№ 1151
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110126408 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ф-
МА“ АД срещу ЗЛ. ИВ. ДР., за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4391,49 лв., от които — 4142,63 лв.
главница за периода 01.02.2012 - 14.05.2020 г., ведно със сумата от 248,86 лв. - мораторна
лихва за периода 08.08.2019 – 13.06.2020 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и разноски по
образуваното частно гражданско дело. В исковата молба ищецът излага наличие на
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. *** № 77, бл. 104, вх. 1, ет. 5, ап. 25. За този
имот била открита договорна /съдебна/ сметка № ********** към клиентския номер
********** на база отчетените показания и в изпълнение на разпоредбите
от Общите условия „Ф-МА“ АД редовно издавала ежемесечни фактури за потребените и
начислени ВиК услуги за имота. Задълженията, посочени в счетоводните документи се
отнасят за период на предоставяне на
услугите от 01.02.2012г. до 14.05.2020г., съгласно посоченото в документите. Дружеството
претендира тези задължения от ответника, поради наследствено правоприемство, съобразно
приложено към исковата молба удостоверение за наследници на Ц. П. Ч., починала на
21.05.2011г. –
титуляр на откритата за имота партида, със стар клиентски номер **********, на
10.06.2019г. по служебно сменена партида, като е създаден нов клиентски номер **********
с титуляр ЗЛ. ИВ. ДР., като единствен наследник. Ищецът префактурирал неплатените
1
задължения за предоставени услуги за периода от 01.02.2012г. до 14.05.2020г. на името на
З.Д..
Видно и от приложената към исковата молба справка от Служба по вписванията по
партидата на ответника, на 09.05.2016г. била вписана като длъжник за имота, във връзка с
наложена възбрана. За дължимите суми за неплатена стойност на доставени ВиК услуги и
лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №44607/2020г. по описа на СРС, 24 състав, която
не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Прави искане за присъждане
на сторените разноски по настоящето дело и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З.Д., чрез адв.Н. И. оспорва предявените
искове по основание и размер, като излага подробни съображения. Прави възражение за
давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3
от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на Чл.3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи,(1) Потребители на услугите В и К са: 1. (доп. - ДВ, бр.63 от
2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. В настоящето производство не е ангажирано нито едно доказателство, че
ответницата е титуляр на вещно право на ползване или е собственик на имот, до който е
налице доставка на питейна вода.
Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на ищеца, че качеството на
собственик на ответника се доказва чрез представената справка от Имотен регистър при
Агенция по вписванията. Съдът констатира, че справката е представена от ищеца, като
намира, че същата не е годно доказателство да установи наличието на собственост или
учредено ограничено вещно право на ответника върху процесния имот. Горната
2
представлява неофициално извлечение от база данни на Имотен регистър, което не е
издадено от компетентно длъжностно лице и е само индиция, косвено доказателство за
наличие на вещни права на ответника върху имота, чрез наследствено правоприемство,
поради което не е годно доказателство за установи пълно и главно правото на собственост
респективно вещното право на ползване на ответника върху имота.
Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето, от което се претендира
заплащане на ВиК услуги следва да се докаже с документ за собственост, респективно за
учредено вещно право на ползване. Такива доказателства не са представени нито в исковото
производство, нито в производството за издаване за заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото.
Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че качеството
потребител на ответника би се доказало с удостоверение, от което да е видно, кое е данъчно
задълженото лице за процесния период и имот, същото не е годно доказателство да установи
наличието на собственост или учредено ограничено вещно право на ответника върху
процесния имот. То също би било само индиция, косвено доказателство за наличие на
вещни права на ответника върху имота, поради което не е годно доказателство за установи
пълно и главно правото на собственост респективно вещното право на ползване на
ответника върху имота. По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се
установи по безспорен начин наличието на договорна връзка между ищеца и ответницата, а
оттам и наличието на възникнало за ответницата задължение за заплащане на
претендираните от ищеца суми за предоставените и потребени В и К услуги в процесния
обект.
Ето защо предявеният главен иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан, а предвид акцесорния характер на иска за мораторна лихва, обусловена от
неизпълнението на главното задължение, и този иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на ответника се следват сторените по делото разноски,
поради което на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., адвокатското възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство следва да бъде присъдено
в полза на адв. Н. И. И.. в размер на 560,00 лева, а адвокатското възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство следва да бъде
присъдено в полза на адв. М. Л. Л.. в размер на 550,00 лева. Съдът намира за неоснователно
направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните от ответника в
настоящето производство разноски в размер на 560,00 лева, тъй като същите кореспондират
с предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум.
Водим от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно, кумулативно съединени установителни искове
от „Ф-МА” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „М”, ул. ”***” № 1, сграда 2А с
правно чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу ЗЛ. ИВ. ДР. с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. *** № 77, бл. 104, вх. 1, ет. 5, ап. 25 за
установяване дължимостта на сумата от 4142,63 лева – главница за периода 01.02.2012 -
14.05.2020 г., както и сумата от 248,86 лв. - мораторна лихва за периода 08.08.2019 –
13.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, претендирани за имот находящ
се в гр. София, бул. *** № 77, бл. 104, вх. 1, ет. 5, ап. 25. За този имот била открита
договорна /съдебна/ сметка № ********** към клиентския номер **********, за които в
производството по ч.гр.дело № 44607/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. „Ф-МА” АД с ЕИК
********* да заплати на адв. Н. И. И.. сумата от 560,00 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. „Ф-МА” АД с ЕИК
********* да заплати на адв. М. Л. Л.. сумата от 550,00 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4