Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи март, през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 15812 по описа на състава
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът В.Е.Г. твърди, че на 24.01.2011г. сключил договор
за паричен заем с ответника. По силата на договора ищецът предоставил на
ответника сумата от 150 000 щатски долара, при подписването на договора,
срещу поетото насрещно задължение на ответника, да върне на ищеца най- късно до
07.12.2012г. Вземането на ищеца било обезпечено със запис на заповед, издаден на
11.01.2011г. за сумата от 150 000 щатски долара, в съответствие с
уговорката, съдържаща се в чл.6, ал.1 от договора, а уговорения краен срок за
връщане на сумата бил посочен като падеж на издадения запис на заповед. В
клаузата на чл.10 от договора било обективирано съгласието на страните, че ако
заемателят не изпълни задължението си връщане на дадената в заем сума на падежа
– за него възниква задължението за заплащане на неустойка, в размер от 0.5% от
заемната сума, но максималния размер на неустойката бил ограничен до 10% от
заемната сума. До изтичане на крайния срок за връщане на дадената в заем сума –
заемателят (ответник) не изпълнил задължението си да
я върне на заемодателя (ищец в настоящия процес) и така изпаднал в забава,
която продължавала до момента на предявяването на иска. Поради допуснатата
забава от страна на ответника в периода от 16.11.2017г. до 05.12.2017г. - за
него възникнало задължение да заплати неустойка в размер на 10% от заемната
сума, т.е. сумата от 15 000 щатски долара. При така изложените твърдения
ищецът претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 000
щатски долара, представляваща главница по сключен договор за паричен заем от
24.01.2011г. и 15 000 щатски долара, представляващи неустойка за забава
съгласно чл.10 от договора, ведно със законната лихва, считано от деня на
предявяването на иска до окончателното плащане.
Ответникът И.Ц.Ц. оспорва иска
по основание. Оспорва да е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно
правоотношение между него и ищеца, което да е породено от договор за паричен
заем. Твърди, че договорът за заем не е породил правно действие, доколкото по
своята същност е реален договор и оспорва твърдението, че паричната сума му е
била фактически предадена. Оспорва истинността на договора в частта, касаеща
датата на сключване, като посочва индициращ факт за антидатиране
на документа – описаната в договора лична карта на ищеца-заемодател имала дата
на издаване след посочената в договора дата на сключване, което според
ответника било явен белег, че документът, обективиращ
договорното съдържание е създаден по- късно, след датата на издаване на новата му
лична карта. Поддържа твърдение, че ищецът бил недобросъвестен и извършил
измамливи действия на данъчното и митническото законодателство по повод
сключването на процесния договор. Оспорва предявения иск за заплащане на
неустойка за забава като неоснователен.
Съдът, като прецени доводите и възраженията
на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство
Договор за паричен заем от 11.01.2011г. сочи,
че В.Е.Г. „се задължава да предаде“ /цит./
на И.Ц.Ц. сума
в размер на 150 000 щатски долара, а последния се задължава да върне
заетата сума. Съгласно чл.2 и чл.3 от договора уговорената парична сума е „предадена“ /цит./ от заемодателя а „предаването“ /цит./
е извършено в брой. В договора е посочен краен срок за връщане на
предоставената сума на 07.12.2012г. /чл.4/, което следва да се осъществи чрез
заплащане „в брой или по банков път по
посочена от заемодателя сметка“ /цит./. Клаузата на чл.6 от договора регламентира задължение
да бъде издаден запис на заповед от заемополучателя за сумата от 150 000
щатски долара. В клаузата
на чл.10 от договора страните са уговорили в случай на неизпълнение длъжникът
да заплати неустойка в размер на 0.5% от заемната сума за всеки просрочен ден,
но не повече от 10% от предоставената сума.
Съдържанието на представения и приет като писмено
доказателство Запис на заповед без протест и разноски от 11.01.2011г. сочи, че
ответникът И.Ц. се е задължил в качеството си на издател по ценната книга да
заплати на поемателя-ищец В.Г. сумата от 150 000
щатски долара на уговорения падеж - 07.12.2012г., срещу представяне на
документа
По делото са представени и приети като писмени
доказателства Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№50866/30.08.2017г. и
Съобщение да наложена възбрана с
изх.№50980/04.08.2017г. по изп.д.№20178580401647
по описа на ЧСИ У.Д..
По делото е представено Писмо-намерение за плащане от
26.10.2012г., подписано от ответника и двама свидетели, последните удостоверяващи
факта на извършен отказ от страна на ищеца да подпише съставения документ.
По делото са представени и приети Трудов договор от
17.08.2007г., сключен между ищеца и „Е.Е.Б.С.Б.“,
Цюрих, заедно със Сертификат за работа към договора от 17.08.2007г., Трудов
договор от 15.08.2008г. сключен между ищеца и „Б.Б.“,
Женева, заедно със Сертификат за работа към договора, Трудов договор от
30.03.2009г. сключен между ищеца и „Е.Е.Б.С.Б.“,
Цюрих, заедно със Сертификат за работа към договора, с цел установяване размера
на възнагражденията, които е получил ищеца и косвено-а за произхода на паричните суми, които ищецът
твърди да е предоставил в заем на ответника.
От съдържанието на представените и приети като писмени
доказателства Договор за пазене от 03.01.2004г., Писмено нареждане от
03.01.2011г. и Споразумение към Договор за пазене от 24.11.2017г., сключени
между ищеца и Б.А., е видно, че на ищеца е било възложено пазенето на сумата от
1 150 000 щатски долара за срок от 12 години, заедно с учредена представителната
власт - да сключва договори за заем с предоставената сума, след изрично
нареждане на доверителя Б.А..
По делото са представени Ревизионен доклад
№Р-22210170009026-092-001/22.06.2018г., Сертификат за работа от HSBC Private Bank - Е.Е.Б.С.Б.,
Цюрих от 16.08.2007г. и извлечение от банкова сметка ***.01.2011г., относими
към установяване на факта на лично участие на страните в сключването на
договора за паричен заем.
В хода на производството бяха събрани обяснения на страна
по спора по реда на чл.176 от ГПК. В открито заседание от 22.11.2018г. ищецът
заяви, че към датата на сключване на процесния договор за заем - 24.01.2011г.,
е разполагал със сумата от 1 150 000 щ.д. и сумата от 350 000
евро. Сумите били придобити в резултат от трудови доходи, натрупани в периода
2007-2011г., а сумата от 1 150 000 щ.д. му била поверена за пазене от
гражданин на Република Казахстан. Ищецът посочва, че съхранявал посочените суми
в брой на места контролирани от него на територията на Република България.
В хода на производството на основание чл.193 от ГПК
ответникът оспори достоверността на вписаната дата на сключване на Договор за
пазене от 03.01.2004г. както и автентичността на документа; достоверността на
вписаната дата на съставяне на Писмено нареждане от 03.01.2004г. както и
автентичността на документа; автентичността на Споразумение от 24.11.2017г. към
Договор за пазене от 03.01.2004г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с
правно основание чл.79, вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията е основана на твърдението, че между
ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем за сумата от 150 000 щатски
долара, която сума ответникът се задължил
да върне в
срок до 07.12.2012г.
Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна
същност, договорът за паричен заем
е едностранен и реален договор, който се характеризира
също и като тип каузална сделка- отличаващо се с
типизиращо правоотношението
основание (кауза).
Договорът за разлика от договора за банков кредит, договорът за
паричен заем е типичен реален договор, защото се счита
сключен с факта на предоставянето на дадената в заем
парична сума: от заемодателя - на заемателя. Писмената
форма на договора не е предпоставка
за действителност на самото
правоотношение, но улеснява доказването, особено като се има предвид установените от чл. 164, ал. 1,
т. 3 на ГПК ограничения за установяване
на договори на стойност над 5 000 лева, посредством свидетелски показания.
Договорът за заем е едностранен,
именно поради това, че се
сключва със самото предоставяне на дадената в заем
парична сума от заемодателя и поражда едностранното задължение за връщане
на тази сума. Точно по тази причина, доказването на факта на предоставяне на дадената в заем сума е изключително важно за сключването на договора за заем, а в конкретния случай е
много значимо за разрешаване на настоящия
спор.
За да бъде годен да породи правно действие договорът за
паричен заем следва да бъде съпътстван от реално предоставяне на паричната
сума, заедно с конкретизация на мястото и способа за предаване на сумата. Реалният
характер на договора за паричен заем се обяснява и със заложения в юридическата
му същност правен и икономически ефект, а именно получаването на парични
средства към конкретизиран времеви момент по съгласуван между страните способ,
за да бъде ползвана предоставената в заем сума за определен период от време.
Всяка писмено обективирана уговорка,
при която няма фактическо предаване на посочената парична сума, би имала
характер на предварителен договор за заем т.е. акт на съгласуване на бъдещите намерения
на страните.
Съдържанието на приетия като доказателство договор за
паричен заем има твърде противоречиво съдържание. От една страна, този договор сочи,
че заемодателят е поел задължение да
предостави на заемателят сумата от 150 000 щатски долара (уговорената престация е словесното отразена в текста на договора като
„се задължава да предаде“ т.е. в един бъдещ момент да предостави паричната сума
в заем на заемателя. За сравнение - в чл.2 от договора страните посочват, че
към момента на подписване на договора, паричната сума била предадена на заемателя в брой и в пълен размер.
При анализ на отразените волеизявления на страните съдът
установи явно разминаване между първоначално формираната воля и последващата конкретизация на начина и момента на
изпълнение в клаузите на чл.1 и чл.2 от договора. Налице е явно несъответствие относно
момента на предаване на уговорената парична сума и неуточнено място на
предаване на процесната парична сума в брой.
Доказателствената тежест да установи, че е предал заемните средства носи
именно ищеца, който претендира връщането на заетата сума. Договорното
съдържание обаче е противоречиво и не установява с категоричност осъществяването на основен елемент
от фактическия състав на договора за
паричен заем - предаване на паричната сума.
В хода на съдебното дирене не бяха представени достатъчно
убедителни доказателства, които дори косвено да обосноват заключение, че
заемодателят е предоставил парична сума от посочената валута и с посочените размери
на заемателя към момента на сключване на договора. Тъкмо обратното – тези доказателства създават индиция, че такова предаване изобщо не е било осъществено
Доколкото възникването на
юридическото действие на
релевирания като основание на иска
договор за паричен заем между
страните не се установи - съдът
достигна до крайния извод, че предявения
иск за връщане на
непредоставената в заем сума следва да бъде
отхвърлен, като недоказан по основание.
По предявения иск с
правно основание чл. 92 от ЗЗД:
Искът се основава
на твърдението, че вследствие на допусната забава при изпълнение на задължението за връщане на
предоставената в заем парична сума от 150 000 щатски долара по Договор за
паричен заем за длъжника е възникнало задължение да заплати мораторна неустойка
в размер на 15 000 щатски долара, представляващия максималния уговорен
размер съгласно чл.10 от договора.
Поради изложените по-горе мотиви и възприетите доводи за неоснователност
на предявения главен иск поради непораждане на правното действие на договора за
паричен заем, заявената претенция за заплащане на неустойка като акцесорно вземане, се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
По предявения
иск за заплащане на законна лихва:
При изхода от настоящия спор претенцията на присъждане на
законна лихва върху сумите, произтичащи от договор да паричен заем и начислена
неустойка за неизпълнение по него, следва да бъде отхвърлена, доколкото отхвърлянето
на заявените искови претенции с прано основание чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД, обуславя отрицателното произнасяне и по настоящия иск.
По отношение на разноските:
При този изход
на спора, в който са отхвърлени
както главния, така и акцесорния иск, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на ответника следва да бъдат заплатени
направените съдебни разноски. При обсъждане на дължимия размер на сторени
съдебни разноски от страна ответника и направеното възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
отчете, че посоченият размер е съобразен с предвидените минимални размери в
Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС. Процесуалният
представител на ответника се е явил лично във всички проведени открити съдебни
заседания /общо три на брой/, демонстрирал е активност при събирането на
доказателства в хода на съдебното дирене и с процесуалното си поведение е
способствал за развитието и приключването на исковото производство. При така
изложените съображения ответникът има право да получи от ищеца направените
съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство в размер на 6 000 лева с
ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е.Г.
с ЕГН: ********** и съдебен
адрес:
***,
срещу И.Ц.Ц., с ЕГН: **********,***, офис 128, иск с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 240 от ЗЗД - за връщане на сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) щатски долара, по Договор за паричен заем от 11.01.2011г., заедно със
законната лихва върху същата сума,
считано от 05.12.2017г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 92, ал.
1 от ЗЗД - за заплащане на неустойка по Договор за паричен заем от
11.01.2011г. в размер от 15 000 (петнадесет хиляди) щатски долара,
начислена за периода от 16.11.2017г. до 05.12.2017г.,
заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от 05.12.2017г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА В.Е.Г. да заплати
на И.Ц.Ц.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 6
000 (шест хиляди)
лева в ДДС, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София,
в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: