Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр.Шумен, 28 Февруари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р.
Хаджииванова
2. С. С.
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №486 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №318 от 15.10.2019г. постановено
по гр.д.№1048/2019г. на НПРС, съдът е уважил молбата на С.С.М. и М.Б.Н.,
действащ чрез своята майка и законен представител С.М. за издаване на заповед
за защита срещу Б.Н.Р. и Н.Р.С. по ЗЗДН. С издадената заповед за защита ответниците
са били задължени да се въздържат от упражняване на домашно насилие спрямо
молителите, забранено им е било да приближава на по - малко от 100 метра молителите
и обитаваното от тях жилище за срок от една година шест месеца, и е наложена
глоба на ответниците в размер на по 350 лева. С решението са присъдени
деловодни разноски на молителката в размер на по 300 лева, дължими от всеки от
ответниците, а ответниците са осъдени да заплатят държавна такса в размер на по
25 лева. Недоволни от така постановеното решение останали ответниците, които го
обжалват, като сочат доводи за неправилност на акта, по подробно изложени
съображения. Молят решението да бъде отменено, и постановено ново, с което
молбата по чл.4 от ЗЗДН да бъде отхвърлена изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и
законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично
основателна.
Районен съд Н. п. е бил сезиран с искане за защита по
ЗЗДН от С.С.М. и М.Б.Н., действащ чрез своята майка и законен представител С.М.
срещу Б.Н.Р. и Н.Р.С.. В молбата си /депозирана в съда на 06.08.2019г./ излага,
че с Б.Р. са родители на малолетното
дете М.Б.Н., като живели за кратко време на семейни начала. С Решение
№200/22.06.2018г.на НПРС родителските права над детето били предоставени на
майката, а на бащата бил определен режим за лични контакти. Бащата бил осъден
да заплаща на детето си ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. На
20.07.2019г.в 10:00 часа, бащата Б. отишъл да вземе детето си в изпълнение на
решението на режим за лични отношения. На следващия ден -21.07.2019г. около 16:20
часа, когато дошъл да върне детето в дома ѝ, в негово присъствие ѝ
ударил шамар, хванал я за гушата, счупил дисплея на телефона ѝ с удар в
земята. След половин час звъннал и казал, че ще убие нея, детето им и
родителите ѝ. Сочи, че бащата на първия ответник – Н.Р.С. и се обадил
през нощта на 21.07.2019г. и на 23.07.2019г.по телефона, заявявайки ѝ, че
щял да се саморазправя с нея и, че им оставали 23 часа живот, както и, че я
следял и ѝ оставало малко време да живее. Ответната страна оспорва
твърденията на молителката, свързани с упражнено от тях домашно насилие, и
излагат коренно различна фактическа обстановка на инцидента по между им при
връщане на детето, и в последствие.
В представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, изложената в молбата фактическа обстановка, с
твърдения за осъществено психическо и физическо насилие от ответниците над нея,
и от първия ответник над детето. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, се установява че страните са живели на съпружески начала за
кратко време, и имат общо дете от това съжителство, като от 2015г. са
разделени. Влошените отношения между страните, датирали от значително време,
като след раздялата им и образуваното дело за упражняването на родителските
права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете, те се
задълбочили. От изготвения социален доклад от ДСП Н. п. е видно, че след
проведено социално проучване и продължителна работа със страните по делото,
били провеждани многократни разговори и екипни срещи с цел изглаждане на
взаимоотношенията между възрастните и достигане на договорки за осъществяването
на срещи между баща и син. Във връзка с незадоволителни резултати и отказ
за съдействие от майката на служители на
ОЗД, Директора на ДСП издал задължително предписание
№П/Д-Н-НП-001/12.02.2019г.на осн.чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗД във връзка с чл.18 ал.4
от ППЗЗД за срок от шест месеца, като майката се задължавала да осигурява
възможност и право на бащата за осъществяване на лични контакти със сина си, да
съдейства на ОЗД за изпълнение на заложените в плана за действие цели и да
оказва съдействие при ползване на социални услуги в общността. От издаване на
предписанието до момента били осъществени единствено две срещи между бащата Б.
и сина му М. чрез съдействието на ЧСИ. Отдел „Закрила на детето„ излагат, че
има изградена емоционална връзка между баща и син и е необходимо гостуванията и
срещите да продължат с цел недопускане на настъпването на т.нар.синдром на
родителско отчуждение. От приложените по делото: преписка №280000-1891/19г.по
описа на РУ Нови пазар, аудиозаписи от комуникационно-информационната система
на НС 112 при РЦ В. от 21.07.2019г. /макар и веществените доказателства да не
са събрани в съответствие с чл.204, ал.3 от ГПК/, показанията на разпитаните по
делото свидетели, безспорно се установява че на 20.07.2019г., в изпълнение на
определения режим на лични контакти между детето М. и неговия баща Б.Р., детето
е било взето от дома на майката с помощта на ЧСИ, като е пренощувало в неговия
дом в гр.Каолиново. При предаване на детето на следващия ден - 21.07.2019г., ответникът
Б.Р. върнал детето в дома на молителката, като при опита на молителката да
изиска от бившия си съжител обяснения защо не заплаща редовно присъдената
издръжка, той слязъл от колата, ударил ѝ шамар, и я хванал за гушата, като
горното станало пред очите на детето М.Н.. Установено е и, че втория ответник Н.С.,
че на 21.07.2019г. вечерта около 23:00часа е отправил по телефона заплахи към
молителката и членовете на нейното семейство, свързани с живота и телесната им
неприкосновеност.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на твърденията ѝ, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. От една страна отправени ругатни и обидни думи могат да засегнат себеоценка и да накърнят чувството за достойнство на човек, но те не могат да се квалифицират като психическо насилие. Психическото насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване на душевния баланс. В настоящия случай съдът намира, че въпреки проведеното частично насрещно доказване на ответната страна, при което достоверността на част от описаните в декларацията актове на домашно насилие, е незначително разколебана, установената физическо насилие от първия ответник над молителката и психическо над детето /съобразно чл.2, ал.2 от ЗЗДН/, и заплаха за живота отправена от втория ответник, са от категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици в съзнанието на молителите от упражненото психическо и физическо насилие. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. С оглед характера и степента на интензивност на осъщественото от ответника домашно насилие, съдът намира, че адекватните мерки по смисъла на чл.5 от ЗЗДН са да бъде задължен първия ответник Б.Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите, и да му бъде забранено да приближава на по - малко от 100 метра молителката С.М. и обитаваното от нея жилище, находящо се в с.М...., за срок от дванадесет месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 06.08.2019г. /въпреки пропуска на първоинстанционния съд да уточни началния момент на срока на мярката, който по принцип, при липса на заповед за незабавна защита тече от постановяване на решението, въззивния съд, следва да го конкретизира/, с изключение на времето, определено на Б.Р. за лични контакти с детето М.Н.. Нецелесъобразно и неоправдано е изградената емоционална връзка между бащата и детето да бъде прекъсвана за такъв продължителен период от време, какъвто е приел съдът. Постановените защитни мерки спрямо детето по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и предл. 2 ЗЗДН, се явяват несъответни и неадекватни на тежестта на домашното насилие спрямо него (прието по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН), поради което първоинстанционното решение относно тези мерки за защита на малолетния въззиваем следва да бъде отменено, като неправилно, и следва да се издаде съответно нова заповед за защита в полза на детето, само с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. По отношение на втория ответник Н.С., съдът намира, че наложените мерки за защита от първоинстанционния съд са адекватни на характера и степента на интензивност на осъщественото от ответника домашно насилие, поради което и решението следва да се потвърди в тази част. И на двамата ответника следва да бъде наложена и глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, в размер на по 350 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която е забранено
на Б.Н.Р. да доближава М.Б.Н. и жилището му, и да се постанови друго, с което молбата
се отхвърли в тази част, а в частта, с която е определен срок на забраната да
приближава жилището на молителката М., следва да се измени, като се определи дванадесет
месечен срок считано от 06.08.2019г., с изключение на времето, определено на Б.Р.
за вземането и връщането на детето М.Н., съобразно определения режим на лични
контакти на бащата с детето. Горния начален срок следва да бъде определен и по
отношение взетата мярка срещу втория ответник. В останалата обжалвана част,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, присъдените в
първоинстанционното производство не следва да се променят. На въззиваемата
страна следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на по 300 лева от всеки от жалбоподателите.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №318 от 15.10.2019г. постановено по гр.д.№1048/2019г.
по описа на Районен съд - гр.Н. п., САМО
В ЧАСТТА, с която е уважена молбата на М.Б.Н. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител С.С.М. с ЕГН **********, за налагане
на мерките по чл.5, ал.1 т.3, предл.1 и 2 от ЗЗДН, и е ЗАБРАНЕНО на Б.Н.Р. с
ЕГН **********, ДА ДОБЛИЖАВА М.Б.Н., на адрес: ***, на разстояние не по-малко
от 100/сто/метра, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.Б.Н. с ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С.С.М. с ЕГН **********, за налагане на
мерките по чл.5, ал.1 т.3, предл.1 и 2 от ЗЗДН - забраняване на Б.Н.Р. с ЕГН **********,
да доближава М.Б.Н., на адрес: ***, на разстояние не по-малко от 100/сто/метра.
ИЗМЕНЯ Решение №318 от 15.10.2019г. постановено по гр.д.№1048/2019г. по описа на Районен съд - гр.Н. п., в частта, с която е определен срок на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН срок на мерките по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН /забрана на извършителя Б.Н.Р.
да приближава на по - малко от 100 метра С.С.М.
и обитаваното от нея жилище, находящо се в с.М...., от 12 месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по
чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело - 06.08.2019г., с изключение на времето,
определено на Б.Н.Р. за вземането и връщането на детето М.Б.Н., съобразно
определения режим на лични контакти на бащата с детето.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН срок на
мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН /забрана на извършителя Н.Р.С. с ЕГН ********** да
приближава на по - малко от 100 метра С.С.М. и обитаваното от нея
жилище, находящо се в с.М...., от 18
месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1
от ЗЗДН по настоящото дело - 06.08.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №318 от 15.10.2019г. постановено по
гр.д.№1048/2019г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, в останалата
обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН в полза на молителите,
съобразно определените с настоящото решение мерки, която заедно с преписите от
настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН на страните
и на Районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на
същата по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б.Н.Р.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М. с ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Р.С.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М. с ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.