Р Е Ш Е
Н И Е № 283
гр. Бургас, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело №603 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск от Р.П.Ш., ЕГН
********** ***, със съдебен адрес гр.София, ул.“Три Уши“ №6б, ет.4, чрез
адвокат Венелин Урдев от САК против „Мавако БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Малко Търново, ул.“България“ №30, ет.1 за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
прието за установено съществуването на вземане към ответника в размер на
97 000 лева, произтичащо от споразумение от 26.02.2014г. с нотариална
заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че е предоставил в полза на
дружеството-ответник парични средства, като за да уредят имуществените си
отношения на 26.02.2014г. страните подписали споразумение с нотариална заверка
на подписите. В същия документ се приемало, че общото задължение на „Мавако
БГ“ЕООД към Ш. възлиза на сумата от 97 000 лева, като ответникът признавал
паричния дълг в посочения размер, както и неговата дължимост. Страните
определили и начина, по който да се погаси същото, като уточнили срокове и
размери на вноските, които длъжникът да заплаща. Постигнали съгласие също така,
че при неплащане на една от вноските в срок цялата дължима сума става незабавно
изискуема. Дружеството длъжник не изпълнило задължението си, поради което
и ищецът подал в Районен съд гр.Малко Търново заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК. Такава била изготвена в хода на образуваното
частно гражданско дело №9/18г., както и издаден изпълнителен лист в полза на
Ш.. Подаденото възражение от страна на ответника пораждало правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът в представения отговор оспорва претенцията
и посочва, че е изложил съображения за нейната неоснователност още с подаденото
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че задължението му
към ищеца е в размер на 5120 лева, която сума е заплатена изцяло и за това е
представил съответните доказателства.
В допълнителната искова молба се излагат съображения,
свързани с относимостта на представените от ищеца писмени доказателства. В тази
връзка се изтъкват аргументи, че страните са се съгласили със съдържанието на
процесното споразумение, преди да го подпишат пред нотариуса, като представляващия
ответника собственоръчно е удостоверил обстоятелството, че разбира текста и
смисъла на уговорките в него. Представените копия на договори за банкови
кредити били ангажирани в подкрепа на твърдението му за отпуснати в заем суми
на дружеството. Извлечението от банковата сметка на ищеца се представяло, за да
се види какви постъпления е имало по нея в периода след подписване на
споразумението. Оспорва се направеното възражение от ответника, че размерът на
задълженията му възлизал на 5120 лева. Неотносими били част от представените от
ответника документи за плащане, тъй като последните предхождали датата на
подписване на споразумението между страните. Касаело се за плащания, направени
преди да възникне процесния дълг и било възможно да става дума за възстановяване
на парични суми на ищеца, дължими по предходни имуществени отношения между
страните. Взема се отново отношение по допустимостта и относимостта на
направените доказателствени искания в исковата молба.
Постъпило е и саморъчно писмено становище с превод на
български език без посочване на подател и адресат. В така направеното изложение
се описва хронологията във взаимоотношенията между страните. Твърди се, че
ищецът поискал да участва в дружеството като съдружник, като заел позицията на
материално отговорно лице и освен това работил като таксиметров шофьор и
преводач. Двамата с П. живели заедно известен период от
време в гр.Малко Търново, като поначало разходите по финансиране на
предприятието се поемали от ответника. При участието им в сделка по закупуване
на дървен материал ищецът вложил пари, като внесъл суми в сметката на
дружеството в банката. Този материал се оказал некачествен и Ш. поискал да се
оттегли от дружеството. Посетили нотариус и подписали документ, в който по
обяснения на ищеца било записано, че дружеството ответник ще плаща всеки месец
по сметка на ищеца в продължение на 4 години по 350 лева. П. не знаел
български, като всичко му превеждал ищеца. След претърпян инцидент ответникът
информирал ищеца, че не може да заплаща повече горната сума. Търсената от
ответника сума никога не била постъпвала в дружеството и това се виждало от
банковите извлечения и движението по сметките на дружеството.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че на 26.02.2014г. е
подписано процесното споразумение, в което освен размера на задължението на
дружеството-ответник страните уредили и начина, по който следва да се
погасява същото до окончателното плащане на сумата, което следвало да стане на
30.05.2018г. Не са налице противоречиви позиции и относно факта на напускане на
процесното дружество от ищеца, който прехвърлил дружествените си дялове на К.П.. Безспорно
е също така, че във връзка с подаденото от ищеца заявление по чл.417 ГПК е
изготвена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.02.2018г. по
ч.гр.д.№ 9/18г. по описа на Районен съд гр.Малко Търново за сумата, предмет на
настоящата искова претенция.
Автентичността на представения по делото
документ/споразумение/ също не се поставя под съмнение. Ответната страна е
изложила възражения, че П. не разбирал в детайли български,
като трудно се справял с разчитането на писмен текст на български език. Твърди
се освен това, че задължението на дружеството към ищеца било в размер на 5120
лева, която сума била заплатена изцяло. Конкретно изявление по оспорване
съдържанието на споразумението не е направено. Независимо от горното съдът
приема за недоказано възражението, че представляващият ответника не е разбрал
какъв точно документ подписва. Последният е положил подписа си саморъчно в
присъствието на длъжностно лице, удостоверило това обстоятелство в направената
нотариална заверка или най- малкото е потвърдил поставения вече от него подпис
пред нотариуса. Нещо повече, под мястото, предвидено за подпис на длъжника е
направено изрично саморъчно отбелязване, че П. разбира текста на договора на
български език. Размерът на задължението е посочен с арабски цифри. Тези
констатации се потвърждават не само от извършеното нотариално удостоверяване
върху частния документ, но и от направените от ответника плащания в полза на
ищеца, след датата на подписване на документа, както и от показанията на
свидетелката Ш., която е категорична, че на изричния въпрос на нотариуса към К. дали
разбира смисъла и значението на споразумението, последният отговорил
утвърдително.
При това положение съдът формира убеждение, че се
касае за истински документ, който е произвел своето действие и обективира
волята на страните да направят посочените в него изявления.
По делото, освен процесното споразумение са представени множество писмени
документи- платежни нареждания, вносни бележи, извлечения от банковата сметка
на ищеца, свидетелстващи за извършени плащания на суми по банков път в полза на
дружеството-ответник и на П. като физическо лице, както и такива
за направени от страна на дружеството парични преводи.
Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обективна и компетентно изготвена, по разплащателната сметка на
дружеството за периода 24.10.2012г.- 19.03.2013г. от Ш. са внесени суми в общ
размер на 64 064.14 лева, а по сметката на К.П. като физическо лице, от ищеца и
съпругата му е постъпила общо сумата от 5000 лева.
Свидетелката Ш. подробно разказва за отношенията между
страните от основаване на дружеството- ответник до напускането му от ищеца.
Убедителна е в изявленията си, че ищецът и тя лично са кредитирали „Мавако
БГ“ООД. В тази връзка уточнява, че управляваната от нея фирма е сключила
договор за кредит и предоставила получените средства на ответника. Посочва и
конкретни суми, дадени от нея лично в брой на дружеството, свързани със
заплащане на гаранции, закупуване на машини и други разходи във връзка с
дейността на ответника по изкупуване на дървен материал. Споделя, че след
подписване на процесното споразумение съпругът и се оттеглил от дружеството.
Нотариусът пред когото били положени подписите на страните бил избран от К.П. и пред него
последният заявил, че разбира смисъла на уговорките в процесния документ.
Съдът, при обсъждане показанията на посоченото по-горе
лице, съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК, като независимо от това възприема
позиция, че свидетелката е изложила добросъвестно и обективно, всичко, което
знае по случая.
По своята правна същност процесното споразумение
представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, който като всеки
друг договор, съгласно чл.20а ал.1 ЗЗД, има силата на закон за страните. Както
е посочено изрично в самото споразумение, с него договарящите страни са
уточнили размера на задълженията на дружеството и уговорили конкретния начин и
срокове за погасяването им, включително последиците от неизпълнение на същите.
Предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите
правоотношения между страните, основателността на претенцията, въведена като
предмет на настоящия спор, зависи единствено и само от изпълнение на уговорките
по това споразумение. Този договор е валиден, поради което съдът следва да се
съобрази с неговото съдържание и да зачете неговия материалноправен ефект, тъй
като спогодбата е релевантен юридически факт.
На практика ответникът е признал неизгодния за него
факт, че има непогасено парично задължение в размер 97000 към ищеца, като вече
се изтъкнаха съображения защо процесното споразумение следва да се счита за
достоверно и надеждно доказателство на това обстоятелство. За извънсъдебно признание в съдебната практика се приема включително и
частичното плащане.
С подписването на същото страните са се съгласили, че между тях са възникнали
валидни облигационни отношения, произтичащи от предоставени от кредитора- ищец
парични средства в полза на дружеството, като длъжникът в изпълнение на тези
уговорки е започнал включително да изплаща частично дължимите суми.
Обстоятелството, че дружеството е извършило частични плащания се потвърждава и
в показанията на свидетелката Ш., която заявява, че К. бил платил много малко суми по
споразумението.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът е
провел пълно и главно доказване на заявените от него фактически твърдения, като
е установил, че има вземане към ответника, произтичащо от предоставени в заем
на дружеството парични средства.
Ответникът е представил доказателства свидетелстващи за извършени от него по
процесното споразумение /след датата на неговото подписване/ частични плащания
в общ размер на 2450 лева, която сума следва да бъде приспадната от общия
размер на задължението му. За установяване на горните обстоятелства са
приобщени извлечение за движението по сметка в „УниКредит Булбанк“,
свидетелстващо за направените преводи от ответника в полза на ищеца, съответно
на сумите от 500 и 300 лева, платени на 17.04.2014г. и 13.08.2014г., както и
операционни бележки за извършени плащания от ответника към ищеца на дати:
24.02.2015г., 21.04.2015г., 03.11.2015г. и 31.08.2016г. Доказателства за
приемане на тези постъпили от ответника суми се съдържат включително в
представената от ищеца справка за движението по сметката му, поради което съдът
намира, че частично изпълнение от страна на „Мавако БГ“ЕООД към ищеца за сумата
от 2450 лева е безспорно установено.
При това положение доказаният размер на вземането съществуването, на което е
предмет на настоящото производство е 94550 лева, а за разликата до
претендираната от ищеца сума, претенцията следва да се отхвърли.
Основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от
05.02.2018г. до окончателното плащане на сумите.
С оглед изхода на делото, направеното
в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да
бъде присъдена сумата от 10780 лв., представляваща направени съдебно-деловодни
разноски в хода на настоящото производство и по ч.гр.д. №9/2018г. по описа на
Районен съд гр.Малко Търново, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Мавако БГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Малко Търново, ул.“България“ №30,
ет.1 дължи на Р.П.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 94550/деветдесет
и четири хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляваща незаплатено
задължение по споразумение от 26.02.2014г. с нотариална заверка на подписите,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 05.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за разликата до предявения размер от 97 000 /деветдесет и
седем хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Мавако БГ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Малко Търново, ул.“България“ №30, ет.1 да заплати на Р.П.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 10780 /десет хиляди седемстотин и осемдесет/ лева-
разноски по делото, съобразно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен
съд.
Съдия :