Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 10.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 449 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността от П.И.П., ЕГН **********
и А.Д.П., ЕГН ********** чрез пълномощника адв.Е.И. – САК със съдебен адрес ***
срещу ответниците И.И.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д., ЕГН ********** двамата от
гр.С., кв. „…….” ул. „……….“ № 10, с който се иска съдът да
постанови решение, с което да разпредели правото на ползване върху следния
съсобствен имот: Застроено дворно място, находящо се в с.А., С. област, цялото с площ от 1093
кв.м. без придаваемата се и отчуждаема по регулация част, а урегулирано от 1104
кв.м., съставляващо парцел …., в кв… по плана на с.А., С. област, при съседи: улица,
дворно място на Здравен дом, Гене Кръстанов П. и Трайко Спасов П.. Процесният
имот е обективиран в нотариален акт № 162, т.III, д. № 588/1970 г. издаден от Никола Трифонов, Елинпелински народен съдия.
Излагат се
твърдения, че страните по делото са сънаследници на процесния недвижим имот,
като всеки от тях има отстъпено право на строеж за изграждане на две вилни
сгради, което се установява от нотариално заверено заявление от наследодателя,
разрешение № 251, Протокол № 139 от 04.10.1982 г. и Скица № 81/06.03.2019 г. Ищците
и ответниците притежават всеки по ½ идеална част от дворното място, при
равни квоти. В продължение на дълги години всеки от съсобствениците ползва
изградената вилна сграда и прилежаща територия, но напоследък ответниците
извършват своеволни действия в имота и ползват по-голяма част от полагащата им
се. Ищците предложили вариант за разпределение правото на ползване на имота, но
ответниците отказали и към момента изграждат ограда, както те сами са преценили
без съгласието на ищците. Изложеното поражда правния интерес от водене на
настоящия иск.
В срока на чл.131
от
Твърди, че след
построяването на двете вилни сгради и съобразявайки се с волята на
наследодателя си, съсобствениците са установили ползване върху имота, както
следва: за ищеца – източната част от имота с лице към улицата, а за ответника –
западната част от имота до която се преминава от улицата по северната граница
на имота, където граничи с детска градина, а по продължението на калкана на
вилните сгради – близнак ищецът е поставил ограда до южната граница на имот с
УПИ ……преди повече от 15 години.
Представя се скица в тази насока. През 2018 г. по предложение на ищеца от
двамата съсобственици е била наета геодезическа фирма, която да отрази
съществуващите в имота сгради във връзка с изработването на кадастрална карта и
регистри, като ответникът изцяло се е
доверил на обяснението на брат си, че това се налага във връзка с изработването
на кадастралната карта за с.А., Община Г.М.. След геодезическото заснемане,
от ищеца на ответника е представена за подпис ръчната скица, която е приложена
към исковата молба, като част от заснемането на имота. Ответникът отказал да я
подпише, предвид че тя не е кореспондирала нито с установеното от дълги години
ползване на общия имот, нито с очевидното ограничаване на достъпа до стълбите
на собствената му югозападна сграда – близнак, нито с очевидния факт, че предоставената му част от недвижимия имот е
лишена от законово определените 14 м. лице към улица, както и неточно са посочени
площи от по 523,9 кв.м. /по правилно изчисление следва да са по 512,85
кв.м./. Възраженията останали без
отговор, коментар или обсъждане на евентуална делба или промяна в
разпределението на ползване на общия имот.
На ответника никога не му е предлагано
открито и почтено нито делба, нито възможност за обсъждане на промяна в
установеното разпределение на ползването на съсобствения имот с ищеца, поради
което не е станал причина за завеждане на настоящото дело.
Ответникът възразява срещу разпределението на
ползването на съсобствения имот съгласно представената ръчна скица по
изложените по-горе съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от
удостоверение за наследници издадено на 08.07.2020 г. от район Подуяне,
Столична община е, че И.Д.П. е починал на 15.01.2000 г. и
оставил като свои наследници П.И.П. и И.И.Д. – негови синове.
От
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане №
162, т.III, д. № 588/1970 г. на Никола
Трифонов, Елинпелински народен съдия е
видно, че Димитър П. Лазов е прехвърлил на сина си И.Д.П. следния недвижим имот: застроено дворно място, находящо се в село А., С. окръг, цялото от 1093 кв.м. без
придаваемите се и отчуждаеми по регулация част, а урегулирано от 1104 кв.м.
съставляващо парцел ….. в квартал .. по плана на село А., С. окръг, заедно с построените в
него жилищна и стопански сгради.
Видно от
заявление от 13.10.1982 г. депозирано от И.Д.П. до ОНС гр.Елин Пелин е, че
същият е декларирал, че като собственик на дворно място с квадратура 1104 кв.м.
съставляващо парцел …..в кв… по регулационния план на
с.А. е съгласен
и отстъпва на И.И.Д. и П.И.П. правото на
строеж на две вилни сгради-близнак, като И.И.Д. да построи сградата от
югозапад, а П.И.П. от югоизток, съгласно одобрен архитектурен план.
Установява се от разрешение № 251 от 04.11.1982 г. издадено от Община
Горна Малина, че на П.И.П. е разрешено
да построи вилна сграда в парцел …..в кв…. по регулационния план на с.А..
С
протокол № 139 от 04.10.1982 г. е дадена строителна линия и определено ниво за
строеж на вилна сграда съгласно подадено
от И.И.Д. и П.И.П. *** парцел V по регулационния план на с.А..
С
удостоверение изх. № 90/09.11.2018 г. на Община Горна Малина, Софийска област е
удостоверено, че П.И.П. и И.И.Д. в качеството им на собственици на строеж: две
двуетажни вилни сгради – близнак, находящи се в ……. в кв…. по регулационния, застроителен и
кадастрален план на с.А., Община Г. М., С. област, одобрен със Заповед № 0-692/07.08.1968 г. и заличаване на сгради
са изпълнили задължението по чл.54а, ал.2 ЗКИР и §4, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗКИР.
Данните подлежащи на отразяване са нанесени в кадастралния план.
Установява се от удостоверение №
42/10.11.2020 г. издадено от Община Горна Малина, Софийска област, че описаният
в нотариален акт № …. том …, н.д. № 588/1970 г. …..в квартал .. в действащия регулационен и кадастрален план на с.А. не съществува. …..попада в кв….
Представени са скици на процесните имоти издадени от Община Горна
Малина, както и скици от извършено геодезическо измерване на процесните имоти.
От
представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/18.02.2019 г.
на Община Горна Малина, Софийска област се установява, че П.И.П. и И.И.Д. притежават по ½ ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в с.А.,
планоснимачен номер .. от квартал .., заедно с находящите се в него жилищни сгради, като
данъчната оценка на имота е 4747,20 лева.
Видно от
удостоверение за граждански брак И.И.Д. е сключил граждански брак със С.Б.Д. на
22.06.1975 г.
От
удостоверение за сключен граждански брак е видно, че П.И.П. е сключил граждански
брак с А.Д.П. на 05.06.1966 г.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза и допълнителна такава, ведно със скици към тях, с които се предлагат
четири варианта за разпределение на ползването на процесното дворно място между
съсобствениците съобразно равенството на
дяловете им.
По делото по искане на ищците е разпитан
свидетелят А.А.Ц., който познава и двете страни по делото. Твърди, че му е
известно, че имат обща съсобственост в с.А. – две сгради-близнак, а земята е собственост на баща им И.Д.П.. Ищците ползват източната страна на парцела, а
западната се ползва от ответниците. Свидетелят сочи, че земята никога не е била
разпределяна между страните, като през последните години И. сам си разпределя и
си гради в имота. Между П. и И. няма комуникация за разпределяне ползването на
имота. Преди две години И. *** имота, поради което свидетелят говорил с И. да
си разпределят правото на ползване на двора, но се оказало, че вилата не
фигурира в кадастъра на Община Горна Малина и няма документи. Тогава свидетелят
намерил фирма геодезисти, които да заснемат имота и да въведат в кадастъра
двете вили, които са близнак, защото мястото се водело празно. Тогава
геодезистите изготвили и четири варианта за разпределение на ползването на
имота, които свидетелят предложил на И., но той отказал всички варианти, като
казал, че всичко трябва да мине през съда. След като И. си изградил път в
имота, си направил и вратник, сложил и колчета, П. пуснал жалба до архитекта на
Община Горна Малина за тези му действия. Тогава архитекта на Община Горна Малина
им казал, че мястото трябва да е глуха улица за общо ползване и от двамата –
като на гърба на къщата да има улица,
която да е за общо ползване. Но и до момента П. ***, защото И. си е сложил
вратник и си я ползва само той. Освен двете вилни сгради в имота има и гараж,
като едната му стена е обща със сградата на съседния имот – има два гаража един
до друг, като единия е в съседния имот. Пътят, който И. направил в имота не е
ограден с мрежа, защото след като сложил колчетата дошъл архитекта на Община
Горна Малина и се стигнало до делото. Направеният вратник от И. *** на ищците
да си паркират колата в двора.
Изграденият гараж в имота не функционира, тъй като пред него има канал. Този
гараж също не фигурира на скицата. Изграденият вратник откъм улицата от И. и
цимента и колчетата пречат на ответниците да имат достъп с автомобил до тяхната
част от имота. И ако те поискат да водят разговори с И. по този въпрос той
става агресивен и не позволява да спират коли пред вратника.
По искане
на ответната страна по делото е разпитана свидетелката Р.Х.П., която сочи, че познава страните по делото отдавна, тъй като родителите й
живеят в А. и са кумуве на П. и съпругата
му. Твърди, че е свързана и с другата страна по делото, като децата й са кръстници на внуците на И..
Затова познава имота на страните, още повече, че той граничи с имота, в който
свидетелката работи – това е медицинския център в селото. Освен двете сгради в
имота, които са и на двамата братя и са залепени една до друга има и един
гараж. П. влиза от единия вратник, а И. влиза от голямата порта, през която
може да се мине и с автомобил. Имота се ползва открай време и от двете страни
по делото, като И. ползва задната част, а П. ползва предната част, която е
откъм улицата. Не й е известно да са имали спорове за имота преди години, но
откакто се завело делото разбрала, че имат спор за имота. Твърди, че е виждала
коли да влизат в двора през големия вратник, но кой ги ползва тези коли не може
да каже. Не може да конкретизира и коя от страните по делото ползва големия
вратник, който бил направен преди доста време.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Според
чл.31, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който да не пречи на
останалите съсобственици да си служат с нея според правата им. Използването и
управлението на общата вещ става с решение на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ, а когато съсобствениците не могат да вземат
решение за начина на разпределение и ползването й, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото
решение е вредно, начинът на разпределение на ползването се определя в производството
по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността.
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС е средство за
осъществяване на съдебна намеса в граждански правоотношения с цел да се създаде
режим на упражняване на правата върху една обща
вещ, чрез който да
се защитят правата и законните
интереси на всеки от участниците в съсобствеността. Допустимостта на иска предполага всички носители на вещни права върху
имота да участват в процеса, като ползването на имота следва да се разпредели
между страните съобразно квотите им в съсобствеността. При преценка основателността на иска и как да се извърши реалното
разпределение на ползването на
съсобствения имот, следва да се отчетат правата на всички участници в
съсобствеността, да се осигури удобен достъп и ползване на имота и построените
в него сгради с цел безпрепятственото им обслужване и поддържане. Необходимо е и следва да се съобрази и принципът за
съразмерност на ползването, като за всеки от съсобствениците се осигури такава площ, която да съответства
на полагащата му от съсобствеността квота.
Ето защо
в производството по чл.32, ал.1 от Закона за собствеността, съдът дължи
произнасяне по отношение на квотите, които притежава всяка една от страните в
съсобствеността, като в този смисъл е т.2 от Тълкувателно решение № 13 от 2012
г. на ОСГК на ВКС.
В
процесния случай между страните по делото не е налице спор относно
съсобствеността спрямо поземления имот, както и че ищецът П.И.П. и ответникът И.И.Д.
в качеството на наследници на баща им И.Д.П. притежават по ½ ид.ч. от него за всеки един
от тях. Дворното място е придобито от И.Д.П. въз основа на нотариален акт №….., том …., н.д. № 588/1970 г.. Приживе наследодателят
И.Д.П. е отстъпил на двамата сина П.И.П.
и И.И.Д. правото да построят две вилни сгради в собственото му дворно място. Не
е налице спор и относно съсобствеността на процесните жилищни сгради-близнак – а именно, че са
построени в дворното място по време на брака на П.И.П. и И.И.Д., поради което
сградите са съсобствени и на съпругите им А.Д.П. и С.Б.Д., като по отношение на
сградите в имота не е налице искане за произнасяне по реда на чл.32, ал.1 от
Закона за собствеността.
Ответникът
по делото въвежда твърдения, че искът е недопустим, тъй като между страните не
е съществувал спор относно разпределението на ползване на имота, установено
повече от 15 години. Тези доводи съдът намира за
неоснователни, тъй като по делото не се представят доказателства за влязло в
сила съдебно решение или доброволна спогодба, с която да е било реално разпределено ползването на поземления имот. Напротив представиха се доказателства, които установяват,
че освен настоящото производство страните са в процес на съдебна делба пред
Районен съд Елин Пелин по отношение на процесните имоти, което недвусмислено
сочи, че съсобствениците очевидно не могат да постигнат съгласие за доброволно
уреждане на имотните спорове възникнали помежду им. Няма спор, че преразпределение ползването на един имот е
законосъобразно, само ако
настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие установеното
ползване с правата на съсобствениците и в
Определение № 402 от 27.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 2892/2014г. III г.о. се сочи, че новите фактически обстоятелства,
обуславящи изменение на вече извършено разпределение на ползване, следва да
касаят дяловете в съсобствеността или положението на имота – промяна в площта
му, поради нова регулация, изграждане на нови постройки и други. Докато
обаче по делото не са налице данни за предходно разрешаване на спор относно
разпределение ползването на дворното място, то искът се явява допустим и следва
да бъде постановено решение на
съда по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността касаещо разпределение на ползването.
В настоящия
случай се установи по безспорен начин, че страните по делото П.И.П. и И.И.Д. са
титуляри на правото на собственост - по
½ идеална част от земята, върху която са си построили жилищни сгради, а
ищцата А.Д.П. и ответницата С.Б.Д. участват в съсобствеността на находящите се
в дворното място жилищни сгради.
Тъй като искът
по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността е производство на съдебна
администрация между съсобственици, респективно, съпритежатели на вещни права, в което съдът
замества мнозинството от собственици и преценява възможностите, съобразно
участието в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот, то и
участието на съсобствениците на построените в дворното място сгради е
задължително, тъй като засяга пряко техните права и законни интереси.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира, че по делото се събраха достатъчно
доказателства, за да може да се направи извод по основните въпроси, касаещи
предявения иск – налице ли е еднородност на правата на страните, налице ли е
невъзможност те да разпределят доброволно ползването на общата вещ и какви са
възможните варианти за такова разпределяне, като разпределението на ползването
на имота следва да се съобрази и с извършените от съсобствениците подобрения –
в случая построените в имота две жилищни сгради - близнак.
В заключението
по допуснатата съдебно-техническа експертиза и допълнителната
такава, вещото лице е предложило четири варианта за разпределение ползването
на дворното място. Първи, втори и трети вариант
разделят дворното място на две части, като не предлагат обособяване на зона за общо ползване.
Единствено четвърти вариант предлага начин на разпределение, при който се
обособява зона за общо ползване, която предоставя възможност и на двете страни
по делото да осъществяват достъп до ползваната от тях част от имота и с моторни
превозни средства, докато първи, втори и трети вариант предоставят такава
възможност само на единия ползвател. Ето защо, доколкото от разпита на
свидетеля А.А.Ц. се установява, че при сегашното
ползване на имота ищецът не може да осъществи достъп до дворното място с
моторно превозно средство и това се явява един от основните въпроси, който
съсобствениците не могат да разрешат помежду си, настоящият състав намира, че
най-удачен вариант за разпределение на ползването на дворното място е посочения
вариант четири от допълнителната експертиза на вещото лице, при който и за
ищцовата и за ответната страна се
обособява една обща зона за ползване /обозначена със син цвят/, която позволява
на всички съсобственици безпрепятствен достъп до ползваните от тях сгради, а
също им предоставя и достъп с моторни превозни средства до дворното място.
Останалите варианти – едно, две и три от допълнителната експертиза не
предоставят такава възможност за съсобственика, който ще ползва частта
обозначена с червен цвят, тъй като в нея не е налице изградена порта, а
предполага отварянето и изграждането на
нова такава, което несъмнено би поставило ползвателя на частта обозначена с
червен цвят в по-неравностойно положение. При посочения вариан е възможно всяка
една от страните да има достъп до всички обекти на собственост, които са
построени в имота, поради което на ищците
следва да се предостави ползването на обособената зона, затворена между буквите И,Е,Ж,З,Г,И
с площ от 514 кв.м. посочена в скицата на вещото лице от допълнителната
съдебно-техническа експертиза с червен цвят, а на ответниците се предостави за
ползване обособената зона от дворното място с площ от 514 кв.м., затворена между буквите
Д,Б,В,З,Ж,Е,Д, посочена в скицата на вещото лице от допълнителната
съдебно-техническа експертиза с жълт цвят. Зоната обозначена с буквите
А,Д,Е,И,А обозначена със син цвят от допълнителната съдебно-техническа
експертиза се предоставя за общо
ползване от страните. Така предложения
вариант позволява на всяка една от страните по делото да има достъп и да поддържа своите сгради, а от друга
страна не би ограничило достъпа им до собствените им обекти на собственост с
моторни превозни средства без да е необходимо към настоящия момент да се
изграждат нови входове към дворното място.
По разноските:
Когато съдът е сезиран с иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските за
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, следва да останат за всяка страна така както са направени. Този изход следва от характера на производството по Закона за собствеността, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението
и ползването на общата вещ или взетото решение е вредно
за вещта. Тъй като
постановения съдебен акт ще ползва
и двете страни, те понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В случая страните по делото са
внесли разноски за извършване на съдебно-техническата експертиза съобразно
притежаваните от тях идеални части от съсобствеността, което не налага
присъждане на някоя от тях сторените разноски. В тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащане
на сумата в размер на 15.00 лева, представляваща половината от внесената от
ищците държавна такса за разглеждане на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността на
съсобствения между П.И.П., ЕГН ********** и И.И.Д., ЕГН ********* недвижим имот,
представляващ: дворно място, находящо се в с.А., С. област, цялото
с площ от 1093 кв.м. без придаваемата се и отчуждаема по регулация част, а
урегулирано от 1104 кв.м., съставляващо парцел ……. в кв… по плана на с.А., С. област, при
съседи: улица, дворно място на Здравен дом, Гене Кръстанов П. и Трайко Спасов П.,
както следва:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от П.И.П., ЕГН ********** и А.Д.П., ЕГН **********
със съдебен адрес *** чрез пълномощника адв.Е.И. – САК обособената зона, затворена между буквите И,Е,Ж,З,Г,И с площ от 514 кв.м.
обозначена с червен цвят на скицата на вещото лице от допълнителната
съдебно-техническа експертиза, която подписана от съда съставлява неразделна
част от настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ПОЛЗВАНЕ от И.И.Д., ЕГН **********
и С.Б.Д., ЕГН ********** двамата от гр.С., кв. „…..” ул. „……“ № .., обособената
зона, затворена между буквите
Д,Б,В,З,Ж,Е,Д, с площ от 514 кв.м. обозначена с жълт цвят на скицата на вещото
лице от допълнителната съдебно-техническа експертиза, която подписана от съда
съставлява неразделна част от настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от П.И.П., ЕГН **********, А.Д.П., ЕГН **********,
И.И.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д., ЕГН ********** обособената зона,
затворена между буквите А,Д,Е,И,А, с
площ от 76 кв.м. обозначена със син цвят на скицата на вещото лице от
допълнителната съдебно-техническа експертиза, която подписана от съда
съставлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д., ЕГН **********
да заплатят на П.И.П., ЕГН **********, А.Д.П., ЕГН ********** сумата от 15.00 лева
/петнадесет лева/ сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: