Р Е
Ш Е Н
И Е
№
108
гр. Хасково 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен наказател състав, в публично съдебно заседание
проведено на девети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: МИЛЕНА ПЕТЕВА
Членове: 1.ФИЛИП ФИЛИПОВ
2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
при секретаря: Веселена Караславова, като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНЧХД № 211 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 313 и
сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 11 / 21.01.2019 г. постановена по НЧХД № 816/ 2017 г., Районен съд – Свиленград е признал подсъдимата Н.С.Д. за виновна в това, че на 23.09.2017 г. в гр. Свиленград, обл. Хасково е причинила на В.С.С.
*** телесна повреда изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което на осн. чл.130 ал.2 и чл.78а от НК я освободил от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. С присъдата съдът осъдил
подсъдимата да
заплати на пострадалия сумата от 600 лв. - обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 23.09.2017 г. до окончателното й заплащане, както и сумата
от 812лв. - разноски по делото, а по сметка на съда сумата от 50 лв. - държавна
такса върху уважената част от иска, който за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв. отхвърлил.
Недоволен от присъдата останал адв. М.К. от АК – Р., който, като защитник на подсъдимата
Н.Д., обжалва съдебния акт в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и иска
присъдата да бъде отменена, като вместо нея въззивната инстанция постанови нова,
с която подсъдимата да бъде изцяло оправдана.
В пледоарията си в съдебно заседание защитникът обосновава оплакванията си с твърдения за недоказаност на повдигнатото
обвинение, основаващо се на предположения и догадки и неправилно ценени от
първата инстанция противоречиви доказателства.
Подсъдимата, редовно призовавана,
не се явява във въззивни заседания, като в дадените на първа инстанция
обяснения отрича да е удряла пострадалия, твърди, че по време на инцидента не е
била на мястото, а пристигайки впоследствие имала само вербален конфликт с него.
За частният тъжител и граждански
ищец се явява преупълномощеният повереник адв. Г. Г. от ХАК, която иска
обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Претендира
присъждане в полза на тъжителя на разноски пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, приема за установено следното:
На 23.09.2017г., около 22:00
часа, на ул „С.“ в гр. Свиленград В.С. се прибирал от панаир с жена си Д.С.,
децата си и неустановено по делото лице – П.. На улицата пред дома им в този
момент минавали Д.Д.и Ш.В., съответно - мъж и племенник на подсъдимата. Заради
стар конфликт между С. и сестра му – подсъдимата Н.Д., В. и Д. се скарали и
сбили на пътя. Д.С. чула това от двора на къщата и се върнала на улицата,
откъдето прибрала мъжа си – С.. Няколко минути след случката, в двора им, при С.
и С. дошъл братът на В. – В. С., който бил чул разправията. Докато В. обяснявал
случилото се на брат си, до вратата на двора се приближили Д.Д.и подсъдимата Н.Д.,
която псувала и кълняла В.. Отивайки към Н., за да й направи забележка – да не
кълне, В. видял, че тя държи в ръцете си камъни, а мъжа й – желязна тръба. Д.
започнал да удря В. с тръбата и на последния му прилошало. Тъжителят В. се притекъл
да му помогне, при което Н.Д. го ударила с юмрук по лицето, в областта на окото.
Д.С. извикала ударения В. – да се прибира, тогава Н.Д. хвърлила камъни по него
и го ударила с един по гърба. След случилото се на мястото пристигнал
полицейски автопатрул в състав – Д.Г. и С.С., които отвели В.С. *** – за
изясняване на случая. В следващите дни тъжителят бил с посинено око, изпитвал
стрес и притеснение заради инцидента, както и силни болки в областта на гърба,
които пречили на съня и работоспособността му. На 26.09.2017г. В.С. бил
прегледан от съдебен лекар - д-р Т.П. и на база издаденото съдебно
удостоверение била изготвена от д-р Е. възложената и изслушана в първа
инстанция съдебно медицинска експертиза относно вида, характера и механизма на
причиниените на пострадалия увреждания.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил присъдата при изяснена фактическа обстановка като е събрал
доказателствата съотносими към извършеното престъпление и след обсъждането и преценката им е достигнал до
обоснован извод за установена по несъмнен начин съставомерност
и авторство на инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна, които правилно е
привел към материалния закон.
Макар и довел до
правилни изводи, анализът на доказателствения материал, изразил се в
показанията на свидетелите Д.С., В. С., Ш.В. и Д. Д., обясненията на
подсъдимата Н.Д. и изготвената съдебно-медицинска експертиза, следва да бъде
допълнен не само количествено, предвид разпитаните пред въззивния съд свидетели
Д.Г. и С.С., но и качествено – посредством по-детайлна преценка на
релевантните към предмета на доказване обстоятелства посочени в показанията на
свидетелите.
Коректно
първоинстанционният съд е обособил две доказателствени съвкупности като по
отношение на свидетелските показания посочените
последователност, логичност и взаимна липса на противоречия правилно са
обосновали кредитирането на показанията на сидетелите Д.С. и В. С.. Що се
отнася до втората група свидетели - съобразявайки обясненията на подсъдимата Д. в двояката им процесуална роля на средство на
защита и основно доказателствено средство, настоящата инстанция ги съпостави с
показанията на подкрепящите тезата й Ш.В. и Д. Д., при което се установи следното:
В домогването си да изгради алиби за времето на получаване от тъжителя на
процесните наранявания на ул. „С.“, Н.Д.
е обяснила, че е била на гости на сестра си, посочвайки адрес ул. „В.“ №***.
Относно това обстоятелство в показанията си и Д.Д.и Ш.В. също са твърдяли, че
към момента на спречвакнето Н. е била със сестра си, но според първия двете се
намирали на ул.“В.“ №***, а според втория - на ул. „В.“ №****. Освен това явно
разминаване, впечатление прави и заявеното от тримата относно момента в който Н.
е отишла на мястото на инцидента. Докато подсъдимата е обяснила, че се е
намирала там около 5 минути преди пристигането на полицаите, в показанията си и
Д. и В. са твърдяли, че Н. е отишла на мястото след пристигането на служителите
на реда. Несъответствието в тези съществени детайли компрометира надеждността
на заявеното от тримата.
При преценката на
показанията на Д. Д., включително посредством съпоставката им с тези на Ш.В.,
за настоящата инстанция не остана незабелязано на първо място, че Д.е посочвал,
че с Ш. тръгнали да се прибират, а в същевременно – че отивали към друг
скандал. На следващо място – непосредствено след като свидетелят Д. е заявил в
показанията си от първо лице, че Н. не е присъставала на спречкването му с
тъжителя, е уточнил, че това му е било казано от Ш.. Контекста на посочените
вътрешни противоречия и признатото от Д., че е бил доста пийнал, предопределя
ниската доказателствена стойност на показанията на свидетеля. От друга страна -
твърдяният от него удар, който е нанесъл на В. при сбиването им не следва да
бъде обсъждан в светлината на причина за околоочното нараняване на последния,
именно поради показанията на Ш., който детайлно и убедително е посочил, че е
видял въпросният удар – по устата на тъжителя.
Основен принцип при доказването е, че първичните
доказателства не могат да бъдат заменяни с производни, ако първите съществуват
и могат да бъдат установени, но производните доказателства имат и
предназначението да служат като контролни факти за проверка на достоверността
на първичните доказателства. Характер на такива производни доказателства имат
показанията на разпитаните пред настоящата инстанция непреки свидетели на
инцидента - Д.Г. и С.С..
Освен
че от показанията на Г. се потвърждава стабилността и последователсността на
препредаденото описание на инцидента от страна на тъжителя, полицейският служител
ясно заявява, че подсъдимата е била сред заварените да се карат на мястото.
Обстоятелство, което отчетливо противоречи на твърдяното от свидетелите Д.и В.,
но, както беше отбелязано, се потвърждава от обясненото от самата Д.. Предвид
последното и необорената логична житейска презумпция за по-висока степен на
обективност на чуждия за спора полицейски служител, съдът приема показанията му
за правдиви. В тях той конкретно посочва, че още с пристигането е забелязал
белези от удар - нараняване по лицето на тъжителя В.С. и то в областта на
окото. Това напълно кореспондира освен с описаното в тъжбата и показанията на Д.С. и В. С., и със заключението на приложената
съдебно-медицинска експеретиза, като за съда е извод в полза на убедителността
и достоверността на всяко от изброените доказателства. В същото време
изложеното дискредитира обясненията на подсъдимата и показанията на Ш.В.,
според които В. е нямал никакви видими травми по себе си.
Макар
съвсем да не се отличават с детайлност, от показанията и на другия полицейски
служител – С. става ясно, че Н. е била сред заварените на мястото при
пристигането му и че тъжителят В.С. му се е оплакал, че е бил ударен от нея с
камък. Въпреки че са оскъдни, тези спомени на полицейският служител също са в
унисон с твърденията на тъжителя и разколебават показанията на Д.и В. в
посочените им вече части – относно момента, в който подсъдимата се е дошла на
инцидента.
Oбосновано първата инстанция е приела, че от обективна страна подсъдимата е
осъществила деянието по чл.130 ал.2 от НК за което е призната за виновна и
осъдена. Събраните доказателства по делото действително установяват
по категоричен начин, че именно Д. е автор на изпълнителното деяние, изразило
се в действия по нанасяне на удар с ръка в областта на дясното око и уцелване с
хвърлен камък по гърба на пострадалия. Въпросните деяния и наличието на
причинно-следствена връзка с резултата (травми, довели до страдание без разстройство
на здравето), предопределя съставомерността на извършеното като престъпление именно
по този състав на НК. Безспорно, чрез съдебно медицинската експертиза, са установени видът,
характерът и механизмът на причиняване на телесните увреждания на пострадалия и
правилно е преценено, че чрез тях му е причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Правилно, с оглед събраните доказателства, е
прието, че обективните находки установени от вещото лице кореспондират с
изложеното от свидетелите, които освен самия инидент, непоредствено след него
възприели и състоянието на пострадалия, и в тази насока обосновано са
кредитирани показанията на свидетелите Д.С. и В. С..
Изводите и за субективна
страна на извършеното от подсъдимата, по
отношение на тъжителя престъпление по чл.130 ал.2 от НК, което е осъществено при условията на пряк
умисъл като форма на вината са обосновани.
С оглед пълнота - направеният в
първоинстанционното производство довод на защитата относно влязло в сила решение
по гражданско дело, с което е отхвърлено искане на настоящия тъжител С. по
Закона за защита от домашно насилие против Н.Д., във връзка с процесния случай,
е несъстоятелен на първо място принципно – заради различния предмет и естество на
производството и обстоятелството, че понятието „домашно насилие“ е по-широко и
не е идентично с нанасянето на лека телесна повреда, а освен това - защото
мотивите на съдебния акт, към който насочва защитника, нямат сила на присъдено
нещо.
Изтъкнатият от адв. К. пред
въззивната инстанция довод за избирателна памет на свидетелите – полицейски
служители, касае възмущението му от липсата на спомен у тях за ирелевантни за
предмета на делото обстоятелства, което не е основание за поставяне под
съмнение на надеждността на относимите им показания. А това, че подсъдимата не
е била установена като нарушител и предупредена веднага от полицаите на мястото
на инцидента е разбираемо предвид няколкото конфликта в района, многото каращи
се хора, данните за сбиване между С. и Д.и травмите по двамата мъже.
Относно твърдението на защитника
за недоказаност на обвинението и противоречивост на доказателствата - от
допълненият с гореизложеното анализ обосновано се установява освен
противоречивост по съществените за обвинението въпроси само в показанията на
посочените от подсъдимата свидетели, категорична доказаност на същото.
С оглед
настъпилата
реабилитация по право за Д. и предвиденото за престъплението наказание, правилно
е и приложението на чл. 78а ал.1 от НК, като подсъдимата е освободена от
наказателна отговорност, а наложеното й
административно наказание - глоба в минималният
размер от 1000 лв., е
коректно индивидуализирано предвид отчетените смекчаващи вината обстоятелства. Същото се отнася и за присъденото
обезщетение по гражданският иск. Безспорно, от
деянието пострадалият е претърпял неимуществени вреди от нанесените леки телесни увреждания, като обезщетението
е определено по справедливост и сумата от 600лв. е
достатъчна да го овъзмезди. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда именно по справедливост, като в този
смисъл са съобразени критериите за определяне на размера му съгласно т. ІІ от
ППВС № 4/23.12.1968 г.
Не се установи при
проведеното съдебно производство пред първата инстанция да са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на страните, не са налице основания
за изменяване или отменяване на обжалваната присъда и същата следва да бъде потвърдена.
С оглед неоснователността на
жалбата, подсъдимата следва да бъде осъдена на основание чл.189 ал.3 от НПК да
заплати на тъжителя и разноските за адвокат в размер на 300 лв., направени пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/ 21.01.2019 г. постановена по НЧХД № 816/
2017 г., Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.С.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 300 лв. - разноски за адвокат
пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател : Членове :1. 2.