О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер645/30.7.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и девети юли
Две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ДЕНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от съдия Петър Митев
ВЧНД № 825 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXII от НПК и е образувано
във връзка с протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу
протоколно Определение от проведено на 02.07.2019 г. разпоредително заседание
по НОХД № 934/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура-Варна, за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
В протеста се сочи,
че така постановеното протоколно Определение на
първоинстанционния съд по чл.248, ал.5 от НПК, т.1 е неправилно, необосновано, страдащо от дълбок формализъм и
като такова следва да бъде отменено. Изразява се несъгласие с посочените от
съда основания за прекратяване на съдебното производство, аргументирани с
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между
диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, довело до
ограничаване правата на обвиняемия да разбере в какво точно е привлечен в
качеството му на обвиняем. Представителят
на ВРП счита, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания на НПК, като
противно на посоченото от съда, като в обстоятелствената част на същия
фигурирали всички твърдяни за лисващи факти касаещи съставомерните признаци на
престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия. С оглед на посоченото
се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд протоколно Определение на
РС-Варна.
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Протестът е подаден
от процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт страна, в
установения законов срок, поради което е
допустим, като разгледан по същество, настоящия съд го намира за
неоснователен, поради следните съображения:
Производството по
НОХД 934/2019 г. по описа на Районен съд-Варна е образувано по внесен
обвинителен акт срещу Н.К.П. за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Първоинстанционният
съд е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане с участието на
всички страни на посочените в чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК въпроси, при
решаването на които е възприел, че на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК,
ограничили процесуалните права на обвиняемия и отстраними при ново разглеждане
на делото от прокурора. Съдията-докладчик е констатирал, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт не се съдържат всички факти, касаещи съставомерните
признаци на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия. Изтъкнал
е липсата на факти, относно притежателите на изключителното право на съответните
марки, представителите на притежателите, описание на видовете регистрирани
марки и за какви класове са регистрирани, какъв е покровителственият срок за
всяка от марките. Посочил е и че диспозитивът на обвинението не би могъл да
компенсира констатираната липса на факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, с което съществено е засегнато правото на защита на обвиняемия
- да узнае фактите по обвинението и да се защитят по тях.
Въззивният
съд счита, че посочените изводи на съдията-докладчик, мотивирали прекратяването
на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, намират правна
подкрепа, като доводите на прокурора, развити в частния протест срещу
обжалваното протоколно Определение, са неоснователни и не се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3
от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК. Предметът на инициираното по
този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно - липсата на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като
същите изрично са посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК.
Сред
така изброените в посочената разпоредба основания е и релевираното в
протестираното определение нарушение, свързано с нарушаване правото на
обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество. Същото безспорно се предпоставя и
обуславя от посоченото от първоинстанционния съд съдържание на обвинителния
акт.
Предназначението на обвинителния акт е дефинирано с ТР № 2 от 07.10.2002
г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК - да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към
съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в конкретния
случай, ВОС счита, че внесеният обвинителен акт не ги покрива, като същият не
съдържа необходимата информация за признаците и фактическата обосновка на
престъпленията, вменени на подсъдимото лице, поради което е накърнено правото
му на защита. По смисъла на цитираното Тълкувателно
решение на ВКС, съществени, са онези процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, както и на
гражданските ищци и ответници и техните повереници. В конкретния случай такива безспорно
са допуснати.
В
обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът задължително трябва да
посочи всички факти, обуславящи съставомерността на деянието, време, място и
начин на извършване , участието на обвиняемия в осъществяването му,
пострадалото лице и размерът на вредите и т.н. В конкретния случай,
съдържанието на обстоятелствената част на внесения обвинителен акт срещу Н.К.П.
се изчерпва с хронологично посочване на: закупуване преди датата на деянието на
изброени стоки и дрехи с търговски
марки, регистрирани в патнетното ведомство на РБългария по съотв.ред и
излагането им за продажба в магазин който извършвал търговска дейност;
извършена проверка от органите на МВР и констатациите от същата свързани с
посочените предлагани от лицето за продажба стоки на 04.08.2015год.; изброяване
на събраните в хода на разследването доказателства, възпроизведен диспозитив на предявеното
обвинение, правен извод за квалификацията на престъплението.
Както правилно и законосъобразно е посочил ВРС в
протестираното пред настоящия съд протоколно Определение, така изготвения
прокурорски акт не съдържа всички факти, касаещи съставомерните признаци на
престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия. ВОС изцяло
споделя изтъкнатите в тази връзка аргументи, доколкото безспорно, въпреки, че
нормата на чл.172б от НК е бланкетна тъй като диспозицията й препраща за
няколко от елементите от обективната страна на престъплението към други
нормативни актове – в случая към ЗМГО, тоест част от обективните признаци на
престъплението се запълват от дефинициите, дадени в специалните закони, отразени
в предявеното обвинение, то диспозитивът на същото не би могло да компенсира липсата на относимите в тази връзка съставомерни за обективната
страна на престъплението факти в обстоятелствената част на обвинителния акт - относно изпълнителното деяние, притежателя
на изключителното право върху съответните марки и неговите представители,
липсата на негово съгласие, видовете регистрирани марки, реда на осъществената
регистрация, доколкото регистрациите на
марки на национално равнище по реда на ЗМГО, на наднационално ниво - в рамките
на Европейския съюз по реда на Регламент 40/94/ЕС и Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговската марка на
Общността и международната регистрация на марката по реда на Мадридската спогодба за международна
регистрация на марки, са въз основа на актове даващи различен период на
защита на правото върху марката.
В
този смисъл и непосочване на всички факти в обстоятелствената част на
обвинителният акт, по отношение на Н.К.П., но с последващото им отразяване в
диспозитива му, води до противоречие между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинителният акт, поради което и съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата
и на обвиняемия да разбере за какво точно обвинение е предаден на съд, и на
практика представлява непредявено от фактическа страна обвинение, какъвто е и
настоящият случай. По този начин същият е поставен в
невъзможност да се запознае и да организира защитата си спрямо всички
съставомерни факти от състава на съответното престъпление, като това от своя
страна, както и правилно е отчел първоинстанционният съд препятства до голяма
степен възможността делото да бъде разгледано по реда на гл.27 от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК каквото искане е било направено от страна на
подсъдимия и неговият защитник, защото подсъдимият признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт / които липсват /, а не
правните изводи на представителя на ВРП.
В
заключение и що се касае до изводът на прокурора за „необоснованото връщане на
делото на прокурора на доводи, извън правото и неоправдан съдъбен формализъм,
който се забелязвал и в много други актове, постановени от същия съдебен
състав“ следва да се посочи, че задължение на прокурора е да изготвя
обвинителен акт, който да отговаря на императивните изисквания на чл.246 от НПК, относно съдържанието му, но
не и да дава оценки на съдебни състави.
Предвид
горепосоченото, настоящият състав на въззивната инстанция счита за правилен
крайният извод на първостепенния съд относно необходимостта образуваното
съдебно производство да бъде прекратено, поради допуснато, съществено
процесуално нарушение, свързано със съдържанието на внесения от прокурора
обвинителен акт, като делото се върне на Районна прокуратура – гр.Варна за
отстраняването му.
Водим
от горното и на основание чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК, Окръжен съд-Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от проведено
на 02.07.2019 г. разпоредително заседание по НОХД № 934/2019 г. по описа на
Районен съд-Варна, в частта с което на основание чл. 249, ал.1
и ал.2,
във вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство
по НОХД № 934/2019 г. по описа на Районен съд-Варна и делото е върнато на
Районна прокуратура – гр.Варна за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.