Р Е Ш Е Н И Е
№2679
гр. Пловдив, 06.07.2011 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Пловдив, ІІІ гр. съдебен състав, в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и единадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Пенка
Атанасова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4782 по описа на съда за 2011 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на
осн. чл. 143, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 149 от СК..
Ищцата моли да бъде осъден ответника да и заплаща, като на майка и законен представител на роденото им дете Й И. Б, месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 16.03.2010 год. – една година назад от завеждане на иска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски.
Твърденията на законната представителка
на детето са, че дъщерята на страните живее при майка си от преди седем години,
която се грижи за нея, като бащата не заплаща средства за издръжка. Твърди, че
е безработна и получава 200 лв. от наем, поради което и не може да се справи
сама с нуждите на детето, което е ученик Национално училище за музикално и
танцово изкуство “Д П” гр. П, което предполага и допълнителни средства във
връзка с образованието на детето, което се нуждае от допълнителни занимания по
солфеж и участие в извънкласни форми на обучение – х “Д к”. Моли присъждане на
разноски.
Ответникът
не изрази становище по иска, лично или чрез представител, не се яви в съдебно
заседание.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
представеното удостоверение за раждане на детето Й И. Б, издадено въз основа на
акт за раждане № год. на община П, район Т, е видно, че е
родена на *** год. Видно от същото е, че ответникът е неин баща.
От изслушаните свидетелски показания по
делото на свидетеля С, се установи, че от 2006 година, когато познава законната
представителка и детето, те живеят отделно от ответника, като детето живее при
ищцата. Твърди, че детето е надарено с музикални способности, пее в престижен
хор в гр. П, учи в музикалното училище и се нуждае от средства, за да поддържа
заложбите си, като посещава уроци по музикална култура и пиано, както и по
английски и математика. Твърди, че детето се налага да пътува извън страната,
като средствата за това се поемат от ищцата и сестра и. От представеното
удостоверение от Национално училище за музикално и танцово изкуство “Д П” П, е
видно, че детето, за учебната 2010/2011 година е редовна ученичка в клас.
Ищцата декларира, че не работи, като
дохода и е в размер на получавания от нея наем в размер на 200 лева. От
представеното копие от трудова книжка и служебна бележка от агенцията по
заетостта е видно, че е безработна, като е регистрирана в БТ П от 07.03.2011
год., като търсеща работа. С оглед признанието на неблагоприятен за нея факт за
получаван доход в размер на 200 лв., съдът приема за установен този размер на
месечния и доход.
Съдът е допуснал поставени от ищцата
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, като е задължил ответникът да отговори
получава ли месечен доход в размер на 1000 лв. от трудово възнаграждение,
търговска дейност като едноличен търговец, наеми, хонорари или друга дейност,
като е посочил и последиците при неизпълнение на задължението му за лично
явяване в съдебно заседание или отказ да даде отговор на така поставените
въпроси, които са вписани в получената лично призовка на 15.06.2011 год.
Ответникът не се яви в съдебно заседание и не отговори на така поставените
въпроси, поради което и съдът приема, на основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, че
размерът на месечните му доходи е около 1000 лв.
Свидетелят С заяви, че му е известно,
че ответникът е давал на майката на детето някакви суми, но такива последната
една година не били давани. В тежест на ответника е да установи
обстоятелството, че е издържал детето, но тъй като това не се твърди и доказва
от него, то съдът приема, че единствено за издръжката му се е грижила майката.
Задължение на родителите е да издържат
ненавршилите пълнолетие свои деца. Това тяхно задължение е безусловно, не
зависи нито дали децата могат да се издържат от собствени имущества и средства,
нито от това, дали родителите работят и реализират трудови доходи, след като са
работоспособни. По делото е установено, че ответникът не е полагал грижи за
детето си Й, нито е давал средства за издръжката му последната година. При така
установените факти искът е доказан по основание.
При определяне размерът на дължимата
издръжка съдът взема предвид, че майката не работи по трудово правоотношение,
като е декларирала, че получава доход 200 лева. Бащата, на осн. чл. 176, ал. 3
от ГПК, съдът приема, че получава доход в размер на 1000 лв. месечно.
Съгласно чл. 142 СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има нужда от издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка за едно дете
е равна на от размера на минималната работна заплата за страната, която от
01.10.2009 год. е 240 лева, към настоящият момент, или минималният размер на
издръжка за дете е 60 лева.
Детето Й е на години и месеца, ученичка в седми клас на училище за
музикално и танцово изкуство, участва в детски хор, с който пътува извън
страната. Детето е във възраст на активен растеж и необходимост от средства за
питателна и здравословна храна, дрехи, учебни пособия и помагала, както и
средства да развива таланта си, с който е надарена.
При тези обстоятелства съдът приема, че
за издръжката на детето Й, с оглед възрастта му и възможността на неговите
родители, са необходими месечно в пари и грижи около 210 лева, от които 60 може
да поеме майката, която и полага непосредствените грижи за отглеждане на
детето. Другата част от 150 лева следва да поеме бащата, който получава
по-висок доход, в изпълнение на задължението си за издръжка на малолетно дете.
Поради горното съдът счита, че следва
да уважи предявения иск за присъждане на издръжка, която ответникът да заплаща
на ищцата, като на майка и законна представителка на малолетното си дете Й, в
размер на 150 лева.
Издръжката в така определения размер,
на основание чл. 149 от СК следва да се присъди една година преди датата на
завеждане на иска, а именно от 16.03.2011 год., тъй като се доказа липса на
изпълнение на задължението за издръжка на малолетно дете от ответника за този
период. Издръжката се дължи до настъпване на пълнолетие или друга причина за
прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на решението.
Държавната такса в размер на 288 лева,
сбор от размера на иска за издръжка за минал период и бъдеще време, следва да
се заплати по сметка на РС Пловдив от ответника. На ищцата следва да се
присъдят и направените разноски в размер на 100 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.Б. ***, с ЕГН: ********** да
заплаща на Д.И.Д. ***, с ЕГН: **********,
като на майка и законна представителка на малолетното си дете Й И. Б, с ЕГН: **********,
по 150 /сто и петдесет/ лева месечна издръжка, начиная от 16.03.2010 г. до
настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа
до окончателно изплащане на задължението.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА
И.К.Б. ***, с ЕГН: ********** да
заплати на Д.И.Д. ***, с ЕГН: **********,
сумата от 100 /сто/ лева направени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.К.Б. ***, с ЕГН: **********, да
заплати по сметката на РС Пловдив държавна такса в размер на 288 /двеста
осемдесет и осем/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му –
06.07.2011 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия: п /Елена Калпачка/
Вярно с оригинала:
ПА