№ 346
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110202093 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Перота холдинг“ ООД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 23-0000115/18.02.2021г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на
дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000,00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за
незаконосъобразно като постановено при неправилно установена фактическа
обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Намира, че НП е издадено в противоречие с разпоредбите на чл.2, §1 и §3 от
Регламент 698/20г. на ЕПС, предвиждащи продължаване на срока на
валидност на издадените удостоверения за професионална квалификация и
карти за квалификация. Привежда доводи за маловажност на случая. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител- адв.И.Г. от АК-Варна, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност
1
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. В съдебно заседание не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало
Лиценз на Общността за превоз на пътници №0143. Същото извършвало
специализиран обществен превоз на пътници по линия Белослав-ПВЗ. За
дружеството като транспортен работник работел Ж. В. Ж., който бил включен
в работен график за м.06. и м.07.2020г. за изпълнение на превози по
посочената линия. Ж. притежавал карта за квалификация на водача, издадена
на 08.07.2015г., но срокът на валидност на същата бил до 25.06.2020г. За
времето от 10.06.2020г. до 16.06.2020г. Ж. преминал периодично обучение за
придобиване на удостоверение за професионална компетентност за водач на
МПС за извършване на обществен превоз на пътници и на 14.07.2020г. му
била издадена нова карта за квалификация на водача. Междувременно,
въпреки че все още не разполагал с нова карта за квалфикация, на
01.07.2020г. Ж. управлявал автобус марка „Ванхол“, кат. М3, с рег.
№В0398СН, като извършвал специализиран превоз на пътници по линия
Белослав-ПВЗ-Белослав.
Впоследствие в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна
от св.Б. Г. ИВ.- ст. инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена
комплексна проверка на превозвача „Перота холдинг“ ООД, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
19.11.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало до управление на
автобус от категория М 3, с който е извършен специализиран превоз на
пътници, с дължина на линията до 50км., водача Ж. В. Ж., без същият да
притежава валидна карта за квалификация на водача за необходимата
категория „D“, издадена по реда на Наредба №41/04.08.2008г. на МТ. Актът
бил съставен в присъствието на управителя на дружеството; бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз
основа на съставения акт на 18.02.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Б. Г. ИВ.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича
ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на
свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са приложените извлечения от работен график на Ж.
Ж. за месеците юни и юли 2020г., Удостоверение за придобито периодично
обучение, Справка от Система за преглед на DQC карти и пътни листи от
01.07. и 02.07.20г., от които е видно, че към момента на нарушението срокът
на валидност на картата за квалификация на водача Ж. е бил изтекъл, но е
извършил превоз на пътници съобразно утвърдения график.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила
от 7.07.2020 г.) лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория
или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз
на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача със срок на валидност 5 години. Цитираната норма установява
задължение за посочените лица да не допускат осъществяването на превоз за
собствена сметка от водач, който не отговаря на нормативните изисквания.
Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на §1,
3
т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй
като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД,
извършва обществен превоз на пътници с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за превоз на
пътници №0143. В това си качество същото е имало задължение да
осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по
чл.7б, ал.1 от ЗАвП, между които е и притежаването на карта за
квалификация на водача за съответната категория.
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е
ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т.е. дължимото
поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не
допуска управляването на МПС от водач, който не притежава карта за
квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата на
чл.7б, ал.1 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон. На
следващо място, разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (в
редакцията, действала към момента на извършване на нарушението)
задължава водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози, да притежават
карта за квалификация на водача. Посочената наредба е подзаконов акт по
прилагането на ЗАвПр, тъй като е издадена на осн. чл. 7б ал.9 от същия
закон. Следователно задължението да не се допуска до управление водач,
който не притежава валидна карта за квалификация, произтича както от
ЗАвПр (чл.7б, ал.1 от посочения закон), така и от подзаконов нормативен акт
по прилагането му (Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, издадена на осн. чл.7б,
ал.9 от ЗАвПр).
4
От приобщената по делото разпечатка от информационна система за
преглед на DQC карти е видно, че при издаването на картата за квалификация
на водача Ж. е бил отбелязан срок на валидност 25.06.2020г. Впоследствие
обаче, по силата на чл. 2, §1 и §3 от Регламент ЕС 2020/698 на Европейския
парламент и Съвета от 25.05.20 г. за определяне на специални и временни
мерки с оглед избухването на Ковид-19 епидемията относно подновяването
или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и
отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в
определени области на транспортното законодателство, валидността на
картите за квалификация на водачи, която щеше да е изтекла или ще изтече
между 01.02.20 г. и 31.08.20 г., се счита за удължена и е била удължена за
срок от седем месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен
във всяка подобна карта. Посоченият регламент има пряко действие като
нормативен акт на територията на РБългария в качеството й на държава-
членка на ЕС, без да е необходимо транспонирането им в българското
законодателство. В случая водачът, осъществил процесния превоз, е
притежавал карта за квалификация с изтичащ срок на валидност на
25.06.2020г., но по силата на цитирания регламент срокът се счита удължен
от тази дата с още 7 месеца. Основателно се изтъква в тази връзка в жалбата,
че изрично съобщение в този смисъл е публикувано на официалната
интернет-страница на ИИ „АА“. При това положение към момента на
извършване на превоза (01.07.20г.) картата за квалификация на водача не е
била с изтекъл срок на валидност и следователно като е допуснало да се
извърши превоза, санкционираното дружество не е осъществило състава на
вмененото му нарушение.
Предвид липсата на осъществен състав на административно нарушение
съдът не дължи проверка за законосъобразността на
административнонаказателното производство с оглед съответствието му с
процесуалните изисквания.
За изчерпателност следва да се отбележи, че следва да бъдат
споделени и изложените в жалбата доводи за маловажност на случая. Водачът
успешно е преминал съответно периодично обучение преди изтичането на
посочения на картата срок на валидност и се е снабдил с нова малко след
датата, посочена в НП като такава на извършване на нарушението и преди
установяването му от надлежните органи. При това положение съдът намира,
че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Дружеството е отклонило поведението си от правните
норми за сравнително кратък срок, след което несъответствието на водача с
изискванията е било отстранено още преди установяването на нарушението.
Налице са при това положение основания да се счете, че целите по чл.12 от
ЗАНН са били постигнати още преди налагането на административно
наказание, което е основание да се счете, че процесното нарушение се явява
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и
5
като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде
отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Перота
холдинг“ ООД следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
484,00 лв. за процесуално представителство, заплатени авансово, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Доколкото
възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, разноските следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-
0000115/18.02.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Перота холдинг“ ООД- гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
да заплати на „Перота холдинг“ ООД- гр.Варна, ЕИК:********* сумата от
484,00 /четиристотин осемдесет и четири/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6