№ 39
гр. Перник, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103317 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ИВ. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
*****, срещу „ОТП Факторинг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата
11463,06 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.К., ведно със законната лихва върху главницата от
11463,06 лв., считано от 21.04.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 2740,38 лв. –
лихва за забава за периода 13.02.2010 г. – 19.04.2011 г., сумата 289,07 лв. - държавна такса, и
сумата 534,07 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Банка ДСК“
АД на 21.04.2011 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 653/2011
г. на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания на 21.04.2011 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г.
на Районен съд – Перник в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя К.Б.К. и
поръчителите Р.А.И. и ИВ. Й. М., въз основа на който е образувано изп. д. № 653/2013 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева с район на действие Окръжен съд – Перник, по което
впоследствие ответникът е конституиран като взискател. Твърди, че след приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо длъжника К.Б.К. не са
извършвани изпълнителни действия, поради което давностният срок за вземанията е
1
изтекъл. Сочи, че съгласно чл. 138 ЗЗД отговорността на поръчителя произтича от друго
правоотношение, по силата на което поръчителят се е съгласил да отговаря към кредитора за
чуждо задължение, поради което тя е акцесорна и изцяло обусловена от съществуване на
задължението, което обезпечава. С оглед изложеното, счита, че с погасяване по давност на
вземанията на кредитора спрямо длъжника по договора за кредит е погасено и вземането му
спрямо ищеца като поръчител, за което извежда аргументи от разпоредбите на чл. 142 и чл.
146, ал. 3 ЗЗД. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОТП Факторинг България“ АД, чрез
пълномощника му юрк. Молласали, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Сочи, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение е
започнала да тече нова 5-годишна давност, която е прекъсната с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 20.06.2011 г., доколкото в нея кредиторът е посочил
конкретен изпълнителен способ и е прекъсвана многократно с извършваните изпълнителни
действия съобразно постановките на ТР № 2//26.06.2015 г. Сочи, че погасяването на
възможността вземането да бъде принудително реализирано спрямо главния длъжник няма
за последица освобождаване на поръчителя от отговорност, тъй като той е задължен
солидарно с главния длъжник. Навежда аргумент, че поръчителството се погасява на
основание чл. 146, ал. 3 ЗЗД, когато поради виновни действия поръчителят не може да
встъпи в правата му и съответно не би могъл да получи удовлетворение от длъжника, като
невъзможността за суброгиране на поръчителя в правата на удовлетворения кредитор трябва
да е окончателно настъпила. Сочи, че бездействието на кредитора по отношение на един от
длъжниците, водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не съставлява виновно
поведение на кредитора, което да препятства възможността за суброгация в правото на
принудително изпълнение. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски за производството по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от Заповед № 2162/21.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 2535/2011 г. на РС-Перник и изпълнителен лист от 21.04.2011 г. на РС
– Перник, че К.Б.К., ЕГН **********, в качеството на длъжник, Р.А.И., ЕГН **********, и
И.Й. М., ЕГН **********, в качеството на поръчители, са осъдени да заплатят на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 11463,06 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребеление от 04.07.2007 г., сумата 2740,38 лв. – представляваща лихва за забава за
периода от 13.02.2010 г. – 19.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата
11463,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 20.04.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 289,07 лв. – държавна такса и сумата 534,07 лв. -
юрисконултско възнаграждение.
От приложения препис на изп.д. № 653/2011 г. на ЧСИ Анелия Василева, постъпил по
2
електронен път, се установява, че е образувано по молба с вх. № 20.06.2011 г. от „Банка
ДСК“ ЕАД срещу К.Б.К., ЕГН **********, Р.А.И., ЕГН **********, и И.Й. М., ЕГН
**********, към която е приложен препис от изпълнителния лист от 21.04.2011 г. по ч.гр.д.
№ 2535/2011 г. на РС-Перник. С молбата е отправено искане за извършване на справки в
НАП и КАТ относно притежавани от длъжниците МПС и движими вещи, налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, запор върху МПС, опис и продажба на
движими вещи, и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да
определи подходящ способ за изпълнение.
С резолюция на съдебния изпълнител от 20.06.2011 г. е разпоредено да се образува
изпълнително дело и уведоми НАП, наложен е запор върху трудовото възнаграждение на
длъжниците К.Б. и И.М., за което да им се изпратят съобщения, както и покани за
добрроволно изпълнение до длъжниците и съобщение до взискателя за дължимите такси.
На 22.06.2011 г. са изпратени съобщения до ТД на НАП за предоставяне на
информация за публичните задължения на длъжниците, запорни съобщения до „Терс-
Мошино“ за наложения запор върху трудовите възнаграждения на К.Б. и И.М., получени от
третото лице на 27.06.2011 г., и покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени
на Р.И. и на И.М. по реда на чл. 47 ГПК на 13.08.2011 г. и 23.08.2011 г. с изтичане на
двуседмичния срок от залепяне на уведомленията /извършено съответно на 29.07.2011 г. и
на 08.08.2011 г./, а на длъжника К.Б. на 24.08.2011 г.
На 16.11.2011 г. е изпратено запорно съобщение до „Симинвест“ ООД за налагане
запор върху трудовото възнаграждение на И.Й. М., получено от третото лице на 09.12.2011
г.
С молба с вх.рег. № 1650/06.02.2012 г. взискателят е направил искане за изпращане на
напомнителни писма до работодателите на К.Б. и И.М. за наложените запори.
С молба с вх.рег. № 2394/20.02.2012 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е уведомил
съдебния изпълнител, че вземането по изпълнителното дело е продадено с договор за цесия.
С молба с вх.рег. № 2394/20.02.2012 г. ответниикът „ОТП факторинг България“ ЕООД
е уведомил съдебния изпълнител, че е придобил вземането на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу
длъжниците по изпълнителното дело, поради което моли да бъде конституиран като
взискател по делото и събраните суми да бъдат преведени по посочената в молбата банкова
сметка.
С молба с вх.рег. № 6873/30.07.2013 г. ответникът „ОТП факторинг България“ ЕООД
отново е уведомил съдебния изпълнител за сключения договор за цесия и отправил искане за
конституирането му като взискател.
От представените преводни нареждания се установява, че съдебният изпълнител е
наредил по сметката на ответника следните суми: на 04.07.2012 г. - сумата 880,00 лв., на
04.09.2012 г. – 88,00 лв., на 14.01.2013 г. – сумата 362,14 лв., на 04.06.2013 г. – сумата 222,40
лв., на 07.10.2013 г. – сумата 231,80 лв., на 01.12.2014 г. – сумата 231,80 лв., на 20.02.2015 г.
– сумата 149,45 лв., на 26.03.2015 г. – сумата 49,87 лв., на 22.04.2015 г. - сумата 49,87 лв., на
3
25.05.2015 г. – сумата 49,87 лв., на 29.06.2015 г. – сумата 43,87 лв., на 22.07.2015 г. – сумата
49,87 лв., на 21.08.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 25.09.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 22.10.2015
г. - сумата 43,87 лв., на 19.11.2015 г. - сумата 49,87 лв., на 04.01.2016 г. - сумата 50,17 лв., на
03.02.2016 г. - сумата 50,17 лв., на 10.03.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 01.04.2016 г. - сумата
51,78 лв., на 10.05.2018 г. – сумата 45,78 лв., на 10.06.2016 г. – сумата 51,78 лв., на
07.07.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 12.08.2016 г. – сумата 51,78 лв., на 02.09.2016 г. – сумата
51,78 лв., на 25.10.2016 г. – сумата 45,78 лв., на 17.11.2016 г. – сумата 45,78 лв., на
09.12.2016 г. – сумата 46,10 лв, на 06.01.2017 г. – сумата 46,10 лв., на 21.02.2017 г. – сумата
46,10 лв., на 22.03.2017 г. – сумата 45,82 лв., на 25.04.2017 г. – сумата 45,82 лв., на
20.05.2017 г. - сумата 45,82 лв., на 21.06.2017 г. - сумата 45,82 лв., на 12.09.2017 г. – сумата
24,99 лв., на 12.09.2017 г. – сумата 45,82 лв., на 20.09.2017 г. – сумата 24,99 лв., на
09.11.2017 г. – сумата 18,99 лв., на 02.01.2018 г. – сумата 24,99 лв., на 04.01.2018 г. – сумата
25,15 лв., на 15.02.2018 г. – сумата 19,15 лв., на 21.03.2018 г. - сумата 25,15 лв., на
13.04.2018 г. –сумата 24,72 лв., на 18.05.2018 г. – сумата 20,00 лв., на 04.07.2018 г. – сумата
47,94 лв., на 10.07.2018 г. – сумата 25,97 лв., на 26.09..2018 г. – сумата 25,97 лв., на
16.10.2018 г. – сумата 19,97 лв., на 06.12.2018 г. – сумата 47,94 лв., на 28.03.2019 г. – сумата
48,28 лв., на 18.04.2019 г. – сумата 48,28 лв., на 23.05.2019 г. – сумата 48,28 лв., на
15.08.2019 г. – сумата 55,32 лв., на 07.10.2019 г. – сумата 62,36 лв., на 05.11.2019 г. – сумата
33,18 лв., на 12.12.2019 г., - сумата 33,18 лв., на 18.12.2019 г. – сумата 27,18 лв.
Върху изпълнителния лист са налице удостоверявания освен за посочените по-горе, но
и за следните плащания: на 10.03.2014 г. – сумата 233,69 лв., на 11.01.2021 г. – сумата 69,16
лв., на 15.02.2021 г. – сумата 33,58 лв., на 29.03.2021 г. – сумата 32,00 лв., на 28.05.2021 г. –
сумата 90,00 лв., на 09.08.2021 г. – сумата 32,00 ля., и на 04.10.2021 г. – сумата 90,00 лв.
По настоящото дело е приложена молба от 17.12.2019 г. от ищеца, с която признава
вземането и прави предложение до ответника за сключване на спораузмение за погасяване
на дълга.
С молба от 15.06.2020 г. ищецът е отправил искане до съдебния изпълнител за
разсрочване на задължението от 15000,00 лв.
С моба от 11.09.2020 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за
извършване на опис на движими вещи на длъжника И. М, извършване на опис в регистъра
на банковите сметки и сейфове и в случай, че се установят новооткрити банкови сметки на
И.М., да се наложи запор върху тях, както и извършване на справка за декларирани данни по
ЗМДТ от И.М. и в случай на установяване на движимо или недвижимо имущество, да бъде
наложен запор, съответно възбрана върху тях.
С резолюция от 23.11.2020 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника И.М. и са
изпратени запорни съобщения до „БАНКА ДСК“ АД и „ОББ“ АД за налагане на запор върху
банковите му сметки, получено от „БАНКА ДСК“ АД на 22.11.2020 г. и от „ОББ“ АД на
01.12.2020 г.
С писмо от 01.12.2020 „ОББ“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че запорът е
наложен по разплащателната сметка на длъжника.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията по
изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи в качеството на поръчител поради изтекла
погасителна давност на главното задължение. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва
на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви
възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се
преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изпълнителното дело,
приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване
5
на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване
на изпълнителното дело на 20.06.2011 г. давността за вземанията е прекъсната и е спряла да
тече по време на висящността му.
Не се спори, че заповедта за изпълнение е издадена за вземания, дължими от К.К.,
обезпечени с поръчителството на И.М. и Р.А.И.. Съгласно чл. 141 ЗЗД поръчителят е
задължен солидарно с главния длъжник, а съгласно чл. 148 ЗЗД прекъсването на давността
по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо
поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от
изтекла давност няма действие спрямо длъжника. С оглед изложеното, течението на
погасителната давност следва да бъде изследвано за всеки длъжник.
От приложеното изпълнително дело се установява, че давността за вземанията спрямо
ищеца и главния длъжник е прекъсната на 22.06.2011 г. с изпращане на запорното
съобщение до „Терс-Мошино“ за наложените запори върху трудовите им възнаграждения,
получени от третото лице на 27.06.2011 г.; с изтичане на двуседмичния срок за възражение
от получаване на поканите за добороволно изпълнение - спрямо И.М. на 23.08.2011 г. и
спрямо К.К. на 24.09.2011 г., от които дати е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок за всеки от тях.
Спрямо ищеца давността отново е прекъсната на 16.11.2011 г. с изпращане на запорно
съобщение до „Симинвест“ ООД за налагане запор върху трудовото му възнаграждение,
получено от третото лице на 09.12.2011 г.
Спрямо ищеца и главния длъжник давността е прекъсната и с молбата от 06.02.2012 г.,
с която взискателят е направил искане за предприемане на действия за изпълнение от
работодателите на К.Б. и И.М. на наложените запори.
Не се спори, че след тази дата изпълнителни действия са извършвани само спрямо
ищеца И.М., по наложния запор върху чието възнаграждение са постъпили плащания в
периода от 04.07.2012 г. до 04.10.2021 г.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Двугодишният срок спрямо главния длъжник К.К. е изтекъл на
06.02.2014 г., с което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. от този момент е
започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания.
Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за
изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, поради което
относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, и новата давност спрямо него е започнала да тече от датата
6
на прекратяване на изпълнителното дело, т.е. от 07.02.2014 г.
В периода след 07.02.2014 г. ответникът не е доказал спрямо главния длъжник да са
настъпили факти, прекъсващи погасителната давност, поради което погасителната давност
за вземанията спрямо него е изтекла на 07.02.2019 г.
Съгласно чл. 146, ал. 3 ЗЗД поръчителството се погасява, когато поради действията на
кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му. Съгласно Решение № 48/14.07.2016
г. по т.д. № 404/2015 г. на ВКС насочването на изпълнението само срещу осъдения
поръчител и изтеклия срок за прекратяване на изпълнителното дело по перемция срещу
главния длъжник, не води до погасяване на вземането, нито до обезсилване на
изпълнителното основание и на изпълнителния лист. Не съществува законова пречка за
иницииране на ново изпълнително производство до изтичане на давността срещу главния
длъжник. От друга страна, не може да се счете, че възможността за суброгиране на
поръчителя в правата на кредитора – взискател по реда на чл. 429, ал.1 ГПК може да бъде
реализирана само в рамките на вече образуваното изпълнително дело, а не и в ново
изпълнително производство, след доказване на предпоставките за суброгиране.
Невъзможността за суброгиране на поръчителя в правата на удовлетворения кредитор по см.
на чл. 146, ал. 3 ЗЗД трябва да е окончателно настъпила и то поради виновни действия на
кредитора/взискателя. Такава невъзможност би могла да е налице при прекратяване от
страна на кредитора на дадени от длъжника или от трети лица обезпечения, както и при
погасяване на самото материално право, установено с изпълнителното основание, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист.
Встъпването в правата на кредитора и гарантирането, че тези права, включително и
свързаните с тях обезпечения, ще бъдат запазени, е от съществено значение, тъй като
поръчителят не е страна по основното правоотношение, поради което той не е получил
нищо (за разлика от длъжника) срещу поетото от него задължение. Именно поради това той
встъпва в положението на кредитора. Ако кредиторът не запази правата си срещу длъжника,
поради което поръчителят не може да встъпи в тях, поръчителството се прекратява ( чл. 146,
ал. 3 ЗЗД), тъй като в противен случай поръчителят би дължал нещо, без да може да получи
нищо насреща. Задължението на кредитора за запазване на правата му срещу длъжника
характеризира поръчителството и като акцесорна сделка. Ако поръчителят би дължал
изпълнение, независимо, че правата на кредита по отношение на главния длъжник са
изгубени, той би дължал изцяло на самостоятелно основание.
Тъй като изтичането на предвидения давностен срок за вземанията спрямо главния
длъжник води до невъзможност поръчителят да реализира правата на кредитора, съдът
намира, че същата представлява окончателна невъзможност за суброгиране на поръчителя в
правата на удовлетворения кредитор по см. на чл. 146, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът прави извод, че ищецът, в качеството на поръчител, не
дължи принудително изпълнение на неплатените към 07.02.2019 г. вземания поради
погасяване по давност главното задължение на 08.02.2019 г.
7
От удостоверяването, извършено на изпълнителния лист, се установява, че сборът на
платените суми по наложения запор до 07.02.2019 г. е в общ размер на сумата 4360,70 лв.,
която не е достатъчна да покрие дълга на ответника, поради което на основание чл. 76, ал. 2
ЗЗД извършените плащания погасяват най-напред разноските, лихвите и след това
главницата. Видно от поканата за доброволно изпълнение, че към датата на изпращането й
разноските по изпълнението са 1678,62 лв., а изчислена с онлайн калкулатор законната
лихва върху главницата до изтичане на погасителната давност - 07.02.2019 г., е в размер на
9121,34 лв. С оглед изложеното и доколкото плащанията са недостатъчни за покриване на
задълженията за разноски, лихви и главница, следва, че чрез плащане са погасени
разноските по изпълнението в размер на 1678,62 лв., разноските по изпълнителния лист в
размер на 289,07 лв. – държавна такса, сумата 534,07 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
както и част от законната лихва.
Предвид горното, съдът прави извод, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение поради погасяване по давност на сумата 11463,06 лв. – главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.К.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11463,06 лв., считано от 21.04.2011 г. до
окончателното й изплащане, сумата 2740,38 лв. – лихва за забава за периода 13.02.2010 г. –
19.04.2011 г., за които суми в полза на „Банка ДСК“ АД на 21.04.2011 г. е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г. на
Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 653/2011 г. на ЧСИ Анелия Василева, с район
на действие ОС-Перник, в която част предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Исковете в частта за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 289,07 лв. - държавна такса, и сумата 534,07 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземанията по давност, следва да
бъдат отхвърлени, тъй като тези вземания са погасени чрез плащане преди изтичане на
погасителната давност за тях.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се
поражда и за двете страни.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е
сторил разноски в размер на 458,52 лв. - държавна такса, от която съобразно уважената част
от исковете, 468,38 лв. ответникът следва да бъде осъден да му заплати 433,40 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. А. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно цената на иска, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в размер на
980,80 лв., от което съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде присъдена
сумата 927,07 лв.
Съобразно представения списък и доказателства, ответникът е сторил разноски в
8
размер на 25,00 лв. – такса за препис от изпълнително дело, а юрисконсултското
възнаграждение съдът определя на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПрП и чл. 25 от НЗЗПП, т.е. общо 125,00 лв., от които съобразно отхвърлената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата 6,85 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, принудително
изпълнение поради погасяване по давност на вземането спрямо главния длъжник за сумата
11463,06 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.К., ведно със законната лихва върху главницата
от 11463,06 лв., считано от 21.04.2011 г. до окончателното й изплащане , сумата 2740,38 лв.
– лихва за забава за периода 13.02.2010 г. – 19.04.2011 г., за които суми в полза на „Банка
ДСК“ АД на 21.04.2011 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. №
653/2011 г. на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие ОС-Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 289,07 лв. - държавна такса, и сумата 534,07 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми в полза на „Банка ДСК“ АД на 21.04.2011 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2535 по описа за 2011 г.
на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 653/2011 г. на ЧСИ Анелия Василева, с
район на действие ОС-Перник, поради погасяването на тези суми чрез плащане преди
изтичане на погасителната давност за вземанията.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на
ИВ. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата 433,40 лв. /четиристотин тридесет и три
лева и четиридесет стотинки/ – разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. А.А. от АК-Перник, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Черешово топче“ 2, сумата
927,07 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и седем стотинки/ – адвокатско
възнаграждение за производството по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ИВ. Й. М., ЕГН **********, с адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
Факторинг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, сумата 6,85 лв. /шест лева и осемдесет и пет
стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10