№ 82
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Емилия Анг. Станинска
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на главния прокурор на РБ
чрез Районен съд –гр. Перник.
Искането е със следното основно съдържание:
При постановяване на решението, съдът не е приложил закон, който е
трябвало да бъде приложен, допуснал е съществено нарушение на
процесуалните правила и е наложил явно несправедливо наказание.
За да приеме наличието на състояние на силно раздразнение у В. П.,
предизвикано от пострадалия - чл.132 от НК, въззивната инстанция
необосновано е игнорирала приетото в съдебно заседание заключение по
назначената тройна комплексна психолого-психиатрична експертиза,
включително и от разпитите на вещите лица, от които по категоричен начин
1
се установява, че изявени характеристики на физиологичен афект и силно
раздразнение отсъстват.
Това заключение е било възприето и в мотивите на
първоинстанционната присъда, изцяло и без никакви резерви, като е оказало
решаващо значение при квалификацията на деянието.
Експертните заключения не са задължителни за съда, в качеството му на
ръководно-решаващ орган, но той е обвързан от задължението да се обоснове
и да посочи причините, поради които не ги приема. В конкретния случай,
въззивната инстанция не се е съобразила с императивната разпоредба на
чл.154, ал.2 НПК, като изобщо не е обсъдила приетите заключения по
назначените експертизи. Не е посочила и причините, поради които не е
приела същите. По този начин е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като
липсата на съображения относно експертизите е довела до ограничаване на
процесуалните права на прокурора в качеството му на страна в наказателния
процес. Порочността на съдебния акт в посочения аспект е довела и до
липсата на мотиви, по смисъла на чл.348, ал.3, т. 2, предл. 1 от НПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че са нарушени разпоредбите на чл.
13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, тъй като не са спазени изискванията за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими към предмета
на доказване обстоятелства.
За да преквалифицира деянието в престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от
НК, Пернишкият окръжен съд е навел доводи и изложил съображения /л.6 от
своите мотиви/ за наличието на медицинското състояние „физиологичен
афект“ в противоречие със събрания по делото доказателствен материал —
категоричното становище на вещите лица за липса на такъв у подсъдимия.
В резултат на допуснатите нарушения при оценката и анализа на
доказателствените източници и обсъждането на назначената по делото
съдебно психиатрична и психологична експертиза въззивният съд е достигнал
до неверни правни изводи относно приложението на материалния закон. Като
е преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
в такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, съдът е допуснал нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приложил закон, който не е
трябвало да бъде прилаган.
2
Наложеното наказание - административна глоба в размер на
1000/хиляда/ лева е явно несправедливо по вид и размер, по смисъла на
чл.348,ал.5,т. 1, във вр.ал.1,т. 3 от НПК.
Според искането допуснатите нарушения на закона и на процесуалните
правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.З НПК и са
основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът от апелативната прокуратура поддържа искането за
възобновяване на наказателното производство по изложените в него
съображения.
Защитникът на осъдения П. моли искането да бъде оставено без
уважение. Твърди, „че не са били нарушени правата на прокуратурата с
постановяването на решението и мотивите на въззивната инстанция след
приключване на съдебното заседание. Счита, че не е налице и другото
твърдяно нарушение относно липсата на мотиви защо е отхвърлена
комплексната експертиза. По делото е налична друга експертиза,която приема
наличието на физиологичен афект и събраният многоброен гласен
доказателствен материал сочи на една изключителна ескалация на агресията
на пострадалия. Така въззивният съд имплицитно е дал отговор на въпроса
защо не дава вяра на комплексната експертиза. Съдът правилно, обсъждайки
всички тези доказателства, е възприел наличието на афект, на едно силно
раздразнение в подсъдимия. Още повече, че краткото време, през което са
нанесени тези удари, също е една от характеристиките на физиологичния
афект. Моли искането да бъде оставено без уважение.
Осъденото лице не се явява в съдебното заседание и не заявява свое
лично становище.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
3
Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в
Районен съд гр. Перник на 07.03.2022 г. ., преди да изтекат 6 месеца от
влизане в сила на атакувания по реда на възобновяването съдебен акт.
Искането е подадено от органа по чл.420, ал.1, пр. последно от НПК, който
има право да сезира апелативния съд за произнасяне. В искането е посочено
релевантно основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Компетентен да разгледа
това искане е Софийски апелативен съд, тъй катоактът по чл. 419 от НПК е
постановен от районен съд намиращ се в апелативния район на САС.
От материалите по делото е видно, че с присъда № 260009 от
09.03.2021г., постановена по НОХД № 612/2020 г., Пернишкият районен съд е
признал подсъдимият В. П. за виновен, в това, че:
На 07.02.2018г., в село ***, общ. Перник, е причинил, чрез нанасяне на
удари с юмрук средна телесна повреда на В. В. С., изразяваща се в избиване
на първи зъб, горе вляво, без който се затруднява дъвченето и говоренето —
престъпление по чл.129, ал.2, във вр.ал.1 НК. Наложена е наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и продължителност от
шест месеца, както и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност шест месеца.
Присъдата е обжалвана пред Окръжния съд - Перник, който с Решение
№ 4/12.01.2022г. по ВНОХД №239/2021г. е изменил първоинстанционната
присъда на районния съд, като е преквалифицирал деянието като
престъпление по чл.132, ал.1,т.2 НК и е освободил В. П. от наказателна
отговорност чрез института на чл.78а НК, налагайки му административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Решението на Окръжния съд в Перник е било окончателно, влязло е в
сила на 12.01.2022г. и не е било проверявано по касационен ред.
По същество на направеното искане:
Аргумент на искането на главния прокурор се явява приетото в
решението на въззивния съд положение, че подсъдимият е извършил
4
деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие. Изтъкнати са съображения от една страна, че е налице съществени
нарушения на процесуалните права на прокуратурата, а от друга липса на
мотиви в решението и съответно нарушение на материалния закон, както и
налагането на явно несправедливо наказание.
Необосновано е твърдението за съществени нарушения на
процесуалните права на прокуратурата, защото това не може дори теоретично
да бъде извършено със съдържанието на постановено съдебно решение след
приключване на разглеждането на делото в съдебно заседание. В конкретния
случай в искането не е посочено кое процесуално право на прокурора в хода
на разглеждането на делото от въззивната инстанция е било нарушено и при
внимателния преглед на делото настоящата инстанция не констатира такова.
Критиката относно мотивите на решението на Пернишкия окръжен съд
са прекомерни и по същество също са неоснователни.
Съдът, макар лаконично и пестеливо, е изложил причините да приеме
наличието на силно раздразнение при подсъдимия, както и защо е приел
възникването на противоправното поведение на пострадалия. Окръжният съд
е аргументирал причините да приеме наличието на силно раздразнение в
психическото състояние на извършителя и защо е взел своето решение, за
което са налични мотиви към решението на въззивната инстанция. Въпреки,
че не сторил това изрично, съдът е обосновал защо не е възприел
заключението на комплексната психологично-психиатрична експертиза. Така
решение на окръжния съд в тази му част не може да бъде окачествено като
резултат от произволно формиране на вътрешното убеждение, а се основава
на безспорно установените факти по делото, както за поведението на
пострадалия, така и за действията на подсъдимия. Окръжният съд в Перник
изрично е отбелязал в мотивите, че: „П. е действувал внезапно,
първосигнално, а силата и насочеността на ударите говорят за това, че той не
е могъл да контролира емоциите си. Краткотрайното приключване на това
избухване също насочва на извода, че той се е намирал в състояние на
физиологичен афект.“
Ето защо следва да се приеме , че в мотивите си окръжният съд е спазил
изискването на чл. 154, ал. 2 НПК и обосновано е отхвърлил заключението на
5
експертите, спазвайки изискванията на чл. 13 и 14 от НПК, като при
формиране на вътрешното си убеждение не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да даде основание за отмяна на
влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
При така установената от въззивния съд фактическа обстановка,
правилно е приложен съставомерната правна норма, поради което не е налице
и твърдяното нарушение на материалния закон, касаещо квалификацията на
извършеното деяние.
Не е основателно и възражението за явна несправедливост на
наказанието. Разпоредбата на чл. 78а НК е императивна и съдът е длъжен да я
приложи в настоящия случай. Като се има предвид цялостното поведение на
пострадалия, както и данните за подсъдимия и естеството на телесното
увреждане определеното наказание е определено справедливо в минимален
размер.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на главния
прокурор за възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1,
т. 5 от НПК, поради което и на основание чл. 425 НПК, Софийският
апелативен съд, наказателно отделение, ІІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното дело на главния прокурор на Република България по НОХД №
612/2020 г. на Пернишкия районен съд.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7