РЕШЕНИЕ
№ 1527
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502694 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника
по спора Н. Р. К., ЕГН – ********** срещу Решение № 2604 от 12.07.2022 г., пост. по гр.д.
№ 16 329/2021 г. на РС – Пловдив в частта, с която К. е осъден да заплати на ищеца „
Кредит Консулт „ ЕООД, ЕИК ********* сумата 2 640 лв., представляваща част от
възнаграждение в общ размер от 13 200 лв., произтичащо от сключен между страните
Договор от 14.11.2016 г. с предмет изготвяне на комплект документи / заявление, бизнес
план и подготовка заявки за плащане/ за кандидатстване по Наредба № 9/21.03.2015 г. за
прилагане на подмярка 4.1 „ Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „ Инвестиции
в материални активи „ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата 2 640 лв., считано
от 12.10.2018 г. до 12.10.2021 г. в размер на 804,47 лв., както и деловодни разноски в
размер на 772 лева.
Поддържаните от въззивника оплаквания са за неправилност на решението, искането
за неговата отмяна и отхвърляне на иска, ведно със законните последици.
От въззиваемата страна – ищецът по спора Кредит Консулт ЕООД е депозиран
отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от „ Кредит Консулт „
ЕООД, ЕИК ********* срещу Н. Р. К., ЕГН – ********** искове с правно основание чл. 79
ал. 1 във вр. с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД - за заплащане от ответника на ищеца
1
на възнаграждение по Договор за изработка от 14.11.2016 г. с предмет изготвяне на
комплект документи / заявление, бизнес план и подготовка заявки за плащане/ за
кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в
земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони и конкретно частта
от възнаграждението, дължима се при приемане на работата в размер на сумата 2 200 лв. –
без ДДС, с ДДС – 2 640 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на предявяване на иска,
считано от 12.10.2018 г. в размер на 804,47 лева.
По делото е безспорно установено че между ищцовото дружество – изпълнител и
ответника – възложител е сключен казания по горе договор с посочения предмет, съгласно
който изпълнителят се е задължил да изработи заявление за подпомагане и бизнес план и
подготовка на заявки за плащане, необходими за кандидатстването на възложителя за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства
по Програмата за развитие на селските райони, като документите следва да бъдат изготвени
в степен на комплектованост и обоснованост съобразно изискванията на Наредба №
9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „ Инвестиции в земеделски стопанства“ от
мярка 4 „ Инвестиции в материални активи „ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020. Договореният срок за изпълнение е 1 месец, считано от деня, в който
възложителят му представи необходимите данни и документи за изпълнение на заданието.
Насрещната престация на възложителя е да заплати възнаграждение за работата в общ
размер 11 000 / без ДДС /, от които 2 200 лв. – дължимо се при приемане на работата и в 10 –
дневен срок след приемането й и 8 800 лв. / без ДДС / - дължимо се при одобрението на
проекта от РА – София. Договорено е че възнаграждението се дължи с начислено ДДС.
По делото е безспорно и установено от представения Приемо – предавателен
протокол от 24.11.2016 г., че работата е извършена от изпълнителя и приета от възложителя
без възражения.
По делото е безспорно и установено от приложеното преписка на ДФ „ Земеделие „
че с изготвените от ищцовото дружество документи ответникът е кандидатствал за
базвъзмездно финансиране по програмата. Със Заповед № № 0З – РД/5115 от 14.12.2017 г.
на изпълнителния директор на фонда финансирането е отказано с мотиви, че тъй като
подадените заявления за подпомагане по мярката са надхвърлили предоставения бюджет на
финансиране, на основание чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредбата № 9/21.03.2015 г. между
кандидатите е извършен подбор по критериите, посочени в Приложение № 7 към чл. 30 ал.
5 от наредбата, при този подбор заявлението на ответника Р. е получило 42 бр. точки, а
предоставения бюджет за финансиране е изчерпан със заявленията, получили минимум 56
броя точки.
С отговора ответникът е възразил срещу иска. Поддържал е, че финансирането на
проекта му е отказано поради неизвършване на работата в съответствие с изискванията на
Наредба № 9/21.03.2015 г., осигуряващи финансирането – т.е. изработеното е било с
недостатъци до степен на пълно неизпълнение; че не е възразил срещу това изпълнение при
приемането на работата, тъй като не притежава знания в тази област и така за недостатъците
разбрал едва с получаването на отказа от ДФ „ Земеделие „; че тълкувайки договора в
неговата цялост се налага извод възнаграждението в пълния му размер от 11 000 лв. да е
уговорено резултативно – при предоставяне на финансирането, независимо от уговорката че
процесните 2 200 лв. се дължат при приемане на работата. За твърдяното неизпълнение се
позовава единствено на съдържанието на представената Заповед № 0З – РД/5115 от
14.12.2017 г. на изпълнителния директор на фонда за отказ от финансиране.
Горните възражения се поддържат и във въззивната жалба срещу решението на
районния съд за уважаване на иска. Настоява се процесното възнаграждение да не се дължи,
тъй като цялото възнаграждение по облигацията е договорено резултативно – само при
2
предоставено от ДФ Земеделие финансиране по програмата, като изводът на районния съд в
противна насока е направен при тълкуване на клаузите на договора едностранчиво и без
връзка помежду им. Този извод следвал и от естеството на възложената работа. Дори и да
се приеме противното, налице е основание за отказ от плащане на възнаграждението поради
неизпълнение. Финансирането на проекта не е одобрено по вина на въззиваемия – ищец,
който не извършил работата качествено, така че въззивникът да получи необходимите 56 бр.
точки, а получил само 42 броя. Целта на договора е въззивникът да получи максималния
брой точки, осигуряващи му приоритетно класиране. Възразява и срещу присъждането на
възнаграждението с ДДС, като счита че след като ищецът не е издал данъчна фактура за
процесното вземане и не е внесъл ДДС в бюджета, то с така присъдения данък се обогатява
неоснователно за негова сметка.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.
Поддържа че работата е извършена съгласно договореното и приета от въззивника –
възложител без възражения, като отказът на ДФ „ Земеделие „ да финансира проекта е по
обективни причини – недостатъчен бюджет на фонда и като така недаденото финансиране
по проекта не е основание за отказ да се плати възнаграждението за извършената работа.
Оспорва твърдението проектът да е получил минимален брой точки. Поддържа, че
възложителят е приел работата без забележки и в 6 – месечния срок от приемането й не е
заявил възражения за недостатъци, не е поискал заплащане на разходи за поправянето й,
намаляване на възнаграждението, разваляне на договора поради неизпълнение.
Възражението за неизпълнение е заявено години след приемането й и във връзка с
предявения иск за реално изпълнение – заплащане на възнаграждението. Оспорва
процесното възнаграждение да е резултативно договорено и като така недължимо.Излага
доводи че процесния договор е за консултантски услуги – договор за поръчка, подвид на
договора за изработка, при който договор възнаграждението за извършената и приета работа
се дължи без значение дали възложителят ще се ползва от изработения проект. Позовава се
на съдебна практика в този смисъл.
Възраженията са неоснователни.
Отказът възложителят да получи безвъзмездната финансова помощ - обективиран в
представената по делото Заповед № № 0З – РД/5115 от 14.12.2017 г. на изпълнителния
директор на ДФ Земеделие, установява, че непредоставянето на помощта е по причина, че
заявеното финансиране е надхвърлило разполагаемия бюджет, като последният е достигнал
за финансиране на заявленията, получили минимум 56 бр. точки – а проекта на въззивника е
получил 42.
Съгласно чл. 31 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „
Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „ Инвестиции в материални активи „ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 подпомагат се проекти,
които са получили минимален брой от 10 точки по критериите за оценка, посочени в
Приложение № 7 от наредбата; съгласно чл. чл. 37 и 41 – в случай че размерът на заявената
финансова помощ по всички подадени за нея заявления надхвърля разполагаемия бюджет
заявленията за подпомагане се оценяват и класират в низходящ ред според броя на
получените точки съгласно чл. 30 и Приложение № 7 до изчерпване на бюджета; съгласно
чл. 30 – изборът се извършва при даване на посочените в нормата приоритети, съставляващи
обективни критерии - вида на извършваната от земеделското стопанство дейност и сектора
на селското стопанство, в който тя се извършва, като тежестта на приоритетите се определя
в съответствие с критериите за оценка съгласно Приложение № 7 – в което са посочени 9 на
брой основни приоритета и критериите за оценка по всеки от тях / също в зависимост от
дейността, за която се иска финансиране и нейната насоченост в съответния сектор / и брой
точки, полагащи се по всеки от критериите.
Следователно отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на
3
въззивника не се установява да е по причина на престираното от въззиваемия лошо
изпълнение. Сама по себе си заповедта не установява твърдяното неизпълнение, данни за
недостатъци на изработеното не се съдържат и в приложената в цялост преписка на ДФ
Земеделие. Оценката на проектите и получаването на съответния брой точки се извършва
приоритетно, на база обективните критерии по чл. 30 ал. 1 и Приложение № 7 от наредбата
във връзка с осъществяваната от кандидатите дейност, съответно в зависимост от
осъществяваната такава от жалбоподателя - възложител по процесния договор е и
изработеното от изпълнителя по договора – съобразно заданието на възложителя и
предоставените от последния изходни данни и документи относно дейността му.
Следователно наличието на приоритетите, критериите и обусловените от тях брой точки за
оценка не зависят от престацията на изпълнителя. Невярно е твърдението на въззивника че
проектът му е получил минималния брой точки, неоснователно поддържа че с договора
изпълнителят е поел задължение за осигуряване на определен брой точки и конкретно
необходимия за предоставянето на безвъздната финансова помощ в случая минимум от 56
бр. точки. Както се каза по горе приоритетното класиране не зависи от изпълнителя и
осигуряването на положителен за възложителя резултат е извън дължимата от изпълнителя
престация. Хипотезата на чл. 37 от наредбата и необходимия брой точки при евентуална
такава не е било възможно да се предвиди преди и към момента на сключването на
договора. Затова и възнаграждението е договорено на две части, като дължимостта на
претендираното по иска от 2 200 лв. е обвързана единствено с факта на предаването,
съответно приемането на работата, което е станало на 24.11.2016 г. и в 10 – дневния срок за
изпълнение, считано от тази дата плащане не е престирано, като недостатъци на
изработеното не се установяват.
С оглед изложеното правилно искът за претендираното възнаграждение е уважен,
правилно – доколкото е договорено че възнаграждението се дължи с ДДС, като размерът от
2 200 лв. е без ДДС и че въззиваемият - ищец е регистрирано по ДДС лице,
възнаграждението е присъдено в размер на 2 650 лева - с ДДС. Неиздаването на данъчната
фактура не е основание ДДС да не се присъжда. След като ищецът е регистрирано по ЗДДС
лице той дължи начисляване и превеждане на този данък в бюджета. Възражението че със
сумата от 440 лв., съставляваща размера на този данък въззиваемият ще се обогати
неоснователно за сметка на въззивника е неоснователно.
Решението на районния съд за уважаването на иска по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД е
правилно и се потвърждава. Правилно е уважен и акцесорния иск за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за претендирания период 12.10.2018 г. – 12.08.2021 г., което е
присъдено в размера, установен от заключението на ССчЕ.
С оглед постановения инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат
направените за въззивното производство разноски, съставляващи възнаграждение за един
адвокат в размер на 773, 40 лв. с ДДС. Възражението на въззивника за прекомерност е
неоснователно, тъй като същото е с данъчна основа в размер на минимума по чл. 7 ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/9.7.2004 г. – 644, 50 лв., като разликата до 773, 40 лв. съставлява начисления
ДДС от регистрираното по ЗДДС адвокатско дружество „ М. и Д. „.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2604 от 12.07.2022 г., пост. по гр.д. № 16 329/2021 г. на РС
– Пловдив в обжалваната част – с която Н. Р. К., ЕГН – ********** е осъден да заплати на
„ Кредит Консулт „ ЕООД, ЕИК ********* сумата 2 640 лв. – с ДДС, представляваща
възнаграждение за извършена и приета работа по сключен между страните Договор от
4
14.11.2016 г. с предмет изготвяне на комплект документи / заявление, бизнес план и
подготовка заявки за плащане/ за кандидатстване по Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане
на подмярка 4.1 „ Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „ Инвестиции в
материални активи „ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава върху сумата 2 640 лв. за
периода 12.10.2018 г. - 12. 10.2021 г. в размер на 804,47 лв., както и деловодни разноски в
размер на 772 лева.
Осъжда Н. Р. К., ЕГН – ********** да заплати на „ Кредит Консулт „ ЕООД, ЕИК
********* деловодни разноски за въззивното производство в размер на 773,40 лв. /
седемстотин седемдесет и три лева и четиридесет стот./ с ДДС – възнаграждение за един
адокат.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5