№ 1086
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501390 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД и насрещната въззивна жалба на ищеца И. Н. Д., подадени срещу решението на
Софийския окръжен съд, Търговско отделение, V състав, постановено на 07.01.2021 г.
по т. дело № 21/2020 г.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД обжалва решението на окръжния съд в частта, с
която претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
била уважена за разликата над 25 000 лева до присъдените 45 000 лева. Твърди се, че е
нарушен материалният закон – чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение е прекомерно
завишено с оглед установените увреждания на ищеца. Излагат се доводи, че с
агресивното си поведение самият ищец е предизвикал внезапното потегляне на
таксиметровия автомобил и че е имал техническата възможност да се отдръпне и да се
предпази от нараняване.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за
сумата 20 000 лева.
Ищецът И. Н. Д. в насрещната въззивна жалба излага доводи, че с оглед броя и
тежестта на нанесените му телесни увреждания, определеното от окръжния съд
1
обезщетение е несправедливо занижено. Иска се уважаване на исковата претенция в
пълния й предявен размер /60 000 лева/ чрез присъждане на още 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди.
Третото лице, помагач на ответното застрахователно дружество – П. Ц. Н., не
изразява становище по основателността на жалбите.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно е обсъдил събраните по делото доказателства. Изложил е задълбочени
мотиви, които въззивният съд възприема и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Механизмът на настъпване на уврежданията е установен както от показанията
на свидетеля очевидец Ц. Г., така и от заключението на вещото лице инж. А. П.,
изготвил автотехническа експертиза. Ищецът И.Д. е получил травми, след като през
нощта на 28-29.12.2018 г. е бил ударен от таксиметров автомобил, застрахован за риска
„гражданска отговорност“ в ЗК „Лев инс“ АД. Съприкосновението между тялото на
ищеца и застрахования автомобил е настъпило в момент, когато Д. се е намирал до
отворената предна врата откъм водача. След разменени между двамата реплики
водачът внезапно тръгнал назад при отворена врата и се придвижил назад на
разстояние от 5-7 м. със скорост от около 13 км/ч. От удара на вратата Д. загубил
равновесие и паднал по гръб на терена, а дясната част на тялото му /десен крак и дясна
ръка/ попаднали в лявата странична габаритна част на автомобила. В един момент
автомобилът спрял, след това потеглил напред и продължил да влачи ищеца още
няколко метра.
Въззивният съд намира за недоказано възражението за съпричиняване,
поддържано от представителя на „Лев инс“ АД. Не би могло да се приеме, че
пострадалият, който се е намирал до отворената врата на автомобила, е могъл да
предвиди потеглянето му на заден ход и да се предпази от удара на вратата.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа и на другото твърдение,
съдържащо се във въззивната жалба на „Лев инс“ АД, а именно – че под влияние на
алкохол поведението на ищеца да е било агресивно към водача на таксиметровия
автомобил, което предизвикало внезапното потегляне на последния. Свидетелят Г. е
бил разпитан в присъствието на представител на застрахователя и в протокола от
съдебното заседание не са отразени въпроси към, съответно отговори на този свидетел
2
за състоянието и поведението на ищеца.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. Т., се
установява, че в резултат от ПТП ищецът е получил следните увреждания:
Счупване на външния глезен на дясната подбедрица;
Разкъсване на сухожилието на дясната колянна капачка;
Разкъсно-контузна рана на дясното коляно;
Разкъсване на дорзалната апоневроза /горната част на сухожилието/ на петия
пръст на дясната ръка;
Пострадалият е бил подложен на оперативно лечение по повод счупването на
глезена и на патералното сухожилие /сухожилието, свързващо голямопищялната кост с
колянното капаче, намиращо се в областта под коляното/. Според д-р Т., за такива
уверждания възстановителният период е от порядъка на 2 – 2,5 месеца.
За установяване на претърените от ищеца болки и страдания съдът е допуснал
до разпит свидетелката Б. Д. – съпруга на И.Д.. Същата разказала пред съда, че след
изписването му от болницата съпругът й не можел да се движи поради счупения глезен
и болката в коляното. Налагало се постоянно да лежи, а придвижването му с патерици
било трудно и болезнено, поради коетоа ползвал уринатор. Не можел да движи и
малкото пръстче на дясната ръка. Заради скъсаното сухожилие му било поставено
„някакво приспособление“. Болките продължили около 3-4 месеца, след това започнал
да ходи на рехабилитация. Кракът продължава да го боли при натоварване, не можел
да си свива и ръката.
С оглед на горните доказаталства, въззивният съд намира, че определеният
размер на обезщетението е справедлив. На ищеца са нанесени четири телесни
увреждания, две от тях са били обект на оперативна интервенция. Травмите са довели
до невъзможност за нормално придвижване в продължение на повече от два месеца и
до болки в десния крак и дясната ръка. Като се съобразят и конкретните обстоятелства,
при които са причинени уврежданията, както и социално-икономическата обстановка в
страната към края на 2018 г., обезщетение в размер на 45 000 лева се явява
справедливо.
И двете въззивни жалби се явяват неоснователни, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
3
С оглед неоснователността и на двете жалби, разноските за настоящото
производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския окръжен съд, Търговско отделение,
V състав, постановено на 07.01.2021 г. по т. дело № 21/2020 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4