№ 125
гр. С., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 19 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1047/2019 г. по описа на РС- гр. Е.П. е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата Е.Д. М.а и К.Д. М.а на
тяхната майка и законен представител В. Д. К. от с. Н.Х. и e
определено местоживеенето на децата да е на постоянния адрес на
пребиваване на майката. Определен е на бащата Д. СТ. М. режим на
лични отношения с децата както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца от 18, 00 ч. в петък до 18, 00 ч. в неделя с право на
преспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца, като ги взима в
четвъртък след училище и детска градина с право на преспиване и ги
води в петък на училище и детска градина, като след приключване на
учебните занятия и детската градина ги връща в дома на майката, а
ако петъчният ден е почивен да ги върне в дома на майката в 18, 00
часа; по 30 /тридесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с
ползвания годишен отпуск от майката В. Д. К.; всяка четна година за
Коледа, за времето от 10, 00 ч. на 24.12. до 18,00 ч. на 26.12; всяка
нечетна година за Нова година, за времето от 10, 00 ч. на 30.12. до 18,
1
00 ч. на 01.01; всяка нечетна година за Великден, за времето от 10, 00
ч. на Разпети петък до 18, 00 ч. в понеделник – втория ден от
Великден; всяка четна година за 6 чай – Гергьовден, за времето от 10,
00 ч. до 18, 00 ч.; всяка нечетна година за 24 май Ден на Св. Кирил и
Методий, за времето от 10, 00 ч. до 18, 00 ч.; личните празници на
децата – рожден ден и имен ден да се празнуват съвместно с двете
деца и двамата родители; бащата има право да взема децата на
собствения си рожден ден за времето от 18, 00 часа в деня на
рождения ден до 18, 00 часа на следващия ден с право на преспиване.
В случай, че следващият ден е работен, бащата следва да води децата
на училище и детска градина и да ги връща след приключване на
учебните занятия и детската градина в дома на майката; майката има
право да прекарва своя рожден ден заедно с двете си деца, независимо
дали същия се пада по време, в което съгласно съдебното решение
бащата има право да осъществи режим с двете си деца. С
постановеното решение, бащата Д. СТ. М. е осъден да заплаща на
децата си Е.Д. М.а и К.Д. М.а, чрез тяхната майка и законен
представител В. Д. К. издръжка в размер на 350, 00 лева месечно за
всяко едно от децата поотделно, считано от влизане в сила на
решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, като е отхвърлено искането по насрещния иск на В. Д.
К. за разликата до пълния предявен размер от 500, 00 лева. Бащата Д.
СТ. М. е осъден да заплати в полза на децата си Е.Д. М.а и К.Д. М.а,
чрез тяхната майка и законен представител В. Д. К. издръжка в размер
на 350, 00 лева месечно или сума в размер на 4200, 00 лева за периода
от 20.12.2018 г. до 20.12.2019 г. за всяко едно от децата поотделно,
считано от влизане в сила на решението, като е отхвърлено искането
по насрещния иск на В. Д. К. за разликата до пълния предявен размер
от 500, 00 лева.
Решението се обжалва от Д. СТ. М., чрез адв. Атанаска Дурова-
Каракашева, в частта, в която искът за издръжка е уважен за разликата
над 200, 00 лева до 350, 00 лева месечно занапред и в частта за минало
време за периода от 20.12.2018 г. до 20.12.2019 г. Счита решението в
обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети
по делото доказателства. Не били обсъдени възраженията, че
закупения от ищцата нов автомобил не обосновава присъждане на по-
висока издръжка. Излага, че по делото не са представени
доказателства, установяващи специфични нужди на децата, различни
2
от нуждите на всяко дете на тяхната възраст. Не бил обсъден и факта,
че бащата участва в издръжката на децата и в натура като осигурява
жилище за децата, разходите им за здраве /болнична и доболнична
помощ и възстановяване на разходи/, заплаща разходи за мобилна
услуга, която ползва голямото дете. Не било съобразено също, че
бащата е предоставил безвъзмездно собственото си жилище – къща,
находяща се в с. Н.Х., общ. Е.П., ул. „Л.“ № 3, на майката и децата, за
да живеят в него, като това жилище не е семейно такова. Излага, че
при определяне на издръжката не било съобразено Постановление №
305 от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, който е определен в размер на 75, 00
лева. С оглед на горното, моли да бъде уважена подадената жалба,
като се отмени постановеното първоинстанционно решение в
обжалваната част и отхвърлят предявените искове за месечна
издръжка за напред и за минал период за горницата над 200, 00 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба В. Д. К.
изразява становище за неоснователност. Твърденията за заплащане на
издръжка в натура били неоснователни. Бащата сам настоявал децата
да живеят в неговото жилище, за да не променят обстановката, с която
са свикнали. Излага, че бащата има финансова възможност и не е
затруднен да заплаща издръжка в по-висок размер.
От В. Д. К. в законоустановения срок е депозирана насрещна
въззивна жалба, чрез адв. Д.Б. в частите, в които
първоинстанционният съд е постановил режим на контакти на бащата,
както следва: бащата Д.С. да има контакт с децата – К. и Е., всяка
втора и четвърта седмица от месеца, като ги взима в четвъртък след
училище и детска градина с право на преспиване и ги води в петък на
училище и детска градина, като след приключване на учебните
занятия и детска градина ги връща в дома на майката, а ако петъчния
ден е почивен да ги върне в дома на майката в 18, 00 часа; както и
в частите, в които предявените искове за месечна издръжка за напред
и за минал период са отхвърлени за горницата над 350, 00 лева до
пълния предявен размер от 500, 00 лева. Излага, че бащата не е
заплащал издръжка за месец януари и м. февруари 2020 г., като не
били представени и доказателства за плащане за месеците юни до
20.07.2020 г. Излага, че определеният режим на лични контакти,
посочени по-горе, не се отразява пълноценно на децата и на майката,
която не може да изкара пълноценно времето си с тях поне за една
цяла седмица. Излага, че РС-Е.П. е постановил изключително широк
режим на контакти през първата и третата седмица на месеца, както и
3
за празниците и летните периоди, който не е интерес на двете деца,
тъй като следва да бъдат установени в дома си и да имат пълноценен
контакт с майка си. Излага, че определеният размер на месечна
издръжка за децата е занижен, тъй като било доказано, че имат
необходимост от по-висок размер, а бащата има възможност да я дава.
По същество моли решението да бъде отменено в обжалваните части
относно режима на лични отношения и относно размера на
присъдената издръжка в отхвърлителните части. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Д. СТ. М., с
който жалбата се оспорва.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си изразени
във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба и оспорват
жалбата на насрещната страна.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени
срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално
легитимирани лица, в законоустановения срок, поради което същите
се явяват допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Ищецът Д. СТ. М. е предявил срещу ответницата В. Д. К. иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Моли съдът да се произнесе по
въпроса за местоживеене на децата, режим на лични отношения,
дължима издръжка.
В постъпилият отговор от ответницата В. Д. К. иска се оспорва и
се твърди, че не препятства контактите между децата и баща им. В
срока по чл. 131 ГПК ответницата е предявила насрещен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК срещу Д. СТ. М.. Излага, че ответникът
реализира доходи в голям размер, поради което не би се затруднил да
изплаща издръжка от по 500, 00 лева на всяко дете, както и същата
сума за минало време, считано от 20.12.2018 г. до 20.12.2019 г. Прави
искане и за определяне на режим на лични контакти.
Ответникът по иска Д. СТ. М. е депозиран писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от представените удостоверения за раждане, детето Е.Д.
4
М.а е родена на 06.12.2012 г., а детето К.Д. М.а е родена на 26.10.2016
г.
Представени са договори за наем от 17.02.2018 г. и от 30.01.2020
г., сключени от Д. СТ. М. в качеството му на наемател на жилище.
Вторият договор е за наем на жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Д.“,
представляващо апартамент № 81 в „Ц.К.“, вх. Д, ет. 8.
В представено удостоверение от А.Б.Б. АД е отразено, че Д.М. е
изплатил изцяло ползвания от него потребителски кредит в размер на
50 000,00 лева.
От представена служебна бележка от Детска градина № 56 „З.“ е
видно, че детето К.Д. М.а посещава първа Б група за учебната 2019-
2020 г.
От представена служебна бележка от 10 СУ „Т.Т.“ гр. С., р-н
Младост се установява, че Е.Д. М.а през учебната 2019 – 2020 г. е
записана в 1б клас. Видно от удостоверение от ДЗЗД „Здравословно
хранене“, Е. М.а се храни в училищния стол, а цената на купона за
деня е в размер на 3, 00 лева.
От представена служебна бележка издадена от клуб по спортни
танци се установява, че Е. М.а участва в школа „С. денс“, а таксата е в
размер на 45, 00 лева за месеците от октомври до месец май вкл.
От представена служебна бележка се установява, че детето Е.
М.а посещава комплексна извънкласна дейност в Луис Карол, за което
се заплаща годишна такса в размер на 1980, 00 лева раздЕ. на девет
равни месечни вноски по 220, 00 лева от септември до май всяка
учебна година.
От представено удостоверение, издадено от Х.П.Г.Д.Б.С. ООД е
видно, че В.К. е получила за периода м. февруари 2019 г. до м. януари
2020 г., нетно трудово възнаграждение в размер на 28 687,40 лева.
Видно от представен договор за лизинг на В.К. е предоставен от
Еуратек Ауто ООД, автомобил Шкода модел Рапид Стойл, с размер на
вноската 382,92 лева. Представени са и платежни нареждания за
заплащане на лизинговите вноски от В.К..
Представен е договор за потребителски кредит от 12.05.2016 г.,
сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и В.К. за сумата от 10
270, 00 лева, с краен срок на погасяване – 05.06.2022 г.
Представени са здравни карти на децата, удостоверяващи
абонаментно обслужване и възстановяване на разходи за получаване
на извънболнична и болнична медицинска помощ и здравни стоки.
5
От представен социален доклад от АСП Дирекция Социално
подпомагане С. се установява, че бащата е споделил, че има много
силна връзка с децата и има желание да прекарва повече време с тях.
Въпреки, че жилището, в което живеят майката и децата е негово,
неговата воля е децата да останат да живеят там, където се чувстват
добре.
От представен социален доклад от Дирекция СП – Е.П. се
установява, че е проведен разговор с майката В.К.. От направеното
социално проучване е установено, че децата са добре обгрижени,
хигиенно битовите условия в къщата, където живеят са много добри.
Майката е споделила, че месечното й трудово възнаграждение е в
размер на 2815,25 лева.
От разпита на свидетеля Н.Б.Л. се установява, че се познава с
Д.М. повече от 15 години. Свидетелят споделя, че Д.М. е силно
привързан към децата си, загрижен е за тях и участва активно в
отглеждането им. Майката възпрепятствала срещите между него и
децата му.
Свидетелката З.А.М. посочва, че децата са добре отглеждани и
обгрижени от майката, която задоволява всичките им потребности.
Децата са спокойни след раздялата на родителите си.
От разпита на свидетелката Г.С.Н. се установява, че бащата на
децата се държи добре с тях. След раздялата на родителите, за децата
основно полага грижи майката. В. споделяла, че разходите за децата се
увеличават постоянно. Когато В. посещава в гр. В. родителите си,
децата винаги са с нея.
От представеното удостоверение от С.Ф. АД се установява, че за
периода м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г., Д.М. е получил
нетно възнаграждение в размер на 51240, 50 лева.
Пред въззивната инстанция по реда на чл. 59, ал. 6, изр. 1 от СК
са изслушани родителите на децата.
В. Д. К. заявява, че живее в къща в с. Н.Х. с двете деца. Работи
като координатор запаси и получава месечен доход не по-малко от
2500, 00 лева. Посочва, че децата са свикнали с определеният режим
на лични контакти с баща си, но когато трябва да останат при него за
една вечер, недоволстват.
Д. СТ. М. заявява, че живее в кв. Д. в гр. С. на квартира. В
комплекса, където живее има създадени много добри условия за
децата - детски площадки и други забавления. Работи като инженер
поддръжка на компютърни мрежи, с месечен доход около 3500, 00
6
лева. Посочва, че заплаща по 200, 00 лева издръжка на всяко дете, но
допълнително се грижи за децата като им купува дрехи, обувки, води
ги на почивки в страната и в чужбина.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Мерките относно личните отношения между детето и родителя,
на когото не е предоставено упражняването на родителските права,
следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки
не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и
спорове между родителите /ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т.4/.
Принципно положение е, че тези мерки трябва да бъдат преди всичко
в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури
възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата
родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно
време, за да проявяват любов и загриженост, трябва да бъде
преценявано отново с оглед интересите на детето. Запазването на
добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират
и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и
приятелския кръг на майката и бащата.
Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от
запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез
определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена
и развита емоционалната връзка помежду им. От приетите социални
доклади се установява, че и двамата родители имат нужния
родителски капацитет за отглеждане на децата. От изслушването на
бащата пред въззивния съд става ясно, че майката В.К. вече не
възпрепятства срещите, които се осъществяват по взаимно съгласие
между двамата. Бащата изразява желание за по-чести срещи с децата.
Въззивният съд намира, че следва да се даде възможност бащата
да осъществява чести лични контакти с децата, което е в техен
интерес. От свидетелските показания на св. Н.Л. се установява, че
съществува емоционална връзка между бащата и децата. Свидетелите
М. и Н. също заявяват, че бащата се грижи добре за децата. Няма
7
данни за отчуждение на децата по отношение на техния баща, няма
данни и за травмиращи манипулации. В този смисъл следва да се даде
възможност на бащата да се среща с децата възможно по-често.
Бащата живее в кв. Д., гр. С., децата ходят на училище и детска
градина в същото населено място, поради което не се налага
изминаване на голямо разстояние за срещите помежду им. Вземането
на децата от баща им всеки втори и четвърти четвъртък от месеца след
училище и детска градина, с право на преспиване, като ги води на
следващия ден на училище и детска градина и ги връща обратно на
адреса на майката, е само и единствено в интерес на децата.
Настоящата съдебна инстанция приема, че предложеният широк
режим на лични контакти на бащата с малолетните деца е подходящ и
във висша степен съответен на интересите им, като по този начин ще
се запази и задълбочи емоционалната и духовна близост между тях.
По този начин ще се предостави възможност за активното участие на
бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на
ценности на децата. От друга страна, при тяхното възрастово
съзряване не биха изпитвали конфликт на лоялност и ще чувстват
моралната и материалната подкрепа на своите родители. С оглед,
изложеното определеният режим от РС-Е.П. е съответен и съобразен с
нуждите на децата и техния интерес. В този смисъл решението следва
да се потвърди.
По въпроса за дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата.
С Постановление № 331 от 26.11. 2020 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, размерът на последната е
фиксиран на 650 лв., считано от 01.01.2021 г. и, съответно,
минималният размер на издръжката е 162,50 лв.
От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
8
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат
характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на бащата съдът съобрази
разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според
които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията,
които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем детето Е. М.а е на 9 години, а детето К. М.а е на 5
години. Страните не спорят, че децата живеят при майка си, в
жилище, предоставено от бащата. От социалния доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“- С. се установява, че бащата е споделил, че
неговата воля е децата да останат да живеят там, където се чувстват
добре.
Релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на
издръжката, е, че доходите на В. Д. К. – майка на децата и също
задължено за тяхната издръжка лице, съгласно представено
удостоверение и заявеното пред въззивния съд са в размер на около
2500, 00 лева месечно възнаграждение, като заплаща разходи за
потребителски кредит и лизингови вноски за автомобил. Тя упражнява
и непосредствените грижи за децата, задоволява потребностите им,
поради това съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално
осигурява и грижи по отглеждане и възпитание на децата, които са
неоценими в пари.
От събраните доказателства се установява, че бащата получава
месечен доход в размер на около 4200, 00 лева, като заплаща разходи
за квартира в размер на 650, 00 лева месечно. Бащата заплаща и
абонаментно обслужване за получаване на извънболнична и болнична
медицинска помощ на децата, както и мобилна услуга на по-голямото
дете.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на
всяко от децата, който да му позволи да задоволява своите
потребности, е в размер на сумата от 550. 00 лева. За да достигне до
този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че средният
месечен разход на едно дете на възраст от 3 до 14 години е в размер
до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, т.е. в размер
на 262, 50 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3
ППЗЗкД. От писмените доказателства се установява, че детето Е.
9
участва в чуждоезиково обучение и посещава танцова школа. Детето
К. посещава детска градина, но със започване на училище нейните
потребности също ще нараснат, а с оглед икономическата обстановка
в страната следва да се присъди по-висок размер от средно месечния
разход за едно дете, определен по чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД.
Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и
възпитанието на децата, при опредЕ. месечна издръжка в размер на
550. 00 лева, тя трябва да поеме 200. 00 лв. от необходимата издръжка,
тъй като получава по-нисък доход, а бащата останалите 350, 00 лева.
Претенцията за горницата над 350, 00 до 500, 00 лева се явява
неоснователна. При прилагането на разумния и обективно възможен
баланс между нуждите на децата и възможностите на задължения
родител към настоящия казус, по отношение на нуждите на
правоимащите лица, съдът намира, че по делото не се доказват техни
потребности, по- високи от обичайните за възрастта им, вкл. и
изключителни такива по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК.
Искът за издръжка за минало време за периода от 20.12.2018 г. до
20.12.2019 г. е също основателен за общо 4200 лева за всяко от децата
поотделно, считано от 20.12.2020 г. до 17.02.2021 г., тъй като липсват
доказателства бащата да е изплащат такава в претендирания период.
Неоснователно е възражението на В.К. срещу определения от РС
момент, от който да се заплаща издръжката. Аргумент за определяне
на началния момент на издръжката при спор за родителски права
може да бъде извлечен от Тълкувателно решение № 11 от 3.III.1969 г.,
ОСГК, съгласно което „началният момент на служебно присъжданата
издръжка по чл. 28, ал. 1 СК е влизането в сила на решението за
развод, а при обжалване за родителските права - от деня на влизането
в сила на решението за предоставяне упражнението на тези права на
единия от родителите.“ Съгласно чл. 127, ал. 3 от ГПК, при спор
относно родителски права, по искане на родителя съдът определя
привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище
от дирекция "Социално подпомагане". Съгласно разпоредбата на чл.
323, ал. 1 от ГПК, приложима по аналогия и към настоящия случай,
съдът може да определи привременни мерки и относно издръжката на
децата. С определение от 20.07.2020 г., РС-Е.П. е определил такива
мерки, включително и по отношение на издръжката, считано от
постановяване на определението – 20.07.2020 г., поради което
възражението, че РС – Е.П. е пропуснал да се произнесе за периода
20.12.2019 г. до 20.07.2020 г. е неоснователно.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
10
районния съд в обжалваното решение, налагат същото да бъде
потвърдено.
При този изход на делото пред въззивната инстанция на страните
не се следват разноски.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 15.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 1047/2019 г. по описа на РС- гр. Е.П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11