Решение по дело №626/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по протест на прокурор в Районна прокуратура Стара Загора с искане за обявяване на нищожността на волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, издадено на 01.03.2022 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на името на Е. Р. П., [ЕГН].

В протеста се сочи, че на 11.09.2002 г. от звено К. към сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на Е. Р. П. е било издадено СУМПС [номер] за категории „А“ и „В“, но през 2006 г. същият загубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство (МПС), поради отнемане на всички контролни точки, и на 15.03.2006 г. от РУ К. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 2091-2005 за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на СУМПС, в резултат на което на 04.04.2006 г. СУМПС било отнето, а на 19.03.2007 г. – унищожено по надлежния ред. На 24.11.2010 г. П. подал в звено К. към сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора заявление за издаване на СУМПС за категория „В“, поради придобиване отново на правоспособността му за управление на МПС от тази категория, и на 07.10.2010 г. му било издадено СУМПС [номер] за категория „В“ със срок на валидност до 07.12.2020 г. На 28.02.2022 г. П. подал в звено К. към сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора заявление за издаване на ново СУМПС за категория „В“, поради изтичане на срока на валидност на предходното му СУМПС, и на 01.03.2022 г. му било издадено СУМПС [номер] за категории „А“ и „В“ със срок на валидност до 01.03.2032 г., получено от него на 07.03.2022 г. Макар в резултат на допусната при обработката на документите техническа грешка в издаденото СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. да била вписана и категория „А“, с Решение № 1228р-14523 от 20.07.2024 г. директорът на ОД на МВР Стара Загора отказал възобновяване на административното производство по издаването му, поради липса на основания за това. По тези съображения, доколкото в издаденото на П. СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. била вписана и категория „А“, а към датата на издаването му той не е имал правоспособност да управлява МПС от тази категория – същата е била загубена от него през 2006 г. и впоследствие не е била придобита отново, съответно не е имало законово основание за издаване на СУМПС за категория „А“, е направено искане волеизявлението на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора за издаване на Е. Р. П. на СУМПС [номер] от 01.03.2022 г., представляващо индивидуален административен акт, да бъде обявено за нищожно.

В съдебно заседание оспорващият прокурор поддържа протеста си и моли оспореният административен акт да бъде обявен за нищожен.

Ответникът – Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – старши юрисконсулт С. Р., моли волеизявлението на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора за издаване на Е. Р. П. на СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. за категория „А“ да бъде обявено за нищожно.

Заинтересованата страна – Е. Р. П., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на подадения протест.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2006 г. Е. Р. П. загубил правоспособността си да управлява МПС, поради отнемане на всички контролни точки, и на 10.03.2006 г. от Началника на РПУ К. била издадена ЗППАМ № 2091-2005 за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на СУМПС, в резултат на което на издаденото му СУМПС било отнето унищожено по надлежния ред (л. 24, 42 и 43).

През 2010 г. П. възстановил по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП правоспособността си за управление на МПС от категория „В“ и на 07.10.2010 г. въз основа на подадено от него заявление му било издадено СУМПС [номер] за категория „В“ със срок на валидност до 07.12.2020 г. (л. 20, 22-гръб, 24 и 44).

На 28.02.2022 г. П. подал в звено К. към сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора заявление за издаване на ново СУМПС за категория „В“, поради изтичане на срока на валидност на предходното му СУМПС, и на 01.03.2022 г. му било издадено СУМПС [номер] за категории „А“ и „В“ със срок на валидност до 01.03.2032 г., получено от него на 07.03.2022 г. (л. 15 – 18 и 24).

Макар в резултат на допусната при обработката на документите техническа грешка в издаденото СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. да била вписана и категория „А“, с Решение № 1228р-14523 от 20.07.2024 г. директорът на ОД на МВР Стара Загора отказал възобновяване на административното производство по издаването му, поради липса на основания за това (л. 24 и 25).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл. 147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Според чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. С оглед на тази законова регламентация се налага извод, че подадения протест се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта, като липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не пораждат правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат, и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам и на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила също са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт/волеизявление при липса на предмет – когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Обобщено, следва да бъде преценявано всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от тях, то трябва да бъде толкова съществено, че с оглед на очертаните по-горе критерии да може да обоснове извод за нищожност.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В ал. 2 на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че за определяне правоспособността на водачите МПС се делят на следните категории, обозначени с латински букви, сред които са категория „А“ – мотоциклети и триколесни МПС с мощност над 15 kW (т. 4), и категория „В“ – МПС с допустима максимална маса [рег. номер], проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, като МПС от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса до 750 kg или надвишаваща 750 kg, но при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg (т. 6). Всеки водач има право да управлява МПС от категорията, за която притежава свидетелство за управление –чл. 155, ал. 1 от ЗДвП, като водач с право за управление на МПС от категория „А“ има право да управлява и превозни средства от категории „А1“ и „А2“ – чл. 155, ал. 4 от ЗДвП, а водач с право за управление на МПС от категория „В“ има право да управлява и превозни средства от категория „В1“ - чл. 155, ал. 4 от ЗДвП.

СУМПС се издава от органите на МВР на лице, отговарящи на предвидени в закона изисквания за възраст, образование и физическа годност, което е преминало обучение и успешно е издържало изпит за водач на МПС от съответната категория – чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, като министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление – чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Министърът на вътрешните работи определя с наредба максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение – чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР – чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството – чл. 157, ал. 5 от ЗДвП.

В случая между страните няма спор, а и от доказателствата по делото се установи, че в издаденото от звено К. към сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на Е. Р. П. СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. е била вписана и категория „А“, но към датата на издаването той не е имал правоспособност да управлява МПС от тази категория – същата е била загубена от него през 2006 г. при условията на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и впоследствие не е била придобита отново по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, съответно не е имало законово основание да му бъде издадено СУМПС за категория „А“, т. е. волеизявлението на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора за издаване на Е. Р. П. на СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. в тази му част – за категория „А“, изцяло е лишено от законово основание, поради което представлява нищожен индивидуален административен акт и следва да бъде обявено за такова.

В частта му за издаване на СУМПС [номер] от 01.03.2022 г. за категория „В“, каквато правоспособност се установи, че Е. Р. П. е притежавал – придобил я е по ред на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП през 2010 г., волеизявлението на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора е в съответствие с материалния закон, поради което оспорването в тази му част (доколкото с подадения от прокурора протест е направено искане за обявяване за нищожен на оспорения акт в неговата цялост) е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По делото никоя страна не е заявила претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* от 01.03.2022 г., издадено от звено К. в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора на името на Е. Р. П., [ЕГН], в частта му за категория „А“.

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор в Районна прокуратура Стара Загора против волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* от 01.03.2022 г., издадено от звено К. в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Стара Загора на името на Е. Р. П., [ЕГН], в частта му за категория „В“, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.