Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, четвърти първоинстанционен състав, в открито заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при
участието на секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 210 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по субективно
съединени искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора
за ЕС и чл. 9, § 1 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и на Съвета от 26 октомври
2005 г., предявени от П.Н., гражданин на П., представляван от упълномощения от
него адв. В.В. от БАК, срещу Н.с.н.Р.Б. и Районен съд – гр. С. (с определение № 274 от 04. 06. 2020
г. производството по делото е прекратено в частта по предявения и срещу Р.Б.п.о.М.н.ф.
иск).
В исковата молба се твърди, че на 16. 03. 2017 г.
преминавайки през ГКПП – К.ищецът не декларирал сумата от 40 000 евро, за
което деяние било образувано досъдебно производство. С определение от 17. 03.
2017 г. е одобрено споразумение по образуваното в Районен съд – гр. С. н.о.х.д.
№ 232/2017 г., с което на ищеца, на основание чл. 251, ал. 1 НК, е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, отложено за срок от три
години, а на основание чл. 251, ал. 2 НК, недекларираната сума, предмет на
престъплението, е отнета в полза на Република България.
Ищецът поддържа, че вследствие на осъществената
законодателна дейност на Държавата и правораздавателната дейност от
упълномощените държавни органи, които се намирали в явно противоречие с
приложимото европейско право, съдебната практика на ЕС и принципа на лоялно
сътрудничество между държавите-членки и Съюза, претърпял имуществени вреди,
чиято стойност била съизмерима със стойността на отнетите в полза на Държавата
парични средства.
По отношение на първия ответник – Н.с.н.Р.Б. ищецът
обосновава легитимацията му с качеството му на законодателен орган, с вменено
задължение за предприемане на всички необходими мерки за отстраняване на
неправомерните последици от нарушение на общностното право, в конкретния случай
– неотстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари
в брой при влизане и излизане в ЕС, установено между чл. 251, ал. 2 НК и чл. 9
от Регламент № 1889/2005 г.
По отношение на Районен съд – гр. С. ищецът посочва,
че с акта на постановяване на определението си от 17.03.2017 г. е допуснал
нарушение на общностното право – чл. 4, § 3 от ДЕС, чл. 9 от Регламент №
1889/2005 г., чл. 5, ал. 4 от КРБ, което довело до настъпване на имуществена
вреда, а именно отнемане на недекларираната парична сума в размер на
40 000 евро.
Ищецът обосновава тезата си, позовавайки се на
съдържанието на преюдициално заключение по дело № С 707/2017 г., касаещо
допустимостта на национална правна уредба, предвиждаща санкции за недеклариране
на парични суми при преминаване на митническите граници на ЕС заедно с
конфискуване на сумите. Отделно от това, ищецът посочва и наличието на относима
съдебна практика на Съда за защита на човешките права и основни свободи в
Страсбург – Решение от 15. 11. 2018 г. по дело Т. срещу България.
Въз основа на изложението си в исковата молба ищецът
претендира ответниците, при условията на солидарност, да бъдат осъдени да му
заплатят обезщетение в размер на 78 233,20 лева - левовата равностойност
на сумата от 40 000 евро, представляваща претърпени имуществени вреди от
неприлагане правото на ЕС в хода на н.о.х.д. № 232/2017 г. по описа на Районен
съд – гр. С., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е постъпил от
ответника Районен съд – гр. С., представляван от неговия административен
ръководител, с който изразява становище за допустимост на предявения иск, но по
същество – за неоснователността му, с посочени подробни съображения. Поддържа,
че в качеството му на правоприлагащ орган, е приложил действащото национално
законодателство към момента на одобряване на споразумението по образуваното
наказателно производство, подписано от защитник и прокурор, със съгласието на
подсъдимия, което национално законодателство впоследствие е било обявено за
противоречащо на правото на ЕС. Твърди, че в случая отговорността би следвало
да се търси от законодателния орган – Народно събрание на РБългария, който не е
синхронизирал вътрешното право с това на ЕС и към когото най-вече бил насочен
актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за
противоречаща на законодателството на ЕС. Ответникът Районен съд – гр. С.
изразява становище, че не са налице кумулативно изискуемите материалноправни
предпоставки за ангажиране на отговорността му за нарушаване правото на ЕС, а
именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на
частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди, с оглед
на което моли предявеният от ищеца иск по отношение на него да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В срока за отговор такъв е постъпил и от ответника Н.с.н.Р.Б.
с който оспорва допустимостта на иска, а при условията на евентуалност – и
неговата основателност. По отношение допустимостта – твърди неприложимост на
ЗОДОВ по отношение дейността на законодателния орган и липса на законово
придадено качество на процесуална фигура, годна да отговаря за
законотворчествата си дейност, съответно отсъствие на надлежна пасивна
процесуална легитимация. Посочва, че актовете на законодателния орган подлежат
на проверка единствено от Конституционния съд и гражданските съдилища не
разполагат с компетентност да осъществяват инцидентен контрол върху тях.
Посочва също, че Народното събрание не разполага с качеството на процесуален
субституент на държавата по смисъла на чл. 31 ГПК и не следва да бъде
ангажирана отговорността му като публичен орган. Инициираната наказателна
процедура от страна на ЕС срещу Република България не може да бъде основание за
ангажиране на отговорността на законодателния орган, доколкото той в качеството
на колективен субект не разполага със законодателна инициатива.
По същество, оспорва основателността на претенцията и
моли същата да бъде отхвърлена, поддържайки становище за неприложимост на
цитираното преюдициално заключение по посоченото от ищеца дело № С 707/2017 г.
на СЕС Люксембург, с излагане на подробни аргументи в подкрепа на защитната
теза, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК не се намира в несъответствие с
общностното право. С последните законодателни промени в чл. 251, ал. 2 НК от
2017 г. конфискацията на недекларираните парични суми били определени като
възможна наказателна мярка, без да е поставена в зависимост от произхода на
средствата.
Моли съда да прекрати производството по отношение на
него, поради недопустимост на предявения иск, при условията на евентуалност –
да отхвърли същия, като неоснователен.
Участващият в производството като контролираща страна
на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ прокурор счита исковете за неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че на 16. 03.
2017 г. преминавайки през ГКПП – К.ищецът не декларирал пред митническите
органи сумата от 40 000 евро с
левова равностойност 78 233,20 лева,
пренасяни през границата на страната, за което деяние било образувано досъдебно
производство. С определение от 17. 03. 2017 г. е одобрено споразумение по
образуваното в Районен съд – гр. С. н.о.х.д. № 232/2017 г., с което на ищеца,
на основание чл. 251, ал. 1 НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от пет месеца, отложено за срок от три години, а на основание чл. 251, ал.
2 НК, недекларираната сума, предмет на престъплението, отнета в полза на
Република България. Към момента на деянието
приложимата материално правна норма на чл. 251, ал. 1 от НК сочи, че при нарушение разпоредба на закон, на акт на МС или на обнародван
акт на БНБ относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с
валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери се наказва с лишаване от
свобода до 6 години или глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 251, ал. 2 от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато
липсва или е отчужден присъжда неговата равностойност.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които
произтича претендираното право, и формулирания петитум, дават основание на съда
да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС и чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26. 10. 2005 г.
Съгласно измененията на ЗОДОВ /ДВ бр. 94/29.11.2019
г./ по исковете за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС общата подсъдност на гражданските съдилища се
запазва, с предвиденото изключение за вредите от правораздавателната дейност на
административните съдилища и ВАС – чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В случая искането за
обезщетение е основано на твърдения за претърпени имуществени вреди от нарушение на
общностното право, изразяващо се в бездействие на НС да приведе разпоредбите на
НПК в съответствие с Регламент /ЕО/ № 1889 на Европейския парламент и на Съвета
от 26.10.2005 год. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността и правораздавателната дейност на наказателния съд. При така
очертания предмет на спора компетентен да се произнесе по него е гражданският
съд, тъй като се твърди, че вредите са причинени от съчетаната различна по характера си дейност на законодателен и
съдебен орган, поради което ответниците отговарят за тях солидарно – чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ. С оглед това са налице предпоставките за
определяне на подсъдността на спора по правилото на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Становището на Народното събрание относно
недопустимостта на производството спрямо него не може да бъде споделено.
Предявеният иск е за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди, поради което
дейността по разглеждане на делото представлява правораздавателна дейност по
решаване на гражданско-правен спор, а не контрол по отношение на
законодателната дейност на парламента.
Разгледан по същество, искът срещу РС-С. е
основателен по следните съображения:
Според чл. 3 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 год. всяко физическо лице, което влиза или излиза
от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено
да декларира тази сума пред компетентните органи/митнически органи / на
държавата-членка, през която влиза или излиза, в съответствие с регламента.
Задължението за деклариране не е изпълнено, ако декларираната информация е
невярна или непълна.
По делото е представено одобрено от съда
споразумение
по н.о.х.д. №
232/2017 г. по
описа на РС-С., което
е окончателно и има значение на влязла в сила присъда. С оглед това следва да
се приеме за безспорно установено извършеното от ищеца нарушение на задължението
за деклариране на паричната сума. Спорно между страните е дали предвидената в
българската правна уредба санкция за констатираното нарушение в чл. 251, ал. 2 от НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата
на сумата предмет на престъплението противоречи на уредената възможност за
санкциониране при неизпълнение на задължението за деклариране. Съгласно чл. 9, т. 1 от Регламент 1889/2005 всяка държава-членка
въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране
по член 3. Тези санкции трябва да са ефективни и съразмерни на извършеното
нарушение. Относно съответствието на чл. 251, ал. 2 от НК с общностното право е налице отправено
преюдициално запитване от СГС и САС, във връзка с което по съединени дела
С-335/18 и С-336/18, с определение на Съда от 30.01.2019 год. е прието, че чл. 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от
регламента задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години
или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой,
предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума. Тази
санкция надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на
задължението за деклариране. На 25.07.2019 год. срещу Република България е
образувана и наказателна процедура – нарушение № 2012/2085 по описа на
Европейската комисия за това, че като поддържа в законодателството си система
за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се
изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както
и налагане на имуществени глоби и лишаване от свобода, и която предвижда
неадекватно определени прагове за налагане на имуществени административни
санкции, РБългария не е въвела система за налагане на ефективни и
пропорционални санкции и поради това не е изпълнила задълженията си по чл. 4,
пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и
на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността. Европейската комисия е предоставила двумесечен срок на държавата да
съобрази становището и да извърши съответни законодателни промени. Въз основа
на това е отменена и алинея 2 на чл. 251 от НК с изменението на кодекса,
обнародвано в Д.В. бр. 83 от 2019 год.
В редица решения на СЕС /решения по дела
С-6/90 и С-9/90; С-46/93 и С-48/93; С-5/94; С-224/01; С-160/14 и др./ е прието,
че следва да са налице три условия, при които увредените частно-правни субекти
имат право на обезщетение, а именно: 1. нарушената правна норма да предоставя
права на частноправни субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено; 3. да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда. Според СЕС едно нарушение на общностното право е явно и съществено,
винаги когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо
твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или
на трайно установена практика на Съда в определена област. В случая безспорно
приложената от националния съд ал. 2 на чл. 251 от НК, която предвижда
кумулативно „отнемане“ в полза на държавата на сумата предмет на престъплението
и наказание „лишаване от свобода“ е в
пряко противоречие с общностното право, като нарушава принципа за съразмерност
на санкцията съгласно цитираните по-горе разпоредби на Регламента и на
определенията по посочените преюдициални запитвания. Това тълкуване действа от
момента на влизане в сила на тълкуваната норма, а в случая – от 2007 год.,
когато Република България става член на Европейския съюз, т.е. в този смисъл
същата е следвало да се тълкува и към 17.03.2017 год., когато е одобрено
споразумението по образуваното в Районен съд – гр. С. н.о.х.д. № 232/2017 г. С оглед това следва да се приеме, че като е постановил
необжалваем акт чрез одобряването на споразумение, с което са приложени двете
алинеи на чл. 251 от НК, РС-С. е допуснал съществено нарушение на правна норма
от правото на Общността, която предоставя права на частноправни субекти. При
установено противоречие между национална и общностна норма с оглед принципа на
върховенство на общностното право съдът е бил длъжен да приложи общностната
норма. Освен това, според чл. 267 от ДФЕС националната юрисдикция, чиито
решения не подлежат на обжалване, е длъжна да отправи преюдициално запитване до
СЕС, когато разглежда спор, решаването на който изисква тълкуване на норми от
общностното право. В случая ответникът РС-С. не е приложил директно общностна
норма с приоритет пред национална такава, а при съмнения относно тълкуването й
не е отправил преюдициално запитване, като е постановил необжалваем акт по
същество. Извършено е съществено нарушение, което е в
пряка причинна връзка с произтеклите имуществени вреди. Това налага
извод, че са налице всички необходими предпоставки за уважаване на предявения
иск срещу ответника РС-С..
По отношение нарушението извършено от
Народното събрание, съдът намира следното:
В случая вредоносният резултат е
настъпил непосредствено от постановения
съдебен акт – одобреното от съда споразумение в наказателното производство.
Действително, ако съответните държавни органи бяха предприели своевременно
мерки за синхронизиране на законодателството ни с нормите на регламента, чрез отмяна на алинея
втора на чл. 251 от НК, то нямаше да се стигне до одобряване на това
споразумение от РС-С.. Независимо от това, настоящият състав намира, че
връзката между произтеклите за ищеца вреди и дейността /бездействието/ на
втория ответник не е пряка – същата е опосредена от правоприлагащата дейност на
РС-С., следователно не е налице третата предпоставка за уважаване на иска -
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.
По изложените съображения съдът намира, че
следва да уважи предявения иск срещу ответника РС-С., който да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение в
размер на 78 233,20 лева - левовата равностойност на сумата от 40 000
евро, представляваща претърпени имуществени вреди от неприлагане правото на ЕС
в хода на н.о.х.д. № 232/2017 г. по описа на Районен съд – гр. С., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Искът за солидарно осъждане на Народното
събрание на РБ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на ответника Народно събрание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 200 лв. по
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от ЗПП. Ищецът
не претендира разноски в настоящото производство.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Районен съд
– гр. С. да заплати на П.Н., роден
на *** год., гражданин на П., с адрес: П., гр. Ш., ул. „Х. П.“ 1/5,
представляван от адв. В.В. от БАК, с адрес ***, на основание чл. 2в, ал. 1, т.
2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС сумата 78 233,20 лева -
левовата равностойност на 40 000 евро, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неприлагане правото на ЕС с постановяване на
краен съдебен акт – определение от 17. 03. 2017 г. по н.о.х.д. № 232/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. С., с което е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК в противоречие с чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 1889 на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 год. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от
Общността, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 30.03.2020 год. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за солидарно осъждане
н.Н.с.н.Р.Б.н. основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от
Договора на ЕС, да заплати на П.Н.,
роден на *** год., гражданин на П., с адрес: П., гр. Ш., ул. „Х. П.“ 1/5,
представляван от адв. В.В. от БАК, с адрес ***, сумата 78 233,20 лева -
левовата равностойност на 40 000 евро, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от нарушение на общностното право, изразяващо се в
бездействие по отношение задължението на НС да приведе разпоредбите на НПК в
съответствие с Регламент /ЕО/ № 1889 на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005 год. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Н., роден на *** год., гражданин
на П., с адрес: П., гр. Ш., ул. „Х. П.“ 1/5, представляван от адв. В.В. от БАК,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК вр. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ да заплати на Народно събрание на РБ сумата
200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: