по НОХД № 170 /
2020 година
Повдигнато е обвинение
от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив против
подсъдимия А.Ю.А., ЕГН **********,***, за това, че през периода от месец ноември 2017
година до месец май 2020 година включително в град Първомай, област Пловдив,
след като е осъден с Решение № 109 / 09.10.2017 година по гражданско дело № 277
/ 2017 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 09.10.2017 година, да
издържа свой низходящ – малолетния А.А.А., ЕГН **********,***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – тридесет месечни вноски, в размер от по 150,00 (сто и петдесет)
лева, или в общ размер на 4500,00 (четири хиляди и петстотин) лева (като е
изпълнил задължението си, в размер на една месечна вноска от 150,00 лева за
месец декември 2018 година) – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият да е извършил с пряк умисъл с
желани и настъпили обществено опасни последици престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Сочи
при решаване
на делото като смекчаващи отговорността
обстоятелства да се имат предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното производство,
а като отегчаващи – немалкия размер на дължимата сума за издръжка.
Изразява становище да
бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер между минимума и средата на предвиденото по чл. 183, ал. 1
от НК, като с оглед постигане целите, визирани в чл. 36 от НК, няма пречка то
да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът
на подсъдимия адвокат
Н.З.И. *** счита, че по делото безспорно е установено подзащитният
му съзнателно да не е изпълнил задължението си по предоставяне на издръжка на
сина си А. А. А., с което осъществява състава на повдигнатото му обвинение, но
изтъква, че в хода на досъдебното производство А.Ю.А. признава вината си и изразява съжаление за стореното и при
отчитане на чистото съдебно минало на лицето и съдействието му при
предварителното разследване моли наказанието лишаване от свобода да
бъде определено в размер на минимума и изпълнението му да се отложи за
срок от три години.
За подсъдимия А.Ю.А.
производството протича при хипотезата на чл. 269 от НПК – редовно призован за
съдебни заседания, същият не се явява, за да упражни лично правото си на
защита.
Подсъдимият
А.Ю.А. е роден на *** ***, ЕГН **********,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, оператор на
машина в „Декофреш“ – Кралство Нидерландия, с адрес: ***.
Подсъдимият
А.Ю.А. и пострадалата Х.Б.С. (майка и
законен представител на малолетния А. А. А.) се
запознават през 2014 година при съвместна работа в търговско дружество „ББП“,
през месец август на същата година започват да излизат заедно и около два
месеца и половина след това стават интимни.
През
октомври-ноември 2014 година А. заминава
на работа в Република Гърция в град близо до Атина, седмица след това при него идва Х. и на 06.11.2014 година двамата заживяват заедно.
Дни
по-късно А. си наранява коляното
и родителите му го прибират в Република България, а С. отива при родителите си,
работещи обща земеделска работа на остров Крит.
Седмица-две
след това подсъдимият се връща при Х. и двамата се местят на квартира. Жената
забременява, но, заради липса на препитание, през месец март 2015 година двамата
се връщат в родината си.
Първоначално
Х. и А. ***, защото родителите му
не искат младата жена, но малко по-късно пострадалата и подсъдимият се местят
при тях на улица *** в град Първомай, област Пловдив, където, обаче, проблемите
между снаха и свекърва не спират.
На 21.08.2015
година Х.С. ражда А. А. А., но с усложнения за нея,
налагащи оперативна намеса впоследствие.
Тъй като
жената има нужда от допълнителни грижи, които нито мъжът й, нито родителите му
могат да й осигурят, защото всички ходят на работа, Х. се мести с бебето при
завърналите се в България нейни родители, където А. ги посещава, но отказва да остане да живее там, за да не е
„заврян зет“.
До месец
май 2016 година А.
и С. опитват да живеят съвместно (на квартира, специално наета от майката и
бащата на момичето; в дома на родителите на Х., когато те пак заминават на
работа в чужбина и ги подпомагат финансово оттам), но двамата не се разбират, А. напуска жена си и детето и отива при
техните.
Въпреки
раздялата си, А. и С.
продължават да общуват – излизат на кафе, разхождат се заедно и жената дава на
бащата да вижда А., но той не го взема при себе си за отглеждане, нито му
оказва парична подкрепа.
През
месец август 2016 година родителите на Х. пак са на
работа в чужбина, а през месец септември и тя отива при тях с А., но детето се
разболява и това налага С. да се върне с него обратно.
В
България А. я търси, тя пак
започва да се вижда с него, като, без да се съберат заедно, отново стават
интимни и жената дори забременява, но подсъдимият отрича детето да е негово и Х.
прави аборт.
Тъй като А.А. не се ангажира финансово или по
друг начин спрямо сина си, по предявен от Х.С. иск с правно основание чл. 127,
ал. 1 от Семейния кодекс е образувано гражданско дело № 277 / 2017 година на
Районен съд - Първомай, приключило с влязло на 09.10.2017 година в сила Решение № 109 / 09.10.2017 година за одобряване на
постигнато между страните споразумение, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение А. А. А. е предоставено на Х.Б.С., определено е местоживеенето на малолетния при майката
с режим на лични отношения с бащата и А.Ю.А.
е задължен да заплаща на сина си чрез майката и законен представител на А.
месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 29.05.2017 година, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Въпреки
стабилния граждански съдебен акт, подсъдимият не изпълнява задължението за
издръжката и не взема детето при себе си и по издаден Изпълнителен лист № 11 / 08.01.2018
година от Държавния съдебен изпълнител при Районен съд - Първомай е образувано изпълнително
дело № 11 / 2018 година.
Там
обаче отново не постъпват суми за издръжка от длъжника към взискателя и по Жалба
вх. № 824 / 2018 / 04.09.2018 година от Х.С. *** възлага предварителна проверка
по случая, а с Постановление от 12.11.2018 година е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
По време
на предварителното разследване подсъдимият превежда на 12.12.2018 година по изпълнителното
дело единствено сумата от 150,00 лева – издръжка за месец декември 2018 година,
като продължава да не се интересува от сина си, а при привличане в качеството
му на обвиняем на 23.06.2020 година за посоченото престъпление заявява, че не
може да изплати цялата натрупана през инкриминирания период дължима за
издръжката сума (за която му е повдигнато обвинение) и изразява готовност да започне плащане, след като тръгне на
работа в Нидерландия, за което имал сключен трудов договор. Но това не се
случва и по време на провеждането на съдебното производство.
С оглед
защита интересите на малолетното дете по изпълнителното производство от месец
март 2019 година от държавата чрез Община Първомай му се изплаща за издръжка
сумата от 80,00 лева.
По този
начин от датата на влизане в сила на съдебния акт по гражданско дело № 277 / 2017
година – 09.10.2017 година, до привличане на А.Ю.А. като обвиняем на 23.06.2020 година той изпада в забава на
плащането в размер на повече от две месечни вноски – 30 (тридесет) месечни
вноски от по 150 (сто и петдесет) лева всяка (от месец ноември 2017 година до месец
ноември 2018 година и от месец януари 2019 година до месец май 2020 година),
като не се установява от неплащането на издръжката да са настъпили вредни
последици за А. А. А..
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството на обвиняем на досъдебното производство и приобщени в съдебното
следствие по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 11 от
дознанието), от показанията на
пострадалия свидетел и от приложените по делото писмени доказателства: материали по изпълнително
дело № 11 / 2018 година на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд -
Първомай (л. 18 - л. 40 от делото, л. 33 - л. 64, л. 88 - л. 91, л. 99 - л. 100 от досъдебното
производство), справки за съдимост ( л. 13 - л. 15 от досъдебното
производство), справки от Териториално отделение - Първомай на Районна
прокуратура - Пловдив и Районна прокуратура - Първомай (л.
24, л. 67 от досъдебното производство), писмо от „Българска индустриална група Бургас“
ООД, заповед по чл. 325, ал. 1 от КТ, трудов договор (л. 72 - л. 77 от досъдебното
производство), справки от Териториална дирекция на НАП - Пловдив (л. 79 - л. 81
от досъдебното производство), писма от Общинска администрация - Първомай (л. 84,
л. 86 от досъдебното производство), платежно нареждане / вносна бележка (л. 92 от
досъдебното производство), справка от Търговски регистър (л. 99 от досъдебното
производство), Жалба вх. № 824 / 2018 / 04.09.2018 година (л. 115 от
досъдебното производство), удостоверение за раждане (л. 26, л. 120 от
досъдебното производство), Решение № 109 / 09.10.2017 година (л. 29, л. 121 от
досъдебното производство), Постановления на Районна прокуратура -
Първомай (л.
1 - л. 2, л. 114 от досъдебното производство), протокол за предупреждение и справки
от АИС на МВР (л. 16, л. 123 - л. 126 от досъдебното производство).
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия свидетел
като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по
предвидения в НПК ред писмени доказателства – кореспондиращи помежду си и в
цялост на установената по делото фактическа обстановка.
Липсват противоречия,
свързани с предмета на доказване, които да влияят върху преценката на Съда,
изградена по вътрешно убеждение, за виновно извършеното от подсъдимия деяние.
При така установената безспорна фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си А.Ю.А. осъществява
обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец ноември 2017
година до месец ноември 2018 година включително и от месец януари 2019 година
до месец май 2020 година включително в град Първомай, област Пловдив, след като
е осъден с Решение № 109 / 09.10.2017 година по гражданско дело № 277 / 2017
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 09.10.2017 година, да
издържа свой низходящ – детето си А. А. А., ЕГН **********,***, съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – тридесет
месечни вноски в размер на по 150 (сто и петдесет) лева всяка, или в общ размер
на 4500 (четири хиляди и петстотин) лева.
От
обективна страна
с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през
инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ. За съставомерността
на престъплението по така цитирания текст е необходимо от обективна страна
деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение да издържа свой
низходящ – в конкретния случай това е влязло в сила на 09.10.2017 година
Решение № 109 / 09.10.2017 година по гражданско дело № 277 / 2017 година на
Районен съд - Първомай.
Следва да се отчете, че
подсъдимият е в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в
размер на поне около минималната работна заплата за страната, а от доказателствата
се констатира също, че лицето работи в чужбина.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл – съзнава обществено опасния характер на стореното от него и
предвижда настъпването на обществено опасните му последици.
Неизпълнението на
задължението за заплащане на издръжка е съзнателно, тъй като подсъдимият е работоспособен
и от него като родител се изисква издължаване на сумите за издръжка.
Фактите са безспорно
доказани и те именно установяват по категоричен начин, че подсъдимият е
осъществил с бездействието си престъплението, за което е предаден на съд, като за
реализиране на състава на чл. 183 от НК от обективна и субективна страна са без
значение трудовият статус, получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител, здравословното му състояние, поведението и финансовите възможности на
родителя, на когото са възложени родителските права и др. (Решение № 188 /
04.07.2011 година по н. д. № 1157 / 2011 година на ВКС, III н. о.).
С оглед
на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия
престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи
наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало и липсата на
регистрации на криминални прояви, а като отегчаващи
– немалкият размер на дължимата сума за издръжка и че никаква част от нея не е
погасена (инцидентното плащане за месец декември 2018 година не се възприема от
настоящия състав за оневиняващ факт, още повече, че А.А.
не осъществява и лична грижа за сина си).
При
преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си
тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, и като се вземе
предвид, че същият е извън пределите на Република България, Съдът е на мнение,
че при хипотезата на чл. 54 от НК и в съответствие с чл. 57 от НК следва да му бъде
наложено алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК наказание лишаване
от свобода над средата по специалния текст, а именно – в размер на осем
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК може да бъде отложено за
минимално предвидения законов срок от три
години, тъй като са налице всички нормативни изисквания за това.
Определеното наказание
съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него
деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и
превъзпитаваща роля.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура
и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено
чувство за родителски дълг у подсъдимия.
По гореизложените
съображения Съдът постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
