Решение по дело №73/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20217160700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

54

гр. Перник, 26.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

                                                       ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                           ЛОРА СТЕФАНОВА

 

         При секретаря А.М. и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 73/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба, подадена от „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ***, представлявано от С.И.Х. – управител против Решение № 260058/11.02.2021 г., постановено по АНД № 1217/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 522950-F546547/08.07.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – София, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5747.61 лв. за нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

         В касационната жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд не е уважил относимо, необходимо и допустимо доказателствено искане, като по този начин е накърнил процесуалните права на жалбоподателя и го е лишил от възможност да докаже твърденията си. Искането към касационния състав е да  отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

         В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител - адвокат В., поддържа жалбата и моли касационния състав да я уважи.

         В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата. Искането към касационния състав е да остави в сила обжалваното решение.

         В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Росица Ранкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния състав да остави в сила обжалваното решение.

         Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

         За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 16.03.2020 г. във връзка с възложена и насрещна проверка на „***“ ООД с резолюция № П-22001420040240-ОРП-001/09.03.2020 г., свидетелката Десислава Георгиева Михайлова установила, че проверяваното дружество не е отразило в дневника за продажби и в справката декларация за съответния данъчен период – месец март 2019 г., издадената от него данъчна фактура № **********/06.03.2019 г. с данъчна основа 28738.03 лв. и данък върху добавената стойност 5747.61 лв. Констатирала е, че фактурата е намерила отражение в дневника за продажби и в справката декларация на доставчика за данъчен период месец февруари 2020 г.

         За така установеното нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, на 20.05.2020 г. Д.М. – инспектор по приходите в НАПС, ТД – София, офис Перник съставила АУАН № F546547/20.05.2020 г., с който образувала административно-наказателно производство срещу „***“ ООД. АУАН е подписан от съставителя, двама свидетели и надлежно упълномощен представител на нарушителя – В.А.Г.. Предявен е и е връчен на последната.

         Въз основа на АУАН заместник-директорът на ТД на НАП – София, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, е издал наказателно постановление № 522950-F546547/08.07.2020 г., с което на „***“ ООД на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5747.61 лв. за нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

         При така установеното от фактическа страна районният съд е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура и при наличие на предпоставките за това. Счел е, че за извършените нарушения са наложени предвидените в закона административни наказания. По тези съображения е потвърдил издаденият от административно-наказващия орган правораздавателен акт.

         Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

         Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:

         При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, фактическата обстановка е установена правилно. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщените доказателства в тяхната съвкупност. В мотивите на обжалваното решение е отразена дейността на съда по оценка на доказателствения материал. Посочени са фактите, които са приети за установени и доказателствата, на които те се основават.

         При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването на касатора, че искането му за допускане на експертиза е отхвърлено неоснователно, като по този начин твърденията му са останали недоказани и е постановен неправилен съдебен акт. Настоящият касационен състав споделя изцяло становището на районния съд, че поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза не би допринесла за изясняване на фактите, които са предмет на доказване. Формулираните към нея въпроси са за установяване на обстоятелства, неотносими към предмета на спора. За изясняване на правно релевантните факти не са необходими специални знания от областта на икономическите науки. За тях в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, между които не се съдържат противоречия и водят до идентични фактически изводи. Затова настоящият касационен състав, намира за неоснователно оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от Районен съд – Перник.

         Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № F546547/20.05.2020 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП – орган по приходите при ТП – София на НАП, офис Перник. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетелите, присъствали при съставянето му и представител на нарушителя. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във връзка със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. – заместник-директор на ТД на НАП – София, е издал НП № 522950-F546547/08.07.2020 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

         Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административните нарушения по 124, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че издадената от касатора данъчна фактура № **********/06.03.2019 г. с данъчна основа 28738.03 лв. и данък върху добавената стойност 5747.61 лв. не е отразена в дневника за продажби и в справката декларация за данъчния период, в който е издадена – месец март 2019 г. Отразена е в дневника за продажби и в справката декларация за данъчен период месец февруари 2020 г. за данъчен период месец февруари 2020 г. Изложените факти, обосновават извода за извършено административно нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и е имуществена санкция в размер определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. В случая в съответния данъчен период не е начислен данък в размер на 5747.61 лв., поради което правилно и в съответствие със закона административно-наказващият орган е наложил на касатора имуществена санкция в този размер.       

         Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

         Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260058/11.02.2021 г., постановено по АНД № 1217/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

                                                                                     2./п/