РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110100435 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. Г., чрез адв.
Ал. Ч. - ВТАК, срещу Община Велико Търново. Процесуалният представител на
ищцата развива съображения, че на 28.06.2021 година – на рождения й ден, същата се
движела по тротоара пред хотел „Аквая“ в град Велико Търново, който се намира на
ул. „Любен Каравелов“ № 40, където я срещнала и спряла приятелката й Р. К., за да я
поздрави за празника. Тъй като е имало голямо тълпа хора, Р. направила крачка напред
към ищцата, а последната отстъпва крачка назад, за да се разминат с хората, при което
левият й крак попаднал в липсваща част на шахта, която се намира пред хотела.
Посочва, че ищцата загубила равновесие и с цялата си тежест паднала на лявата си
ръка, при което се чуло изхрущяване и последната изпитала внезапна болка. Твърди, че
е извикана спешна помощ и е откарана в болницата в град Велико Търново, където се
установило счупване на ръката с изместване и й е препоръчана операция на ръката.
Посочва, че на 29.06.2021 година, след уговорен час в болницата в град Плевен е
извършена операцията, като в ръката й е поставено медицинско изделие, за което
ищцата е заплатила сумата от 1 680.00 лева. Твърди, че същата е имала ограничени
движения в лява раменна става, хипотрофия на мускулите на рамото и мишницата,
като последица от счупването на горния крайник. Посочва, че от момента на
счупването и към настоящия момент ищцата изпитва силни по интензитет болки,
1
ръката й не е възстановена, има голям обем дефицит в движенията й и не е в състояние
да се грижи сама за себе си и постоянно разчита на чужда помощ. Твърди, че Община
Велико Търново не е изпълнила задължението си за поддържането на общинските
пътища и вследствие на бездействието на ответника, М. В. Г. е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и в
разходи за извършеното й лечение. Посочва, че ищцата е поканила ответника да й
заплати обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, но не е
получила отговор. Направено е искане Община Велико Търново да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата в размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претъпени от М. В. Г. неимуществени вреди в резултат на получената от нея травма,
поради бездействието на ответника, както и сумата в размер на 1 725.50 лева,
представляваща причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на същия
инцидент. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговорна на исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва както предявените искове, така
твърденията на ищцата за претърпените от нея вреди и относно механизма на
увреждането й. Посочва, че от приложените към исковата молба доказателства не може
да бъде установен механизмът на настъпване на самия инцидент. Навежда доводи, че
не става ясно за какво медицинско изделие става въпрос. Посочва, че по отношение
вида и интензитета на неимуществените вреди не са ангажирани никакви
доказателствени средства. Твърди, че доколкото евентуалният инцидент е станал през
деня, като при наличие на липсваща част на шахта, ищцата е следвало достатъчно
добре да възприеме зрително липсата и да се предпази от пропадане в нея. Посочва, че
в Община Велико Търново не е получаван сигнал за наличие на липсваща част от
шахта на посочения в исковата молба адрес, нито от граждани, нито от ищцата, като
след получаване на исковата молба е извършена проверка и е установено, че
действително има липсваща част от шахтата, като към настоящия момент липсата е
отстранена. Счита, че в настоящия случай не е възможно да бъде възприето
осъществяването на непозволено увреждане, отговорност за което да бъде вменена на
Община Велико Търново. Твърди, че дори да се приеме, че увреждането е настъпило
поради пропадане в липсваща част на шахта, то причината за настъпването й е
небрежност, проявена само и единствено от страна на ищцата, като прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат. Направено е искане предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски
по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото заверени копия на Епикриза на М. В. Г. от „УМБАЛ
– Д-р Г. Странски“ град Плевен - Клиника по ортопедия и травматология, рентгенова
2
снимка на лява раменна кост и Фактура № **********/29.06.2021 г. /л. 8 и 12/ се
установява, че на 29.06.2021 година ищцата е приета посочената болница, където й е
извършена оперативна процедура на раменния пояс и горния крайник, като е
извършена фиксация със заключваща филос плака с три слота, като за медицинско
изделие, ищцата е заплатила на болничното заведение сумата в размер на 1 680.00
лева.
По делото са приложени и Амбулаторен лист № 004799 от 29.09.2021 година;
Амбулаторен лист № 004967 от 08.10.2021 година; Амбулаторен лист № 005555 от
09.11.2021 година; Амбулаторен лист № 005725 от 18.11.2021 година; Амбулаторен
лист № 000465 от 25.01.2022 година и Амбулаторен лист № 000626 от 03.02.2022
година, всички издадени от д-р Р. Съботинова /л. 22-27/, от които е видно, че на
посочените дати на М.Г. е осъществен преглед, като й е предписана терапия –
физиотерапевтични процедури, за които е заплатила сумата в размер на 42.50 лева -
Фактура № ********** от 25.01.2022 година /л. 21/. По делото са приложени и
Амбулаторен лист № 2112 от 08.04.2022 година и Амбулаторен лист № 1248 от
08.04.2022 година /л. 49 и 50/ за извършени на ищцата прегледи във връзка с
изготвянето на заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
От приложеното по делото заверено копие на Покана до Община Велико
Търново, с вх. № от 14.07.2021 година /л. 7/ се установява, че М. В. Г. е отправила
покана към ответника за заплащане на претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди в резултат от настъпилия на 28.06.2021 година инцидент.
В проведеното на 20.04.2022 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Р. И.Е. заявява, че е син на ищцата, че на 28 юни майка му
има рожден ден, както и че спрели колата си до самия хотел „Аквая“ и сладкарницата.
Взели торта за повода и я оставили в колата. Посочва, че майка му тръгнала към
пазара, за да вземе зеленчуци, а той минал на отсрещния тротоар, за да говори с негов
приятел. Заявява, че майка му срещнала една нейна приятелка, съученичка, явно да си
приказват за рождения ден нещо и както си говорел с неговия приятел, видял, че тя
пада. Веднага се затичал и видял, че кракът й бил в шахта за отводняване и тя била
паднала на самия тротоар на улицата на една страна - лявата си ръка, защото кракът й
бил заклещен. Посочва, че шахтата се намирала на улицата пред хотела. Заявява, че
имало много хора и както са си приказвали, тя явно е тръгнала назад, за да направи
място на хората, а шахтата е плътно до тротоара. Заявява, че от самия хотел се обадили
на Спешното и тя тръгнала с тях с линейката, а той отишъл с колата. Посочва, че
изчакали в Спешна помощ, там й направили няколко снимки и казали, че трябва да се
оперира. Заявява, че отказали операцията във Велико Търново и се обадили в Плевен и
на следващия ден сутринта в 9:00 часа направили операцията, а след 3, 4 дни отишъл
да я прибере. Посочва, че болките й си остават и до ден днешен, ходи на рехабилитация
3
и й казали, че не може да се възстанови напълно. Заявява, че майка му била
обездвижена доста време, около месец и половина, два. Не можела да си движи ръката,
едва се обличала и много я боляло.
В съдебно заседание на 25.05.2022 година свидетелката Р. З. К. посочва, че с М.
са съученички и приятелки и знае, че рожденият й ден е на 28 юни. Заявява, че на
28.06.2021 година, пресичайки от пазара в посока „Аквая“, я срещнала точно пред
хотела и се зарадвала, защото ще може да я поздрави. Посочва, че тя излизала от
сладкарницата и че си поговорили, но тъй като имало много хора, тя отстъпила, за да
не пречи на преминаването им и в един момент изчезнала в шахтата. Посочва, че
шахтата била точно до тротоара, под нивото на тротоара, на пътното платно, като те
били на тротоара, но тъй като имало много хора, отстъпили, за да могат да минат,
изведнъж с единия си крак тя потънала в шахтата, на която липсвали две или три
ребра. Заявява, че започнала да я дърпа, но тя вече била пребледняла и казала да не й
пипа рамото. На отсрещния тротоар бил синът й, който отишъл с един негов приятел и
я извадили. След това я сложили да полегне пред хотела, дали й лед и вода и извикали
Бърза помощ. Посочва, че след пристигането на Бърза помощ, обездвижили ръката й и
тръгнали. Заявява, че след това се чувала с Р., за да разбере какво е станало, а след това
се чула и с нея от Плевен, където са й сложили пластина. Посочва, че М. се
възстановявала поне 2, 3 месеца, а след това правела и рехабилитация. Споделяла й е,
че изпитваше страшна болка, имала ограничени движения и не можела да си облича
дрехите, да се къпе и да се обслужва.
Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза /л. 124-128/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като
обективно и компетентно дадено, в резултат на пропадане в шахта на тротоар на
28.06.2021 година и падане върху лявата ръка, пострадалата М. В. Г. е получила
закрита фрактура с дислокация в горния край на лявата раменна кост, без данни за
съдови и неврологични увреждания на лявата ръка. Посоченото увреждане налага
спешна оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция на фрагментите и метална
остеосинтеза със заключваща филосплака с 3 слота. Прекарала спокоен
следоперативен период. Раната заздравява първично. Последващите месеци провела
четирикратни курсове на лечебна физкултура и рехабилитация. Въпреки провежданите
курсове на физиотерапия се оплаква от болки и ограничение движението на лявата
ръка в оперираната раменна става. Към момента на преглед от вещото лице на
08.04.2022 година е установено наличие на стар оперативен цикатрикс, около 20 см. по
страничната повърхност на ляво рамо и лява мишница, хипотрофия на мускулатурата
на мишница и предмишница, изразена палпаторна болка на лявата раменна става на
предна ставна цепка. Намален обем на движение в ставата, екстензия до 60 градуса,
отвеждане назад и нагоре до 90 градуса, като в крайните фази движението е силно
болезнено. От направена Ро-графия е установено състояние след метална остеосинтеза
4
на ляв хумерус с оформен костен калус в областта на фрактурата. Посочените
травматични увреждания може да са получени по време, място и начин съобщени от
пострадалата, а именно при падане върху тротоар като основна част от тежестта на
тялото е поета от лявата ръка, при което се стига до фрактура на горния край на
раменна кост с дислокация на фрагментите. Проведеното лечение, изразяващо се в
кръвна репозиция и метална остеосинтеза, отговаря на правилата за добра медицинска
практика в ортопедията. На пострадалата са причинени болки и страдания и
затруднение в движението в ляв горен крайник за срок между 6 и 8 месеца, какъвто е и
срокът за възстановяване. Към момента на прегледа са налице увреждания в резултат
на претърпяната травма, изразяващи се в ограничен обем на движение в ставата и
изразена болка в крайните стадии на движение на ръката. За постигане на по голям
обем на движение и пълно възстановяване, може да се наложи отстраняване на
металната остеосинтеза и провеждане на нови курсове рехабилитация приблизително
10-12 месеца след извършената оперативна интервенция. В проведеното на 20.04.2022
година вещото лице допълва, че е извършил преглед на ищцата и й е направена нова
контролна рентгенова снимка, която е представена по делото и показва в какво
състояние е към момента рамото на ищцата. Травмата, която е получила е типична при
падане и подхлъзване, като натоварването се поема от цялата ръка и цялата тежест на
лявата част на тялото се прехвърля върху раменната кост и специално върху раменната
става и там точно се получава и фрактурата. Заявява, че тя изпитва болки и има
ограничен обем на движението, като по нейна преценка след определен период от
време може да предприеме изваждане на металната остеосинтеза или ако прецени, че
може така да изпълнява функциите, може да остане и по този начин.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В този смисъл за уважаването на предявените по делото
искове с правно основание чл. 49, във връзка с 45 ЗЗД ищцата следва, в условията на
пълно и главно доказване, да установи наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица, при или по повод на
възложена им работа, които вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата,
както и размера на причинените вреди.
Няма спор между страните по делото, че ответникът - Община Велико Търново,
е собственик на пътя, на който се намира процесната шахта на улица „Любен
Каравелов“ № 40, пред хотел „Аквая“, респективно - че пътят, на който е настъпил
инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, поради което и на
5
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, задължена да осъществява дейностите по
поддържането му, е именно ответната Община Велико Търново, съответно
служителите, на които е възложила това. Следва да бъде отчетено и обстоятелството,
че ответникът реално не оспорва наличието на компрометирана шахта на пътното
платно, където е настъпил инцидентът, като в отговора на исковата молба изрично е
посочено, че след получаване на препис от исковата молба е „извършена проверка и е
установено, че действително има липсваща част от шахтата, като към настоящия
момент лисата е отстранена“. В тази връзка ответникът е бил задължен с оглед
разпоредбата на чл. 13 ЗДвП да обозначи съответната шахта с необходимите знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез възлагане на определена
работа на физически, респективно - на юридически лица. В случая безспорно се
установи, че шахтата не е била обезопасена, нито е имало някаква индиция за
пешеходци и МПС, че същата не е безопасна, за да се избягва. Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото несъмнено се установява наличието на виновно
противоправно бездействие на ответника - необезопасяване и несигнализиране на
пътна шахта, която не е била в изправност, вследствие на което е настъпил процесният
инцидент.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, съдът намира за
установени по несъмнен и категоричен начин всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност, предвидени в разпоредбата на чл. 49, във връзка с чл. 45
ЗЗД. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 28.06.2021
година е настъпил инцидент - при движение по тротоара пред хотел „Аквая“ на улица
„Любен Каравелов“ № 40 в град Велико Търново и при отстъпване крачка назад левият
крак на М. В. Г. попада в липсваща част на шахта, губи равновесие и пада върху лявата
си ръка. Процесният механизъм на настъпване на инцидента настоящият съдебен
състав приема за несъмнено установен от събраните по делото гласни доказателства.
Както свидетелят Р. И. Е., който е бил на отсрещния тротоар, така и свидетелката Р. З.
К., която е била пряк очевидец, подробно описват механизма на настъпване на
инцидента. Показанията им са последователни, подробни и липсват каквито и да е
противоречия между тях, поради което съдът ги кредитира изцяло. Последните,
обсъдени наред с останалите събрани по делото писмени доказателства и заключението
на съдебно-медицинската експертиза установяват и получените от ищцата
травматични увреждания. И двамата свидетели посочват, че ищцата е паднала на
лявата си ръка и била откарана болницата в град Велико Търново, където е установено
счупване на рамото й и необходимост от оперативна намеса, както и че същата е
решила да направи посочената операция в град Плевен. Свидетелката К. дори посочва,
че когато се опитала извади ищцата от шахтата, последната й казала да не й пипа
6
рамото. В подкрепа на горното е и издадената от „УМБАЛ – Д-р Г. Странски“ град
Плевен - Клиника по ортопедия и травматология, епикриза на името на ищцата, от
която е видно, че същата е постъпила за оперативно лечение на 29.06.2021 година, т.е.
в деня, следващ този на инцидента, в какъвто смисъл са и свидетелските показания. В
тази насока е и заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че М. В. Г. е получила закрита фрактура с
дислокация в горния край на лявата раменна кост, без данни за съдови и неврологични
увреждания на лявата ръка, което увреждане е наложило спешна оперативна
интервенция, изразяваща се в репозиция на фрагментите и метална остеосинтеза със
заключваща филосплака с 3 слота, като възстановително-оздравителния период е в
рамките на 6 до 8 месеца, съпроводен с болки и страдания. Посочено е и че въпреки
провежданите курсове на физиотерапия и към момента на преглед от вещото лице на
08.04.2022 година е установено: хипотрофия на мускулатурата на мишница и
предмишница, изразена палпаторна болка на лявата раменна става на предна ставна
цепка, намален обем на движение в ставата, като в крайните фази движението е силно
болезнено. Безспорно се установява и че претърпеният инцидент е оставил негативен
отпечатък в съзнанието на М. В. Г., която не можела да се облича, да се къпе и
обслужва. Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен инцидент винаги е
съпътстван с негативни изживявания. При това положение, съдът след като съобрази
характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са
настъпили, продължителността на оздравителния период и отражението им върху
начина на живот на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да
присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост.
Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на обективни
обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет
и продължителност на негативните преживявания, продължителността на
оздравителния период, самата форма на лечение, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, трайни последици, възраст, загрозявания и др.
/Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва
да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е
преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. В
случая по делото настоящият съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе
приема, че обезщетението за претърпените от М. В. Г. неимуществени вреди в резултат
от настъпилия на 28.06.2021 година инцидент в размер на 10 000.00 лева се явява
справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че безспорно подобен инцидент оказва
негативно влияние върху психиката на пострадалия, което се установява и от
показанията на разпитаните свидетели. Ищцата не е можела да се обслужва през един
продължителен период от време и е имала нужда от чужда помощ за извършване на
ежедневните си дейности. От друга страна уврежданията й са тежки и се изразяват в
7
закрита фрактура с дислокация в горния край на лявата раменна кост, наложила
спешна оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция на фрагментите и метална
остеосинтеза със заключваща филосплака с 3 слота. Същата е имала силни болни в
периода на възстановяване, който е включвал и няколко курса на физиотерапия. Освен
това от заявеното от вещото лице се установява, че и към настоящия момент ищцата
изпитва болки в областта на лявото рамо, а движенията й все още са ограничени. Като
съобрази всички посочено по-горе обстоятелства, съдът в настоящия му състав приема,
че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат от настъпилия на 28.06.2021 година инцидент е в размер на 10 000.00 лева.
В настоящото производство освен претърпените от ищцата неимуществени
вреди безспорно се установява и че същата е претърпяла и имуществени такива. Видно
от приложените писмени доказателства, същата е заплатила сумата в размер на
1 680.00 лева за медицинско изделие и макар да не е посочено наименованието му, от
събраните писмени доказателства безспорно се установява, че същото е връзка с
извършената на ищцата операция, при която й е поставена метална остеосинтеза и
което е заплатило на болницата, в която е извършена операцията. Освен това от
приложените по делото амбулаторни листи безспорно се установява, че ищцата е
извършила няколко курса физиотерапевтични процедури, за които е заплатила сумата
в размер на 42.50 лева. В този смисъл направените от ищцата разходи, които са общо в
размер на 1 722.50 лева, са в причинно-следствена връзка с претърпените увреждания.
За същите са представени платежни документи, поради което исковата претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се уважи в
пълния претендиран размер.
Възраженията на процесуалния представител на ответника както за
изключителен принос на ищцата за настъпване на вредите, така и за съпричиняване на
същите, са неоснователни. По делото не се установява ищцата да е допринесла за
настъпването на вредите. При посочените по-горе задължения за ответника, вменени
му от законодателя за поддържане на пътя, на който е станал инцидента, пропадането
на ищцата в необезопасена шахта и несигнализираното препятствие от евентуално
попадане в дупка на пътното платно непосредствено до тротоара, изключва каквато и
да е небрежност, проявена от нейна страна. Обстоятелството, че шахтата се е намирала
на пътното платно и ищцата е стъпила на същото не води до извод за съпричиняване от
страна на ищцата. Действително съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗДвП пешеходците
са длъжни да се движат по тротоарите или банкета на пътното платно. В случая не се
установява, че в нарушение на тази разпоредба ищцата се е придвижвала по пътното
платно. По делото се установи, че слизането от тротоара на плътното платно от страна
на ищцата е било единствено с цел разминаване с многото пешеходци, които са се
намирали на самия тротоар. Няма и задължение, ограничаващо пешеходеца да стъпва
на пътното платно. Освен това ищцата не е била длъжна да предполага, че
8
непосредствено до тротоара е налице необезопасена шахта, в която е възможно да
пропадне.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД се явяват основателни и доказани за сумата в
размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания, както и за сумата в размер на 1 725.50 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди, вследствие
получената на 28.06.2021 година закрита фрактура с дислокация в горния край на
лявата раменна кост, при падане поради пропадане в необезопасена шахта на ул.
„Любен Каравелов“ № 40 в град Велико Търново, поради което и като такива следва да
бъдат уважени в тази им част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъдат осъден да заплатят на ищцата направените разноски по делото общо в размер на
1 869.00 лева, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес град Велико Търново, пл.
„Майка България“ № 2, с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г. от *, с ЕГН
**********, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на
10 000.00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие получената на 28.06.2021 година
закрита фрактура с дислокация в горния край на лявата раменна кост, при падане
поради пропадане в необезопасена шахта на ул. „Любен Каравелов“ № 40 в град
Велико Търново.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес град Велико Търново, пл.
„Майка България“ № 2, с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г. от *, с ЕГН
**********, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на
1 722.50 лв. /хиляда седемстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - разходи за
лечение и рехабилитация, вследствие получената на 28.06.2021 година закрита
фрактура с дислокация в горния край на лявата раменна кост, при падане поради
пропадане в необезопасена шахта на ул. „Любен Каравелов“ № 40 в град Велико
Търново.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес град Велико Търново, пл.
„Майка България“ № 2, с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г. от *, с ЕГН
********** СУМАТА в размер на 1 869.00 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и девет
9
лева/, представляваща направени от нея разноски по делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: *.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10