№ 331
гр. Сливен, 13.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230105092 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателите „РЕСПЕКТАГРО 77” ООД и И. К. К., редовно призовани, се
представляват от адв. С. Р., с приложено по делото пълномощно.
Ответникът - Областна дирекция „Земеделие”, редовно призована, не изпраща
представител.
Заинтересовано лице Д. И. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от
назначен с определение от 15.03.2022 г. особен представител – адв. Д. Д. от АК –
Сливен.
Заинтересовано лице Х. А. Х., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Заинтересовано лице С. В. И., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Заинтересовано лице В.Г.А., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Вещото лице редовно призовано се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към разпит на вещото лице И. Х. И., със снета по делото
1
самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи, обещава да даде
заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам представеното заключение.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допусната и изготвена от вещото лице съдебно-
техническа експертиза.
На вещото лице да се издаде РКО в размер на 200 лева от внесения депозит.
СТРАНИТЕ: Други доказателства няма да сочим.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Р.: Моля да отмените оспорения пред вас административен акт, като
незаконосъобразен. От събраните по делото доказателства и най-вече от последното
заключение на вещото лице става ясно, че освен, че административния акт е
постановен в противоречие с целта на закона, то той е и директно противоречащ на
материално-правните разпоредби. На първо място, следва да се отбележи, че видно от
самия протокол, част от протокола, с който е определено средното рентно плащане, на
който се позовава оспорения в настоящото производство протокол, в него са взети по-
малко от изискуемите съгласно пар. 2е от ЗСПЗЗ договори по отношение най-малко на
пасищата, а изискването на закона е да бъдат взети над 50 % от сключените и
действащите договори за съответната година, а в случая това не е изпълнено, което
става ясно с представянето на договора в предходното с.з. от нас. Като съпоставим
цените, които са определени с този протокол и наличните по делото договори
отговарящи на изискванията на същата законова разпоредба, а именно да са вписани в
Служба по вписванията и регистрирани в Общинска служба „Земеделие“ става ясно,
че всъщност в нито един договор от тези няма такава цена, която е определена с
въпросния протокол, част от процедурата по издаване на административния акт,
съответно и опорочаващ цялата тази процедура и крайния административен акт. Така
например най-високата цена за пасища в договор отговарящ на законовите изисквания
е 12,84 на декар, а цената, която е определена от административния орган е по-висока,
2
тя е ако не се лъжа 14 или 15 лева. Още по-фрапиращо е положението с нивите. Там
има един единствен договор на цена от 28,20 лева, всички останали два договора още,
които пак по правилото на пар. 2е от ЗСПЗЗ следва да участват в изчислението, са за
по-големи площи и за цена значително по-ниска от тази. Точно поради тази причина и
цените по последното заключение на вещото лице, коренно се различават от цените
определени с оспорения административен акт и то в пъти. Всичко това говори, че в
крайна сметка административния акт директно противоречи на материално-правните
разпоредби от една страна, а от друга страна, начина на процедиране на изчисление на
тези цени, ако не противоречи на материално-правните разпоредби директно, то той не
е съответен на целта на закона, както сме посочили и в жалбата. Целта на изчисляване
на средното годишно рентно плащане е да се добие реална представа за пазарните цени
на земеделските ренти за съответната година. Именно за това е въведено изискването,
изчисляването да бъде за над 50 % от договорите, които би следва да касаят и над 50%
от площите в съответното землище, за да се получи тази реална представа. Според мен
това е целта на закона, а не административния орган по негово усмотрение и неговото
виждане за целесъобразност да определя някакви годишни рентни плащания, както е
сторено в случая и което се обосновава от тази разлика в пъти между заключението на
вещото лице и резултатите в оспорени административен акт. Всички изчисления на
вещото лице по всички експертизи, включително и по отношение на договорите, които
не отговарят на изискванията на пар. 2е от ЗСПЗЗ посочват и определят цени на средно
рентно плащане по-ниски от тези определени в протокола, съответно с оспорения
административен акт. Всичко това говори, че в случая средно годишното рентно
плащане, определено с административния акт предмет на настоящото производство, е
определен произволно и не на база реални извлечения с желанието да бъде спазена
целта на закона, данни. Поради това ви моля да отмените административния акт и да
ми присъдите направените по делото разноски, за което представям списък.
АДВ. Д.: Аз изцяло се солидаризирам с процесуалния представител на ищеца.
Считам, че по безспорен и категоричен начин се установи, че средно годишното рентно
плащане, което е определено с оспорената заповед, съгласно пар. 2е от ДР на ЗСПЗЗ
определено в размер на 22 лв/дка е незаконосъобразно и произволно определено.
Последната експертиза, която беше приета и неоспорена от нас сочи, че цената е
драстично по-малка, а именно 5 лв/дка. Поради това считам, че събраните
доказателства сочат, че оспорената заповед е незаконосъобразно изготвена в частта й
относно определяне на средно годишно рентно плащане за стопанската година 2021 –
2022, поради което считам, че иска следва да бъде уважен.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение на 13.04.2023 г.
3
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за сумата 300 лева на адв. Д. Д. от АК – Сливен,
назначен за особен представител на Д. И. Х. с определение 15.03.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.15 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4