МОТИВИ на присъда от 14.03.2022 г. по н.о.х.д. № 730/2019
г. по описа на С. окръжен съд, НО - ІV състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимата П.Б.С., с установена по
делото самоличност, за това, че на 14.04.2017 г., около 19,30
часа, в гр.Е. П., област С., на кръстовището между бул.“******“ и ул.“******“,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно:
-
чл.50 ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което
единият от
пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“;
- чл.45 ал.2 от ЗДвП – „Пътните знаци относно предимството
имат следните изображения и наименования: пътен знак Б2”Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”;
- чл.46
ал.2 от ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва
на водачите на пътните превозни средства, че са длъжни да спрат на
„стоп-линията“, очертана с пътна маркировка или ако няма такава – на линията,
на която е поставен знака. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“
и по
непредпазливост е причинила смъртта на Е. А.В., с ЕГН ********** – престъпление
по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.о.п. поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимата П.С., като заявява, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното
следствие доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на
последната – гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения,
дават основание за категоричен извод за осъществено от подсъдимата С.
транспортно престъпление, инкриминирано й с обвинителния акт. Прокурорът от СОП
твърди и, че посредством събраните по делото доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа
обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. Според
прокурорът от СОП, отговорността на подсъдимата С. следва да бъде ангажирана за
извършени от нея нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.50 ал.1
от ЗДвП, чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2 от ППЗДвП, за което се претендира с
обвинителния акт. Счита и, че от обективна страна по делото несъмнено се
установявала причинната връзка между така допуснатите от подсъдимата нарушения
на правилата за движение по пътищата, визирани в посочените разпоредби и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Е. В.. Съобразно
изложените съображения, прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с
която да бъде призната подсъдимата С. за виновна по повдигнатото й обвинение за
процесното транспортно престъпление. По отношение на наказанието за това
престъпление, представителят на държавното обвинение изразява становище, че на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден от закона
размер, чието изтърпяване предлага да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. В този аспект прокурорът изтъква, че са налице множество и само смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимата обстоятелства, като същевременно липсват
отегчаващи такива. В насока смекчаване наказателно-правното положение на
подсъдимата, прокурорът счита, че следва да бъде отчетен факта на
съпричиняването на вредоносния резултат от страна пострадалия, доколкото същия
е управлявал технически неизправен мотоциклет,
без да притежава правоспособност, без поставена предпазна каска, на
задно колело. Освен това прокурорът от СОП предлага на подсъдимата да бъде
наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да управлява
МПС също за минимален срок, както и съда да се разпореди за съдбата на иззетите
по делото веществени доказателства.
В хода
на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът на частните
обвинители А.В. и И.В. – адвокат Ц.В., се
солидаризира изцяло със становището на
представителят на СОП, относно вината и отговорността на подсъдимата. Излага
доводи, че напълно коректно държавното обвинение е намерило причината за
настъпването на процесното транспортно произшествие и последвалата от него
смърт на пострадалия, в неизпълнението на задълженията на подсъдимата, вменени й
в чл.50 ал.1 от ЗДвП, чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2 от ППЗДвП. Доколкото според
повереникът, пострадалият мотоциклетист е бил видим за подсъдимата при
осъществяваното от него движение на пътя, то в случай че подсъдимата е спряла
на знак „Стоп” и е осигурила неговото предимство, би предотвратила настъпването
на транспортната злополука. В тази насока, според повереникът, особена тежест
при оценката на доказателствените материали следва да бъде дадена на приетата
по делото автотехническа експертиза, която по категоричен начин, експертно е
обосновала причините за настъпването на транспортното произшествие от
техническа страна. Възразява се срещу тезата на държавното обвинение за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото
допуснатите от последния нарушения на пътните правила, не били в причинна
връзка с този резултат. С оглед на това, повереникът пледира за постановяване
на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, като по отношение на наказанието,
което следва да й се наложи, предлага същото да бъде определено около средния
размер на предвиденото за конкретното престъпление наказание лишаване от
свобода, а именно - четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно. За същият срок, повереникът предлага да бъде индивидуализирано и
наложено на подсъдимата С., и наказанието лишаване от правоуправление на МПС. В
тази насока повереникът твърди, че по делото преобладават отегчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства – липсата на изразено от нейна
страна съжаление за извършеното, непризнаване на вината и неоказване на
съдействие на разследването.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, договорният защитник на подсъдимата
П.С. – адвокат М.Д.,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу
подзащитната й обвинение не е доказано по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. В тази връзка се
оспорва от защитата наличието на причинна връзка между поведението на пътя на
подсъдимата /допуснатите от нея нарушения на разпоредбите на ЗДвП/ и настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на пострадалия. Сочи се, че доказателствата по
делото несъмнено установяват, че последният не би настъпил ако пострадалия бе
спазил своите задължения като водач на мотоциклет - да управлява същия с предпазна каска, да не
шофира на задно колело и с неизправни светлини. Алтернативно се заявява довод
от защитата, че ако съдът не възприеме за вярна посочената теза и счете наличие
на извършено от подсъдимата престъпление по транспорта, да приложи при
определяне на наказанието, смекчения режим на наказателната отговорност по
чл.55 ал.1, т.1 от НК. Като аргумент в тази насока, защитникът сочи безспорното
наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства – чистото
й съдебно минало, безупречното й процесуално поведение, приноса на пострадалия
за настъпване на общественоопасния резултат, продължителността на наказателното
производство. Моли също да не бъде налагано на подсъдимата наказанието лишаване
от правоуправление на МПС.
В
подобен смисъл са и релевираните доводи в съдебно заседание от другият защитник
на подсъдимата – адвокат Я.Н.. В становището си, защитникът подчертава, че
особено внимание следва да бъде обърнато на обстоятелството, че действително
подсъдимата е нарушила инкриминираните й правила за поведение на пътя, но
престъпния резултат е настъпил по вина на пострадалия, който сам се е поставил
в положение да не може да бъдат съхранени неговите здраве и живот. Според
защитникът, следва да се вземе в предвид и факта, че подсъдимата не е могла да спази
правилото за поведение, задължаващо я да осигури предимство на друго превозно
средство, поради характеристиките на пътното платно в процесния участък
/неправилно поставен пътен знак и наличие на паркирали автомобили, затрудняващи
видимостта й/. С тези аргументи, се заявява искане от защитата в случай, че
подсъдимата бъде призната за виновна по обвинението, да й бъде наложено
наказание под минимума, предвиден за конкретното престъпление, предвид наличния
превес на смекчаващи отговорността й обстоятелства. Счита и, че адекватно на
тези смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и напълно
справедливо, би било решението на съда да не я лишава от правото да управлява
МПС.
В
последната си дума пред настоящия съд, подсъдимата П.Б.С. моли съда за справедливост.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 14.04.2017 г., около 19,30 часа, подсъдимата П.Б.С. управлявала лек автомобил марка „Опел”,
модел „Астра” с рег. № *******, в гр.Е. П., по бул.”******”, в посока от гара Е.
П. към кръстовището с ул.”******”. В автомобила пътували и двете й деца.
Платното
за движение в този участък от пътя било двупосочно и по двете улици, без
наличие на хоризонтална маркировка, като по ул.”******” широчината на платното
за движение била 9,60 м., а по бул.”******” – 8,60 м. В дясно и в ляво платното
за движение по двете улици било ограничено с бетонов бордюр с височина около
0,15 м., като в ляво и дясно се намирали оформени тротоарни пространства с
широчина всяко по 3,70 метра.
Времето
било ясно, сухо, с нормална видимост, в светлата част на денонощието. Платното
за движение по двете улици, образуващи кръстовището, било покрито с
едрозърнест, гладък асфалт, без нарушение на повърхностното покритие,
продължителен прав и по двете улици и в двете посоки равнинен участък.
При движение по бул.”******”, в посока от гара Е. П. към с.С.,
непосредствено преди кръстовището с ул.”******”, в дясно от десния край на
платното за движение по бул”******”, на около 1 метър, бил поставен пътен знак
„В-2 Спри!”.
Приближавайки
се до кръстовището, подсъдимата С. спряла автомобила преди знака „Стоп”, но от
това място нямала достатъчно видимост в посока наляво, поради паркираните на
платното за движение превозни средства. За да пропусне движещите се превозни
средства по пътя с предимство, т.е. тези осъществяващи движението си по ул.”******”,
подсъдимата следвало да се придвижи по напред и да спре автомобила си преди
границата с платното за движение на ул.”******”, като се огледа в двете посоки.
Вместо да изпълни това си задължение, подсъдимата С. започнала да изтегля
автомобила бавно напред в кръстовището.
Междувременно
при същите условия на време и място, пострадалият Е. А.В. управлявал мотоциклет
„Ямаха 450”, без регистрационни табели и без осветителна система. Движел се със
скорост около 53 км/ч. по ул.”******” в посока кръстовището с бул.”Н.”.
Пострадалият бил правоспособен водач на МПС категория „В” и „М”, но нямал
придобита правоспособност да управлява посочения мотоциклет, който бил
категория „А” по смисъла на чл.150а ал.2, т.4, б.”а” от ЗДвП.
Когато
управляваният от подсъдимата лек автомобил „Опел” навлязъл на около 6,8 метра в
ул.”******” и скоростта на същия била около 16 км/ч., последвал удар в предната
му лява част с предното колело на движещия се по същата улица мотоциклет
„Ямаха”, управляван от пострадалия Е. В.. Вследствие на удара тялото на
пострадалия било отхвърлено вдясно и нагоре по посока на движението му, като
пострадалия прелетял над лекия автомобил и паднал на асфалтовото покритие на
разстояние от около 17,8-18,2 метра от мястото на удара.
Свидетел-очевидец
на настъпилото автопроизшествие станал С.Н.С.,***
и в същото време изкарвал колата си от гаража. Качвайки се в автомобила си,
свидетелят С. възприел идващия срещу него мотоциклетист, който управлявал
мотора на задна гума и без поставена каска на главата си. След като мотоциклета
се разминал с автомобила на свидетеля, последният видял в огледалото си за
обратно виждане, че моториста се насочва към кръстовището, от дясната страна на
което забелязал лек автомобил. Веднага след това свидетелят С. чул силен звук
от удар и поглеждайки назад в огледалото възприел как моториста прелита над
автомобила. Свидетелят С. подал сигнал за случилото се на телефонния номер 112,
но не отишъл на мястото на произшествието.
Свидетелят
Х.Й.Г.,*** също чул шума от удара и отишъл на мястото на ПТП. Там видял как
подсъдимата излиза от автомобила си и вика с думите „Боже, какво направих”. Той
също подал сигнал на телефонния номер 112.
На
място дошла и свидетелката Д.П.-П.,***, както и съпругът й – свидетеля Б.П..
Междувременно
родителите на пострадалия – частните обвинители /и свидетели/ А.В. и И.В.,***
били уведомени от приятел на сина им, че последния е претърпял катастрофа с
мотора и двамата отишли на мястото. След удара пострадалият бил контактен, в
съзнание, като се опитвал да се изправи. По тялото му били видими открита рана
в областта на лявото бедро, както и рана в тилната област на главата, от които
течала кръв.
На
мястото на произшествието пристигнал дежурния автопатрул при РУ на МВР гр.Е. П.
– свидетелите С.И. и Е.В.. Свидетелят И. извършил на подсъдимата проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, което отчел отрицателен резултат.
На свидетелят И. подсъдимата обяснила, че е видяла в последния момент
моториста, тъй като имало паркирани автомобили в посоката, от която същия
идвал.
След
пристигането на екипа на ФСМП, пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ”С. А.”,
където след проведено лечение починал на датата 17.04.2017 г.
На
същият ден – 14.04.2017 г., на мястото на произшествието, бил извършен оглед от
разследващ орган при РУ на МВР гр.Е. П., резултатите от който били удостоверени
в съставен протокол /л.39-л.50 от ДП/. В резултат на така проведеното действие
по разследването били установени обстоятелствата на реализираното
пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, разположението и техническото състояние /деформациите/
на МПС, участвали в произшествието, следите оставени на пътната настилка от МПС
и от части /елементи/ от същите.
При
извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия Е. А.В., от експерта по
назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 303/2017 г. /л.80,81 от ДП/
са установени следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на
черепната основа вдясно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
тромбоза на синусите на твърдата мозъчна обвивка, тежък оток на мозъка с
вклиняване и разпад на мозъчната тъкан, двустранни възпалителни промени на
белия дроб, тежък оток на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи,
точковидни кръвоизливи по серозите, кръвонасядане на меките черепни обвивки,
разкъсно-контузна рана на дясното бедро и разкъсване на бедрена мускулатура. Според
вещото лице по тази експертиза, смъртта на Е. В. се дължи на остро настъпилото
разстройство на мозъчното кръвобръщение в резултат на тромбозата на венозните
синуси на твърдата мозъчна обвивка и последвалото разстройство на функцията на
центровете на дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия
мозък. Посочено е и, че в генезата на смъртта са взели участие травматичните
увреждания на мозъка, както и възпалителните промени на белия дроб, които са в
пряка причинно-следствена връзка с черепномозъчната травма. Експертът е
отбелязал още и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
между черепно-мозъчната травма, получена при пътно-транспортното произшествие и
настъпилия смъртен изход.
По
делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза /л.95-104 от ДП/. Видно от
заключението на същата, мястото на инициалния удар между лекия автомобил „Опел“
с рег. № ******* и мотоциклет „Ямаха 450“ без рег. номер е посочено за
установено по дължина на пътното платно за посоката на движение на автомобила –
на 4,5 метра след навлизане в платното на ул.“******“ и по широчина на пътното
платно за посоката на движение на автомобила – на 4,0 метра в ляво от десния
бордюр.
При
извършеният от вещите лица по тази експертиза, оглед на участвалите в
пътно-транспортното произшествие превозни средства, са установени следните
повреди и деформации по същите:
- при
лекия автомобил „Опел“ с рег. № ******* – деформации по преден ляв калник с
център над предното ляво колело, предния капак в ляво над деформацията на
преден ляв калник; изместена та дясно и откачена предна броня;
- при мотоциклет
„Ямаха 450“ без рег. номер – деформация по предната вилка; липсващ преден фар,
задни светлини, мигачи и място за поставяне на рег. номера.
Изхождайки
от гореописаните деформации по превозните средства, експертът по обсъжданата
експертиза е дал заключение, че преди автопроизшествието лекия автомобил е бил
технически изправен, а мотоциклета е бил технически негоден за движение, поради
установената при него липсваща осветителна и сигнализационна система.
Пак
според вещото лице по тази експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил
„Опел” към момента на ПТП е била около 10 км./ч., а на мотоциклета – около
55-60 км. При посочената скорост на движение на мотоциклетиста, опасната му
зона за спиране е била 45 метра, а при спиране със задна спирачка – 55 метра.
Уточнено е и, че за времето, за което водача на лекия автомобил „Опел“ е имала видимост, мотоциклета е
отстоял от мястото на удара на разстояние около 53 метра.
Експертът
от обсъжданата автотехническа експертиза е достигнал и до извод, че водача на
лекия автомобил „Опел“ е имал техническа възможност след потеглянето от знак
„Стоп“ да предотврати настъпването на пътното произшествие, доколкото до
реализиране на удара е изминал разстояние, от което е имал пълна видимост по
ул.“******“. В заключението е прието още, че произшествието е било възможно да
бъде избегнато от страна на водача на лекия автомобил при положение, че същият
е „спазил сигнализацията по ЗДвП, да не навлиза в кръстовището преди даване
предимство на движение по главната улица“.
При изслушване на заключението по тази експертиза, същото е
поддържано от вещото лице инж. А.Д., с когото е заменено починалото вещо лице
инж. Н.К.. При разпита си в съдебно заседание, експертът инж. Д. е допълнил, че
при приетата /включително и от него/ скорост на движение на лекия автомобил
„Опел” преди удара с мотоциклета, опасната му зона на спиране е била 3,8 метра.
Посочил е и, че момента на възникване на директна видимост между водача на
лекия автомобил и мотоциклетиста е този, в който автомобила се е намирал на
разстояние от около 5 метра от мястото на удара, а мотоциклета се е намирал на
разстояние 53 метра от това място. Към този момент, според вещото лице, както
за водача на лекия автомобил, така и за мотоциклета / доколкото опасната му
зона на спиране при скорост от 57 км/ч. е била 55 метра/, настъпването на ПТП е
било предотвратимо чрез спиране. Посочено е още от експертът и, че към момента
на удара лекия автомобил е бил в движение, придвижвайки се плавно напред,
основание за който извод са му дали установените следи по лявата габаритна част
на автомобила.
Извършена
е и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза /л.113-117 от ДП/, която е
потвърдила констатациите на гореобсъдената експертиза, относно мястото на удара
между процесния лек автомобил и мотоциклета, характеристиките на пътното платно
в зоната на произшествието, възможностите за директна видимост на водача на
лекия автомобил към посоката, от която е идвал моториста. Във връзка с
поставеният й въпрос за разстоянието, което процесния автомобил е изминал от
мястото на удара, вещото лице по тази експертиза е приело скорост на движение
на автомобила непосредствено преди произшествието от порядъка на 8 км/ч., т.е.
различна от приетата от него величина в основната автотехническа експертиза,
без да посочи причините за промяна на това заключение. Експертът е достигнал и
до извод, че от техническа гледна точка настъпването на пътнотранспортното
произшествие е било предотвратимо за водача на лекия автомобил Основание за
това заключение, вещото лице е намерило в установените по експертен път данни
по делото, относно разстоянието, което автомобила е изминал от момента на
откриване на пълна видимост от страна на водача му към идващия мотоциклет и
изчислената опасна зона за спиране на автомобила. В този смисъл, според
експертът, водача на процесния лек автомобил е имал реална възможност да
възприеме идващия мотоциклетист и съответно да спре преди мястото на удара,
доколкото опасната му зона на спиране /при скорост от 8 км/ч./ в порядъка от
2,50 – 2,60 метра, е била по-малка от изминатото от него разстояние от момента
на откриване на директна видимост към мотоциклета, което е било 5,00
метра.
Видно
от заключението на изготвената втора допълнителна автотехническа експертиза
/л.126-128 от ДП/, процесния мотоциклет марка „Ямаха” без рег. номера, е от
категория „А” по смисъла на чл.21, т.1 от
ППЗДвП, за управлението на което се изисква свидетелство за правоуправление на
МПС за съответната категория – категория „А”. Посочено е в заключението и, че
доколкото този мотоциклет не е бил регистриран и съответно не са били изпълнени
условията за регистрация на МПС, то водача на същия не е имал право да се движи
с него по пътищата на страната.
От
заключението на назначената, изслушана и приета от настоящия съдебен състав повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.А.
се установява следното: мястото на удара между
процесните автомобил и мотоциклет, по дължина на ул.”******” е на около 6,8
метра след приетия в огледния протокол ориентир 1 /ОР-1/ по посока на огледа –
десния бордюр на ул.”*******”, а по широчина на ул.”******” – на около 5,1
метра в дясно от приетия в огледния протокол ориентир 2 /Ор-2/ - левия бордюр
на същата улица, считано по посока на огледа към с.С.. Скоростта на движение на
лекия автомобил „Опел” в момента на удара е била около 16 км/ч., а тази на
мотоциклета 53 км/ч. При тази скорост на движение на лекия автомобил, опасната
зона за спиране на същия е била 9 м.
Експертизата
е изследвала и въпроса за мястото на възникване на видимост от страна на водача
на лекия автомобил към платното за движение, като е достигнала до извод, че
когато водача на автомобила е спрял на знак Б2-Стоп, той не е имал видимост
спрямо приближаващия се отляво мотоциклет, тъй като оградата на дом № 51 на
бул.”******” е била висока и е ограничавала видимостта му. Поради това водача
на автомобила е следвало да се придвижи напред и да спре преди границата на
платното за движение на ул.”******”, от която позиция е имал достатъчно далечна
пряка видимост към мотоциклета.
Според
вещото лице, изготвило тази експертиза, причината за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка следва да се търси в субективните действия на водача на
лекия автомобил „Опел”, който при наличие на знак Б2-Стоп, навлязъл в платното
за движение на път с предимство, без да се огледа достатъчно внимателно,
въпреки че е имал пряка видимост наляво, на далечно разстояние и съответно е
имал възможност да възприеме мотоциклета и да го пропусне да премине. Прието е
още, че водача на лекия автомобил „Опел” след като е потеглил при спирането на
знак В2-Стоп, ускорявайки се преди да изтекат първите 2 сек. и при обективна
възможност да огледа платното за движение в ляво и в дясно, е имал възможност
да спре преди мястото на удара преди да е изминал първите 2,4 метра, т.е.
същият е имала техническа възможност да предотврати настъпването на
транспортното произшествие. Пак според това вещото лице, за мотоциклетиста
удара също е бил технически предотвратим чрез аварийно спиране в момента, в
който лекия автомобил „Опел” е потегли след спирането му на границата с платното
за движение на ул.******, а не с предприетата от него маневра завиване наляво.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
-
гласни доказателствени средства – показания на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели С.И., Е.В., Б.П., Д.П.-П., С.С., Х.Г., И.Н. и С.Д.;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум – л. 39 – 49, том 1 от ДП; препис на протокол
за оглед на местопроизшествие – л. 50а, 50б, том 1 от ДП; справка от
лаборатория – л. 52, том 1 от ДП; констативен протокол - л. 52, том 1 от ДП; дневник – л. 52б,
том 1 от ДП; епикриза от УМБАЛ „С. А.“ – гр. С. – л. 83-86, том 1
от ДП; протокол
за химическа експертиза – л. 91, том 1 от ДП; протокол за медицинско
изследване – л. 92, том 1 от ДП; справка за съдимост на
подсъдимата – л. 132, том 1 от ДП; характеристична справка на
подсъдимата от РУ – Е. П. – л. 133, том 1 от ДП; справка за водач на МПС на
подсъдимата П.Б.С. – л. 136, том 1 от ДП; справка за нарушител/водач на
МПС на Е. А.В. - л. 139-141, том 1 от ДП; ксерокопие от лични документи
на подсъдимата П.Б.С. - л. 142-145, том 1 от ДП;
-
способите за доказване – съдебномедицинска експертиза на труп /л.85 от ДП/, повторна
автотехническа експертиза /л.216 от делото/, допълнителна автотехническа
експертиза /л.126-130 от ДП/.
За да обоснове гореизложените
фактически изводи относно релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС
се довери изцяло на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
С.С., Х.Г.,
И.Н., С.Д., Б.П., Д.П.-П., С.И. и Е.В., включително на показанията на последно изброените
четирима свидетели, дадени в първата фаза на процеса и приобщени по делото чрез
прочитането им по съответния процесуален ред. В подкрепа на гореизложените
констатации по фактите са и заключението на съдебномедицинската експертиза на
трупа на пострадалия, втората допълнителна автотехническа експертиза, повторната
автотехническа експертиза на вещото лице А.; обективните находки, намерени при извършеният
оглед на местопроизшествието.
В тази
насока, преди всичко, съставът на СОС напълно възприема и кредитира показанията на свидетелите С.С.,
Б.П. и Д.П.-П., доколкото същите добросъвестно, обективно и подробно са
възпроизвели личните си възприятия за случилото се. Оценка за тяхната
достоверност, няма причина да не бъде направена, доколкото същата зачита
корелацията им със съдържанието на другите доказателствени източници, като протокола
за оглед на местопроизшествието и приобщените с него веществени доказателства, изготвените
по делото експертни заключения. Между събраните гласни доказателства чрез разпита
на посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не
намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия
от такъв характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не
откри и между отделните показания на така посочените свидетели.
В
частност, свидетелските показания на С., П. и П.-П. еднопосочно описват
пътнотранспортната обстановка – времето и мястото на злополуката, участниците в
същата, характеристиките на пътния участък в зоната на произшествието и другите
пътни и климатични условия, разположението на платното за движение на
процесните превозни средства непосредствено след катастрофата, деформациите по
тях, състоянието на пострадалия. В
показанията на тези свидетели се съдържа и информация за посоката на движение на
мотоциклета, кормуван от пострадалия и за поведението му на пътя – същият,
приближавайки по ул.”******” към кръстовището с ул.”******”, управлявал
процесния мотор на задна гума и без поставена предпазна каска. Показанията на
свидетелят С.С. дават сведения и за обстоятелствата, че поглеждайки назад в
огледалото за обратно виждане на автомобила си, същият възприел намиращия се на
кръстовището между ул.”******” и ул.”******” лек автомобил, идващ от
последната; че видимостта от дясната страна на пътното платно по ул.”******”
преди въпросното кръстовище, била затруднена от намиращите там високи дървета;
че след като възприел силен шум от удар, идващ от кръстовището, свидетеля видял
„моториста да изхвърча над автомобила”.
По отношение на така очертаните
факти, коментираните гласни доказателства срещат пълна
подкрепа от останалия събран по делото доказателствен материал – показанията на
свидетелите С.И., Е.В., Х.Г., И.Н. и С.Д., свидетелстващи за преките си
възприятия при пристигането им на мястото на произшествието /времето и мястото
на събитието, обстановката – ясно и сухо време, в светлата част на денонощието,
суха пътна настилка, разположението на катастрофиралите превозни средства на
пътното платно, техните водачи, пострадалото от произшествието лице/;
обективните находки, намерили отражение в протокола за оглед на
местопроизшествие; заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на
пострадалия Е. В., установяваща причините за смъртта му; заключението
на повторната автотехническа експертиза, установяваща мястото на инициалния удар спрямо характеристиките на
пътното платно, мястото на установяване на тялото на пострадалия, условията на
видимост в посока наляво на приближаващите по ул.”******” към кръстовището й с
ул.”******” превозни средства /кореспондиращи със свидетелстването на С./.
Ето
защо, тези гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите С.С., Б.П. и Д.П.-П., се
ценят от настоящата инстанция, като правдиви и непротиворечиви и с други
обективни доказателства по делото. Доколкото е налице известно колебание в
показанията им, касаещо конкретни обстоятелства на процесното пътнотранспортно
произшествие, преодолени чрез използване на процесуалната
техника по чл.281 ал.4 от НПК, според настоящият състав на СОС, това не води до
цялостното им дискредитиране и може да се обясни с избледняването на спомена, с
отдалечаването във времето от участието в събитието до даване на сведения за
него пред съда.
Както
бе посочено по-горе, този състав на СОС не намери основания да не даде вяра и
на показанията на свидетелите С.И., Е.В., Х.Г., И.Н. и С.Д.. Тези свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото и напълно добросъвестно и правдиво са
възпроизвели възприетите от тях обстоятелства, за които са разпитвани и които
имат отношение към предмета на делото, поради което следва да се ползват с
доверието на състава на СОС. Чрез показанията им се потвърждават несъмнено
установените по делото факти и обстоятелства относно настъпилото ПТП, времето и
мястото на реализирането му, участващите в него моторни превозни средства,
пострадалото от злополуката лице и неговото състояние, разположението на автомобила и на мотоциклета на пътното платно
след инцидента, мястото на причинените от удара повреди и деформации по същите.
В показанията си, всеки от свидетелите С.И., Е.В. и Х.Г. съобщава и за
възприятията си относно поведението /реакцията/ на подсъдимата С. веднага след
настъпилия удар с мотоциклета. Така, свидетелят И. в показанията си, дадени в
хода на съдебното следствие, заявява /цитиран дословно/: „Спомням си, че
разговаряхме с подсъдимата, че го е видяла в последния момент и че е имало
паркирани автомобили от посоката, от която идвал моториста и не го е видяла”, а
свидетелят Г. при разпита си твърди: „Видях, че отиде към него /пострадалия/ и
каза „Боже, какво направих”, в момента, когато слезе от колата”.
Фактическите данни, изводими от
събраните по делото гласни доказателствени източници /обсъдени по-горе/,
кореспондират и с обстоятелствата, отразени в протокола за оглед и снимковия
материал, обективиран при извършването му и съответно приобщен по делото /л.39-49
от ДП/. Цитираният протокол за оглед е съставен при спазване на изискванията за
съдържание, не са налице съмнения по отношение законосъобразното извършване на
процесуално следственото действие и следователно протоколът е доказателствено
средство както за извършеното действие, така и за неговите резултатите – от
него се черпят фактически данни по отношение характеристиките на пътното
платно, състоянието на пътната настилка, климатичните условия, разположението
на превозните средства непосредствено след произшествието и мястото на
реализирания удар между тях, повредите и деформациите по същите, наличието на
знак „Б2-Стоп” на ул.”******”, поставен преди кръстовището с ул.”******”,
установените обективни находки – следи и предмети по пътното платно.
По
отношение на причинените при настъпилото пътно произшествие, телесни увреждания
на пострадалия /характера и степента им/ и механизма на причиняването им, както
и по въпроса за причината за настъпилия летален изход /причинната връзка между
тези увреждания и смъртта на пострадалия/, следва да се съобразят изводите на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, доколкото заключението
по същата е обективно, обосновано и професионално изготвено от вещо лице в
кръга на неговата компетентност, като при това не е оспорено от страните.
По
делото са приети няколко заключения на автотехнически експертизи – основна
атотехническа експертиза /л.95-111 от ДП/, допълнителна автотехническа
експертиза /л.113-117 от ДП/, втора допълнителна автотехническа експертиза
/л.126-130 от ДП/ и повторна автотехническа експертиза. Доколкото се констатира
съществено различие в експертните изводи досежно скоростта на движение на лекия
автомобил преди произшествието, опасната му зона на спиране, мястото на
инициалния удар спрямо характеристиките на пътното платно, разстоянието на
видимост на водача на автомобила към идващия мотоциклет - между първоначалното
заключение, допълнителната автотехническа експертиза /л.113-117 от ДП/ и
устните разяснения на експерта – инж.Д., дадени в съдебно заседание при
защитата на експертизите, то настоящият съдебен състав допусна и изслуша
повторна автотехническа експертиза с идентични задачи.
Настоящият съдебен състав извърши собствена,
обективна оценка на експертните заключения, във връзка с останалите
доказателства по делото, за да прецени на кое от тях да даде вяра. Съпоставяйки всички изслушани и
приети по делото автотехнически експертизи, съставът на СОС намери, че
доверието му следва да заслужи заключението на повторната автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж.А. /л.109-112 от ДП/, доколкото същото
е предложило по-конкретни и обосновани отговори на поставените за експертно
изследване задачи, като освен това съдържа подробна и логически издържана
мотивировка на конкретните изводи, въз основа на посочени обективни данни по
делото и използвани научни методи. Именно на базата на това експертно заключение
/прието без каквото и да е оспорване от страните/, преценено във взаимовръзка с
констатираните в протокола за оглед на местопроизшествието обективни находки и
събраните гласни доказателствени източници, настоящият съдебен състав е
обосновал изводите си по релевантната фактология, като е приел за безспорно
установени от фактическа страна обстоятелствата, че скоростта на движение на
лекия автомобил „Опел” в момента на удара с мотоциклета е била около 16 км/ч. а тази
на мотоциклета - 53 км/ч; че при тази скорост на движение на лекия автомобил,
опасната зона за спиране на същия е била 9 м.; че причината за произшествието от техническа
гл.т. се дължи на субективните действия на водача на лекия автомобил
„Опел”, който при наличие на знак
Б2-Стоп, навлязъл в платното за движение на път с предимство, без да се огледа
достатъчно внимателно, въпреки че е имал пряка видимост наляво, на далечно
разстояние и съответно е имал възможност да възприеме мотоциклета и да го
пропусне да премине; че мястото на инициалния удар между процесните превозни
средства е на 6,8 метра след като лекия автомобил е навлязъл в ул.”******”; че мястото
на възникване на видимост от страна на водача на лекия автомобил, към платното
за движение наляво по ул.”******”, е преди границата на платното за движение на
ул.”******”.
По отношение на въпросите дали
процесния мотоциклет, представлява моторно превозно средство, разрешено за
движение по републиканската пътна мрежа и притежавал ли е пострадалия
съответната правоспособност за управлението му, съдебният състав на СОС цени
заключението на втората допълнителна АТЕ /126-130 от ДП/. Същевременно това
заключение не се възприема в частта му по втора задача, отговора на която
предполага единствено тълкуване на нормативни разпоредби от ЗДвП, което на
практика и вещото лице е сторило, а не изисква специални технически познания - без
съмнение това е правен въпрос, по който е компетентен да се произнесе е съдът,
а не експерта.
Заключенията, дадени от вещото
лице инж.К. /впоследствие починал/ по първоначалната автотехническа експертиза
/л.95-111 от ДП/ и допълнителната АТЕ /л.113-117 от ДП/, поддържани с съдебно
заседание от вещото лице инж.Д., този състав на СОС не кредитира. Като основен
недостатък на тези експертизи се констатира тяхната необоснованост и
неубедителност. Формираните в тях изводи на вещото лице не са обосновани с
изложена, научно обоснована аргументация, въз основа на посочени обективни
данни по делото, поради което не са налице основания за тяхното обсъждане. По
отношение на съществените за решаване на делото въпроси, относно скоростта
на движение на лекия автомобил преди произшествието, опасната му зона на
спиране, мястото на инициалния удар спрямо характеристиките на пътното платно,
разстоянието на видимост на водача на автомобила към идващия мотоциклет,
посочените две експертизи са дали различни отговори. Така, при липса на пълна и
ясна обосновка и при използване на неясни методи за изследване, вещото лице, изготвило
допълнителната АТЕ /л.113-117 от ДП/ е променило изводите си, застъпени от него
в първоначалната АТЕ, касателно скоростта на движение на управлявания от
подсъдимата лек автомобил преди произшествието, посочвайки такава в порядъка на
8 км/ч., при възприета от него по първоначалната АТЕ скорост от 10 км/ч. По
отношение на въпроса за мястото на инициалния удар между процесните превозни
средства спрямо характеристиките на пътното платно, също е настъпила промяна в
становището на вещото лице при изготвянето на допълнителното експертно
заключение, отново без същото да е обосновало обективните данни, наложили
промяна в заключението му по този въпрос. В същото това заключение са направени
за първи път и експертни изводи за това, че разстоянието, което процесния
автомобил е изминал от момента на откриване на пълна видимост към идващия
мотоциклет до момента на удара, е било 5,00 метра, както и е изчислена опасната
зона на спиране на автомобила при приетата величина на скоростта, без тези
изводи да са подкрепени от ясни, разбираеми и научно обосновани аргументи.
Освен това, при изслушването в съдебно заседание на вещото лице инж.Ал.Д., с
когото е заменено починалото вещо лице, изготвило коментираните АТЕ, същият
изрично е подчертал, че становището му не се припокрива напълно с това, което
експерта инж.К. е отразили в експертизите, относно скоростта на движение на
лекия автомобил преди настъпването на произшествието, опасната му зона на
спиране при тази скорост, момента на възникване на директна видимост между
водача на автомобила и мотоциклета. Именно, поради липсата на сериозна и
убедителна обосновка на експертните изводи по всички тези съществени въпроси,
съдът не възприе заключението на обсъжданите основна и допълнителна
автотехнически експертизи.
При
тези съображения досежно кредитиране на експертните заключения, настоящият
състав възприема изцяло като обосновани и професионално аргументирани изводите на
повторната автотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице А.. Поради това /както бе отбелязано
по-горе/, експертните изводи от това заключение, наред с други доказателствени
източници, съдът взе в предвид при изграждане на констатациите си по фактите.
Основание да кредитира
заключението на посочената експертиза, съдът откри в обстоятелството, че същото
не само че е базирано на годни доказателствени източници, но се отличава и с
необходимата задълбоченост и яснота при отговор на поставените задачи.
Експертът инж.А. е използвал данните в протокола за оглед, в събраните по
делото писмени доказателства /справки от НИМХ и АПИ/, както и съдържанието на
гласните доказателствени източници – показания на свидетелите С.С. и Б.П..
Убедително е защитил направените от него изчисления, изготвил е и скици, които
да онагледят протичането на транспортното произшествие. В съдебно заседание е
потвърдил експертните си изводи, като подробно ги е разяснил. Освен това, при
използваната от това вещо лице методика и обосноваване на изводите му в
заключението, не се наблюдава неяснота или вътрешна противоречивост, от която
да се заключи, че използваните от него методи за изчисления са математически
погрешни.
Обсъждайки заключението на повторната
автотехническа експертиза, важно е да се отбележи обаче, че съставът на СОС не
приема за достоверни и обосновани, и съответно не кредитира единствено изводите
й по поставеният за експертно изясняване въпрос относно възможния механизъм на
протичане на конкретното автопроизшествие, но само касателно констатацията, че преминавайки
кръстовището, подсъдимата като водач на л.а. „Опел”, е спряла втори път, в началото
на кръстовището – преди границата с платното за движение на ул.”******”. Като
основен недостатък на експертизата в тази й част, се констатира нейната
необоснованост и неубедителност. При изслушването му в съдебно заседание,
вещото лице А. даде също така немотивиран отговор на отправения му няколко пъти
въпрос за това, въз основа на кои данни по делото е извел констатацията си, че
подсъдимата е спряла с автомобила си втори път /на посоченото място/, след като
е спряла веднъж преди знака „Стоп”, но от това място нямала достатъчно
видимост в посока наляво. По-конкретно, на така поставеният му въпрос,
експертът даде пояснения, че се е позовал единствено на обясненията на
подсъдимата П.С., в които същата твърдяла посочения факт. Такива обяснения,
които да са валидно доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон,
обаче подсъдимата С. не е давала в нито един процесуален момент. Същата е
депозирала единствено показания при проведен неин разпит в качеството й на
свидетел, обективиран в протокол от 19.04.2016 г. /л.65 от ДП/. От така
проведения разпит на подсъдимата С. в качеството й на свидетел, обаче не могат
да се формират по никакъв начин доказателствени изводи, предвид последвалото
привличане на същото лице като обвиняем, а впоследствие и повдигане на
обвинение пред съд. Следователно, с оглед поставените задачи, експертното
заключение не може да се базира на данни, съдържащи се в източници, които са
процесуално негодни да бъдат основа на доказателствени изводи, както в случая е
сторило вещото лице А. при обосноваването на коментирания експертен извод. Още
повече – в сведенията, дадени от подсъдимата С. при разпита й като свидетел,
никъде не се съдържа информация, че същата е спряла непосредствено преди да
навлезе във въпросното кръстовище, а единствено се твърди, че преди знак „Стоп”
тя /подсъдимата/ е спряла автомобила без да гаси двигателя, на първа предавка.
Вън от това, настоящият състав на СОС възприема изцяло, като несъмнен и
безспорен, предложеният от повторната АТЕ механизъм на възникване и развитие на
процесното пътно произшествие, свеждащ се най-общо до следното: осъществявано
от подсъдимата с управлявания от нея автомобил „Опел”, движение по бул.”******”
в гр.Е. П. към кръстовището с ул.”******”; приближавайки се до
кръстовището, подсъдимата спряла
автомобила преди знака „Стоп”, но от това място нямала достатъчно видимост в
посока наляво, поради паркираните на платното за движение превозни средства;
вместо да се придвижи по напред и да спре автомобила си преди границата с
платното за движение на ул.”******”, като се огледа в двете посоки и пропусне
движещите се превозни средства по пътя с предимство, подсъдимата навлязла с
автомобила бавно напред в кръстовището; последвал удар с идващия по ул.”******”
в посока кръстовището с бул.”Н.”, мотоциклет, управляван от пострадалия;
последния прелетял над лекия автомобил и паднал на асфалтовото покритие. Тези
експертни изводи се кредитират, тъй като същите са изведени на основата на съществуващите
обективни данни по делото - констатациите в протокола за оглед относно
деформациите на процесните превозни средства и тяхното разположение на пътното
платно след произшествието, характеристиките на платното за движение в района
на ПТП, естеството и механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на СОС
направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимата П.С. на
датата 14.04.2017г., около 19,30 часа, в гр.Е. П., област С., на кръстовището
между бул.“******“ и ул.“******“, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******, е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно:
-
Чл.50 ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което
единият от
пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“;
- чл.46
ал.2 от ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва
на водачите на пътните превозни средства, че са длъжни да спрат на
„стоп-линията“, очертана с пътна маркировка или ако няма такава – на линията,
на която е поставен знака. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“
и по
непредпазливост е причинила смъртта на Е. А.В..
По този начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343 ал.1,
бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От
обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимата П.С., на посочените по-горе време и място, е управлявала
гореописания лек автомобил марка „Опел”, с рег. № ******. Също от обективна
страна по делото безспорно се установи, че подсъдимата С. като водач на пътно
превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата, предвиждащи
задължение при преминаване през кръстовище, по единият от пътищата сигнализиран
като път без предимство, да пропусне пътните превозни средства, движещи се по
пътя с предимство, и конкретно задължението – при поставен знак Б2, да спре на
„стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията,
на която е поставен знакът, и да потегли отново, след като пропусне пътните
превозни средства, които имат предимство. По делото по безспорен начин се
установи от събраните гласни и писмени доказателства, както и от експертното
заключение, че именно защото подсъдимата С.,***, на кръстовището с ул.”******”,
не се е съобразила с поставения в платното й за движение пътен знак Б2 – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” и не е пропуснала да премине
движещия се в същото време по пътя с предимство /ул.”******”/ мотоциклет без
поставен с рег. номер, управляван от пострадалия Е. В., настъпил удар между тях,
в резултат на което причинила смъртта на последния. От заключението на
повторната автотехническа експертиза безспорно се установи, че единствената
причина от технически характер, за настъпването на пътното произшествие е поведението
/субективните действия/ на подсъдимата, като водач на лекия автомобил
„Опел”, която при наличие на знак
Б2-Стоп, навлязла в платното за движение на път с предимство, без да се огледа
достатъчно внимателно, въпреки че е имала пряка видимост наляво /в посоката, от
която идвал мотоциклета/, на далечно разстояние и съответно е имала възможност
да възприеме мотоциклета и да го пропусне да премине. Същевременно, несъмнено
се установи по делото, че подсъдимата, като водач на процесния лек автомобил е
могла да предотврати настъпването на конкретното пътно-транспортното
произшествие, при положение, че след спирането й на знак Б2-Стоп, откъдето не е
имала видимост спрямо приближаващия се отляво мотоциклет, се е придвижила
напред и е спряла преди границата на платното за движение на ул.”******”, от
която позиция е имала достатъчно далечна пряка видимост към мотоциклета. Следователно,
ако подсъдимата е спазила правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП, като се е съобразила
с поставения на пътното платно, по което е осъществявала движението си, пътен
знак Б2 и е спрял непосредствено преди да навлезе в кръстовището /откъдето е
имала видимост в двете посоки на ул.”******”/, за да пропусне движещите се по
пътя с предимство превозни средства, то същата обективно е могла да предотврати
настъпването на инициалния удар с мотоциклета на пострадалия Е. В., вследствие
на който е настъпила смъртта му. След като обаче не е направила това, то съдът
намира, че подсъдимата П.С. е допуснала нарушение на разпоредбите на чл.50 ал.1
от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП и това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Поведението
на мотоциклетиста – пострадалия Е. В., също е в причинна връзка с настъпването
на този резултат, тъй като и той е допуснал нарушение на своето задължение като
участник в движението, предвидено в чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП – да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат се
налага с оглед на безспорно установените обстоятелства, че непосредствено преди
съприкосновението на мотоциклета на пострадалия с автомобила, управляван от
подсъдимата, пострадалия е предприел отклоняване на превозното средство наляво,
за да премине пред автомобила и по този начин е направил опит да избегне удара.
Заключението си за описаното поведение на пострадалия на пътното платно преди
произшествието, съдът прави въз основа на данните от повторната автотехническата
експертиза /л.216-234 от делото/. Съгласно това заключение, мотоциклетиста е
имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране спрямо момента, в
който лекия автомобил „Опел” е потеглил. Посочено е още в заключението и, че
ако мотоциклетиста е продължил да се движи в дясната част на платното си за
движение, е имал и възможност да премине зад автомобила дори и без да спира, а
ако задейства в този случай спирачките на автомобила, възможността му да
предотврати удара е още по-сигурна. Следователно, пострадалият мотоциклетист Е.
В. като участник в движението, е допуснал нарушение на правилото по чл.20 ал.2,
изр.2 от ЗДвП, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Освен това, същият не е изпълнил и
задължението си, като водач на мотоциклет, по чл.137е от ЗДвП – да използва
защитна каска. От показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие
свидетели несъмнено се установи, че пострадалия е управлявал мотоциклета без
поставена на главата си предпазна каска. При разпита на вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, същият е посочил, че
наличието /използването/ на предпазна каска от страна на пострадалия, е можело
да предотврати получаването на черепно-мозъчната травма, станала причина за
смъртта му. Ето защо съдът прие, че пострадалия В. с действията си, с който е
нарушил визираните в цитираните разпоредби от ЗДвП правила за движение, е
допринесъл за настъпването на вредните последици. За наличие на съпричиняване
на последните, не се изисква нарушението на правилата за движение от страна на
пострадалия да е виновно, достатъчно е това нарушение да е в причинна връзка с
тези вредни последици, както е и в настоящия случай /в този смисъл р.№ 47/1980
г. на 3 н.о. на ВС/. Следва да се посочи и, че пострадалият е допуснал и други
нарушения на правилата за движение по пътищата, които обаче не стоят в причинна
връзка с настъпилите общественоопасни последици – шофирал е моторно превозно
средство, за което няма съответната правоспособност; управлявал е мотоциклет,
който е бил технически неизправен и нерегистриран за движение по пътищата.
Обстоятелството,
че пострадалият
е допринесъл
за настъпването на общественоопасните последици, като не е изпълнил задълженията
си по чл.20 ал.2, изр.2 и чл.137е от ЗДвП, от своя страна пък не изключва отговорността на подсъдимата, в какъвто смисъл са отправени защитни възражения. Това е така, тъй като същата е допуснала нарушаване на
правилата по чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП и е могла да предотврати настъпването
на ПТП, ако се е съобразила с поставения на
пътното платно, по което е осъществявала
движението си, пътен знак Б2 и е спряла непосредствено преди да навлезе в
кръстовището /откъдето е имала видимост в двете посоки на ул.”******”/, за да
пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства.
Вследствие
именно на извършените нарушения на посочените правила за движение по пътищата,
описани по-горе, подсъдимата е причинила смъртта на Е. В.. От събраните по
делото доказателства безспорно и категорично се установява, че непосредствената
причина за настъпването на смъртта на пострадалия се явяват именно получените
от него травматични увреждания вследствие на удара му от процесния лек
автомобил, управляван от подсъдимата. В частност, от заключението на
съдебномедицинската експертиза /л.80 от ДП/ безспорно се установи наличието на
пряка и непрекъсната причинна връзка между черепно-мозъчната травма, получена
от пострадалия в резултат на произшествието и настъпилия смъртен изход.
Следователно, от обективна страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка
причинна връзка между очертаните нарушения на правилата за движение по пътищата
от страна на подсъдимата С. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно
лице, тъй като по делото безспорно се установи, че ако подсъдимата бе спазила
задълженията си по чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от
ППЗДвП, то същата обективно е могла да предотврати настъпването
на пътното произшествие.
От
субективна страна подсъдимата П.С. е извършила посоченото деяние при форма на
вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същата не е
предвиждала настъпването на обещественоопасните последици от деянието, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди. Субективно подсъдимата е била длъжна и е могла
да знае и да не нарушава правилата на чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП, като е трябвало да спази указанията на пътен
знак Б2 и съответно да пропусне пострадалия мотоциклетист, който се движил по
пътя с предимство. За подсъдимата е съществувало и задължение, а същата е могла
при ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да
предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването
на правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт на друго лице, и
е могла да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати настъпването
им. В случая не е налице изненада от поведението на пострадалия мотоциклетист,
за да се приеме наличие на оневиняващото основание по чл.15 от НК по отношение
на подсъдимата, а проявена от нея непредпазлива вина, тъй като същата е имала
възможност да огледа внимателно напречната улица в двете посоки, и да пропусне
мотоциклета преди да потегли, а ако е имало паркирани автомобили, ограничаващи
видимостта й, е имала възможност да навлезе в платното на напречната улица
докато си осигури достатъчна видимост, за да премине безопасно през
кръстовището, т.е. за подсъдимата произшествието с пострадалия е било технически
предотвратимо. Следователно ако подсъдимата е изпълнила задължението да спре
преди кръстовището и преди да потели отново да пропусне превозните средства по
пътя с предимство, то същата обективно е могла да предотврати удара с
мотоциклетиста.
В подкрепа
на този извод, съдът следва да посочи обстоятелствата относно опита на
подсъдимата като водач на МПС, който макар и доста кратък /около една години/,
предполага, че същата не е могла да не знае правилата за поведение на пътя на
водачите на МПС; обстоятелството, че в конкретния пътен участък, въпросния знак
Б2 е бил поставен на шест метра преди платното за движение на ул.”******” и не
съществувала достатъчна видимост в посока наляво, поради намиращите се на
улицата дървета и паркирани автомобили, поради което подсъдимата е следвало да
предвиди, че следва да се придвижи с автомобила напред и да спре преди
границата с платното на ул.”******”; факта, че подсъдимата се е движила на път
без предимство. Тези обстоятелства категорично сочат, че подсъдимата е бил
длъжна и е могла да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните
последици.
С оглед
на всичко гореизложено, съставът на СОС намери, че подсъдимата П.С. с деянието
си е осъществила състава на престъплението по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр.
чл.342 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, и я призна
за виновна в извършването на това престъпление, като й наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 2 /две/години. На основание чл.343г, във вр. с
чл.343, вр. чл.37, т.7 от НК съдът постанови по отношение на подсъдимата П.С. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
За да индивидуализира така наложеното на подсъдимата
С. наказание лишаване от свобода в посочения по-горе размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства – чистото й съдебно
минало; липсата на отрицателни характеристични данни за личността й /л.133 от
ДП/; изразеното от подсъдимата в хода на съдебните прения,
съжаление за случилото се; дългата продължителност на настоящото наказателно
производство. В насока смекчаване на наказателно-правното
положение на подсъдимата С., съществено значение
следва да бъде отдадено и на още едно обстоятелство – съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Обстоятелствата
относими към профила на подсъдимата като водач на МПС /липсата на наложени
административни наказания по ЗДвП/, несъмнено също имат отношение при
преценката на наказанието й, но не следва да се абсолютизират и то до степен,
че да повлияят съществено за смекчаване на отговорността й, доколкото същите
касаят много кратък период от време от първоначалното придобиване на
правоспособност от подсъдимата /същата е имала до момента на деянието стаж като
водач на МПС около една година/.
Към обстоятелствата от естество
да отегчат наказателната отговорност на подсъдимата П.С., съдът взе в предвид факта на изключително грубото погазване
на установените правила за движение по пътищата /неспазване на указанията на
пътен знак указващ водача на МПС да спре движението си и да пропусне пътните
превозни средства с предимство/, както и обстоятелството, че пострадал от
деянието е млад човек. При определяне размера на наложеното на подсъдимата С.
наказание лишаване от свобода съдът взе в предвид и степента на обществена
опасност на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на друго лице, както и
от друга страна – отсъствието на обществена опасност на самата подсъдима,
доколкото последната не е осъждана, не е регистрирана за криминални прояви.
След като анализира горепосочените, значими за наказателно-
правното положение на подсъдимата П.С. обстоятелства, степента й
на обществена опасност и тази на извършеното от нея деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от
тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното наказание лишаване от
свобода при наличието на значителен превес на смекчаващите отговорността й
обстоятелства - в минималния размер на наказанието лишаване от свобода,
предвиден в особената част на НК за конкретното престъпление.
Размерът на наложеното на подсъдимата
П.С. наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът определи при отчитане
на обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на
наложеното наказание лишаване от свобода /ТР № 61/1980 г. ОСНК на ВС/. Това наказание
също е определено при значителен превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимата, но и при съобразяване на факта, че
като сравнително млад водач на МПС, подсъдимата е допуснала изключително грубо
нарушаване на правилата за движение по пътищата. Освен това, лишаването на
подсъдимата от правоуправление на МПС за този времеви период, по мнение на
настоящият съдебен състав ще подейства на същата в пълна степен поправително и
същевременно ще я възпре от извършване на други такива деяния.
Противно
на доводите на защитата, този състав на СОС приема, че в случая не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които от своя
страна да обусловят приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства не са изключителни по
своя характер, тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една
по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат
квалифцирани и като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също
да обуславят една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на
деянието, така че
и най-лекото предвидено в закона наказание да бъде несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимата.
Несъстоятелно е твърдението на защитата, че
дългата продължителност на настоящото наказателно производство, следва да бъде
третирано за изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата
обстоятелство. В правната доктрина и съдебната практика това обстоятелство
неизменно е разглеждано като своеобразна компенсация за нарушеното право на
подсъдимия по чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и по
чл.22 от НПК, делото му бъде разгледано в разумен срок, поради което и в случая
реално беше отчетено от съда при индивидуализацията на наказанието, наложено на
подсъдимата. Не може обаче да бъде споделено възражението на защитата, че
същото това обстоятелство има изключително значение в насока облекчаване
санкционирането на подсъдимата. Това, което е убягнало от вниманието на
защитата е, че в практиката на ЕСПЧ констатацията за прекомерна продължителност
на наказателния процес по смисъла на чл.6 от Конвенцията е поставена в
зависимост от времето, през което деецът е търпял ограниченията, произтичащи от
качеството му на обвиняем и подсъдим, като се отчитат сложността на делото,
активността на органите ръководещи наказателното производство в съответната му
фаза и процесуалното поведение на подсъдимия. Законосъобразното приложение на
тези принципни положения изисква в случая обективно
да се съобрази, че макар и срока на развитие на наказателното производство
до настоящия му стадий, да е непропорционален на конкретния предмет на процеса,
неотличаващ се с фактическата или правна сложност, то не се откриват основания
забавянето да е резултат от поведението на органите на разследването и на
съдебната власт по неизпълнение или неспазване на задълженията им за ефективно
провеждане. Така, деянието е извършено на датата 14.04.2017 г. и след близо две
години и половина е внесен в съда за разглеждане обвинителен акт срещу С.. При
разглеждането на делото от настоящата инстанция, същото е отлагано два пъти по
обективни причини /извънредни обстоятелства/ – във връзка с въведените от МЗ
противоепидемични мерки на територията на страната, поради обявената пандемия
от Ковид19, считано от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. и от 28.10.2021 г. до
05.11.2021 г., както и няколко пъти по причини, стоящи в поведението на вещи
лица и свидетел. В този порядък на мисли се налага изводът, че не са налице основания за
компенсиране на подсъдимата чрез прилагане на смекчения режим на наказателната
отговорност по чл.55 от НК и възражението в тази връзка се явява неоснователно.
Съдът прецени, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК, тъй като наложеното на подсъдимата С. наказание, по вид и размер
съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимата не е осъждана, а и предвид
приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността й обстоятелства,
същата
не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение
на нея
могат да се постигнати и без ефективното му изтърпяване. Обстоятелствата
относно липсата до момента на други противоправни прояви от страна на
подсъдимата, както и на други прояви, характеризиращи се като общественоопасни,
трудовата й ангажираност до момента на деянието и социална интеграция, не сочат
на извод, че е наложително същата да бъде изолирана временно от обществото чрез
ефективното изтърпяване на определеното й наказание лишаване от свобода. Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимата С. наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила. Така посочения размер на изпитателния срок, според
настоящият съдебен състав съответства на настъпилия тежък резултат, на
моралната укоримост на извършеното от подсъдимата деяние и в най-голяма степен
ще съдейства за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и
преди всичко за поправянето й.
В
същото време, не могат да бъдат споделени изтъкнатите аргументи на частното
обвинение, свързани с невъзможността да бъде реализирана генералната превенция
при положение, че бъде приложен института на условното осъждане. Доводите им не
отчитат, че без да игнорира и подценява генералната превенция, в разпоредбата
на чл.66 от НК законодателят е поставил акцент върху възможността дееца да бъде
поправен и превъзпитан, и без да изтърпи ефективно наказание лишаване от
свобода. В случая, след всеобхватен анализ на обстоятелствата, относими към
личността на подсъдимата и към нейната обществена опасност, съставът на СОС
достигна именно до такова заключение – че за поправяне и превъзпитание на подсъдимата
С. не е наложително тя да бъде изолирана от обществото.
Съдът
призна подсъдимата П.С. за невиновна и на основание чл.304 от НПК я оправда по
повдигнатото й обвинение да е извършила деянието /да е причинил смъртта на Е. В./
вследствие на нарушаване на разпоредбата на чл.45 ал.2 от ППЗДвП. Цитираната
разпоредба не съдържа правило за поведение, което водачите на МПС следва да
съблюдават, а има дефинитивен характер, като единствено посочва изображенията и
наименованията на пътните знаци относно предимството. Ето защо, доколкото
инкриминираната на подсъдимата разпоредба на чл.45 ал.2 от ППЗДвП не предвижда
задължение към водачите на МПС за определено поведение на пътя, то същата не е могло
да бъде нарушена от подсъдимата.
По
отношение на иззетия по делото като веществено доказателство – мотоциклет марка
„Ямаха – 450“, без регистрационни табели, с рама № JYACJ05C00000****,
съдът постанови след влизане на присъдата в сила, същия да остане на съхранение
в РУ на МВР – гр.Е. П., до изтичане на предвидения в тази разпоредба 5 –
годишен срок, в който следва да бъде установено на кого принадлежи.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата П.Б.С.
да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С., направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 877,72 лева, както и по сметка на С. окръжен
съд, направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на
1019,40 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: