Р Е Ш Е Н И Е
№ V-17
10.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На двадесети януари
през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 633 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №184 от 22.10.2018г. по гр.д.№710/15г. на РС- Несебър, е извършена делба на
недвижими имоти, както следва:
1. Изнесени са на публична продан допуснатите до делба недвижими
имоти: североизточен
близнак от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ V-229 в кв.9 по плана на гр. Несебър, на площ
от 59 кв. м., представляващ
към момента част от жилищна сграда с идентификатор № 51500.501.89.1 по КККР на
гр. Несебър, разположена в поземлен имот с идентификатор № 51500.501.89 по КККР на гр. Несебър,
ведно с обект с идентификатор № 51500.501.89.2 по КККР на гр. Несебър, представляващ преддверие и навес над
външна чешма, неразделна част от североизточния близнак, с пазарна стойност 418 901 лв., като е разпоредено действително получената при публичната продан сума да
се разпредели по равно /по 1/3 ид.ч./ между съделителите К.П.А., Т. П.Г. и С.П.З..
2. Съделителката Т.
П.Г. е осъдена да заплати на съделителя К.П.А. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 17 519 лв., равняваща се на дела ѝ в съсобствеността, представляваща 1/3 част от стойността на извършените
подобрения в описания по-горе имот, като претенцията по сметки е отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лв.
3. Отхвърлена е, като погасена по давност, претенцията по
сметки на К.П.А. против С.П.З. за сумата от 60 000 лв., равняваща
се на дела ѝ в съсобствеността, представляваща 1/3
част от стойността на
извършените подобрения в описания по-горе имот.
4. Съделителят А. е осъден да
заплаща на съделителката З., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК,
сумата от по 691 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 1/3 част от гореописания имот,
считано от влизане в сила на решението до
окончателното извършване на делбата.
5. Отхвърлена е претенцията по сметки,
предявена от Т. Г. срещу К.А., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на описаните по-горе съсобствени имоти за
периода 12.03.2016г.- 12.03.2018г.
6. Съделителят А. е осъден да заплати по сметка на Районен съд
Несебър сумата от 5585,35 лв. -
държавна такса за производството по съдебна делба, както и сумата от 4099,24 лв. - общо дължими държавни такси върху отхвърлената част от претенциите по
сметки .
7. Съделителката Г. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата
от 5585,35 лв. - държавна такса за производството по
съдебна делба, както и сумата от 820,76 лв. - общо дължими
държавни такси върху отхвърлената нейна претенция по сметки спрямо А., както и за уважената част от претенцията на А. спрямо нея.
8. Съделителката З. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд
Несебър сумата от 5585,35 лв. -
държавна такса за производството по съдебна делба.
9. Съделителят А. е осъден да заплати на основание чл. 355, изр. 2
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на съделителката З., сумата от 1610 лв.,
представляваща разноски по присъединените в производството по съдебна делба претенции по
сметки, от които 100 лв. - депозит за вещо лице и 1510 лв. - възнаграждение за един адвокат.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№9816/23.11.18г. по описа
на НРС, подадена от адв. Тортоланова и адв. Ранкова като пълномощници на К.П.А..
По нея първоначално е образувано в.гр.д.№303/19г. по описа на БОС, което е било
прекратено и върнато на НРС по реда на чл.80, ал.9 ПАС.
Тази жалба е предмет на настоящото
производство- в.гр.д.№633/19г. по описа на БОС, образувано след връщането на
делото от НРС във въззивната инстанция.
Съделителят А. е обжалвал решението по извършване на делбата в следните части:
1/ относно отхвърлените негови претенциите по сметки спрямо съделителите З.
/изцяло за 60000 лв./ и Г. /за отхвърлената част- 42481 лв./;
2/ в частта, с която е прието, че пазарната оценка на делбените имоти е
418 901 лв.;
3/ в частта, с която е уважена претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК,
предявена от С.З. против К.А..
Жалбоподателят е посочил, че в обжалваните от него части решението е
неправилно, понеже било постановено в нарушение на процесуалноправни и
материалноправни норми. Съдът не обсъдил в цялост събраните писмени и гласни
доказателства, не изследвал внимателно и в цялост направените от страните
твърдения, възражения, както и приетите по делото експертизи, поради което
достигнал до погрешни изводи. Съдът достигнал до изводи, неподкрепени от
събраните в процеса доказателства. Същевременно съдът приложил неправилно
процесуални и материално- правни норми.
По отношение на претенцията по сметки спрямо Т. Г. се сочи, че съдът
неправилно, в нарушение на процесуалните правила, приел СТЕ в с.з. на 3.10.2018г.,
а по-късно обосновал изводите си върху нейните констатации, че извършените от А.
подобрения са на стойност 52 557 лв., макар страната да е оспорила експертизата
като непълна, противоречива и неясна. Твърди се, че вещото лице е отговорило на
поставените му въпроси по толкова противоречив, неясен и непълен начин, че
всъщност липсвали мотивирани отговори на поставените въпроси. Затова счита, че
поради липса на оценка на част от подобренията, съдът достигнал до неправилен
извод за частична неоснователност на претенцията по сметки спрямо съделителката
Т. Г..
По отношение на претенцията по сметки спрямо С.З. се сочи, че съдът
погрешно възприел и тълкувал събраните доказателства. Направен е собствен
анализ на доказателствата и е изведен извод, че следва да се приеме, че
началният момент, от който е започнала да тече давността за погасяване на
претенцията му спрямо З. е 20.08.2015г., тъй като до началото на процеса А.
своил процесната сграда и противопоставял правото си на собственост на
останалите страни в процеса, а признал някакви права на останалите страни едва
след започването на процеса. Намира, че поради това съдът неправилно отхвърлил
претенцията му спрямо З. като погасена по давност.
Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда и по отношение
на претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, предявена от С.З. против К.А..
На последно място са въведени оплаквания срещу пазарната оценка на имота-
418 901 лв., посочена от в.л.Щерев, изготвил повторната експертиза. Изложени
са съображения.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него да се
постанови ново, с което претенциите му по сметки спрямо останалите съделители
бъдат уважени изцяло, а решението да бъде изменено в частта, с която е
определена пазарната стойност на имота 418 901 лв., като се приеме, че тя
е в размер на 301 400 лв.
Направено е доказателствено искане за допускане на нова експертиза, която
да отговори на въпросите, поставени в молбата, с която са предявени претенциите
по сметки и съдържащите се в доклада на съда от 14.05.2018г.
С разпореждане №2748 от
26.11.2018г. по гр.д.№710/15г. РС- Несебър е върнал въззивната жалба в частта
относно уважената претенция по чл.344, ал.2 ГПК на С.З. спрямо К.А. за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот в хода на
делото. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на
въззивника на 20.12.2018г. и е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
С определение №1014 от
30.05.2019г. по в.гр.д.№ 633/19г. на БОС- л.26, въззивната жалба е оставена без
разглеждане в частта, с която е оспорена пазарната оценка на имота-
418 901 лв., посочена от в.л.Щерев, а въззивното производство в тази му
част е прекратено като недопустимо. Това определението е потвърдено с Определение
№299 от 6.07.2019г. по ч.гр.д.№232/2019г.***, влязло в сила на същата дата.
Следователно предмета на въззивното производство включва единствено тази
част от решението на РС- Несебър, с която са отхвърлени претенциите по сметки
за извършени подобрения, предявени от А. срещу против Г. /частично/ и З.
/изцяло/.
В останалата, необжалвана от
страните част, решението е влязло в сила, поради което не подлежи на въззивна
проверка от настоящата инстанция- така чл.269, изл.1 от ГПК.
На 30.01.2019г., в хода на администриране на въззивната жалба на К.А. /в
срока за отговор/ е починала въззиваемата Т. П.Г. /получила лично преписа от
въззивната жалба на 22.01.2019г./, поради което във въззивното производство са
конституирани на нейно място, като въззиваеми, нейните наследници- съпругът Н.Т.Г.
и дъщерята Е.Н.Г. /виж удостоверение за наследници- л.21 от в.гр.д.№303/19г. по
описа на БОС/- така Определение №1014/30.05.2019г. по настоящото дело.
Още преди конституирането им като страни по делото, в срока за отговор на
тяхната наследодателка, същите са
депозирали писмен отговор /вх.№1413 от 20.02.2019г./ л.20 от в.гр.д.№303/19г.
на БОС, с който са поискали да бъдат конституирани като въззиваеми. По
същество са оспорили жалбата като
неоснователна. Двамата намират обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което намират, че следва да бъде
потвърдено. Считат, че експертизата относно подобренията е мотивирана и
въпреки, че не е в тяхна полза, не прави решението порочно. Намират, че
пазарната цена на имота е правилна и законосъобразна и няма основание да се
иска приемането на по-ниска такава с повече от 100 000 лв. В отговора са
посочили, че молят въззивната жалба на А. да се остави без уважение, а
решението, в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Отново преди конституирането им от въззивната инстанция, двамата са депозирали и изменение на
писмения отговор вх.№2594 от 3.04.2019г. по описа на НРС /л.9-11 от
настоящото дело/. С него са направили възражение за погасяване по давност на
задължението на наследодателката им Т. Г. към К.А. в размер на 17519 лв. за
извършените подобрения на съсобствения имот, която сума наследодателката им е
осъдена да заплати на А.с решението на първоинстанционния съд. Заявяват, че
това вземане е погасено по давност през 2016г. Заявяват, че това задължение на
наследодателката им, както и дължимата за делбеното дело държавна такса,
представляват лични задължения на наследодателката им, възникнали с оглед
личността ѝ, поради което се погасяват по давност с нейната смърт,
доколкото тя лично, по свое усмотрение не е направила възражение за погасяване
по давност на претенцията на А. против нея, така, както е сторила другата
съделителка. Заявяват, че нямат отношение към миналите действия и претенции и
не следва да носят отговорност за действията и решенията на наследодателката
си. Сочат, че подобренията, претендирани от А. са остойностени само по
експертна оценка въз основа на неговите твърдения, без да са представени
разходо-оправдателни документи /фактури или касови бонове на негово име/.
Заявяват, че при справка в търговския регистър се установява, че А. има участие
в много строителни фирми, поради което липсата на разходо-оправдателни
документи на негово име буди основателно съмнение, че разходите за СМР по къщата са осчетоводени
като фирмени. Считат, че извършените подобрения не представляват необходими
разходи за запазването на вещта, понеже съсобствениците не са получили известие
за това по чл.72 и 73 от ЗКН. Липсвал и съгласуван с НИНКН инвестиционен
проект. Нямало и отправена писмена покана от А. до останалите съделители за
необходимост от такъв ремонт. Акцентират и на това, че в претендираните
неотложни ремонтни дейности са включени такива за изграждане на лятна кухня,
която никога не е съществувала към сградата, нова баня, смяна на мокети, подове
и др., които нямат общо с естеството на необходимия ремонт. Намират, че тези
самоволни действия не само не увеличават стойността на къщата, която е паметник
на културата, увреждат интересите на останалите съсобственици. Заявяват, че
възприемат посочените задължения /18339,76 лв., включващи уважената претенция
по сметки, както и държавните такси в тежест на наследодателката им/ като лични
задължения на наследодателката им, погасени с нейната смърт. Заявили са още, че
са лишени от ползването на процесния имот от въззивника, поради което се
присъединяват към претенцията по сметки, предявена от С.З..
Също преди конституирането им от въззивната инстанция, Н.
и Е. Г. са депозирали и становище /вх.№2595 от 3.04.2019г. по описа на НРС /л.12-13
от настоящото дело/. С него са преповторени твърденията им, изложени в
допълнението на писмения отговор, касаещи уважената част от претенцията на
въззивника А., както и дължимите от наследодателката им държавни такси по
делото. Отново са заявили, че се касае за лични задължения на наследодателката
им, погасени с нейната смърт.
С молба вх.№8899/7.06.2019г. /л.32-34/ Н. и Е. Г. са направили
искане за постановяване на решение за поискано от тях обезщетение по чл.31,
ал.2 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС спрямо К.А., който ги лишавал от ползването на
съсобствения имот- в размер на 691 лв. на месец. На следващо място молят да
бъдат освободени от задълженията, вменени на наследодателката им в размер на
17519 лв. нейни лични задължения, които следва да бъдат погасени поради смъртта
на Т. Г., а също така и като погасени по давност. Молят да бъдат освободени и
от държавни такси, поставени в тежест на наследодателката им с решението на
НРС. Приложили са доказателства за отправена покана до въззивника К.А. за
заплащане на обезщетение, връчена на 4.06.2019г. на процесуалния му
представител адв.Т. /л.35- лице и гръб/, както и нотариална покана /л.36/, на
гърба на която е извършено отбелязване на нотариуса с дата 3.04.2019г. за
съставен протокол за предаването на ключ от имота, извършено от пълномощника на
въззивника адв.Т. на въззиваемия Н.Г..
Процесуалните представители на въззивника са оспорили
становищата на въззиваемите Н. и Е. Г., включително за предявената претенция по
чл.344 ГПК за обезщетение за лишаване от ползване /като недопустима/, а
останалите искания /за освобождаване от задължения към въззивника и към съда/
като неразбираеми.
С протоколно определение от 7.10.2019г. /л.81/ въззивният
съд е отказал да приеме за разглеждане /като преклудирани/ претенциите на
въззиваемите Н. и Т. Г., предявени на основание чл.344, ал.2 ГПК и чл.346 ГПК,
тъй като от една страна производството по извършване на делбата е приключило с
влязло в сила решение, а въззивното производство е висящо само в частта за
претенциите по сметки, а от друга- понеже тяхната наследодателка е предявила
своевременно претенция по чл.346 ГПК, която е отхвърлена с обжалваното решение,
което не е било обжалвано от нея и е влязло в сила.
В законния срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от С.П.З.. Същата моли жалбата да се остави
без уважение, а решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че съдът е
възприел и тълкувал доказателствата по делото погрешно. Според нея от събраните
доказателства се установява къде е живял въззивника в определени периоди.
Намира за безспорно обстоятелството, че въззивникът е водил и поддържал срещу
въззиваемите друго дело за делба на същия имот в периода от 2001г. до 2011г.
/гр.д.№253/2001г. по описа на НРС/, като по този начин признал недвусмислено,
че от 2001г. и досега за него имотът е бил съсобствен на страните, при дялове
от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. Развити са подробни съображения в подкрепа на
становището на въззиваемата З., че същата никога не е губила правото си на
собственост върху имота, като в периода от 2001г. до 2015г. е заплащала
данъците върху имота /както и Т. Г./, както и за това, че претенцията по сметки
е погасена по давност, поради което правилно и законосъобразно е била
отхвърлена спрямо нея. Въззиваемата категорично възразява срещу първата оценка,
определила пазарна цена на имота 301 400 лв., като намира същата за
безобразно занижена. Счита, че определената от в.л.Щерев пазарна оценка е
правилна, изхождаща от реалните цени на конкретно продадени имоти и не включва
стойността на южния близнак. Заключението на последния е компетентно, пълно и
обосновано. Затова счита, че като е обосновал изводите си на това заключение
съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороци
досежно пазарната оценка на имота. Развити са съображения.
В съдебно заседание страните поддържат заявените от тях
становища.
В хода на делото НРС е изпратил на въззивната инстанция
изявление от Н. и Е. Г. /вх.№8187 от 7.10.2019г. на НРС/, озаглавено
„Възражение за погасяване по давност на задълженията на наследодател по молба и
обезщетение за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС“ /л.106- 112 от
делото/. С уточнение /по повод указанията на въззивният съд/- л.124 от делото,
двамата въззиваеми са заявили, че молбата е адресирана до районния съд и за
момента решават да не я придвижват.
За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор, съдът взе
предвид следното.
Производството е за делба и е във фазата по извършването ѝ.
Преди и в първото по делото съдебно заседание от втората фаза на делбата
/проведено на 12.03.2018г. /л.276 от т.I на делото на НРС/ са предявени от страните и приети за
разглеждане от съда следните претенции по сметки на съделителите:
1/ от С.З. против К.А. /л.261/- на основание чл.344, ал.2 от ГПК за
заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения имот,
решението по която е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
2/ от К.А. против Т. Г. и С.З. /л.262-263/- за осъждането на всяка от тях
да заплати на А. сумата от по 60000 лв., представляваща подобрения, извършени
от него в делбения имот през 2011г. /подмяна на съществуваща дограма, нови
настилки на всички подове, изграждането на нова баня и тоалетна и ремонт на
съществуващата, изграждане на нова конструкция на покрива, поставяне на нови
керемиди, поставяне на улуци и водосточни тръби, боядисване на стени и тавани,
изграждане на външна лятна кухня с навес, цялостна подмяна на външната дървена
облицовка на сградата/, равняващи се на припадащата им се част от увеличената
стойност на имота. Посочено е, че А. многократно е канил съсобствениците да
извършат съвместно ремонт на сградата, която била неподдържана с години, но
същите отказвали да влагат средства. Покривът на сградата бил увреден-
покривната конструкция била изгнила, поради което било необходимо извършването
на неотложен ремонт.
Тези претенции на А. са с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Ответницата С.З., чрез пълномощника си адв.А. е оспорила претенцията срещу
себе си като неоснователна. Заявява, че ползвател на имота е бил изцяло А., в
случая не се касае за подобрения, а за поддържане на имота от ползвателя, а
освен това намира, че претенцията е погасена по давност.
Ответницата Г. не е взела конкретно становище по предявената срещу нея
претенция, като изявленията ѝ в протокола от с.з. на л.277, касаят
основно начина на извършване на делбата, както и оспорване твърденията на
ищеца, че живее в имота /във връзка с искането му да му бъде поставен в дял/,
както и собствената ѝ претенция по сметки към А..
3/ Т. Г. е предявила претенция с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС срещу К.А., за заплащане на сумата от 3000
лв. за срок от две години, тъй като е била лишена от ползването на процесния
имот.
Процесуалният представител на ответника по тази претенция – К.А., е заявил,
че последният никога не е отказвал достъп на сестрите си в имота, но никога не
е бил канен от тях да им осигури такъв.
Районният съд е указал на страните /в с.з. на 12.03.2018г./ възможността в
едномесечен срок да подадат отговор срещу претенциите по сметки, заявени против
тях.
На 3.04.2018г. е постъпило становище от Т. Г. /л.287-288/, с което същата е
възразила против заявената от нея претенция за сумата от 60000 лв. Посочила е,
че не е доказано да е било налице решение на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общите части, за извършването на ремонт на сградата,
нито А. разполага с дял от съсобствеността, който да му дава право еднолично да взема решение за ремонт на
общите части на сградата. Посочила е, че А. е държател на идеалните части на останалите съделители,
поради което няма право на подобрения в чужд имот, понеже не е владелец. Моли
за отхвърлянето на претенцията против себе си като недопустима, респективно-
като неоснователна.
С.З. е депозирала по пощата /в дадения срок/ отговор- становище, с което
отново е заявила, че претенцията на А. против нея е погасена по давност още към
2016г. Оспорва претенцията и като недоказана, неподкрепена с писмени
доказателства. Заявила е, че част от СМР са незаконни, извършени без съгласие
на съделителите, а част от подобренията не са били необходими, тъй подменените
и ремонтирани части от сградата са били напълно годни да се ползват според
предназначението им. Намира за неоснователни твърденията, че сградата била в
лошо състояние, напротив- била в добро състояние, а ремонт бил извършен само на
част от покрива. Заявява, че изрично се е противопоставила да бъдат извършвани
ремонти докато не се разреши въпроса за съсобствеността по предходното делбено
дело на същия имот- гр.д.№253/2001г. на НРС. Липсвали доказателства, че
контролните органи на Община Несебър са констатирали необходимостта от
неотложен ремонт. Направила е и възражение за прихващане със свое вземане в
размер на 5000 лв., за стойността на СМР във връзка с извършен от нея ремонт на
счупени керемиди и цялостна замазка.
К.А. е оспорил като неоснователни претенциите по сметки, отправени срещу
него от останалите съделители.
От фактическа страна Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Безспорно е, а и с влязлото в сила
решение по допускане на делбата е установено, че първоначалните страни по
делото /К.А., Т. Г. и С.З./ са съсобственици, при равни квоти- по 1/3 ид.ч. на
процесните недвижими имоти- североизточен близнак
от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ V-229 в кв.9 по плана на гр.
Несебър, на площ от 59 кв. м., представляващ към момента част от
жилищна сграда с идентификатор № 51500.501.89.1 по КККР
на гр. Несебър, разположена в поземлен имот с идентификатор № 51500.501.89 по КККР на гр. Несебър,
ведно с обект с идентификатор № 51500.501.89.2 по КККР на гр. Несебър,
представляващ преддверие и навес над външна чешма, неразделна част от
североизточния близнак.
Не се спори, че между същите
страни е водено и предходно дело за делба, отново инициирано от К.А. –
гр.д.№235/2001г. по описа на РС- Несебър. По него е постановено решение №184 от
20.12.2011г. на НРС, с което делбата е била допусната. Същото е обезсилено с
решение №III-87 от 24.06.2013г. по
в.гр.д.№432 по описа за 2012г., поради констатирана нередовност на исковата
молба /невписването ѝ/ и отказ на страните по делото да я впишат, въпреки
дадените им указания в тази насока, поради което исковата молба за делба е
върната, а производството по делото е било прекратено. Това решение не е било
обжалвано и е влязло в сила през м.октомври 2013г.
Безспорно е, с оглед
изявленията на страните, че процесните подобрения са извършени през 2011г.,
т.е. по времето на предходното делбено дело. При това положение, въззивната
инстанция намира за неоснователни твърденията на въззивника, че е извършил
подобренията в качеството на владелец на идеалните части на останалите
съсобственици. Няма спор, че въззиваемите са били лишени от достъп до имота от
страна на К.А.. Въпреки това, доколкото в молбата до НРС по настоящото дело, с
която са заявени претенциите му за тези подобрения се сочи, че А. многократно е канил съсобствениците да извършат съвместно ремонт на
сградата, но същите отказвали да влагат средства, може да се направи обоснован
извод, че той е извършил претендираните разходи в качеството на държател на
идеалните части на останалите съделители, в противен случай не би търсил
тяхното съдействие. От неговите твърдения следва също, че процесните СМР са
извършени без съгласието на останалите съсобственици. От показанията на
св.Здравчев /л.659/, съпруг на въззиваемата З., чийто показания следва да се
кредитират в тази им част въпреки възможната заинтересованост от изхода на
делото /признание на свидетеля, че той води делата-л.660, предпоследен абзац/,
се изяснява, че след като научила за извършвания ремонт от дъщеря си и от
семейни приятели, че К. прави ремонт, чрез съпруга си, по телефона, З.
установила връзка с А., който бил уведомен за нежеланието ѝ да се прави
ремонт докато не се изяснят отношенията със собствеността. Въпреки това
ремонтът бил довършен. Следователно, от страна на въззиваемата З. е налице
противопоставяне на извършените СМР, което е от значение за начина на
определяне на размера на обезщетението за подобрения.
По делото са разпитани свидетелите Салих Рупецов и Осман Ахмед, които са
участвали с ръководени от тях строителни бригади в извършването на процесните
СМР. Двамата безпротиворечиво установяват, че са били ангажирани през 2011г. за
извършването на процесните строителни дейности от К.А.. Бригадите им извършвали
строителни дейности и за фирмите на А., както преди процесния ремонт, така и
след него, но нямали трудови договори. Заявяват, че материалите за процесните
СМР били осигурявани от К.А., който заплащал и на строителните работници.
От показанията на св.Ахмед се изяснява, че преди 2011г. от тавана на
процесната сграда имало течове на места, поради което се налагало свидетелят да
прави частични ремонти, свързани с подмяна на керемиди, които били заплащани от
А.. Св.Рупецов също заявява, че състоянието на покрива било трагично, особено
около комина, поради което през 2011г. първо бил направен основен ремонт на
покрива на сградата, извършен от лице на име Гошо. Бригадата на св.Рупецов започнала събарянето на стени, укрепването на
гредите, терасите, дюшемета, ламинат, мокет, тавани, обшивки, плочките в двете
бани, едната от които /тази под стълбището/ била изградена от строителите.
Неговата бригада поставила плочките в двора, на входа, на стъпалата на входа. Този
свидетел сочи, че външния вид на сградата бил запазен, включително единия от
комините, защото сградата била паметник на културата. От показанията на
св.Рупецов и св.Ахмед се изяснява, че понеже конструкцията на сградата била
стара, а външната облицовка- изгнила, бригадата на св.Ахмед подменила и
боядисала дограмата, а така също и дъските на външната облицовка. Вътре в
къщата мазилките падали, поради което бригадата на св.Ахмед се занимавала с
къртенето, изграждането отново, полагане на гипскартон.
Според св.Здравчев, през 1968г. старата къщата била ремонтирана от
Института за паметниците на културата, като ремонтът бил заплатен от тъст му.
Сочи, че след извършения през 2011г. от А. ремонт /без съгласието на останалите
собственици/, били подменени дъските по външната фасада на къщата, макар това
да не е било необходимо, понеже при съпоставка с дъските на къщата-близнак било
видно, че те не били прогнили. След ремонта на покрива, който бил с турски
керемиди се появили и улуците, които не били необходими за този тип керемиди. Премахната била външната тоалетна, а в къщата
била изградена нова. Разбита била мозайката на първия етаж и подменена с плочи,
изградена била втора баня, в двора били построени навес, чешма и лятна кухня.
Районния съд е допуснал две съдебно-технически експертизи, във връзка с
исканията на страните.
Първата е изпълнена от в.л.Маврова. /л.645 и сл./. Същата касае единствено
поделяемостта на процесния имот и пазарната му стойност, поради което не е
относима към предмета на настоящото производство /претенциите по сметки и
по-конкретно- подобренията/.
Втората експертиза /която представлява повторна такава по отношение на
задачите за поделяемостта и пазарната цена на имота/ е изпълнена от
в.л.Щерев /л.675 и сл./. Този експерт е
констатирал, че са извършени подобрения в имота /без да ги конкретизира- така
отговор на л.680 от делото/, както и че цвета на фасадата на имота се отличава
от този на фасадата на югозападния близнак. Посочил е, че пазарната им стойност
е 57 557 лв., тъй като стойността на имота преди ремонта е била 287310 лв., а
след него- 418901 лв. Посочил е също, че пазарният приход от имота за
туристически сезон е 24882 лв. за една година /т.е. 2073,50 лв. мсечно- бел.
докладчика/.
Устно, в съдебно заседание, експертът е уточнил, че при съпоставка с
фасадата на югозападния близнак, която не била санирана, установил че преди
ремонта дървената облицовка била овехтяла. Посочил е, че по данни на въззивника
А. подобренията били извършени на втория етаж. Сочи, че вътрешните стени не са
масивни, а са от гипсокартон, докато заключението на вещото лице Маврова констатирало
тухлени стени на втория етаж, поради което заключението следвало да бъде
коригирано. Сочи, че по данни на страните и от доказателствата по делото,
къщата била обявена за паметник на културата с ДВ бр.41 от 1964г., като по
данните от делото към 1968г. същата била приведена в съответствие с
изискванията за паметниците на културата. При разпита си в съдебното заседание
в.л.Щерев е посочил още, че в посочената от него стойност на подобренията- 57
557 лв. са включени труда, механизацията и печалбата, като най-малко половината
от тази стойност представляват разходите за материали. Посочил е още, че ако се
приеме, че външните стени не са били събаряни, то стойността на подобренията
следва да се намали с 5000 лв. /т.е. на 52 557 лв./.
Това заключение е оспорено от страна на въззивника А. като непълно, неясно,
противоречиво, основано на твърденията на насрещните страни, поради което е
поискано същото да не бъде приемано. Не е направено искане за допускане на
допълнителна или повторна експертиза.
Във въззивната жалба /находяща се по в.гр.д.№303/19г. на БОС са изложени
оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда, който според въззивника
изградил изводите си на експертизата на в.л.Щерев относно стойността на
подобренията без да остойности част от тях,
поради което следвало да се приеме, че не било отговорено на въпросите,
поставени от страната. Освен това експертизата била противоречива и неясна.
Това довело да неправилни изводи на съда за частична неоснователност на
претенцията по сметки, предявена срещу Т. Г..
Споделяйки съображенията на въззивника, че експертизата на в.л.Щерев, в
частта за подобренията не е достатъчно пълна и ясна, в с.з. на 18.11.2019г. въззивната
инстанция допусна повторна експертиза, към която са поставени и допълнителни
въпроси от останалите страни по делото. Повторната експертиза е изпълнена от
в.л.Ч. /л.170-175/ и е приета от съда без възражения от страна на съделителите.
Бургаският окръжен съд намира, че повторната експертиза на в.л.Ч. е подробно и задълбочено
аргументирана, основана е на събраните по делото доказателства, включително
свидетелските показания, поради което изводите ѝ следва да бъдат
кредитирани за установяване на обстоятелствата по делото. Така, от тази
експертиза се установява, че пазарната стойност на оценяваната част от делбения
имот след извършения от въззивника ремонт е 341 480 лв., а без този
ремонт- 290 260 лв. Следователно увеличението на пазарната стойност на
имота вследствие ремонта е 51 220 лв. Пазарната стойност на извършените
подобрения в имота, включително стойността на труда, материалите, изчислени по
средни пазарни цени е 51 110 лв., с включен ДДС на материалите. Установява
се още, че липсват данни за налични строителни книжа за извършения ремонт в
съответствие с изискванията на ЗУТ и ЗКН.
Правни изводи:
Съгласно правната
доктрина и трайната съдебна практика,
необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения.
Във въззивната жалба липсват оплаквания досежно констатациите на районния
съд, че извършените без съгласие на съсобствениците /и при изрично
противопоставяне на въззиваемата З./ СМР в процесния имот, стойността на които
се претендира като необходими разноски от въззивника А., нямат такъв характер,
а представляват подобрения, поради което съделителят, който ги е направил има
право да получи от останалите, съразмерно на дяловете им в съсобствеността,
по-ниската стойност измежду тази на разходите, направени за ремонта и
увеличената стойност на същия, а не действително извършените разходи.
Въззивната инстанция споделя напълно този извод, който съответства на събраните
по делото доказателства- единствено показанията на водените от въззивника
свидетели сочат неотложност на ремонтните дейности само за покрива и вътрешните
стени на сградата, а всички останали строителни дейности /най-вече смяна на
външна дървена облицовка на близнака, смяна на настилка- мозайка, изграждане на
тоалетна, ремонт на баня и тоалетна, изграждане на пристройка, навес и пр./, не
са от такова естество.
Несъстоятелни са възраженията на въззиваемите, че същите не дължат
стойността на тези подобрения, тъй като са извършени без тяхно съгласие, а и
въпреки противопоставянето на въззиваемата З., както и защото нямало взето
решение на собствениците, притежаващи по-голям дял за извършването им. Действително, при необходимите разноски
съгласието на съсобствениците е ирелевантно. Но, при подобренията, същото има
значение само досежно начина, по който следва да се определи размера на дължимото
обезщетение. След като по дефиниция подобренията представляват разноски, които
увеличават стойността на съсобствения имот, съобразно нормата на чл.30, ал.3 от
ЗС несъгласните с извършването им съсобственици следва да възстановят на
съсобственика, който ги е направил, стойността от подобренията, с които се е
увеличила стойността на техните дялове. В случая, тъй като въззивникът е
извършил подобренията в качеството на държател на идеалните части на останалите
съсобственици и предвид липсата на съгласие от страна на наследодателката на
въззиваевиемите Г., то същите ще отговарят спрямо въззивника на основание
чл.61, ал.2 от ЗЗД, докато предвид противопоставянето от страна на въззиваемата
З., същата ще отговаря спрямо въззивника по правилата на чл.59 ЗЗД. Напрактика
разлика няма, тъй като с оглед заключението на вещото лице Ч., стойността на
разходите за ремонта е по-ниска от увеличената стойност на имота, като същата е
в размер на 17036,67 лв. за всеки от съделителите.
Неоснователни са и възраженията на въззиваемите Г., че не дължат плащане на
тези разходи, тъй като са извършени без строителни книжа и в нарушение на ЗКН,
т.е. представляват незаконно строителство. Действително, от експертизата на
в.л. Ч. се установи твърдяната липса на строителни книжа и неспазване
изискванията на ЗКН, но доколкото липсва предписание от контролните технически
органи /заповед по чл.225 ЗУТ/ за събарянето на незаконното строителство,
поради което не може да се приеме, че
същия подлежи на премахване, поради което за него се дължи обезщетение като за
подобрения.
Неоснователни са и възраженията на въззиваемите, че стойността на вложените
от въззивника средства не е доказана, тъй като липсват разходо-оправдателни
документи и е възможно същите да са счетоводно отчетени по сметките на
притежаваните от него строителни фирми. В тази връзка следва да се отбележи, че
липсват конкретни доказателства, че действително материалите и труда са заплатени
от някоя от фирмите, в които има участие въззивника /видно от ТР/, а
същевременно свидетелите сочат, че не работят на трудов договор към тези фирми,
а материалите и заплащането на труда е било извършвано лично от А.. Затова тези
възражения на въззиваемите са неоснователни. Неоснователно и възражението на
въззиваемите Г., че стойността на разходите била определена единствено по данни
на въззивника. Липсата на документи /фактури, касови бонове и пр./ само по себе си не означава, че разходите не
са извършени, още повече всички експерти по делото установяват, че подобренията
са налични. Същевременно, стойността им се установява от експертизите
/по-конкретно на в.л.Ч./, като тя не почива на данни на въззивника, а на
данните за средните пазарни цени на труда и материалите.
Основателно е обаче възражението на въззиваемата З., че вземането на
въззивника срещу нея за процесните подобрения е погасено по давност. Както и
по-горе в изложението беше посочено, доколкото към момента на извършване на
подобренията въззивникът е имал качеството на държател на идеалните части на
останалите собственици, то погасителната давност /5 години/ е започнала да тече
от извършването им, т.е. през 2011г. , поради което към датата на предявяването
на тези претенции пред съда /2018г./ вече е била изтекла. Ето защо претенцията
по сметки на К.А. спрямо С.З. за сумата от 60000 лв. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена изцяло.
Възражението за давност, направено от въззиваемите Г., не следва да се
обсъжда, тъй като е преклудирано /чл.266, ал.1 ГПК/. Същите са встъпили в
процеса на мястото на покойната ответницата Т. Г., което не е направила
своевременно /при предявяването на претенциите по сметки/ подобно възражение, поради
което не разполагат с възможност да сторят това пред въззивната инстанция,
лично от свое име. Доводите им за това, че това задължение се погасява със
смъртта на наследодателката им, понеже било лично, също са неоснователни. Освен това следва да се подчертае, че в
частта, с която претенцията по сметки срещу тяхната наследодателка е уважена,
решението на НРС не е обжалвано /както и за таксите/, поради което е влязло в
сила и не може да бъде преразглеждано от настоящата инстанция /да бъдат
„освободени“ от него/.
В случая, тъй като размера на действителните разходи за процесните
подобрения е по-нисък от приетия в първата инстанция, доколкото липсва жалба от
насрещната страна /Т. Гравматикова, респективно- нейните наследници Н. и Е. Г./,
на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на обжалващия- въззивника А.
не може да бъде влошавано, т.е. решението не може да бъде отменено и
обезщетението, дължимо от Г., да бъде намалено до 17036,67 лв.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, решението му следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
С оглед изхода на делото въззивника следва да заплати на
въззиваемите разноските за въззивната инстанция /2500 лв. за адвокатски хонорар
на въззиваемата З., който не е прекомерен предвид фактическата и правна
сложност на делото, проведените съдебни заседаниея и цената на иска, както и по
50 лв. за СТЕ на въззиваемите Г./.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1,
изр.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №184 от 22.10.2018г. по гр.д.№710 по
описа за 2015г. на Районен съд- Несебър в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, както следва:
-
В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията по сметки на К.П.А. против Т. П.Г. за
заплащане, на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД на сумата 42 481 лв.,
представляващи разликата между уважения размер на претенцията- 17 519 лв.,
равняваща се на дела ѝ в съсобствеността, представляваща 1/3
част от стойността на
извършените подобрения в делбения имот, до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и
-
В ЧАСТТА, с която е отхвърлена, като погасена по давност, претенцията по
сметки на К.П.А. против С.П.З. за сумата от 60 000 лв., равняваща
се на дела ѝ в съсобствеността, представляваща 1/3
част от стойността на
извършените подобрения в делбения имот.
ОСЪЖДА К.П.А. ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.З. ЕГН:********** ***18, сумата от 2500 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция- адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА К.П.А. ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Г. ЕГН: **********, деловодни разноски в размер 50 лв.
ОСЪЖДА К.П.А. ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Г. ЕГН:**********, с адрес ***, деловодни разноски в
размер на по 50 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.