на 31.10.2016г.
В писмо от 29.12.2016г., адресирано до кредитополучателя, „Банка ДСК“ АД
признава, че заповедите ч.гр.д.№ 27502/2013г. на СРС, 37 състав, и по ч.гр.д.№
27503/2013г. на СРС, 34 състав, са били връчени на адресата на 31.10.2016г. Със
същото писмо се посочва, че договорът от 09.11.2007г. е бил неколкократно
преструктуриран с подписване на анекси, каквито не са били представени по
настоящото дело, като е видно, че тези промени не касаят срока за издължаване,
поради което вероятно се отразяват на месечната погасителна вноска, след като
включват нови гратисни периоди за издължаване. Налице е и твърдение от страна на
длъжника в настоящото производство, че плащанията, правени от него за погасяване на
задължението, не са били отнасяни по реда на чл.76 ЗЗД, а по друг ред, който се
отразява на общия дълг, поради което спори размер на вземанията.
При така изведените обстоятелства, съдът намира, че следва да уважи искането
на длъжника Р. С. С. за спиране на принудителното изпълнение по заповедта.
Установи се, че кредиторът „Банка ДСК“ АД е упражнила правото си да измени
едностранно договора за ипотечен кредит от 09.11.2007г., като отнеме преимуществото
на срока и обяви вземанията по него за изцяло предсрочно изискуеми, което се е
осъществило в правния мир най-късно на 31.10.2016г., а не както се твърди – на
2
12.05.2022г., което има значение при евентуална преценка за погасяване на вземанията
по давност при развиване на същинското исково производство. Същевременно, може
да се обоснове извод, че размера на вземанията са неправилно изчислени по
потребителския договор – спор, който може да се реши само в рамките на
състезателното производство. Спирането следва да се допусне без обезпечение.
Допускането на такова е неоправдано както поради наличието на писмени
доказателства за обосноваване на твърдение, че вземането по заповедта не се дължи,
така и по причина, че длъжникът не разполага със средствата до размера на търсените
вземания, щом не ги е погасил, което би отрекло подобна мярка за обезпечаване
правата на кредитополучателя по потребителския договор, който без нея би дори
загубил имота си като последица от извършена публична продан по образуваното въз
основа на заповедта изпълнителното дело.
Доводите на длъжника за недължимост на вземанията по процесния договор,
обосновано с неравноправност на клаузите, не се споделя от настоящия съд.
Твърдяната неравноправност се основава на изброяване на текстовете от договора и
ОУ към него, които касаят плащанията и цитиране на разпоредби на чл.143 ЗЗП, без
взаимовръзка помежду им, т.е. липсва обосновка. Отделно от това, съдът намира, че
подобно позоваване може да е причина за спиране на принудително изпълнение само
при предприето от кредитополучателя плащане на поне чистата заемна сума –
главница по договора за кредит. В случая, плащанията са спрени 11 година преди
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК и никаква част от дълга по пера не е била
погасявана, т.е. тук не става въпрос за спор относно размера на възнаградителната
лихва и дължимостта на неустойката, респ. на мораторните лихви и техния размер,
като последица от твърдяната неравноправност в някои клаузи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА, на основание чл.420 ГПК, принудителното изпълнение по заповед за
незабавно изпълнение, издадена на 25.07.2022г. по ч.гр.д.№ 34768/2022г. на СРС, 55
състав, за вземания на заявителя „Банка ДСК“ АД, ЕИК .... срещу Р. С. С., ЕГН
**********, по договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., въз основа на която
заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 389/2022г. на ЧСИ Татяна
Водиченска - Никитова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
3
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4