Решение по дело №149/2018 на Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Берковица, 24.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на 10 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

При секретаря     Т.Йорданова, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 149 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

С наказателно постановление №14-0370-000290/14.10.2014 г. на Началника на РУ"П"-Вършец на Н.П. *** и настоящ адрес *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.З ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП .

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал Н.П., който обжалва НП и моли съда да отмени наложеното наказание . В съдебно заседание лично доразвива доводите, изложени в жалбата моли НП да бъде отменено като твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан.

Въззиваемата страна - Началника на РУ"П"-Вършец, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА

На 20.09.2014 година в 23.05 г. в с.Долна Бера Речка на ул."Първа" служителите на РУ Вършец-П.П. и Е.Т. забелязали движещ се насреща им товарен автомобил.При разминаването с него му подали светлинен и звуков сигнал да спре. При подадения сигнал за спиране, автомобилът продължил движението си.Проверяващите го последвали със служебния автомобил. Жалбоподателят спрял пред къщата, в която живеел и слязъл от него.Свидетелите П. и Т. слезли от служебния автомобил и отишли до товарния автомобил, като установили, че водач на същият е именно жалбоподателя.Водачът видимо бил употребил алкохол и лъхал на алкохол. Полицаите поискали документите за проверка от водача и му предоставили техническо средство „Алкотест 7510 с инв.№ ARBB0051, за да бъде изпробван за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван, тъй като твърдял, че не е управлявал автомобила.по тази причина за установяване употребата на алкохол, на водача бил написан талон за медицинско изследване, като същият отказал да го подпише и получи и не се явил в съответното болнично заведение и не е дал кръвна проба за изследване. Съставен е АУАН, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.174, ал.З от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя на 20.09.2014 г., на същия е връчено копие от АУАН. Въз основа на съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

НП е връчено на нарушителя на 19.04.2018 година. Жалбата е депозирана пред АНО на 25.04.2018 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели П.П. и Е.Т., първият от които съставил АУАН против жалбоподателя, а останалият е свидетел по установяване на административното нарушение. Съдът кредитира показанията на П. и Т. изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства -, акт за установяване на административно нарушение, талон за изпращане на медицинско изследване. Свидетелските показания са конкретни, ясни и последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от свидетелите действия на жалбоподателката. Освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Посоченият свидетел от жалбоподателя Бисер георгиев в показанията си се опита да го защити, тъй като е негов близък и е разбираемо, поради което съдът не дава вяра на неговите показания, поради необективност и пристрастност.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални основания за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на Н.П. е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Акта е издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.

Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон. В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че жалбаподателят П. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на административни нарушения по чл.174, ал.З от ЗДвП, наказуеми съсответно по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Видно от приложения по делото АУАН № 268/20.09.2014 г., същият отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е представил годни доказателства, от които да се установява противното, въпреки, че оспорва фактите по АУАН и заявява защитна версия, следва да се приеме, че посочените в АУАН и в наказателното постановление административни нарушения действително са осъществени от страна на П.. Административно-наказателната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа състав на административно нарушение за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Установените в АУАН факти се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и допълващи се. От гласните доказателства по делото безспорно се установи, че св. П., в качеството си на контролен орган, е разпоредил на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, след като свидетелите - очевидци са възприели, че е управлявал МПС и е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДРЗДвП. Свидетелите са единодушни, че П. категорично е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство.

За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и същият да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. В конкретния случай се установява от свидетелските показания, че жалбоподателят на посоченото в акта място е управлявал МПС. Установява се категорично от всички събрани по делото доказателства, че жалбоподателят е бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но е отказал. Безспорно е, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване, същият е оформен, че лицето е отказало да получи талона, като този отказ е удостоверен с подписа му.

Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. В случая, това е Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г./. В чл.1 ал.2 от същата наредба се предвижда употребата на алкохол или друго упойващо вещество да се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Съгласно чл.2 от Наредба №30, когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване/ ал.1 на чл.2/. С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство./ал.2 на чл.2/. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено обстоятелство отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство и чрез медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта му. Отказът на Н.П. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол се установява по безспорен начин от свидетелските показания, а отказът на жалбоподателят да бъде изпробван за употреба на алкохол чрез медицинско изследване се установява чрез приложеният по делото талон за изпращане на медицинско изследване, който жалбоподателят е отказал да получи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение и следва да носи административно- наказателна отговорност за вмененото му нарушение, за което административно-наказателната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и наказание глоба от 2000 лв.

В настоящия случай административнонаказващият орган е наложил глоба в размер 2000лв, предвиден в разпоредбата на чл.174, ал.З от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2години, т.е. това наказание е наложено в размер, предвиден в закона. Съдът намира, че наложените наказания са съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и съответни на степента на обществена опасност на нарушителя и на нарушението.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото против Н.П.П. наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                      Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-0370- 000290/14.10.2014 г. на Началника на РУ"П"-Вършец,с което на Н.П. *** и настоящ адрес *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.З ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП .

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

Председател: