ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
гр. Смолян , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Петранка Р. Прахова
Съдия:Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20205400500516 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 1045/28.10.2020 г. по ч. гр. д. № 350/2020 г.
Девински районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, против Р. Д. Б., в
частта за парично задължение по Договор за кредит № 2018219/23.04.2019 г.
за сумите: 30, 16 лева административни разноски и 55, 24 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
заявителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк. В. Г., с оплаквания, че е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В частната жалба се твърди, че претенцията за административни
разноски е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за
извънсъдебно събиране на просроченото вземане - разходи за напомнителни
писма, покани, разговори по телефона с длъжника, на основание чл. 7 от ОУ;
тези разходи не попадат в обхвата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК и не противоречат на
чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
В частната жалба се излагат доводи за дължимост на
претендираното възнаграждението с оглед цитираните клаузи от договора за
предоставяне на поръчителство. Твърди се, че длъжникът е имал и други
възможности – да избере необезпечен кредит, да предостави банкова гаранция
или да осигури поръчителство от трето одобрено юридически лице;
длъжникът сам е избрал да се обвърже с клаузите на договора за
предоставяне на поръчителство. Твърди се също, че договора за
поръчителство е сключен след договора за кредит и възнаграждението по
1
договора за поръчителство не увеличава размера на главницата по кредита.
Сочи се, че възнаграждението за поръчителство е в пряка зависимост от
поведението на длъжника – при предсрочно погасяване на кредита не се
дължи възнаграждение за бъдещ период.
С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалването
разпореждане и уважаване на претенцията; претендират се разноски за ДТ и
присъждане на разноските по заявлението в пълен размер.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения сок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество за неоснователна по следните съображения:
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК искането
не може да се основава на неравноправна кауза в договор, сключен с
потребител или при наличие на обоснована вероятност за това за което съдът
следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, със закона и
добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
В конкретния случай вземането произтича от договор за
потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжникът за
сумата 300 лева, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за
предоставяне на поръчителство между кредитопоучателя и „Ай тръст“ ЕООД
– поръчител. Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя, за което кредитополучателят се дължи възнаграждение на
поръчителя. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по кредита,
които били изплатени от поръчителят, с оглед на което последният
претендира предявените със заявлението парични суми.
Касае се за предоставяне на длъжника на финансова услуга по
смисъла на § 13 т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по
смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК, с оглед на което
заповедният съд служебно преценява дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора.
Между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза
на заявителя за това, че се е съгласил да отговаря солидарно с длъжника за
задълженията на последния към кредитора. Размера на това възнаграждение е
уговорен спрямо спецификата на кредита – с револвираща лихва;
възнаграждението до падежа е 88, 90 лева, възнаграждение за всеки нов
период на револвиране в размер на 88, 90 лева. Т.е. възнаграждението по
договора за поръчителство се заплаща за всеки следващ период и след третия
месец надминава размера на самия кредит. Само това обстоятелство е
достатъчно за отхвърляне на претенцията в тази част. Касае се за
2
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП - уговорката за това
възнаграждение е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя
Неоснователно е твърдението, че кредитополучателят по
собствена воля е избрал да обезпечи задължението по кредита чрез
поръчителство, поради което не е налице неравноправна за потребителя
клауза. Алтернативното обезпечение, изисквано от потребителя, е банкова
гаранция, което означава автоматично невъзможност за приложение на това
обезпечение – при наличие на средства в банката кредитополучателят не би
прибегнал до вземане на кредит, и то при тези условия. Освен това,
непосочването на обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
юридическо лице-поръчител, води до съвсем друг срок на разглеждане - до 14
дни, при 48 часа в първия случай.
В настоящия случай клаузите относно обезпечеността на кредита
не сочат на доброволност при избора на обезпечение, напротив – от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението за кредит, от който се нуждае, следва да подпиши т. нар.
„договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
юридическо лице – поръчител. Налага се извод, че договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
– да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена на
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
/транспонирана в чл. 13а т. 9 от ДР на ЗЗП/, неравноправни клаузи са тези,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора; не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. В настоящия случай е налице точно такава хипотеза.
Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане на
обезпечени и необезпечени кредити, като икономически по-слаба страна, се
принуждава да предпочете обезпечения кредит.
При съпоставка на договора за кредит и договора за
поръчителство се установява обвързаност между кредитора и поръчителя,
която е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство
с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на
договора в същия ден, така и от изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
3
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8 ал. 5 от договора за
поръчителство . Съдът намира, че дългът по кредитното правоотношение с
така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно
цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от
основното задължение по кредитното правоотношение и поради това следва
да се включи в общия размер на разходите по кредита, като по този начин се
постига именно скритото увеличаване на възнаграждението на търговеца,
предоставил кредит на потребителя, забранено от разпоредбата на чл. 19 ал. 4
от ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за
максималния размер на дължимите разходи по кредита. С оглед дефиницията
на „общ разход по кредита за потребителя“ в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК и предвид
клаузите на чл. 4 ал. 1-3 от договора за кредит, безспорно се налага извода, че
разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е
пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при
подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по
кредита“ по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като
такъв в договора за кредит. Невярно е твърдението, че договорът за
поръчителство е сключен след договора за кредит – и двата договора за
сключени на една и съща дата; ясно е, че кредитодателят не би сключил
договора за кредит без съгласие на кредитополучателя за сключване на
договора за поръчителство. Нещо повече, противно на твърденията в частната
жалба, клаузата за обезпеченост на кредита има за резултат именно
увеличаване размера на дълга и с оглед обстоятелството, че едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител е именно кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД.
Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано
районният съд е отхвърлил претенцията за възнаграждение по договора за
поръчителство.
Законосъобразно и обосновано е отхвърлена и претенцията за
сумата, касаеща административни разноски във връзка с уведомяване и
извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. Задължение
за плащане на такива разноски от кредитополучателят не е предвидено нито в
договора за кредит, нито в общите условия. Цитираната в жалбата клауза на
чл. 7 от раздел VІ касае реда за погасяване на задълженията, но не визира
начин на определяне на такива разноски. Отделно от това, въпреки
представения протокол от кредитодателя, остават неясни основанието и
начина на начисляване на тези административни разноски.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане като
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което
Смолянски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1045/28.10.2020 г. по ч.
гр. д. № 350/2020 г. на Девински районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5