Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1269

 

година 2010                                             град Пазарджик            

                                          

В  И М Е ТО  Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и девети юни 2010 г                   две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ТОЧЕВСКИ

 

Секретар: И.П.

Прокурор: ГЕОРГИ КАЦАРОВ

Като разгледа докладваното от съдия ТОЧЕВСКИ

Наказателно АХ дело № 1240 по описа за 2010 година

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия К.В.Я. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен – живее на  съпружески начала, безработен, неосъждан, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че през месец февруари 2010 г.в гр.Септември, обл.Пазарджик като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 години – непълнолетната Д.Н.И., с ЕГН: **********,***, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 191 ал. 1 НК, като му НАЛАГА административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. 

 

Решението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред Пазарджишкия Окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

М О Т И В И към Решение № 1269/ 29.06.2010 г., постановено по н. а. х. дело № 1240 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.

 

 

Производството е по чл. 375 и следващите от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК).

С постановление от 10.06.2010 г. на Районна прокуратура- Пазарджик е направено предложение обвиняемият по Досъдебно производство № 222 по описа за 2010 г. на РУП- град С. К.В.Я. ***, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл. 78 а от Наказателния кодекс НК) за извършено от него престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК.

Прокурорът при РП- Пазарджик в съдебно заседание поддържа постановлението и счита, че са налице предпоставките по чл. 78 а НК, като пледира на обвиняемия да бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния размер.

Обвиняемият се признава за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, както на досъдебната фаза на производството, така и в съдебно заседание. В последната си дума иска от съда да му наложи минимално наказание. Защитникът му също пледира за налагане на наказание в минималния размер.

Съдът, като взе предвид събраните по дознание ДП № 222/ 2010 г. по описа на РУП- С. доказателства, приобщени към материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият К.В.Я. е роден на *** ***, живущ ***. Български гражданин е, неграмотен, неженен-живее на семейни начала. Безработен е, криминално проявен и не се ползва с добро име в обществото. Видно от представената ДСМПИС (л. 22) лицето не притежава недвижими имоти и МПС. Според приложената справка за съдимост № 1133/ 04.05.2010 г., издадена от РС- Пазарджик, обвиняемият не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК.

В началото на 2010 г. обвиняемият Я. се запознал с Д.Н.И., която към онзи момент била навършила 14 години. Двамата се харесали и започнали да поддържат приятелски отношения. И.по принцип живеела в дома на родителите си в с.З., област Пазарджик, но за нея бил получен сигнал, че от месец февруари 2010 г. спряла да посещава учебни занятия в СОУ „Х.Б.”- град Пазарджик, където била ученичка. При извършената проверка по случая се установило от майка й, че тя вече живеела на семейни начала с обвиняемия в дома му град С., с нейно съгласие. Двамата осъществявали доброволно и по свое желание сексуални контакти, както в дома на обвиняемия, така и в този на неговата леля. Майката на И.разказала, че била посетена от двамата, които дошли заедно и с родителите на обвиняемия, като й показали чаршафа, който бил постлан на леглото, където за пръв път те осъществили сексуален контакт. След това майката пуснала дъщеря си да живее с обвиняемия, като и към настоящия момент двамата продължават да съжителстват на съпружески начала. Обвиняемият е знаел, че И.е била на 14 години, когато я взел да живеят заедно, за да споделят едно домакинство.

Разпитан в хода на разследването, обвиняемият се признава за виновен, като дава обяснение за осъщественото от него деяние.

Горната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от дадените на досъдебното производство показания на св. Н.И., св. Д.И., обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателства, съдържащи се в дознанието и приобщени към материалите на настоящото дело.

Така установената в рамките на досъдебното и съдебното производство фактическа обстановка налага следните изводи:

Безспорно е установено по делото, че от обективна страна обвиняемият Я. е осъществил състава на престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК, като през месец февруари 2010 г. в град С., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 години- непълнолетната Д.Н.И., ЕГН: **********,***. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че И. не е навършила 16 години към момента, в който са започнали да живеят съвместно. Приложеното към материалите на ДП свидетелство за съдимост установява, че обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК, като от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Санкцията, предвидена за съответния вид престъпление, е „лишаване от свобода” до 2 години или „пробация” и „обществено порицание”. Ето защо предложението на РП- Пазарджик се явява основателно и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него деяние, като му се наложи административно наказание.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът като отегчаващо обстоятелство отчете недобрите характеристични данни за лицето (характеристична справка- л. 25), а като смекчаващи- младата възраст на обвиняемия, изразеното в съдебно заседание признание, затрудненото му материално и социално положение (ДСМИС- л. 22).

Поради гореизложеното, съдът прие изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определи наказанието “глоба” в минималния, предвиден в санкцията на чл. 78 а ал. 1 от НК размер. С оглед обстоятелството, че към настоящия момент на разглеждане на делото е налице промяна в размера на наказанието „глоба” по чл. 78 а ал. 1 от НК, като минималният размер на санкцията е увеличен от 500 на 1 000 лева, но към момента на извършване на деянието- месец февруари 2010 г., това изменение в закона не е било действащо право, във връзка с чл. 2 ал. 2 от НК, въвеждащ принципа за по- благоприятния закон, съдът намира, че в случая на подсъдимия следва да бъде наложена „глоба” според предходно предвидения в закона минимален размер от 500 лева. Определеният към минимума размер на наказанието съдът наложи като взе предвид всички посочени по- горе смекчаващи вината обстоятелства относно деянието и дееца.

С така наложеното наказание по вид и размер, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, като се въздейства предупредително и възпитателно както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

Причини за извършване на престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на дееца, както и незачитането от негова страна на правовия ред в страната.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК и чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът постанови решението си.

 

 

СЪДИЯ:

/А. Точевски/