№ 59
гр. Р., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224500600591 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
С Присъда № 62/13.05.2022 г. постановено по НОХД № 2078/2021 г.
по описа на Районен съд - Р., подсъдимият А. Ш. Г. е бил признат за виновен
в това, че на 19.11.2020 г. в гр. Р. причинил лека телесна повреда на Н. П. Н.,
изразяваща се в охлузване на челото, кръвонасядания на гърба и на четвърти
и пети пръст на лява ръка, кръвонасядане и отток на лява глезенна става, с
което му причинил болка и страдание, поради което на основание чл. 130, ал.
2 във вр. с чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Със
същата присъда подсъдимият бил признат за невиновен в това да е извършил
деянието по хулигански подбуди и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан
по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във
вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Също така бил признат за невиновен за това, че на
същата дата в гр. Р. се заканил с убийство на Н. П. Н., като му казал, че ще го
убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК е бил
оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Възложени са
му и направените по делото разноски.
По делото е постъпил протест и допълнителни съображения към него
1
от Районна прокуратура Р., ТО Б. против първоинстанционната присъда, в
който се излагат съображения за неправилност на присъдата е. Счита се, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Иска се
първоинстанционната присъда да бъде отменена, да бъде постановена нова, с
която подс. Г. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията по
чл. 131 ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и чл.144, ал.3, вр. ал.1 от
НК, като му се наложат наказания предвидени в санкцията на посочените
текстове от закона.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Р. поддържа протеста на районната прокуратура,
излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, поради противоречие с материалния закон и
нарушение на процесуалните правила и моли съда за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която обвиняемият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, като за
деянието по чл. 144, ал. 3 от НК му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 8 месеца, а за деянието по чл. 131 ал. 1, т. 12 вр. чл. 130
от НК - наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, които да бъдат
групирани при условията на чл. 23 от НК и му бъде наложено най-тежкото
наказание, като изтърпяването на това наказание бъде отложено, тъй като са
налице предпоставките за приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимият заявява, че е невинен и не е извършил тези
престъпления.
Преценявайки доказателствата по делото, доводите на страните и след
като извърши служебна проверка, относно правилността на присъдата,
Окръжният съд намира следното:
Протестът е неоснователен.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е
направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. Г. живеел в къща с двор на ул. „А. в гр. Р., а
свидетелят Н. П. Н. живеел на № 6 на същата улица, от където се познавали.
От десет години св. Н. имал домашен любимец - куче порода „Питбул“, на
което бил издаден паспорт по съответния законов ред. На 19.11.2020 г., около
13:00 часа, св. Н. излязъл да разходи кучето си, което било вързано на повод и
с е отправил с него по ул. „А.“. По същото време Г. правел снимки на котките,
за които се грижел в двора на имота си. Когато Н. преминал близо до къщата
на Г., една от котките излязла на улицата през оградата и кучето
2
инстинктивно опънало повода към нея. Н. го възпрял, но решил да се
пошегува с Г., казвайки, че котката е можело „да отиде курбан“. Това
подразнило подс. Г., който отговорил, че е видял какво е направил, след това
започнал да го обижда и псува. Св. Н. се приближил до оградата, за да
разбере на какво се дължи поведението на подсъдимия. В това време
преминавайки по улицата с автомобила си, св.Т., който също живеел в същия
квартал и познавал Н. и Г., спрял и свалил стъклото на автомобила си, за да
поговори с Н. за около 2-3 минути. Подс. Г. продължил да отправя обидни
квалификации към Н., а св. Т. чул и отправянето на следната заплаха: „Ще те
убия и тебе, и кучето ти“, от страна на подсъдимия Г., който бил ядосан и
агресивен. Т. попитал Н. какво се случва и той отговорил, че имат разправия,
защото кучето му се изходило пред дома на подсъдимия. Конфликтът между
двамата му се сторил безобиден и св. Т. потеглил с автомобила си. Тогава
подс. Г., излязъл от двора на къщата си, държейки в едната си ръка дървен
предмет с дължина от около 30 см., и се насочил към свидетеля Н. и кучето
му. Нанесъл удари по главата и гърба на кучето, след което ударил Н. в
областта на левия глезен. Последвали удари по кучето, като в опит да го
защити, Н. се обърнал и му бил нанесен удар в гърба, а дървеният предмет се
счупил. Опитвайки се да се предпази, св. Н. получил наранявания и по
пръстите на лявата си ръка. Подс. Г. изкрещял, че мрази свидетеля Н. и кучето
му, както и „Ще те убия помияр!“. Св. Н. възприел тази заплаха, но не бил
сигурен дали е насочена към него или към кучето. По същото време св. Е.В.В.
който се намирал в двора си в близост до къщата на Г. и познавал подсъдимия
и св. Н., чул викове от улицата и решил да излезе и види какво се случва.
Видял подс. Г. и св. Н., да говорят на висок тон един срещу друг и как
подсъдимият удря по челото св. Н. с дървен предмет, който държал в едната
си ръка. Св. В. им извикал какво правят, при което подс. Г. казал „Дразни ме
този пес“ и се прибрал в двора си. Когато св. Н. тръгнал да се прибира, по
улицата минал отново св. Т., който го попитал какво е станало, тъй като
видял, че има наранявания по челото и едната си ръка. Н. му казал, че подс. Г.
му е посегнал. Св.Т. предложил помощ, но след като Н. отказал, си тръгнал.
След случилото се Н. почувствал болки в гърба и глезена и посетил
отделението по съдебна медицина, но лекарят бил приключил работа.
Прегледал го от лекар от Спешна помощ, който установил, че няма счупване
на крака, а на следващия ден бил освидетелстван от съдебен лекар. На
3
21.11.2020 г. получил от Г. текстови съобщения в „Месинджър“, съдържащи
предупреждения да не предприема действия срещу него, а в едно от тях
написал „просто главата не ме слуша внимавай“. Това дало повод в хода на
разследването да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на подс.
Г..
От заключението на тази експертиза се установява, че подсъдимият Г.
не страда от психични заболявания, от зависимост към упойващи вещества и
хроничен алкохолизъм, както и че не се води на учет в ЦПЗ-Рус. Към момента
на деянието е могъл да разбира свойството и значението на своите действия и
да ръководи постъпките си, като психичното му състояние е позволявало да
предвиди последствията от действията си.
Назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза установява, че на св. Н. била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузване на челото, кръвонасядане на гърба и на четвърти и
пети пръст на лява ръка, кръвонасядане и оток на лява глезенна става, с което
му били причинени болка и страдания, като посочените увреждания могат да
бъда получени в резултат на нанесен на св. Н. побой по описания от него
начин.
Изложената по-горе фактическа обстановка съответства на събрания
доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, които настоящата инстанция напълно
споделя. Неоснователни са възраженията на прокуратурата във връзка с
установената от РРС фактическа обстановка, досежно използваните от
районния съд местоимения, указващи дали котките, които снимал
подсъдимия са негова собственост. Без значение в случая е дали котките са
улични или на подс. Г.. От доказателствата по делото се установи, че
подсъдимият се е грижел за тях и не са му били безразлични. В обясненията
си самият той използва притежателно местоимение като казва „да си нахраня
уличните котенца, които редовно храня“.
Противно на съображенията за необоснованост и неправилност на
атакуваната присъда, изложени в протеста на прокуратурата, в мотивите си
районният съд е анализирал внимателно наличните гласни доказателства,
съобразно правилата на правната и житейска логика, интерпретирал ги е
според действителното им съдържание и насоченост, изследвайки
достоверността на всяко едно поотделно и съпоставяйки ги както едни с
други, така и с останалите приобщени доказателства по делото. Във въззивния
4
протест не се съдържат съществени оплаквания, които да не са получили своя
отговор в мотивите на районния съд.
Правилно и законосъобразно в центъра на доказателствената си
аргументация първостепенният съд е поставил показанията на пострадалия
Н., не само поради качеството му на очевидец на деянието, но и на
потърпевшо лице и след надлежна съпоставка с останалите обективни
находки, резонно е дал изцяло вяра на тези от показанията на Н., с които се
установява авторството и механизма на нанесената му лека телесна повреда,
вследствие на нанесения му побой от подс. Г. с дървен предмет и които
напълно кореспондират със заключението на вещото лице. Районният съд
правилно е преценил наличните противоречия, съдържащи се в част от
показанията на св. Н. дадени в съдебно заседание и в досъдебна фаза относно
това, дали подс. Г. му е отправял заплахи на процесната дата, като е
акцентирал на същественото в случая, че свидетелят не е сигурен кой е бил
адресат на тази закана - той или неговото куче. От това следва, че не се
установява по категоричен начин подс. Г. да е отправил заплаха за убийство
спрямо св. Н. в този момент – докато подсъдимият е нанасял побоя.
Настоящият въззивен състав е на същото мнение, че следва да се
кредитират показанията на св. Т. Т., който е възприел спора между подс. Г. и
св. Н.. Причината за този спор, както Т. твърди, била изхождането на
домашния любимец на Н. в близост до дома на подсъдимия, което Т. разбрал
от св. Н.. В тази връзка са неоснователни възраженията в протеста, че не са
налични доказателства в тази посока и че това е единствено защитна теза на
подсъдимия. В тази част, показанията на св.Т. са логични, кореспондират си с
обясненията на подсъдимия и не се оборват от показанията на св. Н.. Относно
заплахите от страна на подс. Г., които св.Т. е чул „Ще те убия и тебе, и кучето
ти!“, правилен е извода на съда, че същите не са били възприети от
пострадалия или поне не са били възприети като заплахи, тъй като св. Н.
продължил да си говори с Т., като не чувал какво точно казва подсъдимия и
не се впечатлил или изплашил, а според Т. караницата не била сериозна, а по-
скоро безобидна. Следва да се отчете, че св. Т. също изразява съмнение дали
адресат на заплахата не е било единствено кучето.
По отношение на кореспонденцията между подсъдимия и св.Н. в
„Месинджър“, изразът „просто не ме слуша главата“, на който се акцентира в
протеста, в никакъв случай не може да се определи като закана с убийство, а
останалата част от съобщенията са насочени към кучето на пострадалия.
Изложеното илюстрира в достатъчна степен, че самият пострадал не е
отдал такова значение на заканите, каквото предполага нормата на чл. 144, ал.
3 НК, т.е. като отправена конкретно към него реална и непосредствена
заплаха за осъществяване на конкретно престъпно посегателство над
личността му от вида на убийството. Първоинстанционният съд правилно е
заключил, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което е
ангажирана наказателната му отговорност в производството. Престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК, предвид систематичното му място - раздел V "Принуда"
в глава II на НК "Престъпления против личността" - закриля от
5
противоправни посегателства личната свобода на гражданите. За
осъществяването му се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство, която е достигнала адресата, приета е именно от него и е
била от такова естество, че е могла да възбуди у него основателен страх от
осъществяването. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. Присъдата не
може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи
изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за
деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на
подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК. На тази основа
единственият законосъобразен правен извод е, че за районния съд са били
налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимият
обосновано и законосъобразно е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 НК.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл.131, ал.
1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, правилно РРС е квалифицирал
деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като го е
признал за невиновен и оправдал по останалата част от това обвинение –за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Окръжният съд
споделя правните съображения на първостепенния съд за обективна и
субективна съставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. Същите са пълни, задълбочени и съответни на фактите,
установени по делото. Вярно е приел РРС, че обвиняемият е реализирал
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК чрез
действие, изразило се в нанасяне на удари с дървен предмет по гърба, лявата
ръка и главата на пострадалия, в резултат на което му е причинил
съставомерния противоправен резултат – лека телесна повреда, изразяваща се
в посочените в СМЕ травматични увреждания. Правилно РРС е приел, че от
субективна страна, престъплението е извършено умишлено (при пряк умисъл
по см. на чл. 11, ал. 2 от НК), тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Правилно съдът не
е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че не е удрял пострадалия в лицето.
Тези обяснения имат двуяка природа - от една страна могат да бъдат
източник на доказателства, от друга могат да са израз на защитната позиция,
застъпена от подсъдимия. В настоящия случай, обясненията на подсъдимия,
депозирани пред първостепенния съд, бяха ценени като доказателствено
средство в по-голямата им част, но в тази си част не намират опора в гласните
(показанията на св. Н. и св. В.) и писмени доказателства, както и в
заключението на СМЕ кредитирани с доверие от въззивния съд.
Не е налице по-тежко квалифициращия деянието субективен признак
"причиняване на телесната повреда по хулигански подбуди", поради което
правилно подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението
6
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 от НК. Окръжният
съд напълно споделя съображенията на РРС за липсата на този признак,
поради което и предвид анализа на доказателствата по делото, не намира за
основателно съдържащото се в протеста противоположно становище.
Престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК би било извършено по "хулигански
подбуди" при липса на личен мотив у подсъдимия за телесната повреда и
наличие на основен, доминиращ мотив, чрез това увреждащо телесната
неприкосновеност на пострадалия деяние, да покаже явно неуважение към
обществото и да демонстрира грубо незачитане на установените социални
ценности.
В случая е установено по категоричен начин, че първопричина за
конфликта между подс. Г. и св. Н. е именно поведението на домашния
любимец на последния, който се насочил заплашително към една от котките
на Г. и имал навик да в се изхожда в близост до оградата на подсъдимия.
Самият Н. в показанията си потвърждава, че преди процесния случай, Г. му е
правил забележки по повод изхождането на кучето на оградата на имота на
подсъдимия. Именно тези събития са отключили предприетата от подсъдимия
агресия спрямо кучето на св.Н., а след това и към самия него. Основният
мотив на дееца е бил да засегне пострадалото лице, а не да демонстрира явно
неуважение към обществото и незачитане на правните норми чрез
посегателство върху пострадалия.
Предвид приетите за установени фактически обстоятелства, не може
да се приеме, че нанесеният побой е необяснимо и неадекватно поведение,
извършено с цел да покаже превъзходство и пренебрежение към правилата на
морала и към човешката личност, каквито са твърденията на прокуратурата.
По изложените съображения правилно първостепенният съд е
приложил материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен по чл.
130, ал. 2 от НК. Не е нарушил и процесуалния закон, тъй като присъдата е
съобразена с изискванията на чл. 287, ал. 5 от НПК, доколкото по време на
съдебното следствие е установено, че престъплението за което е осъден
подсъдимият се преследва по тъжба на пострадалия, каквото е
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, наказателното производство е
образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и прокурорът е
поискал съда да признае подсъдимия за виновен и за извършено престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, което е част от повдигнатото обвинение.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт.
Предвид горното, въззивният съд счита, че присъдата е
законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или
изменение и същата следва да бъде потвърдена.
7
Мотивиран така и на осн. чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 62/13.05.2022 г. на Р.нски
районен съд, постановена по НОХД № 2078/21 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8