№ 1105
гр. Плевен, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430101405 по описа за 2023 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от И. П. П., ЕГН **********, и Р. К. И., ЕГН **********, двамата от
***, чрез адв.Н.Д. от ПАК, против П. И. П., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че с договор от
01,09,2006 г., обективиран в нот.акт №42, том V, рег.№5510, н.д.№373 от 2006 г. на нотариус *** И., ищците
дарили на ответника следния недвижим имот – ап.№14, находящ се в ***, на шестия етаж, състоящ се от две
спални, хол, столова, кухня, баня, клозет, с изложение изток, запад, север, с площ от 100 кв.м., при съседи: отдолу
– ***, от горе – ***, юг – ***, изток, запад и север – двор, заедно с принадлежащите към апартамента избено
помещение във вътрешната страна на мазето с площ от 7 кв.м., при съседи:***, *** и коридор, както и таванско
помещение в западната страна на тава от 7 кв.м., при съседи: ***, общо помещение и коридор, заедно с 1/63 ид.ч.
от стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна инсталация, външната
канализация, външната ел.мрежа до ел.табло и от правото на строеж върху държавен поземлен имот, съставляващ
УПИ I и II, в стр.кв.353 по плана на гр.Плевен, който имот съгласно схема №15-36199-16,01,2023 г. на СГКК-
Плевен представлява – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 567225.660.92.1.14. по КККР на
гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект от 16,01,2023 г., с адрес ан имота – ***; самостоятелния обект се намира на етаж 6
в сграда с идентификатор 567225.660.92.1.; с предназначение – жилищна сграда-многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 567225.660.92.; предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта:
1; посочена в документа площ: 100 кв.м.; прилежащи части – избено помещение с площ от 7 кв.м., таванско
помещение с площ от 7 кв.м., 1/63 ид.ч. от общите части на сградата; ниво – 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 567225.660.92.1.15; под обекта - 567225.660.92.1.11.; над обекта - 567225.660.92.1.17.;
стар идентификатор – няма. Посочва се, че дарителите си запазили правото на ползване върху имота до края на
живота си безвъзмездно. Твърди се, че дарителите са възрастни хора, с множество забО.вания, и имащи нужда от
подпомагане в ежедневието. Посочва се, че потърсили сина си /надареният/, за да ги подпомогне материално, но
не получили издръжка. В заключение мО.т съда да постанови решение, с което да отмени на основание чл.227,
ал.1, буква «в» от ЗЗД дарението, отразено в нот.акт №42, том V, рег.№5510, н.д.№373 от 2006 г. на нотариус ***
И.. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания. В
съд.заседание проц.представител на ищците моли съда да уважи иска, още повече, че ответникът го признава.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.О. Б. от ПАК, депозира писмен отговор, в който ангажира
1
становище, че признава предявения иск като основателен. Моли съда да не уважава док.искания на ищците, с
оглед признанието на иска. В с.з. адв.Б. моли съда да се проишзнесе с решение, с което да се отмени сделката по
дарението.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от представения по делото нотариален акт №42, том V, рег.
№5510, н.д.№373 от 2006 г. на нотариус *** И., че ищците са дарили на ответника процесния недвижим имот.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че живее и работи в ***, рядко се прибира в България и не е в състояние
да полага грижи за родителите си /ищците/, нито да им предоставя средства за издръжка, от които се нуждаят.
С оглед на обсъдените доказателства съдът намира от правна страна следното:
Дарението, съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1 б.“в“ от ЗЗД, може да бъде отменено, „когато дареният откаже
да даде на дарителя издръжка, от която той /последният/ се нуждае“. Константната съдебна практика и съдебната
теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само
за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван.
Законодателят, с разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правно-
релевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото
неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. Няма спор, че тези
обстоятелства, който формират и предмета на спора по иска по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, са изпадане на дарителя
в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка. Правната
симетрия и равнопоставеност на субектите на облигационната връзка, съпоставени с целта на договора за дарение
- да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, не допуска когато дарителя изпадне в материално
затруднение, което би посрещнал ако разполагаше с даденото като дар имущество, да не получи насрещна
материална престация под формата на подпомагане. Именно за това ако е налице отказ, то възниква правото на
дарителя да иска отмяна на дарението, като задълженото лице по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД е дареният.
За да се прецени дали дарителят има нужда от издръжка, следва да се съобрази дали същият е изпаднал в трайна
нужда от средства за своето съществуване. За да възникне задължение за надарения да заплаща издръжка, то
следва да са настъпили факти, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда, и единственият начин да излезе от нея е
издръжката на надарения, която при отказ го мотивира да иска отмяна на дарението и връщане на даденото
имущество в неговия патримониум, за да може да се издържа /в този смисъл е Решение №1077/28,06,1994 г., по
гр.д. №922/1994 г., ІV Г.О. на ВКС/.
С оглед направеното признание от страна на ответника съдът счита, че действително ищците са изпаднали в
затруднение, а надареният не се е отзовал на поканата за издръжка. Ето защо съдът приема, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, а именно - изпадане на дарителя в нужда.
Съгласно константната съдебна практика /например Решение №222/10.07.2000 г. на ВКС по гр.д.№1349/1999 г., І
Г.О./, за да се счита, че има отказ за даване на издръжка, то следва да е поискано от дарителя да му бъде
заплащана такава издръжка. По делото ответникът изрично признава в отговора на ИМ, че ищците са изисквали
от своя син да полага грижи за тях и да им осигури средства, с оглед напредналата им възраст и здравословно
състояние, но ответникът не е удовлетворил техните нужди, поради което съдът приема, че е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – отправено искане до надареното лице за
издръжка.
Третата предпоставка по исковата претенция е наличието на отказ за даване на издръжката, като този отказ може
да бъде устен, писмен, изричен или мълчалив. Доказателствената тежест за този факт е на ответника по делото,
доколкото ищците твърдят един отрицателен факт – недаването на издръжка. Ответникът е признал иска, поради
което съдът приема, че същият не е заплащал такава.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира, че се установи наличието на условията за отмяна на договора
за дарение и исковата претенция с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение,
обективиран в нот.акт №42, том V, рег.№5510, н.д.№373 от 2006 г. на нотариус *** И., е основателна, и следва да
бъде уважена.
2
С оглед изхода на спора на ищците се дължат сторените по делото разноски, които ответникът следва да им
репарира.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот нот.акт №42, том V, рег.№5510, н.д.№373 от 2006 г. на нотариус *** И., по силата на
който И. П. П., ЕГН **********, и Р. К. И., ЕГН **********, като дарители, са дарили на сина си П. И. П., ЕГН
**********, от ***, следния свой собствен недвижим имот - ап.№14, находящ се в ***, на шестия етаж, състоящ
се от две спални, хол, столова, кухня, баня, клозет, с изложение изток, запад, север, с площ от 100 кв.м., при
съседи: отдолу – ***, от горе – ***, юг – ***, изток, запад и север – двор, заедно с принадлежащите към
апартамента избено помещение във вътрешната страна на мазето с площ от 7 кв.м., при съседи: ***, *** и
коридор, както и таванско помещение в западната страна на тава от 7 кв.м., при съседи: ***, общо помещение и
коридор, заедно с 1/63 ид.ч. от стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел.мрежа до ел.табло и от правото на строеж върху държавен
поземлен имот, съставляващ УПИ I и II, в стр.кв.353 по плана на гр.Плевен, който имот съгласно схема №15-
36199-16,01,2023 г. на СГКК-Плевен представлява – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
567225.660.92.1.14. по КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 16,01,2023 г., с адрес ан имота – ***;
самостоятелния обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор 567225.660.92.1.; с предназначение –
жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 567225.660.92.;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 100 кв.м.; прилежащи части –
избено помещение с площ от 7 кв.м., таванско помещение с площ от 7 кв.м., 1/63 ид.ч. от общите части на
сградата; ниво – 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 567225.660.92.1.15; под обекта -
567225.660.92.1.11.; над обекта - 567225.660.92.1.17.; стар идентификатор – няма.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. И. П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П., ЕГН
**********, и Р. К. И., ЕГН **********, двамата от ***, сторените по делото разноски в размер на 1500,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 447,41 лева за внесена държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3