Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Ловеч, 11.01.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,  граждански състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                             

                                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА                               

                                                                      ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                      

       

            При секретаря Дарина Петрова, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№272/2018г. Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №65 от 14.03.2018г., постановено по гр.д.№531/2017г. Районен съд – Троян е признал за установено по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на Г.Д.П., адрес: *** и М.М.Й., адрес: ***, че Л.М.К., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, са собственици на поземлен имот с площ 132 кв.м, представляващ част от имот, възстановен на ищците с решение №3170/20.06.1996г. на ОСЗ – Троян, с номер по КВС 018038, отразен в приложената комбинирана скица по букви А,Б,В,Г, която е неразделна част от решението, както и, че е налице ГРЕШКА в КККР на с.*****, одобрени със Заповед № РД-18-34 от 08.04.2009г. на АГКК – София относно описания имот, погрешно отразен в имот №81476.195.14, продаден от М.Й. на Г.П., който в момента е негов собственик. Осъдил Г.Д.П., адрес: *** и М.М.Й., адрес: *** да заплатят на Л.М.К., ЕГН ********** сумата 1500 лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски.

С Решение №151 от 25.05.2018г., постановено по гр.д.№531/2017г. Районен съд – Троян на основание чл.250 от ГПК е допълнен диспозитива на Решение №65 от 14.03.2018г., постановено по гр.д.№531/2017г. на Районен съд – Троян, като осъдил на основание чл.108 от ЗС Г.Д.П., адрес: *** да предаде на Л.М.К., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** владението на процесния имот с площ от 132 кв.м, представляващ част от имот, възстановен на ищците с решение №3170/20.06.1996г. на ОСЗ – Троян, с номер по КВС 018038, отразен в приложената комбинирана скица по букви А,Б,В,Г, която е неразделна част от решението, за който съдът е признал, че е собственост на ищците. Постановил в диспозитива на решението да се чете: „...че Л.М.К., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** са собственици на  Поземлен имот с площ от 132 кв.м, представляващ част от имот...”.

Подадена е  въззивна жалба от М.М.Й., адрес: ***, чрез адв.К.Н. против Решение №65 от 14.03.2018г. постановено по гр.д.№531/2017г. по описа на Районен съд – Троян, с която обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа доводите изложени в писмената защита представена пред първата инстанция. Сочи, че ищцата се е позовала на Решение №2170 на Поземлена комисия – Троян, а вещото лице е съобразило Решение №3170, без да е обсъждана допусната техническа грешка. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че представените от ищцата решения са валидни, а не нищожни. Необосновано в заключението вещото лице е посочило, че  наследодателите на ищцата са обработвали и владели процесния имот. Твърди, че ответникът има издадено Решение от ПК - Троян за възстановяване на имота по приетата Кадастрална карта и същия от 19 години владее имота явно, спокойно и непрекъснато без някой да му е пречил или спорил. Възразява, че спорната част дори и преди колективизацията на имота да е била на ищцата, след това е променила предназначението си, не е земеделска земя, а гора и ПК не е била длъжна да връща горите в стари реални граници. Не следвало да се предава значение на представената скица за имота издадена през 1994г., с оглед съществувалата порочна практика за заснемане на землищата към този период от време. Въззивникът се позовава на решение №302 от 18.06.2010г. по гр.д.№918/2009г. на ВКС.

На следващо място  с жалбата се възразява, че  искът по чл.54 от ЗКИР включва в себе си и иск за собственост, поради което районния съд неправилно е приел за разглеждане и двата иска. Счита, че се касае за иск с право основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, тъй като в съдебната практика няма нито едно разгледано дело по чл.54 от ЗКИР касаещо гора.

В случай, че съдът приеме възражението относно неправилната правна квалификация за основателно, да върне делото за ново разглеждане и ако разгледа спора по същество да даде съответните указания по доказателствената тежест и да допусне събиране на доказателства. Моли и за направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от въззиваемите Л.М.К., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***.№531/2017г. на Районен съд – Троян, чрез адв.С.С. е постъпил отговор на въззивната жалба. Считат, че номера на решението на Поземлената комисия не е от значение, съдържанието на решението е решаващо за спора, освен това в случая то отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ към момента на постановяването му. В Решение №2170/12.05.1993г. на Общинска поземлена комисия – Троян имотът е описан точно, ясно е индивидуализиран, при издаването му са спазени процедурните правила за издаването на административен акт, подписано е от членовете на комисията, поради което е породило своите правни последици на констативен нотариален акт за собственост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решенията издадени в полза на ищците не са нищожни и са породили своите правни последици.  Скицата от 1994г. е официален свидетелстващ документ за границите и конфигурацията на възстановения имот и доказателство за това, че имотът е отразен в кадастъра. Същата не е оспорена от ответниците и има доказателствена сила на отразеното в текста й, така и в графичната й част, при което скицата дава основание да се направи извода, че с решение от 12.05.1993г. е възстановена собствеността върху процесния имот, съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ в редакцията му в ДВ, бр.105.

С отговора въззиваемите сочат, че от свидетелските показания е установено, че ищците лично и чрез техния наследодател са владели процесния имот, имали са отношение на собственици към същия и едва през 2016г. в имота се е появило лицето Г.Д.  П., чрез афишираното владение на който те са установили, че границите и конфигурацията на имота са променени. Твърдят, че до този момент никой не е пречил, нито смущавал упражняваното от тях владение.

С отговора въззиваемите възразяват, че издаденото решение от 2003г. е нищожен административен акт, тъй като ПК – Троян в качеството си на административен орган няма право сама да отменя или изменя решенията които е издала, освен в строго определените от закона случаи.  Сочат, че  изменението на КВС е следвало да се извърши при строго разписаните правила в действащата към този момент Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост /изм. в ДВ, бр.9 от 2001г./. Твърдят, че  решенията на ПК от 1993г., от 1995г. и от 1996г.  не са нищожни, те са издадени при спазване на законоустановения ред.

Считат, че с постановеното решение са направени верни правни изводи, които са в съгласие с ТР №8/23.02.2016г. постановено по тълк.д.№8/2014г. на ВКС, ОСГК.

В съдебно заседание проведено на 13.11.2018г. е направено искане за конституиране в настоящето производство на Д.И.П., което искане съдът е оставил без уважение, тъй като в случая тя би имала качеството на необходим другар, но не и на задължителен другар, с оглед на Тълкувателно решение №3 от 29.06.2017г. на ВКС по тълк.д.№3/2016г., ОСГК.

В съдебно заседание на 11.12.2018г. съдът е дал ход на делото, като е оставил без уважение искането за присъединяване към въззивната жалба подадена от М.Й. на ответника Г.Д.П. по молба подадена от назначения му особен представител адв.Р.Г. ***, като приел, че не е налице хипотезата на чл.265 от ГПК, тъй като последния не се намира в другарство с въззивника.

В съдебно заседание  процесуалния представител на въззивника адв.К.Н. *** поддържа  жалбата. Въззиваемите  Л.М.К. и П.М.Ц. се представляват от адв.С.С. ***, която поддържа отговора на въззивната жалба. Въззиваемият Г.Д.П. се представлява от назначения особен представител адв.Р.Г. ***, която моли да се постанови решение, с което се уважи въззивната жалба.

От страните са представени писмени бележки с подробно изложени доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск предявен от Л.М.К. и П.М.Ц. против Г.Д.П. и М.М.Й., с искане да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 132 кв.м, отразени с букви (А, Б, В и Г) на комбинираната скица изготвена от инж.Георги Георгиев и към настоящия момент съставляващи южната част на имот с идентификатор 81476.195.14 на КККР на с.*****, одобрена със Заповед № РД-18-34 от 08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, целия с площ от 760 кв.м, в местността „Лисков Дол”, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: имоти с идентификатор:  81476.195.11, 81476.18.95,  81476.195.23, 81476.195.21, 81476.195.4, 81476.70.113, като се установи, че е допусната грешка при отразяване на границите на описания имот в кадастралната карта, изразяваща се в отнемане на  описаните 132 кв.м от съседния имот с идентификатор 81476.195.21, които е бивш имот по КВС №018038,  както и да бъде осъден Г.Д.П. да отстъпи собствеността и  предаде владението върху тези 132 кв.м, ведно с всички законни последици. Претендирани са и разноските по делото. Ищците основават своите претенции на следните обстоятелства: Закони наследници са на Л.А.Ч., починал на 09.02.1983 година. С решение № 2170 от 12.05.1993г. на наследниците на Чуковски е възстановена собствеността върху широколистна гора с площ 0,381 дка, от землището на с. *****, м. „*****”, който имот е част от по-голям имот, който в последствие е разделен от прокаран път. През 2016г. в процесния имот се появил ответника Г.П., като се установило, че същия закупил процесния имот от ответника М.Й.. Границите на имота погрешно са отразени в КККР на с.*****, изразяващи се в отнемане на 132 кв.м от съседния имот с идентификатор 81476.195.21.

Ответниците са оспорвали исковете като неоснователни и недоказани, като са твърдели, че не е налице грешка в кадастралната карта.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на ищците като наследници на Л.Чуковски, починал на 09.02.1983г. е възстановена собствеността върху процесния имот, като с първото решение е възстановен имота с № 2170 от 12.05.1993г. на ОбПК – Троян, което решение не е представено като доказателство, но е отразено при издаване на скица №299 от 16.09.1994 г., след което са издадени други решения от 1995г. и 1996г. на ПК – Троян,  в т.1 на които е отразено, че се възстановява широколистна гора в м.„*****”, с площ 0,381 дка. В тази връзка съда намерил за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника М.Й., че решенията по т.1 са нищожни, тъй като горските имоти се възстановяват по реда на ЗВСГЗГФ. Съдът се е позовал на  еднопосочните свидетелски показания и подробното изследване на вещото лице, отразено в заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, че ищците са собственици на процесния имот, западната част от който е отнета, променена е конфигурацията на имота, без да има решение на ПК. Спорната част от 132 кв.м е включена в имот с идентификатор 81476.195.14 възстановен на бащата на ответника Й., който имот в последствие е продал на ответника П.. При събраните доказателства Районен съд – Троян приел за доказан и предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Въззивният съд след преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищците са единствени наследници на своя дядо Л.А.Ч., б. ж. на с. *****, починал на 09.02.1983 година.

Към исковата молба е приложена Скица №299/16.09.1994г.     на парцел №38 от масив №18 по съществуващи стари реални граници на землище ***** по Решение №2170 от 12.05.1993г., с площ от 0.381 дка, с начин на трайно ползване: широколистна гора, в м.”*****”, при граници масив №70, парцел №250, залесена територия; парцел №40, широколистна гора, И.И.Ч.; ОКЕ №1691, път ІV клас; парцел №36, широколистна гора, Д.Л.Х., както и Скица №298/16.09.1994г. на парцел №39 от масив №18 по съществуващи стари реални граници на землище ***** по Решение №2170 от 12.05.1993г., с площ от 1.302 дка, с начин на трайно ползване: ливада, в м.”*****”, при граници парцел 37, ливада, Д.Л.Х.; ОКЕ №1691, път ІV клас; парцел №41, ливада, И.И.Ч.; парцел №46, пасище, мера, Кметството, със собственик на парцелите наследници на  Л.А.Ч.. Ищците са заявили, че не разполагат с Решение №2170 от 12.05.1993г., което по-късно не е установено да се намира и в приложената от ОСЗ – Троян преписка.

За процесния имот са издавани и Решение №3170/06.12.1995г. на ПК – Троян  и Решение №3170/20.06.1996г. на ОСЗГ – Троян. При изработване на КККР, одобрени със Заповед № РД-18-34 от 08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК – София е използвано като документ за собственост Решение №3170/20.06.1996г. на ОСЗГ – Троян.

Решение №3170/06.12.1995г. на ПК – Троян  и Решение №3170/20.06.1996г. на ОСЗГ – Троян се отнасят за площ от 0.381 дка на имот №018038 по КВС, със западна граница имот №018036, собственост на наследниците на  Д.Л.Х..

С Решение №161/16.06.2003г., по т.1.3., ОСЗГ-Троян възстановява правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в нови реални граници на наследниците на М.М.Й., а именно имот №195014 с площ 0.761 дка при съседи: №001691 Път IV кл. на Община Троян, №018038 Широколистна гора на наследниците на Л.А.Ч., №195004 Залесена територия на наследниците на К.С.Д., № 000098 Горски път на МЗГ-Държавно лесничейство, №195011 Залесена територия на наследниците на М.Д.М., №018036 Широколистна гора на наследниците на Д.Л.Х..

Вещото лице инж.В.П.въз основа на своите констатации е посочил, че с Решение №161/16.06.2003г. се изменя и допълва постановеното Решение №21 от 21.07.2000г. по чл.13 ал.5 от ЗВСГЗГФ, издадено въз основа на КВС (за горския фонд), обявена в ДВ, бр.64 от 04.08.2000г., с което ОСЗГ-Троян възстановява правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в нови реални граници на наследниците на М.М.Й. или процесният имот на ответника с номер 14 е изменен или допълнен в постановеното три години преди него Решение № 21 от 21.07.2000 г., при което южната му граница достига имот №001691 Път IV кл. на Община-Троян, което е възможно само ако премине през имота на ищците, т. е. ако към неговата площ бъде включена процесната квадратура от 132 кв. м, представляваща част от имот №018038, възстановен на ищците още през 1993 г. и отразен във влязлата в сила на 05.06.1996 г. КВС за землището на с.*****, заедно с процесиите 132 кв.м при западна граница (Б,В), т.е. граничи с имот №018036 - наследници на Д.Л.Х., като имот №018036 по КВС е идентичен на поземлен имот №195023 с идентификатор 81476.195.23

Експерта е дал заключение, че в резултат на Решение № 161/16.06.2003 г., с което се изменя и допълва постановеното преди това Решение № 21 от 21.07.2000г. по чл.13 ал.5 от ЗВСГЗГ за възстановяване на правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в нови реални граници на наследниците на М.М.Й., се измества на изток по букви (А,Г) на западната граница (Б,В) на процесния имот №018038, при което се отнемат 132 кв.м от имота на ищците, представляващ парцел №38 от масив №18 с площ 0.381 дка, широколистна гора, възстановен на наследниците на Л.А.Ч. в съществуващи стари реални граници, възстановен с Решение №2170 от 12.05.1993 г. на ПК-Троян. Така също вещото лице е посочило след постановяване на Решение №161/16.06.2003г. западният съсед на имота на ищците, вече не е имот № 018036 собственост на наследниците на Д.Л.Х., тъй като същият става западен съсед (№018036 - наследниците на Д.Л.Х.) на имота на ответника №195014, според Решение № 161/16.06.2003 година.

При изготвяне на заключението експерта е съобразил и приложената към делото окомерната скица, с описаните съседи, изготвена от М. Т., както и тези описани в решенията на ПК-Троян и установил, че е налице идентичност на съседите на отразения в скицата на М. Т.имот със съседите на имотите от скица №298/16.09.1994г. и №299/16.09.1994г. на ОСЗ - гр. Троян - имоти с номера 39 и 38 взети заедно, които са разделени от новопрекарания път IV кл. Съседите на имотите, описани в решение №3170/06.12.1995 г. на ПК-Троян и решение № 3170/20.06.1996 г. на ОСЗГ - Троян, също са идентични на съседите на отразения в скицата на М. Т.имот, а именно: на запад - Д.Л.Х.; на север - бранище, залесена територия; на изток - И.И.Ч..

Съгласно постановеното за процесния имот на ищците решение № 3170/20.06.1996 г. на ОСЗГ-Троян, което е останало непроменено и е използвано при нанасяне на имота на ищците в КККР от 2009 г., не би трябвало да има промяна в границите на процесния имот на ищците с номер 018038 по КВС, особено по отношение на неговата западна граница (Б,В), която в кадастралната карта е изместена по букви (А,Г). Нещо повече, при нанасяне на възстановения на ищците имот е била променена и неговата северна граница (А, Е), която е изместена по букви (3,Ж), като компенсация за отнетите от запад 132 кв. м.

На поставения въпрос „кога в  системата на ОСЗ – Троян е настъпила промяна на границите с №018038, кой я извършил и по какъв начин” вещото лице е отговорило, че в системата на ОСЗ - гр.Троян промяна в границите на имот с идентификатор № 018038, възстановен по КВС с решение № 3170/20.06.1996г. на ОСЗГ - Троян, е настъпила след постановяване на решение №161/16.06.2003г., с което по т.1.3. от него е възстановено правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в нови реални граници на наследниците на М.М. Й. имот №195014 с площ 0,761 дка, който имот нарушава целостта на процесния имот на ищците в западната му част, където са процесиите 132 кв. м и достига на юг до четвъртокласния път. При това положение имотът на ищците престава да граничи на запад с имот № 018036 - Широколистна гора на наследниците на Д.Л.Х., за която промяна на границите няма издадено ново решение, което да обезсили решение № 3170/20.06.1996 г. на ОСЗГ-Троян.

При изслушване в съдебно заседание проведено на 18.01.2018г. вещото лице заявява, че  в ОСЗ – Троян не са му представени решения  касаещи промяна в кадастрална карта за процесния имот. По този повод с писмо изх. №224 от 24.01.2018г. въз основа на определение от 18.01.2018г. съдът е изискал от ОСЗ – Троян да представи информация извършвана ли е промяна за имот с №018038 и по какъв ред. С писмо с изх.№224 от 24.01.2018г. ОСЗГ – Троян не е представила доказателства относими към направеното искане.

С писмо с изх. №ЗС-37-66/15.02.2017г. ОСЗ-Троян е представила скица с конфигурациите на имоти, като посочила, че същата е издадена „преди окончателното изработване на плана на поземлените имоти, с цел всеки собственик да се запознае предварително със заснетите имоти”, но не е взела становище /по-скоро е премълчала да коментира/ по окончателно приетата на 05.06.1996г. КВС с Решение № 3170/20.06.1996г., в което границите (съседите) на имот №018038 са идентични на тези от скицата от 16.09.1994 година.

Към заключението на вещото лице е приложена комбинирана скица, като по букви (А,Б,В,Г) е отразена частта с квадратура 132 кв. м от имота на ищците №018038 по Решение № 3170/20.06.1996 г., която сега попада в имота на ответниците с идентификатор 81476.195.14. В резултат на огледа на място в комбинирана скица са заснети и отрази с червени линии и надписи „паянтова дървена барака” върху дървена скара без основи, находяща се в спорната част и паянтов дървен клозет изцяло в имота на ищците.

Съдът допуснал гласни доказателства, като е разпитал свидетелите Н.Г.Б., М.И.К., Р.В.Д.и М.К.В., които говорят за различни периоди от време, през които процесния имот, като собственост на дядото на ищците – Л.Чуковски е владян от него, а след смъртта му е обработван от неговите наследници. Знаят имота, че е бил едно цяло, но по-късно през него и през другите съседни имоти е прокаран път, който в случая го е разделил на две части. Свидетелите са запознати, че долната част - под пътя, имота ищците са обработвали като нива, а в горната част, над пътя е гора. През имота през 2003г. са прокарвани тръби за минерална вода. Показанията на свидетеля М.К., който е син на първата ищца са в съответствие с показанията на останалите свидетели, като същия излага, че винаги неговите родители, баба му и дядо му са обработвали едната част като нива, а от другата част са добивали дървен материал. През пролетта-лятото на 2016 г. Колевски установил, че тази част, която е над пътя и е залесена, е продадена на друго лице. Колевски ходил на място със своята майка и разбрали, че там ще се строи и част от дърветата били отсечени. Свидетелите са посочили и границите на процесния имот: от към селото /изток/ са наследниците на И.И.Ч., а от към Хайдушка песен граница е Д.Л.Х., но не знаят М.М.Й. и неговия баща да са имали някога имот на това място.

Окръжен съд – Ловеч при изложената фактическа обстановка, намира обжалваното решение за  валидно и допустимо, а по същество за правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и постановил обосновано решение, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства.

Пред Районен съд – Троян е предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за поправка на грешка в КККП  на с.*****, одобрени със Заповед № РД-18-34 от 08.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, с твърдения, че ищците са собственици на имот с площ от 132 кв.м, представляващ част от имот възстановен на ищците с решение №3170/20.06.1996г. на ОСЗ – Троян, с номер по КВС 018038, като е променена неговата запада граница (Б,В), която в кадастралната карта е изместена по букви (А, Г), отразени в приложената комбинирана скица по букви (А,Б,В,Г), която е неразделна част от решението, както и с иск, с правно основание чл.108 от ЗС – ответникът Г.  Д.П. да бъда осъден  да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесните  132 кв.метра.

Настоящата инстанция намира, че следва да съобрази постановките в Тълкувателно решение №8/23.02.2016г. по тълк.д. №8/2014г. на ВКС, ОСГК, с което се приема, че спорът за материално право най-често се изразява в това, че част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, като целта на производството е да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. В гражданския процес е залегнал принципът спорното право да се установи към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество и само по изключение ищецът има право да установи правото си на собственост към минал момент, какъвто беше искът по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.). Съгласно нормата на чл.2, ал.5 от ЗКИР основното изискване на кадастралната карта и кадастралните регистри е да отразят вярно правото на собственост, а съгласно чл.51 от ЗКИР – да бъдат поддържани в актуално състояние.

По отношение на частта от 132 кв.м, за която ищците твърдят, че са собственици и която е част от имот с идентификатор  81476.195.14  по КККГ на с.***** одобрени със Заповед № РД-18-34 от 08.04.2009г. на Изпълнителния директора на АГКК – София, ищците носят доказателствената тежест да установят правото на собственост върху процесната част от 132 кв.м спрямо ответниците по делото, за която твърдят, че следва да бъде нанесена като част от техен имот с идентификатор  81476.195.21, а не като собственост на ответниците. Тези 132 кв.м те сочат, че са част от  имот, който им е възстановен с Решение №3170/20.06.2.1996г. на ОСЗ – Троян с номер по КВС 018038, отразен в приложената комбинирана скица по букви (А,Б, В и Г). По отношение на процесната част ищците твърдят, че правото на собственост им е доказано с обсъдените по-горе решения на ПК и ОСЗ – Троян, в качеството им на наследници на Л.А.Ч., б.ж. на с.*****, починал на 09.02.1983 г., като им е възстановено правото на собственост върху широколистна гора от 0.381 дка, местност „*****”, представляващ имот №018038 в стари реални граници.

С оглед на изложените от ищците твърдения и приетото за установено от първоинстанционният съд, на основание чл.269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалвана му част, а по останалите въпроси е ограничен с направените с въззивната жалба възражения, но не и по тези, които допълнително са изложени в писмените бележки.

Първоинстационият съд правилно е квалифицирал предявените искове  при изложените с исковата молба обстоятелства и направените искания. Неправилно във въззивната жалба се сочи, че квалификацията на предявените искове е следвало да бъде по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ или по чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ.. Ищците са се позовавали на надлежно проведена земеделска реституция, след което те са започнали на владеят процесния имот и едва през 2016г. са установили, че тяхното владение е нарушено чрез действията на ответника Г.Д.П., поради което са предявили настоящия иск.

Неоснователни са възраженията, че имотът не е бил земеделски, а с оглед начина му на трайно ползване – широколистна гора не е подлежал на възстановяване, при което е издадено нищожно решение. Към 1993г. не е приет ЗВСГЗГФ, като в разпоредбата на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, в редакцията му в ДВ, бр.105 е предвидено възстановяване правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи. В процесния случай е възстановеното правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на имот, който към момента на коопериране на земята е представлявал овощна градина в местността „*****”, която е граничила с общинско бранище. Това е видно, както от приложената скица на М.Т., показанията на свидетелите които знаят, че по-късно е прокаран път през този и съседните имоти и са се обособили части над пътя и под пътя.  Именно с тази конфигурация са и Скица №К03340/20.09.2001г.за процесния имот /над пътя / и Скица №К03341/20.09.2001г. за имот под пътя, които са издадени въз основа на Решение на ПК №2108 от 05.12.1995 година.

Действително, че ищците не са представили Решение №2170 от 12.05.1993г., което не се намира и в приложената преписка на ПК, но Скица №299/16.09.1994г. представлява официален документ свидетелстващ за границите и конфигурацията на възстановения имот. В хода производство същата не е оспорена и има доказателствена сила  в нейната текстова и графична част. Издадените през 1995г. и 1996г. решения, при описаните в тях граници, не са променили границите  посочени в решението от 1993г. възпроизведени в скицата от 1994 година.

Неоснователно е възражението, че ищците и техния наследодател не са владели процесния имот. Свидетелските показания са категорични в тази насока, дори установяват през имота над пътя, че е бил прокаран водопровод с топла вода, който по-късно е продължен, като е водоснабден и имота под пътя. Свидетелите зная, че имота е обработван от дъщерята на Л.Ц.и зет му М.– родителите на ищците, а след тяхната смърт и от тях самите от възстановяването му  през 1993г., като по отношение на наследствения характер на имота няма спор.

Невярно е твърдението направено чрез процесуалния представител на въззивника М.Й., че последния има законно издадено решение на ПК за възстановяване на  имота от 1998 г. по надлежно приета КК, с което му е предоставено право на собственост и същия 19 години владее имота явно, спокойно и непрекъснато. По делото не само, че не са събрани гласни доказателства в тази насока, но не е установен и реда по който ПК – Троян е отменила  постановените  решения издадени в полза на ищците през 1993г., 1995г. и 1996г., в които като съсед не фигурира наследодателят на ответника – М.М.Й., променена е и конфигурацията на процесния имот по букви (Г, Д,Ж и З), а спорната част от 132 кв.м. по букви (В,Г,А и Б), е включена и представлява част от имот с идентификатор 81476.195.14 възстановен по реда на ЗВСГЗГФ.

Ответникът твърди, че има надлежно издадено решение, с което му е възстновено правото на собственост върху гори и земи в горския фонд, за което представя Решение №161 от 16.06.2003г., с което се изменя решението по чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ на наследниците на  М.М.Й., като в т.1.3 му е възстановено в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ имот №195014 с площ от 0.761 в м.”Лисков дол” при описани граници, в който се намира и процесната част от имота на ищците. Съдът е изискал информация от ОСЗ – Троян, за да бъде установен начина на изменение на КВС, но такава не е представена.  След като не са представени доказателства, че по предвидения в Наредба за поддържане и осъвременяване  на картата на възстановената собственост ред , е изменена КВС е постановен нищожен административен акт.

Първоинстанционният съд като е приел, че процесния имот без основание се владее от ответника  Г.Д.П., поради което той следва да предаде владението на ищците, както и че е налице грешка в КККР на с.***** относно процесния имот, подробно описан в комбинираната скица на вещото лице, която е неразделна част от решението, намира въззивната жалба за неоснователна, при което следва да бъде потвърдено обжалваното решение.

С оглед изхода на спора въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите Л.М.К. и П.М.Ц. направените във въззивна инстанция разноски в размер на 800.00 лева, от които 500.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева адвокатско възнаграждение за назначения особен представител на Г.Д.П., внесени на основание чл.47, ал.6 от ГПК

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №65 от 14.03.2018г., постановено по гр.д.№531/2017г. на  Районен съд – Троян и Решение №151 от 25.05.2018г., постановено на основание чл.250 от ГПК по гр.д.№531/2017г. на Районен съд – Троян.

ОСЪЖДА М.М.Й., адрес: *** да заплати на Л.М.К., ЕГН **********, адрес: *** и П.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** направените във въззивна инстанция разноски в размер на 800.00 /осемстотин/ лева,

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.

                                                

                                                                   

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                                                                                 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: