№ 189
гр. Варна , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на КР. Г. Г. против Наказателно Постановление № 439а-229/
11.08.2020г. на Директора на ОД МВР-Варна, с което на КР. Г. Г. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява и ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: На 21.04.2020 г. в 14:40 часа в град Варна, ж.к Възраждане бл.4 до
вх.4 жалбоподателят се намирал на открито обществено място, като не бил
поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
др. средство покриващо носа и устата, с което не бил изпълнил въведени със
заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълнение на Заповед № РД-01-124
от 13.03.2020г. изменена и допълнена със заповед №РД-01-236 от
24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемиологични
мерки по чл.63 ал.1 от Закона за здравето.
1
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание. Срещу съставения АУАН не са депозирани
писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган възприел
изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 209а
ал.1 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 300 лева .
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелят И. и свид.
Неделчев. Съдът кредитира показанията им като дадени обективно и
безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на ОД МВР-Варна, сектор ПП съгласно заповед на Министъра на
вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че
АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното
постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на
които се позовава. АУАН е издаден от компетентно лице съгласно заповед
№365з 1952/24.03.2020г. на Директора на ОД МВР Варна.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.63 ал.1 от Закона за здравето, като е отнесъл
2
фактите към хипотезата на правната норма. Заповед № РД - 01-124/13.03.2020
г. е издадена от министъра на здравеопазването, на основание чл. 63 Закон за
здравето, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID -19 на територията на страната и обявеното с
решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р. Б. извънредно
положение и препоръки на Националния оперативен щаб за социална
дистанция са въведени противоепидемични мерки на територията на страната
до 29.03.2020 г. Заповед № РД – 01 - 197/11.04.2020 г. е издадена от
министъра на здравеопазването за допълнение на заповед № РД – 01 –
124/13.03.2020 г., на основание чл. 63, ал. 1 Закон за здравето, чл. 73 АПК, чл.
2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и във
връзка с усложняващата се противоепидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID 19 на територията на страната и решение от
03.04.2020 г. на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното
извънредно положение се допълва заповед № РД - 01 - 124 /13.03.2020 г., като
се създава т. 9 " Всички лица, които се намират на открити или закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата, в т. ч. кърпа, шал. За целите на тази мярка обществени са местата и
пространствата, които са свободно достъпни, или са предназначени за
обществено ползване, в т. ч. всички места на които се предоставят
обществени услуги. Съгласно т. 2 Заповедта влиза в сила от 12.04.2020 г. до
26.04.2020 г., включително. Съгласно т. 3 заповедта следва да се съобщи на
министъра на вътрешните работи и областните управители, които следва да
уведомят заинтересованите страни и да създадат организация по
осъществяване на контрол по изпълнението на разпоредената мярка.
Действително в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г е посочен срок на действие
на заповедта до 26.04.2020год., но с последващата заповед от 24.04.2020год.
този срок е бил удължен до 13.05.2020год.
Визираната по горе заповедта на Министъра на здравеопазването носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този
смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на
Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. №
3
4088/2020 на Върховния административен съд). Процесните заповеди не
уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради
здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да
уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с
COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на
министъра на здравеопазването са издадени като общи административни
актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и
процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт
в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай
безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да
се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване
на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за
осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се
спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в
интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са
породили правно действие.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-
01-197 от 11.04.2020 г. е била изменена със заповед № РД-01-
247/01.05.2020год. с което задължението за носене на маска на открито е
отпаднало, а в последствие и отменена със заповед от 14.05.2020г., но нито
изменението на заповедта, нито нейната отмяна се отразяват върху
отговорността на въззивницата, която е допуснала нарушение към момента,
към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен
кръг от лица – всички, които се намират в закрити или открити обществени
места, в това число паркове, градини и на улицата, да имат поставена защитна
4
маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в
това число кърпа , шал. Като ОАА тя е имала ограничено действие във
времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е
отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които
е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако
е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. В тази
връзка не може да намери приложение и нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН
каквото становище е изложено в жалбата. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението им, не представлява
изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3,
ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение ТР № 2 от 27.06.2016 г. на
ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че
отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се
счита отменен от момента на издаването му. По отношение на
горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото
доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от
значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението
заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на
територията на страната. Отделно от това в случая
административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от
закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която разпоредба не е отменена или изменена в
по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Безспорно се установява от всички събрани писмени и гласни
доказателства, че въззивникът не е носил предпазна маска или друго
средство покриващо носа и устата с което не е изпълнил въведени със заповед
№ РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълнение на Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020г. изменена и допълнена със заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването противоепидемиологични мерки по чл.63
ал.1 от Закона за здравето. В тази насока са и показанията на на свид. Бочев -
очевидец. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ. Причините за
извършване на деянието са ирелевантни.
АУАН и НП са съставени за нарушение на чл. 209 а, А. 1 ЗЗдр., в
редакция съгласно ДВ бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г., според която
5
"който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или А. 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 лева до 1 000 лева, а при
повторно нарушение от 1 000 лева до 2 000 лева". Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели, а именно, че в изпълнение на заповед
№365з-1952/24.03.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР от
полицейските служители, при осъществен контрол по спазване на заповед №
РД – 01-197/11.04.2020 г., с която е допълнена заповед № РД – 01-
124/13.03.2020 г. относно спазване на задължението от всички лица,
намиращи се на открити или закрити обществени места да носят защитна
маска за лице, като задължителна противоепидемична мярка, съгласно
издадена заповед от министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63 ал.
1 Закон за здравето е въведена в условията на извънредна епидемична
обстановка, свързана с разпространението на заразна болест "Covid 19",
съгласно решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание. Съдът кредитира,
показанията на разпитания свидетел, осъществявал полицейски контрол по
спазване на издадената заповед от министъра на здравеопазването, от които
приема за установено, че жалбоподателят е бил на открито обществено място
без защитна маска за лице. АУАН и НП са съставени на жалбоподателят за
неизпълнение на въведената със заповед № РД – 01-197/11.04.2020 г.
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. като не е поставил
изискващата се, съгласно заповед № РД – 01-197/11.04.2020 г. защитна маска,
покриваща носа и устата и се е намирала на открито обществено място, в
нарушение на въведените защитни предпазни мерки. Съгласно чл. 63, ал. 1, в
редакция доп. ДВ бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г. при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Разпоредбата на чл. 209 а, съгласно изм. с ДВ бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г. предвижда административно наказание глоба от 300 лева до 1
000 лева, за нарушение или неизпълнение на въведена от Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 ЗЗдр. Абсолютно
същото съдържание е било уредено в чл. 63, ал. 1, в редакцията й преди
изменението с ДВ бр. 44/2020 г. Предвид това, че се установи, че
6
жалбоподателят не е спазил въведената със заповед № РД – 01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, като на
25.04.2020 г. се е намирал на открито обществено място, без поставена
защитна маска, съгласно задължението въведено с т. 9 Заповед № РД – 01-
197/11.04.2020 г., в срока на нейното действие от 12.04.2020 г. до 26.04.2020
г., включително. Деянието описано в АУАН и НП е доказано от обективна и
субективна страна, тъй като липсват доказателства, от които съдът да изведе
друга фактическа обстановка, различна от описаната от актосъставителя и
адм. наказващия орган, поради което съдът приеме жалбата срещу НП за
неоснователна. НП е законосъобразно и следва да се потвърди. Наложеното
на жалбоподателят наказание е в минимален размер, поради което не се
поставя въпроса за неговото изменение, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения
минимален размер. Наказанието е съответно на целите по чл. 12 ЗАНН и ще
укаже необходимия предупредителен и възпитателен ефект, както спрямо
нарушителя към спазване на определения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително спрямо останалите граждани.
Съдът намира, че причините за извършване на деянието са
ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Обстоятелството, че бил запалил цигара по никакъв
начин не може да се приеме от съда като факт, водещ до отпадане на адм. нак.
отговорност на жалбоподателя. Същият е бил длъжен да се съобразява с
въведените с посочените по-горе заповеди ограничения.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава
от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на Закона за здравето.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
7
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 439а-229/
11.08.2020г. на Директора на ОД МВР-Варна, с което на КР. Г. Г. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА КР. Г. Г. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8