Решение по дело №2123/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 972
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20232230102123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Сливен, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230102123 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между А1 ЕАД и
А. Г. Ш. за предоставяне на електро съобщителни услуги и устройство на изплащане от
20.08.2019 г., ответника е ползвал електро съобщителни услуги , за което съответно са
издадени три фактури и в тях са фактурирани съответните дължими суми. Твърди се, че въз
основа на договора е закупен и апарат НОК2.1 на изплащане с първоначална вноска 4.98лв и
23последващи равни месечни вноски в същия размер, съгласно погасителния план.
Сочи се, че ответника не е изпълнил задължението си по договора, не е заплатил
потребените договорни услуги и му е начислена неустойка. Твърди се, че претендираната
сума от 874.90 лв. е формирана като сбор от предоставените на ответника електро
съобщителни услуги за сумата от 346.63лв, дължима сума за апарат НОК2.1 в размер на
49.50 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на 286.94лв,
мораторна лихва върху цялото вземане в размер на 192.03лв. Сочи се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, връчена
е на ответника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК ищеца предявява настоящите положителни установителни искове. Твърди се, че
с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване на
договори за лизинг, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от
ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен
план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата не
1
освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответника дължи заплащане на ищцовото дружество сумата в размер на 346.63лв електро
съобщителни услуги, дължима сума за апарат НОК2.1 в размер на 49.50 лв., неустойки за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 286.94лв, мораторна лихва върху цялото
вземане в размер на 192.03лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключен договор между А1 ЕАД и А. Г. Ш. за предоставяне на
електро съобщителни услуги от 20.08.2019 г., че ищцовото дружество е издало 3 броя
фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване
на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от
ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен
план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора, че общите
условия са действали между страните в процесния период ,дължимостта на сумите по
договорите, е негова.
В отговора е заявено, че предявените искове са неоснователни и недоказани.сочи се,
че начинът на формиране на абонаментните услуги е неясно определен и
формулиран.направено е възражение, че не става ясно как е формиран размерът на
задълженията.По отношение на предсрочно изискуемите вноски за закупено устройство
апарат НОК2.1 се твърди, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.направено е възражение, че претендираната неустойка надхвърля трикратния
размер на стандартната месечна абонаментна такса.направено е възражение, че претенцията
за мораторна лихва е изцяло неоснователна предвид факта, че няма надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост.направено е възражение за неревноправна клауза предвид
посочената неустойка.Сочи се, че ищцовото дружество не може да прекрати договора и да
иска от ответника и изпълнение по прекратения договор и неустойка.
2
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява
назначения особен представител адв. В. Д., която моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
В съдебно заседание назначения особен представител изрично е заявил, че не оспорва
представените с исковата молба документи, нито автентичността на подписите на
процесните документи, нито размерите на неустойките.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 3.08.2016 г. е сключен договор между А1 България ЕАД (оператора) и А. Г. Ш.
(потребителя-абоната), по силата на който оператора се е задължил да предоставя на абоната
електронно съобщителни услуги, чрез една или няколко мрежи.
С допълнително приложение към договора от 22.12.2018 г. е уговорена промяна на
интернет.
С допълнително приложение към договора 22.12.20218 г. е уговорено условие за
ползване на допълнителен пакет А1 експлорер с месечна абонаментна такса 1 лв.
С приложение № 3 към договора, подписано на 22.12.2018 г. между страните е
уговорено активация и свързване към мрежата на оператор за мобилни услуги 9.99 лв.
посочена и цена за ползване на услугата А1 експлорер в размер на 14,99 лв.
С допълнение към приложение 1 от 22.12.2018 г. А. Г. Ш. е декларирал, че е запознат
и съгласен с общите условия за продажба от разстояние.
С приложение № 1 от 22.12.2018 г. страните са уговорили условия за ползване на
ценови пакети за мобилен интернет.
С договор за продажба на изплащане от 22.12.2018 г. сключен между А1 България
ЕАД и А. Г. Ш. е уговорено продажбата на апарат Нокия 2.1, като изплащането й следва да
стане на 24 месечни вноски, всяка в размер на 4,50 лв.
С допълнително приложение към договора от 16.05.2019 г. е уговорена месечна
абонаментна такса промоционална 2 лв. за ползване на екстра дигитални услуги,
телевизионни програми.
С допълнително приложение към договора от 16.05.2019 г. е уговорено активиране и
ползване на допълнителен пакет екстра пет броя, на стойност 5 лв.
С приложение № 1 от 16.05.2019 г. страните са уговорили месечна абонаментна такса
стандартна 31,99 лв., промоционална 28,99 лв.
3
На 27.12.2019 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неплатена такса за мобилна услуга в размер на 24.16 лв. и неплатена такса
за мобилен интернет в размер на 135,63 лв. обща стойност на фактурата с ДДС 191,75 лв.
На 27.01.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неплатена такса за мобилна услуга в размер на 24.16 лв. и неплатена такса
за мобилен интернет в размер на 135,63 лв., обща стойност на фактурата с ДДС 191,75 лв.
На 29.01.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неустойка за месечни такси в размер на 34.98 лв.
На 29.01.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неустойка отстъпка от цени за услуга 36,45 лв.
На 29.01.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неустойка отстъпка от цена на устройство в размер на 96.10 лв.
На 29.01.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неустойка за месечни такси в размер на 79,98 лв.
На 29.01.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени неустойка от цена на услуга в размер на 39.43 лв.
На 26.02.2020 г. е издадена фактура от А1 България ЕАД, с получател А. Г. Ш., в
която са отразени вноски за изплащане на стоки в размер на 40.50 лв.
На 04.01.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от А1
България ЕАД срещу А. Г. Ш. за главница в размер на 346,43 лв. суми за използвани, но
незаплатени електронни съобщителни услуги, неплатена сума за устройство на изплащане в
размер на 49,50 лв. и неустойки в общ размер на 286.94лв, мораторна лихва върху цялата
сума в размер на 192.03 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението и направените по делото разноски.
На 31.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден А. Г.
Ш. да заплати на А1 България ЕАД 682,87 лв., представляваща неплатени суми за
електросъобщителни услуги и устройство на изплащане, дължими за периода 27.12.2019 г.
до 12.03.2020 г. г, мораторна лихва в размер на 192,03 лв., законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 125 лв.
Заповедта е връчена на А. Г. Ш. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителни установителни искове за
главницата, за мораторната лихва и за неустойката .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 346,63 лв. за използвани,
4
но незаплатени електросъобщителни услуги за периода от 27.12.2019 г. до 12.03.2020
г.. Съдът приема, че така предявения иск е основателен и доказан. В производството се
доказа наличието на облигационна връзка между страните след сключването на договора.
Установи се договарянето между страните на съответните цени, за съответните услуги, както
и факта, че ищцовото дружество е издало фактури за потрбление в посочения размер, а
именно фактурите от 27.12.2019 г. и 27.01.2019 г. С оглед изложеното, предявеният иск ще
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 49,50 лв. за неплатена сума за
устройство, съдът приема, че така предявения иск е основателен и доказан. В
производството се доказа наличието на облигационна връзка между страните след
сключването на договора за продажба на изплащане. Установи се договарянето между
страните на месечна вноска за изплащането на устройството. С оглед изложеното,
предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.
По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, с оглед основателността на главния иск, ще
следва да бъдат уважени и акцесорните искове за пет неустойки като основателни и
доказани в размер на 286,94 лв.Неустойките, които са претендирани от ищцовото дружество
са пет и съответно нито една от тях не надвишава трикратния размер на самото вземане и не
е налице неравноправна клауза по отношение на неустойките.
По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявеният иск е частично основателен.
Ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва за забава само и единствено
върху вземането за главница и вземането за неплатена сума за устройство. За вземанията за
пет броя неустойки, ответникът не дължи мораторна лихва на ищцовото дружество, тъй
като би се получил анатоцизъм, а именно върху начислената неустойка, която е обезщетение
за неизпълнението на задължението за изплащане на ответника и има обезщетителен
характер да се начислява мораторна лихва, която има същия обезщетителен характер.
На основание чл.162 от ГПК мораторната лихва върху главниците за ползвани , но
незаплатени електросъобщителни услуги и неплатена сума за устройство , възлизат на
113,89 лв. и за тази сума предявеният иск ще следва да бъде уважен, като за разликата до
пълния предвиден размер от 192,03 лв., искът ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество направените по исковото и заповедното производство разноски в
размер на 1486.04 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, СлРС
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200,
ал.1 от ЗЗД, че А. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. ........ № 36 дължи на А1 България ЕАД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от
346,63 лв. за използвани, но незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
23.11.2019 г. до 22.01.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, че А. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. ........ № 36 дължи на А1 България
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1
сумата от 49.50 лв., представляваща неплатена сума за устройство по договор за продажба
на изплащане от 22.12.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.92 от ЗЗД, че А. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. ........ № 36 дължи на А1 България ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от
286,94 лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси два броя,
отстъпки от цената на месечна абонаментна такса два броя и отстъпка от цената на
устройството.
ПРИЗНАВА за установено по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД, че А. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. ........ № 36 дължи на А1 България ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 сумата от
113.89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатените суми за ползвани
и незаплатени електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор
за продажба, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част до пълни
претендиран размер от 192,03 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. ........ № 36 ДА ЗАПЛАТИ НА А1
България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш
№ 1 сумата от 1486,04 лв., представляваща направени в заповедното и исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
6
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7