РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. гр. Лом, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101671 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: чрез пълномощник С.Т. -
юрисконсулт, против М. СЛ. К., ЕГН: **********, адрес: , с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника,
че съществува вземане на ищеца в размер на 1216.01 лева главница, представляваща
задължение по фактура № **********/23.05.2018 г. за периода 21.02.2018 г. -
21.05.2018 г., издадена по повод на извършена проверка, обективирана в КП
3023562/21.05.2018 г. и 348.62 лева лихва за забава върху главницата за периода
09.06.2018 г. - 12.05.2021г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедното производство
по ч.гр.д. № 1086/2021 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е дружество,
притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.201Зг., издадени отДКЕВР. Ищецът се намира в
облигационни правоотношения с ответника. Спорното право е във връзка с договор за
доставка на ел. енергия по открита ПАРТИДА /БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № 10382235,
1
Договорна сметка: 300244551446 и аб. № **********, с адрес на потребление: . На
ответника е издадена фактура, която не е заплатена. Предвид това дружеството е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като
срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
вследствие на което е депозиран иск. Ha потребителя е съставен констативен протокол
№ 3023562 от 21.05.2018г. Твърди се, че при проверката е констатирано, че: „В таблото
липсва електромер за абоната. Констатира се промяна на схемата за свързване,
състояща се във: фазовият и нулевият проводници за апартамента на абоната ПВА1-10
mm2 са подвързани директно към фаза и нула от захранващите за таблото проводници,
без да минават през електромер. По този начин цялата консумирана от абоната ел.
енергия не се измерва и не се заплаща. " Преди проверките е потърсен и контакт с
органите на полицията /отразено на стр.1 от КП/, които са се отзовавали на сигналите,
подадени на телефон „112“ и са изпращали свой представител, който е присъствал на
проверката и е подписал съставения протокол /видно от страница 3/. Поради
направените констатации служителите на «ЧЕЗ Разпределение България“ са
възстановявали нормалната схема на свързване на електромера, което е протоколирано
на стр. 3 от протокола. Предприети са посочените в т.4 на стр.З от КП действия след
проверката. Проверяваният електромер не е запечатван и не е изпращан за
метрологична проверка от независима лаборатория в Българския институт по
метрология, тъй като се касае за промяна в схемата на свързване, а не за манипулация
вътре в самия електромер съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г., когато са обявени на страницата на ДКЕВР и публикувани и
в ДВ на 12.11.2013 г. Проверката, обективирана в констативен протокол №
3023562/21.05.2018г., установява извършването на промяна схемата на свързване на
СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия. Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, които регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа на КП и на основание чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента.
Преизчислена е сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа
енергия по партидата на клиента- ответник от 21.02.2018г. до датата на проверката –
21.05.2018г. Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48, ал.1
от ПИКЕЕ /действащ и към момента на извършване на процесната проверка/. В
резултат на проверката е издадено предложение за корекция на сметка, съгласно което
е изчислено потреблението (извършена е корекцията) на база извършеното измерване.
2
Потребителят е уведомен по надлежния ред за извършената проверка, посредством
уведомително писмо. Издадена е фактура № **********/23.05.2018 г., на стойност
1216.01 лв. Потребителят е уведомен за това обстоятелство. При ежемесечното
отчитане на електромера не се изпраща специализиран екип за проверка целостта на
пломбите. Отчетникът не е оборудван с технически средства да установи проблеми в
целостта на устройството и измерването. Ето защо ежемесечното отчитане на
електромера не се счита за проверка в този смисъл съгласно чл. 44, ал.2 от Правилата
за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР. Посочват се правни
съображения, които се свеждат до това, че става въпрос за нормативно предвидена
обективна отговорност, която не е част от фактическия състав, съответно не е
необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел.
енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо
да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по
ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или
непълно или неточно измерване на ел.енергия.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия
се твърди, че претенцията за главница и лихви е неоснователна, тъй като е изтекла
погасителна давност за вземането. Твърди се още, че ответницата няма облигационна
връзка с ищеца и неясно как й е определен посочения ИТН 300244551446 за обект в
тъй като този обект не е собственост на ответницата и тя не е живяла никога в него,
като ищецът я е присъединил към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ, без да има
подадено заявление от ответницата. Оспорва се на основание чл. 193 ГПК като
неистински и неверен представения с ИМ Констативен протокол от 21.05.2018г.
В съдебните заседания по делото ищецът не се представлява. Постъпило е
писмено становище от юрк. С.Т., с което се поддържа иска.
В съдебните заседания ответникът се представлява от адв. Р.Б. от МАК, който
поддържа писмения отговор и моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните
по делото доказателства и закона, намира следното.
По ч.гр.д. 1086/2021 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 85 от
01.06.2021 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника, за сумата от 1564,53 лв., от които главница 1216,01 лв.,
начислена при установен случай на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия за
клиентски номер № 300244551446, както и 348,62 лв. – лихва върху главницата за
периода 09.06.2018 г.– 12.05.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от
28.05.2021 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и
разноски в размер на 96,29 лв., направени по заповедното производство. Издадената
заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и същият е подал възражение по чл.
3
414 ГПК в установения едномесечен срок, като съдът, с Разпореждане от 24.06.2021
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението.Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство, на 06.07.2021 г. Искът на заявителя, основан на чл. 415, ал.1 вр. чл. 422
ГПК, е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
На 21.05.2018 г. била извършена проверка на средството за техническо измерване
на консумирана ел. енергия в имот, находящ се в , с клиентски № 300244551446. За
това жилище доставеното количество не е отчитано чрез средство за техническо
измерване, тъй като липсвал електромер. Констатацията от извършената проверка е:
„В таблото липсва електромер за абоната. Констатира се промяна на схемата за
свързване, състояща се във: фазовият и нулевият проводници за апартамента на
абоната ПВА1-10 mm2 са подвързани директно към фаза и нула от захранващите за
таблото проводници, без да минават през електромер. По този начин цялата
консумирана от абоната ел. енергия не се измерва и не се заплаща. " В случая
потребителят не е намерен на адреса, а проверката е извършена в присъствието на
двама свидетели. След установяване на нерегламентираната намеса в схемата на
свързване е уведомено РУ на МВР и протоколът е подписан от служител на МВР.
Протоколът е изпратен на потребителя с писмо с обратна разписка. Писмото не е
получено, като е отбелязано от пощенския оператор на 29.05.2018 г., че адресът е
сменен. Въз основа на тези констатации дружеството - снабдител е преизчислило
задълженията за плащане на цена на доставената енергия и е издало фактура с №
**********/23.05.2018 г. за сумата от 1216,06 лв.
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
С.М..
От правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна
по спора в законоустановеният срок. Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал.
1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За
успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и
изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията
си, респ. факта на плащането.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен
снабдител и притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката
до издаване на лицензия за краен снабдител обществените снабдители с електрическа
4
енергия изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии,
произтичащи от ЗЕ и издадените им лицензии за обществено снабдяване с
електрическа енергия, доколкото не му противоречат.
В случая ищецът е изложил твърдения, че ответникът му дължи посочените в
исковата молба суми за главница, представляваща задължение по фактура №
**********/23.05.2018 г. за периода 21.02.2018 г. - 21.05.2018 г., издадена по повод на
извършена проверка за имот, находящ се в , обективирана в КП 3023562/ 21.05.2018 г.
и лихва за забава върху главницата за периода 09.06.2018 г. - 12.05.2021г.
Относно фактура № **********/23.05.2018 г. за сумата от 1216,01 лв. следва да
се има предвид следното: С изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, /ДВ бр.54/2012г., в
сила от 17.07.2012г./, се урежда възможността за едностранна корекция на сметка за
ползвана електроенергия за минал период, която следва да се извършва съгласно
правилата на чл. 83, ал, 1 т. 6 ЗЕ /в сила от 08.05.2018г. до 21.05.2019г./ - ПИКЕЕ,
приемани от ДКЕВР. С решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г.
на ВАС са отменени всички текстове на ПИКЕЕ, без чл.48-чл.51, а след това с решение
№ 2315 от 21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. - и чл. 48 - чл.51 ПИКЕЕ, като за
процесния период липсва правно основание за процесната корекция от страна на
ответника, поради което тя е незаконосъобразна. Новите ПИКЕЕ са приети с решение
на КЕВР по протокол № 67/27.04.2019г., обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019г,
поради което са неприложими за случая. При извършване на проверката на 21 май,
2018 г. ПИКЕЕ от 2013 г. вече са били отменени с решение на ВАС, влязло в сила на 14
февруари 2017 г. Поради това, че към този момент вече не е имало действащи
нормативни правила за едностранно възлагане на парично задължение на потребителя
на енергия, то констативният протокол от 21.05.2018 г. не може да бъде основание за
издаването на фактура № **********/23.05.2018 г. за сумата от 1216,01 лв.
Отношенията между дружеството и потребителя са уредени с договор, по силата на
който потребителят дължи заплащане стойността на доставената му електрическа
енергия. На основание чл. 183 от ЗЗД потребителят има задължението да заплати
реално доставеното количество електроенергия в обекта. В този случай обаче
доставчикът следва да докаже какво е ползваното количество енергия. Не са събрани
по делото доказателства относно количеството потребена, но неотчетена енергия, нито
е установен периода, през който е ползвана енергия при липсващ електромер, поради
което искът за признаване съществуването на вземане за сумата за главница от 1216,01
лв. и лихва за забава е неоснователен. Облекчена процедура, при която
енергоснабдителното дружество самостоятелно да изчисли сумата към момента на
извършената проверка, не е имало, поради което доставчикът не може едностранно да
възлага задължение на длъжника по един двустранен договор. Той може да претендира
плащане на договорно основание, но след доказване на доставеното количество
енергия (в този смисъл Решение № 20 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2021 г.,
5
III г. о.).
В конкретния казус, за да бъде дължима стойността на начисленото коригиращо
количество електроенергия, в тежест на ответното дружество беше да докаже първо, че
именно ответникът е титуляр на партидата при него с абонатен № 300244551446, с
административен адрес: , и второ - че начисленото количество ел.енергия по
коригиращите фактури е съобразно с правилата на чл. 48-51 ПИКЕЕ (отм.). Както се
посочи, такива действащи правила към датата на проверката не е имало. Ищецът не
ангажира доказателства и за втория елемент. Въз основа на представените
доказателства от страните съдът приема за недоказано наличието на договор между
тях. От ангажираните от ищеца доказателства не се установява, че ответникът е
титуляр на партидата с абонатен № 300244551446. От служебно приложената в
заповедното производство справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
изготвена по реда на Наредба № 14/2009 год., се установява, че ответникът за
процесния период на претенцията не е бил регистриран на адрес: на който са му
изпращани адресираните до него писма от ищеца. Считано от 09.09.2014 год. до датата
на справката – 01.06.2021 г., ответникът е с постоянен и настоящ адрес: гр. Лом,
местност „Садовете“ № 129. Но още повече, видно от писмо на Община Лом с рег. №
92-00/1137/О/ от 27.09.2012 г., отправено до „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД, приложно на л. 59, ответницата М. СЛ. К. със Заповед № 410 от 12.09.2005 г. е
била настанена в общинско жилище в като същата го обитавала към датата на
писмото. Претенцията на ищеца и адресът на имота, за който се претендира начислена
електрическа енергия обаче е различен – апартамент Т.е. съставеният констативен
протокол не се отнася за апартамент № 4, в който е била настанена ответницата, а за
друг, вероятно съседен, апартамент. Освен това в писмо на Община Лом с изх. № РД -
01-03-192/1/ от 18.03.2022 г. /на л. 72/ се сочи, че имот, находящ се в не е общинска
собственост. Тези разминавания досежно адреса на електроснабдения имот, както и
направената справка за адресна регистрация на ответника, са пречка да се заключи
категорично, че е била налице облигационна връзка между страните по спора и че
констативният протокол е съставен именно за имота, за който партидата се води на
името на ответника, а не за съседен имот например.
Ето защо съдът намира искът за признаване за установено съществуването на
вземане от 1216,01 лв. за главница на база издадената фактура за неоснователен и
следва да се отхвърли. Не се дължи и акцесорното вземане за лихва за забава в размер
на 348,62 лева поради недължимост на главното вземане.
Поради изложеното установителният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Чрез процесуалния си представител ответникът е поискал присъждане на
6
разноски, като по правилото на чл.78, ал. 3 ГПК при този изход на спора му се дължат
съобразно отхвърлената част на иска. На адв. Б. ответницата не е заплатила адв.
възнаграждение, видно от представения ДПЗ, като такова се претендира на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ при интерес от 1000 до 5000 лв. се дължи адв.възнаграждение: 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., т.е. 315,12 лв. при материален интерес 1216,01 лв. по иска за
главница и такова по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата – 300 лева за акцесорния иск за
лихва при материален интерес 348,62 лв. Следователно адвокатското възнаграждение
се дължи общо 615,12 лева, платимо на адв. Р. Б..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: г, чрез пълномощник С.Т. -
юрисконсулт, против М. СЛ. К., ЕГН: **********, адрес: густановителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане
на ищеца в размер на 1216.01 лева главница, представляваща задължение по фактура
№ **********/23.05.2018 г. за периода 21.02.2018 г. - 21.05.2018 г., издадена по повод
на извършена проверка, обективирана в КП 3023562 / 21.05.2018 г. и 348.62 лева лихва
за забава върху главницата за периода 09.06.2018 г. - 12.05.2021г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането,
за което вземане е издадена Заповед № 85 от 01.06.2021 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1086 от 2021 г. по описа на ЛРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА,
«ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: , представлявано от К К, Л В и Д С, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. Б.,
вписан в АК- Монтана, адвокатско възнаграждение в размер на 615,12 лв.
/шестстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8