Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 190
гр. Пловдив, 21 октомври 2019 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора МАРИНА
БЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, наказателно дело /В/ № 444 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С присъда № 4/22.
02. 2019 г., постановена по НОХД № 511/2018 г., Х. съд е ПРИЗНАЛ подс. Ф.Д.Ф.,
със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2018
г. в землището на гр. Харманли, на път I-
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 (три години).
Подсъдимият Ф.Д.Ф. е
ОСЪДЕН да заплати на "А. AG" ("А. АГ"), действащ чрез „А. К.” ЕООД, сумата
от 5 000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща частично
обезщетение от общия размер на претърпените от престъплението по чл.172б ал. 2, предл. 2-ро, вр. ал. 1 НК имуществени вреди в размер на 9 528.00 лв. (девет хиляди петстотин
двадесет и осем лева), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от извършване на деянието на
18.04.2018г. до пълното й изплащане.
Подсъдимият Ф.Д.Ф. е
ОСЪДЕН да заплати на "Н. И. К.В." („N. I. C.V.”), сумата от 2
182.00 лв. (две хиляди сто осемдесет и два лева), представляваща обезщетение
на претърпените от престъплението по чл.172б ал. 2, предл. 2-ро, вр. ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от извършване на деянието на 18.04.2018 г. до пълното й изплащане.
Подсъдимият Ф.Д.Ф. е
ОСЪДЕН да заплати да заплати на "Л. В. М. С.А." (L. V. M.), сумата от 5 000.00 лв. (пет
хиляди лева), представляваща частично обезщетение от общия размер на
претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 95
755.00 лв. (деветдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
извършване на деянието на 18.04.2018 г. до пълното й изплащане.
Съдът
се е произнесъл и по направените по делото разноски и приложените веществени
доказателства.
С решение №103/15.07.2019 г. по
ВНОХД № 390/2019 г. Х. окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
На 01.08.2019 г. е депозирано молба
от защитника на осъдения, с приложено пълномощно /л.7 НДВ/ за възобновяване на
наказателното дело. Иска се съдебните актове да бъдат отменени и Ф.Ф. да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, вкл. и в частите за
отнемане в полза на държавата на описаните вещи и осъждането му да заплати
съответните обезщетения на гражданските ищци.
Прокурорът даде заключение, че искането е
неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено,
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове и Х.
районен и Х. окръжен съд са обсъдили внимателно и задълбочено всички събрани по
делото доказателства. Въз основа на това са установили една безпротиворечива
фактическа обстановка, кято накратко се изразява в следното:
На 18.04.2018 г.
сутринта в гр.П. Ф. Д. Ф.
се свързал по
телефона със свид. Г. Д. - шофьор
на такси в „П. Т.” ЕООД - гр.П.. Заявил поръчка за превоз до гр.Х., където
следвало да вземе два кашона дрехи, изпратени му от Т.. Свидидетелят към 12:00
ч. отишъл до с.Б., общ.Р. със собствения си таксиметров автомобил марка
"Ш.", модел „Н.", с per. №
„“. Взел Ф.Ф. и отпътували към гр.Х.. Преди входа за града Ф.Ф. провел разговор
по телефона и заявил на шофьора, че следва да кара в посока гр.Л., към
паркинг "Г." в землището на с.Б., общ.Х..
Около 15:00 часа
спрели на паркинга, като осъденият слязъл от автомобила и отишъл до един
неустановен магазин от лявата страна в посока гр.Л.. След кратко време свид. Г.
Д. видял Ф.Ф. и непозната за него жена да носят запечатани кашони към
автомобила му. Забелязал, че кашоните с дрехи са много повече, отколкото
подсъдимия му казал. При пренасянето и товаренето им в автомобила видял чифт
маратонки, нови и опаковани. В автомобила в багажното отделение и в купето
подсъдимият и свид. Г. Д. натоварили общо 7 бр. кашони, увити в найлон и
запечатани. След това се отправили в посока гр.П. по АМ"М.".
Около 15:30 часа, в
землището на гр. Х., на път „“, км. ““ автомобилът бил спрян за проверка от
свид. Х. А. - полицейски инспектор „П. к." в РУ-Х. при ОДМВР-Х. в
изпълнение на задълженията му по контрола по ЗДвП. При проверката полицаите
установили самоличността на пътуващите, като видели кашоните в автомобила и
стоките в тях - някои с логото на "А." и „Н.". Това довело до
задържане на автомобила и отвеждане на осъдения до РУ-Х. при ОДМВР-Х. за
изясняване произхода на стоката.
С протокол за доброволно
предаване от 18.04.2018 г., Ф.Ф. предал доброволно на разследващ орган кашоните
и намиращите се в тях стоки:
31 броя чифта спортни обувки с
връзки тип кец, с лого на страничната част на подметката преплетени букви „L V” и надпис в предната част на латиница „L. V.", различни на цвят;
14броя чифта обувки с лого и надпис на латиница „ A.", различни на цвят;
55 броя тениски различни на цвят, с етикет във вътрешната част на яката
„ p. R. L.";
14 броя ризи различни на цвят с етикет във вътрешната част на яката „р.
R. L.";
5 броя червени на цвят тениски с етикет във вътрешната част на яката „D.";
5 броя оранжеви на цвят тениски с етикет във вътрешната част на яката „B.";
5 броя тениски розови на цвят, с етикет във вътрешната част на яката „B..";
20 броя тениски различни на цвят с етикет във вътрешната част на яката
„ N.";
20 броя тениски различни на цвят с етикет във вътрешната част на яката „A.";
28 броя чифта спортни обувки с лого и надпис на латиница „ A.", различни
на цвят;
15 броя чифта спортни обувки с връзки тип кец с лого на страничната
част на подметката преплетени букви „ L V"
и надпис в предната част на латиница „ L. V." различни на цвят;
16 броя чифта обувки с лого и надпис на латиница „ A.", различни
на цвят;
34 броя чифта спортни обувки с лого на страничната част на подметката
преплетени букви „ LV" и надпис в предната част
на латиница „ L. V." различни
на цвят;
24 броя чифта спортни обувки с лого в страничната част преплетени
букви, „LV"
и надпис на стелката на латиница „ L. V.", различни на цвят;
3 броя спортни екипи с вишнево на цвят долнище с ципове по външната
част по дължина на крачолите и етикет по вътрешната част на талията с надпис „M. M. T. " и сиво на цвят горнище с един ръкав и етикет по
вътрешната част на яката с надпис „M. М. T.";
1 брой кафяв на цвят шал с надпис „L. V.";
1 брой кафяв на цвят шал с надпис „G.";
1 брой портфейл с надпис „G.";
1 брой кафява на цвят дамска чанта с ципове с закрепен към дръжката
кожен детайл с надпис „G.";
l брой кафява на цвят дамска чанта с надпис в горната
част „G.";
l брой бяла на цвят дамска чанта с надпис в горната част
„G.";
2 броя спортни комплекти от три части съдържащи спортен панталон жълт
на цвят с лого и надпис „ A.", на левия крачол в горната част, бяла на цвят тениска с
лого и надпис „ A.", и спортно горнище жълто на цвят с лого и надпис в
горната предна лява част „ A.";
1 брой спортен комплект от три части съдържащ спортен панталон жълт на
цвят с лого и надпис „ P." на левия крачол в горната част, бяла на цвят тениска с
лого и надпис „ P." и спортно горнище жълто на цвят с лого и надпис в
горната предна лява част,, P.";
1 брой спортен екип съдържащ сив на цвят спортен
панталон с етикет във вътрешната част на талията „ p. R. L." и сиво-
черно на цвят горнище с етикет във вътрешната част на врата „р. R. L.";
3 броя чифта спортни обувки сини на цвят с по три броя жълти ленти от
двете страни и надписи на подметките „ A.";
2 броя черни на цвят спортни обувки с надпис на езика „N." и надпис
на подметката „ A. М.";
1 брой чифт дамски обувки бели на цвят с червен ток с надпис на
стелката „ G.";
1 брой чифт спортни обувки тип кец с език с надпис „G.";
2 броя чифта дамски ботуши кафяви на цвят с пришит етикет в преданата
част „G.";
16 броя чифта спортни обувки с лого на страничната част преплетени
букви „ LV" и
надпис на стелката „ L. V." различни
на цвят;
7 броя черни на цвят спортни обувки с надпис на езика „N." и надпис
на подметката „ A. М.";
8 броя чифта спортни обувки бяло черни на цвят с надпис на стелката „A." и надпис
отстрани „ S.- „";
2 броя чифта детски спортни обувки червено сини на цвят с надпис отпред
„N." и надпис
отстрани „A. М."
(На съхранение в РУ – Х. при ОД на МВР –Х.).
Решаващите съдилища са обсъдили показанията на свид. А. Т., свид. К. Ц. и
свид. В. Д., приемайки, че ощетените юридически лица „П./Л. К. Л.П" („Т. P./ L. C., L.P. US, N. Y., „“, „“ M. A."); „Д. TM C.A." („D.TM S.A., *, r d l'E, L. L-*, LU") и
„Б." (B. * r d S. „“ P. F.) и „П. С." („P. S., D., H., *, P. W. 1"); "a. AG" ("а.");
„А. И. М. Б.В." (A. I. M. B.V."); "Н." („N. I. C.V., O. B. D., B., O. „“, USA ") и "Л. В. М. СА." L. V. M., 2, r P.-N., P.s *, FR); „G. G. S.P.A., F., „“ V. T. 73/R." не
са предоставяли на осъдения своето съгласие търговските марки, които
притежават, да бъдат използвани под каквато и да е форма в търговската дейност
по смисъла на чл.13 ал. 2 т.1 и т.2, вр. ал.1 от Закон за марките и
географските означения /ЗМГО/.
По делото е приета
съдебната експертиза, според която маркировката на търговските марки G., L. V., a., N., P., P./L. C., D S. и B.",
поставени върху артикулите са идентични
с тези обект на регистрирани търговски марки, описани в
експертизата. Марките са регистрирани и действат на територията на Р. Б. като:
национални марки; марки на Европейския съюз, които имат действие на територията
на Р.Б. от датата на присъединяване на страната към ЕС по силата на параграф 26
от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
ЗМГО, обн. ДВ бр.73/2006 г. в сила от 06.10.2006 г. и марки, регистрирани в
страната по Мадридската спогодба, по която Б. е страна.
В същата насока е и
писмо № 24-00124/1 от 09.05.2018 г. на Патентно ведомство, съгл. което марките
„П./Л. К. Л.П" ("T. P./L. C. L.P"); „Д.
TM
C.A." ("D. TM S.A."); „Б." ("B."); ,,P. СЕ" („P. SE"); "a. AG" ("а."); „А. И. М. Б.В." (A. I. M. B.V."); „N. I. C.V., O. B. D., B., O. *-*, USA "("Н.")
и "Л. В. М. C.A." ("L. V. M. SA"); „Г. Г. Cn.A"("G. G. S.p.A."); "B." и "M." имат
действие на територията на Р.Б..
Съгласно експертизата
марките с нарушени права са притежание на: „G. G. S.P.A,IT, F., * V. T. 73/R."; „L. V. M., 2, r d P.-N., P. *, FR; „a. AG P. * D-* H.; „N. I. C.V. O. B. D., B., O. * * USA"; „P. SE, DE, H., *, P. W. 1"; „Т. P./ L. C., L.P. US, N. Y., *, * M. A."; „D. TM S.A., 18, r d l', L. L-*, LU"; „B. * r d S F-* P. F.";
Според вещото лице за
процесните марки в регистъра на Патентното Ведомство няма данни за
регистрирани, релевантни и действащи понастоящем лицензионни договори. Не са
констатирани и данни за изчерпване на правата по чл. 15 ал. 1 ЗМГО, както и чл.
15 от Регламент (ЕО) № */2017 г. относно марките на процесните стоки белязани с
тях. Също така вещото лице е установило, че съгласно чл.27, т.1 и във връзка с
чл.25 т.1 от Регламент (ЕО) № */2017 г., (до 01.10.2017 г. по Регламент (ЕО) №
*/2015г.) не се установило вписвания в регистъра на марките на Европейския съюз
на налични лицензионни договори.
За процесните марки не
е установено наличието на вписвания в съответния за това регистър съгласно чл.
27 т.1, вр. чл. 25 т. 5 от Регламент (ЕО) № */2017 г.
Според експертизата
липсват и обстоятелствата по чл. 20 или чл. 27 т. 2 от Регламент (ЕО) № */2017 г.
(във връзка с Регламент (ЕО) № */2015г. до 01.10.2017 г.), а именно да са
прехвърлени в качеството си на актив, ведно с продажбата на цяло предприятие.
В заключението е посочено, че
марките, търговските знаци, с които са обозначени инкриминираните артикули и
поради идентичността си с обекти на регистрирани търговски марки на G., L. V., a., N., P., P./L. C., D. и B., въвеждат в
заблуждение потребителя в случай на неоснователно ползване на същите, като
класовете на стоките, за които са регистрирани релевантните марки, съвпадат с
вида на артикулите клас 18 за чанти и портмонета и клас 25 (облекла и обувки,
шалове) от класификацията от Н. относно марките.
Вредните последици са,
както следва:
за „G. G. S.P.AJT, F., * V. T. 73/R." - 8900,00 лв.;
за „L. V. M., 2, r d P.-N., P. *, FR" - 95755,00 лв.;
за „a. AG P. * D-* H." - 9528,00
лв.; за „N. I. C.V. One B. D., B., O. * USA" -
2182,00 лв.;
за „P. S., D., H., *, P. W. 1" - 168,00 лв.;
за „Т. P./ L. C., L.P. US, N. Y., *, * M. A." - 8004,45 лв.;
за „D. TM S.A., 18, r d l', L. L-1449, LU" -1150,00 лв.
за „B.40 r d S F-* P. F." - 1625,00
лв.,
или общо 127312,45
лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка е установена по безспорен начин от показанията на свидетелите: Г. Д., Х. А., М. С., А. Т., К. Ц., В. Д..
С основание същите са възприети с доверие, понеже са
дадени добросъвестно, логични са и кореспондират с писмените доказателства,
събрани
по делото: протоколи за оглед от
18.04.2018 г. и 23.04.2018 г., протокол за доброволно предаване от 18.04.2018 г., трудов договор от 08.11.2017 г.,
ведно с допълнително споразумение от 02.01.2019 г., Трудов договор №
00000003/31.05.2016 г., заверено копие от СРМПС-Част втора, писмо № 24-00124/1
от 09.05.2018 г. на Патентно ведомство, писмо рег. №
32-156759 от 01.09.2018 г. на Агенция "М." , Удостоверение изх. №
20180611141629/11.06.2018г. на А. по в., ДСМИС, справка за съдимост, характеристика, референция от 08.02.2019 г.
Правилно е кредитирано и заключението на вещото лице,
понеже то е изготвено професионално, компетентно, с необхдимите познания и опит
в съответната област, освен това съответства и на останалите гласни и писмени
доказателства по делото.
Производството законосъобразно е протекло по реда на
чл. 371 т. 2 НПК. Подсъдимият /тогава/ е признал изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт. Първостепенният съд е спазил процедурата, регламентирана в
чл. 372 НПК, изрично е запитал подсъдимия дали разбира обвинението и след като
е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обвинителния акт.
При така
установената фактическа обстановка законосъобразно е преценено, че осъденият е
осъществил от обективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.172б ал. 2,
предл. 2-ро, вр. ал. 1 НК, понеже на 18.04.2018 г. в землището на гр. Х., на път „“, км. „“ без
съгласието на притежателите на изключителните права - „Г. Г.
C.n.A"("G.
G.
S.p.A."); "Л.
В.
М.
C.A." ("L.
V.
M.
SA"); "А.
AT" ("A.
AG"); „А.
И.
М.
Б.В." (A.
I.
M.
B.V."); „Н.
И.
K.B." ("N.
I.
CV."); „П.
С."
(„P.
S.");
„П./Л. К.
Л.П" ("T.
P./L. C. L.P");
„Д.
TM C.A." ("D.
TM S.A.") и „Б."
("B.")
използвал без правно основание в търговската дейност - по смисъла на чл. 13 ал.
2 т. 2, вр. ал. 1 от
Закона за марките и географските означения, като съхранявал в лек автомобил
марка "Ш.",
модел „Н.
с per. № „“,
с цел продажба и пускането на пазара, стоки с тези търговски марки - 80 бр.
чифта спортни обувки тип кец с лого надпис на марката "Л. В.."
/"L.
V."/;
40 бр. чифта спортни обувки с лого надпис на марката "Л. В.."
/"L.
V."/;
69 бр. чифта обувки с лого и надпис на марката „А." /"A."/;
9 бр. чифта спортни обувки с лого и надпис на марката „Н."
/"N."/;
2 бр. чифта детски спортни обувки с лого и надпис на марката „Н."
/"N."/;
1 бр. чифт дамски обувки с лого и надпис на марката „Г."/"
G.";
1 бр. чифт спортни обувки тип кец с лого и надпис на марката „Г."/"
G."/;
2 бр. чифта дамски ботуши с лого и надпис на марката „Г."/"
G."/;
55 бр. тениски с лого и надпис на марката „П./" /"T. P."/;
14 бр. ризи с лого и надпис на марката „П." /"T. P."/;
5 бр. тениски с лого и надпис на марката „Д.' /"D."/;
5 бр. тениски с лого и надпис на марката „Б." /"B."/;
20 бр. тениски с лого и надпис на марката „Н." /"N."/;
20 бр. тениски с лого и надпис на марката „А." /"A."/;
2 бр. спортни комплекти от три части /спортен панталон, тениска и спортно
горнище/ с лого и надпис на марката „А."/"A."/;
1 бр. спортен комплект от три части /спортен панталон, тениска и спортно
горнище/ с лого и надпис на марката „П." /P."/;
1 бр. спортен комплект от три части /спортен панталон, тениска и спортно
горнище/ с лого и надпис на марката „П." /"T. P."/;
1 бр. шал с лого и надпис на марката "Л. В." /"L. V."/;
1 бр. шал с лого и надпис на марката „Г."/" G."/;
1 бр. портфейл с лого и надпис на марката „Г."/" G."/;
3 броя дамски чанти с лого и надпис на марката „Г."/" G."/,
всички на обща стойност 127 312,45 лв., които са обект на това
изключително право, като от деянието са причинени значителни вредни последици.
Не може да се сподели основният
довод, който се поддържа в производството по възобновяване за несъставомерност
на деянието от обективна страна. Първоинстонционният съд изключително
внимателно е обсъдил всички признаци на престъпния състав и е дал ясен и
убедителен отговор на направените възражения от защитата в тази насока.
С
основание е подчертано в мотивите към атакуваната присъда, че
марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице
от тези на други,
съгласно чл.9 ЗМГО.
За да е съставомерно деянието по чл. 172б НК
е необходимо да е налице изключително право на марка и неправомерно ползване на
същата в търговската дейност.
Правото
върху търговска марка включва
правото на притежателя на изключителното право върху такава да
забрани на трети лица,
без негово съгласие да я използват в търговската си дейност, като се
разпростира спрямо стоки с поставен без съгласие на маркопритежателя знак,
който може да бъде идентичен или сходен на регистрираната търговска марка.
Липсата на съгласие на притежателя на изключителното право изключва
възможността за появяването на марката в оригинален вид върху стоки под техен
контрол.
В конкретния случай при спазване
изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, решаващите инстанции, след като са обсъдили
всички гласни и писмени доказателства и са ги съпоставали със заключението на
вещото лице са стигнали до нъплон законосъобразния извод,
че такова съгласие липсва. Порадин това и
процесните стоки, като неоригинални, са предмет на престъпление по чл.172б от НК.
Ф.Ф. не е имал издадено разрешение от притежателите на
изключителни права върху тези марки. Не е притежавал нито
фактическо, нито правно основание да използва в търговската си дейност
процесните търговските марки. Въпреки това, и без съгласието на
притежателите на посочените по-горе изключителни права, е съхранявал с цел
продажба и пускане на пазара процесните стоки, иззети и приобщени като
веществени доказателства по делото.
Първостепенният съд внимателно е обсъдил бланкетния
характер на нормата на чл.172б НК, подчертавайки, че съдържанието
на изпълнителното деяние се извежда от разпоредбите на чл.13 от специалния
ЗМГО. Законосъобразно
е преценено, че наказателна отговорност се носи от всеки, който
без съгласието на притежателя на марката, използва в търговската си
дейност стоки с поставени знаци идентични или сходни на тази марка, когато
сходството е в степен да доведе до объркване на потребителя, включващо
възможност за свързване на знака с марката. Понятието "търговска
дейност" по смисъла начл. 172б НК се извежда от изброените в чл. 13, ал.
2 ЗМГО действия, чрез които се въвеждат в търговския оборот стоки с цел
печалба, а именно:
1.
поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2.
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги
с тозизнак;
3.
вносът или износът на стоките с този знак;
4.
използването на знака в търговски книжа и в реклами
Съгласно
т.2 на ал.1 на
чл.13 ЗМГО "използване в търговската дейност" включва и предлагането
на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги
с този знак.
И
Пловдивският апелативен съд счита, че не може да бъдат споделени възраженията
на защитата, според които в случая липсва налице
съхранение на стоките с цел продажба и пускане на пазара. Касае се до около 300 бр. стоки,
предмет на деянието. Това обстоятелство води до
единствено възможния икатегоричен извод, че същите са
предназначени именно
за продажба и пускане на пазара. Поради това и не може да се възприеме с доверие тезата на
подсъдимия, според която вещите били предназначени за подаръци за негови близки.
В тази насока правилно е
преценено и обстоятелството, че Ф.Ф. е едноличен
собственик на „В. К. Б.” ЕООД, със седалище ***, ЕИК: „“ , с
предмет на дейност: "...., внос-износ..., продажба на едро и
дребно....", видно от Удостоверение изх.№ „“. на А. по в.
Безсопроно установено е, че в случая е налице съхранение на стоките,
предмет на престъплението. Напълно правилно е преценено, че е без значение дали това ще бъде сторено в
превозно средство или имот и и времето на самото съхранение, като
продължителност. Законодателят не ограничава по никакъв начин мястото и
продължителността на това съхранение, като дали е налице „съхранение” следва да
се преценя за всеки отделен и конкретен случай според обстоятелствата по
делото. В случая действително е налице съхранение на процесните артикули по
смисъла на чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО. Това е така, понеже по безспорен начин е
установено упражняването на фактическа власт върху стоките от страна на
подсъдимия.
Налице е и квалифициращият признак,
посочен
в чл.172б ал.2, предл.2 НК, а именно от деянието са причинени значителни
вредни последици. В
мотивите към първоинстанционния акт са изложени достатъчно и убедителни
съображения в тази насока. Направен е изчерпателен и коректен анализ на
съдебната практика, поради което настоящата инстанция не смята за необходимо да
ги препотаря.
При нарушаване правото върху марка, както правилно е посочил
районният съд, настъпва отрицателно изменение на условията за
нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право. Засягат
постигнатия търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното
право, в правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни изменения, които
имат и имуществено измерение – причиняват се вреди, подлежащи на обезщетяване
/Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.,
ОСНК, т.III/. С
оглед на това поради нарушаване на правата на марките възникват
претърпени имуществени вреди от страна на правопритежателите на регистрирани
релевантни търговски знаци, доколкото и според експертизата марките,
търговските знаци,
с които са обозначени инкриминираните артикули, поради идентичността си с обекти
на регистрирани търговски марки на G., L. V., a., N., P., P./L. C., D. и B.,
въвеждат в заблуждение потребителя в случай на неоснователно ползване на същите.
От субективна страна престъпленето е
извършено от осъдения с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал това.
С оглед на изложеното
по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо съдът
и
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф.Д.Ф. за
възобновяване на наказателното дело по НОХД № 511/2018 г. с присъда № 4/22. 02.
2019 г. на Х. районен съд и ВНОХД № 390/2019 г. с
решение №103/15.07.2019 г. на Х. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.