Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр. Враца, 04.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                 

                                                                        Районен съдия:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4683 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове за признаване на незаконността на уволнение и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225 КТ, за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ и за неизплатено обезщетение при командироване по чл.215, ал.1 от КТ и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.

В исковата молба и в допълнителните такива от 23.01.2020г. и 10.02.2020г. ищецът Т.Л.Г. *** твърди, че на 15.09.2018 г., на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, е сключил трудов договор с ответника ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, с. Скравена, общ. Ботевград, представляван от управителя Й. Й., по силата на който е бил назначен на длъжност ,,шофьор на товарен автомобил” с трудово възнаграждение 510.00 лв. на 8 часов работен ден. Изтъква, че за периода от месец септември 2018 г. до началото на месец август 2019 г. е изпълнявал добросъвестно задълженията си към работодателя, като е поемал и извършвал превози в ЕС, главно в страните Франция, Германия и Холандия, възложени му от страна на чуждестранна немска компания, която имала договорни отношения с управителя Й. Й.. Твърди, че за изпълнение на възложената работа получавал до месец юли 2019 г. по банков път договореното възнаграждение, което работодателят му превеждал с отразено в преводните нареждания по банковата му сметка основание - командировъчни. За месеците март, април и май 2019 г. е получавал средно по 5000 лв. месечно възнаграждение, а за месец юли 2019 г., съгласно уговореното между страните възнаграждение на база поети ангажименти за извършени превози, възнаграждението му е следвало да бъде в размер 5085.00 лв., в която сума е следвало да бъдат включени, както винаги е било, цялото трудовото възнаграждение заедно с полагащите се командировъчни пари. Поддържа, че в средата на месец юли 2019 г. управителят на дружеството Й. Й. се свързал с него и го уведомил, че считано от началото на месец август 2019 г. ще следва да прекратят сключения между тях трудов договор. Уведомил го също да извършва до края на месец юли възложените му превози, след което да се прибере в България и да оформят документите за прекратяването на трудовия договор. Посочва, че след допълнителна договорка с управителя на дружеството, извършвал до 02.08.2019 г. включително, превози на товари, тъй като немската фирма продължила да му възлага нови превози и доставки. На 05.08.2019 г. се прибрал в България и в телефонен разговор работодателят му го уведомил, че трудовият му договор е прекратен и полагащото му се трудово възнаграждение ще му бъде преведено по банковата му сметка. Изтъква, че на 07.08.2019 г. отишъл в НАП, където върнал издаденото му удостоверение А1 за командироване на работници в други държави от Европейския съюз и установил, че трудовият му договор с ответника ,,Джордан енд Комерс” ЕООД е прекратен, считано от 19.07.2019 г. Твърди, че на 16.08.2019 г. по сметката си е получил сумата 3 560.15 лв., която е с 1524,85 лв. по-малко от уточненото и уговореното между страните възнаграждение за месец юли 2019 г. и за двата дни от месец август 2019г. Моли съда, след като се увери в основателността на исковите претенции, да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да признае уволнението му за незаконно и да го отмени; да осъди ответника ,,Джордан енд Комерс” ЕООД, с. Скравена, с управител Й. Й., на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, да му заплати сумата 560.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от един месец - от 19.07.2019г. до 19.08.2019 г.; на основание чл. 242, вр. чл. 128, т. 2 КТ да му заплати сумата 434.55 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2019 г. и сумата 39.50 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд на дните 01.08.2019 г. и 02.08.2019 г.; на основание чл. 215 от КТ да му заплати сумата 1 050.80 лв., представляващо неизплатено обезщетение при командировка за периода 01.07.2019 г. - 02.08.2019 г.; на основание чл. 86 ЗЗД да му присъди и законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба, както и да му присъди разноските в настоящето производство.

Ответникът ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, с. Скравена, общ. Ботевград, представляван от управителя Й. Й., в писмения отговор по делото, подаден след изтичане на срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, без да излага доводи в подкрепа на оспорването. Признава факта, че ищецът Т.Л.Г. е бил негов работник и е управлявал товарен автомобил с рег. ****, чиито оператор е ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, като е извършвал международни превози в страни от ЕС. С отговора заявява, че на основание чл.211, ал.1 от ГПК, предявява насрещни искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу ищеца по делото за възстановяване на платени от него парични задължения на ищеца в общ размер 3635, 86 лв. и моли съдът да ги приеме за разглеждане като счита, че същите имат връзка с първоначалните искове и с тях може да стане прихващане. На основание чл.104 от ЗЗД отправя изявление за прихващане към ищеца по делото под условие, че съдът уважи претендираните вземания като цяло или част от тях по предявения основен иск и предявените насрещни искове в настоящото производство.

С определение № 260100 от 04.09.2020г. е прекратено производството по делото в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 във връзка с чл.225 КТ, поради недопустимост. Определението е потвърдено с определение № 260227 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 496/2020г. на Окръжен съд - Враца и е влязло в сила. С оглед на това производството продължава по исковете за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ и за неизплатено обезщетение при командироване по чл.215, ал.1 от КТ и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.

С определение № 260175 от 26.01.2021г. съдът не е допуснал за съвместно разглеждане с първоначалните искове предявените от ответника насрещни искове и не е приел за разглеждане в настоящото производство възражението на ответника за прихващане.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Установи се по делото и не е спорно между страните, че същите са в безсрочно трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 3/15.09.2018 г. (л.93-94 по делото), по силата на който ищецът Т.Л.Г. е приел да изпълнява длъжността "шофьор на товарен автомобил" в ответното дружество ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, с. Скравена, общ. Ботевград, представлявано от управителя Й. Й., на 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение 510 лв., допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж по специалността и командировки във валута, които възнаграждения се изплащат еднократно до 30-то число на следващия месец. С допълнително споразумение от 02.01.2019г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищеца е договорено на 560 лв., считано от 01.01.2019г. (л.89).

Наличието трудово правоотношение между страните се потвърждава и от приложената на л.13-14 по делото справка актуално състояние на всички трудови договори на Т.Л.Г., издадена от НАП.

По делото с исковата молба е приложена извадка данни от тахографска карта на Т.Г. за период 19.07.2019г. - 02.08.2019 г. - 15 броя за всеки един от дните (л.15-29), от която се установява, че през посочения период ищецът е извършвал превози с камион с регистрация *****, за който ответникът с отговора на исковата молба е потвърдил, че е управляван от Г. по сключения между страните трудов договор.

От приложеното по делото удостоверение № 2208 от 10.02.2021 г. на ОД на МВР-Враца за задграничните пътувания на ищеца се установява, че Т.Г. е излязъл от страната на 28.06.2019г. и е влязъл на 05.08.2019 г.

По делото са приложени и извлечения от банкова сметка *** Т.Г., издадени от "ОББ"АД, от която е видно, че ищецът е получавал работна заплата и командировъчни пари, преведени от Й.И.Й. чрез банкови нареждания.

От показанията на свидетеля О. В. С. - колега на ищеца, които съдът цени като непосредствени, логични и безпротиворечиви, се установи, че през 2019 г. ищецът Т.Г. е работил в „Джордан енд Комерс“ ЕООД с управител и собственик Й.Й., както и че през месец юли 2019 г. свидетелят последно е виждал ищеца в Холандия, а по-късно през есента двамата се срещнали във Враца и ищецът му споделил, че има неизплатени възнаграждения от „Джордан енд Комерс“ ЕООД.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на дължимото от работодателя-ответник трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2019 г. и за дните 01.08.2019 г. и 02.08.2019 г. и обезщетение при командировка на ищеца за периода 01.07.2019 г. - 02.08.2019 г., като за изготвяне на заключението на вещото лице е възложено да извърши проверка в счетоводството на ответното дружество, на ведомостите за заплати на ищеца и издадените заповеди за командироване.

С молба от 19.02.2021 г. по делото вещото лице заявява, че за изготвяне на заключение по поставените задачи е поискало от „Джордан енд Комерс“ ЕООД информация от трудовото досие, разплащателните ведомости и командировъчни документи на ищеца Т.Г., подробно описани в молбата, че във връзка с поисканата информация е провело многократни разговори с адвоката на ответника и с други длъжностни лица в ответното дружество, които обещали да предоставят информацията, но не го направили, поради което не е изготвено заключение по поставените задачи.

С оглед изложеното от вещото лице, в съдебното заседание процесуалния представител на ищеца поиска от съда, на основание чл. 161 ГПК, да приеме за доказани фактите, че неизплатените от работодателя на ищеца суми за трудово възнаграждение и командировъчни са в размерите, посочени в петитума на исковата молба.

От стана на ответника не се твърди и не са представени доказателства за заплащане на ищеца на претендираните суми за трудово възнаграждение и командировъчни.

От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации, съдът намира за обосновани следните изводи:

По иска за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД:

Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, според чл. 124 от КТ задължение на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа; а според чл. 128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ в тежест на ищеца-работник/служител е да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че е бил в трудово правоотношение с ответника-работодател в процесния период и размера на уговореното с работодателя трудово възнаграждение за извършената работа. При установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца в пълен размер.

По делото се установи категорично, че със сключването на трудовия договор на 15.09.2018 г. между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът Т.Л.Г. е изпълнявал длъжността "шофьор на товарен автомобил" в ответното дружество ,,Джордан енд Комерс" ЕООД. Доказателства за прекратяването на това трудово правоотношение по делото не са ангажирани от страните, поради което същото е съществувало в процесния период - месец юли 2019 г. и дните 01 и 02.08.2019 г.

При установено наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника-работодател, добросъвестното полагане на труд от работника се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ). Следователно, за работодателя е възникнало задължение да изплати на ищеца в установените срокове договореното възнаграждение, тъй като трудовото правоотношение е възмездно.

Установи се също по делото и размера на уговореното с работодателя трудово възнаграждение на ищеца - първоначално при възникване на трудовото правоотношение с трудов договор № 3/15.09.2018 г. е договорено основно месечно трудово възнаграждение от 510 лв., а впоследствие с допълнително споразумение от 02.01.2019г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищеца е договорено на 560 лв., считано от 01.01.2019г.

Ответното дружество не оспори дължимостта и договорения размер на трудовото възнаграждение на ищеца.

За установяване размера на дължимото от работодателя-ответник трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2019 г. и за дните 01.08.2019 г. и 02.08.2019 г. по делото бе допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице не е изготвило заключение, поради липса на необходимата му информация, която ответникът е следвало да му предостави, въпреки отправената му покана за това от вещото лице. Непредставянето от страна на ответника на документите, касаещи изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца през процесния период, е осуетило изготвянето на заключение от вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза. При така установеното бездействие на ответника за установяване на правнорелевантен факт по делото, съдът намира, че следва да намери приложение правилото на чл.161 от ГПК, според което съдът с оглед на обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В настоящия случай и предвид създадените обективни пречки от ответната страна за изясняване на въпроса за размера на дължимото от работодателя-ответник трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че за месец юли 2019 г. същият е 434.55 лв., а за дните 01.08.2019 г. и 02.08.2019 г. е 39.50 лв., т.е. претендираният с исковата молба размер.

Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, и следва да се изплати лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на влог в посочената от него банка - чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ.

В настоящия случай, от страна на работодателя-ответното дружество, по делото не се ангажираха доказателства, че е заплатил на ищеца по някой от посочените в чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ начини претендираната сума, поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното възнаграждение за претендирания период.

С оглед на изложеното, съдът намира предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за доказан в претендирания размер - за сумата 434.55 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2019 г. и за сумата 39.50 лв. неизплатено трудово възнаграждение за положен труд на дните 01.08.2019 г. и 02.08.2019 г., и в този размер следва да се уважи като основателен.

Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл.128, т.2 от КТ от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата представлява законна последица от уважаването на иска, и с оглед направеното искане за заплащането й, същата следва да се присъди.

По иска за неизплатено обезщетение при командироване по чл.215, ал.1 от КТ и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл. 121 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване (ал.1); командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя (ал.2). Според чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Задължението за заплащане на тези допълнителни разноски на работника или служителя от страна на работодателя е елемент от задължението на последния да осигури условия за изпълнение на уговорената работа, вкл. като поеме разноските за това, а в случая при командироване – и допълнителните разноски, свързани с необходимостта работата да се изпълнява в друго населено място. Редът и условията за получаване и отчитане, както и минималните размери на командировъчните пари, са уредени в два подзаконови акта - Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В случая, доколкото ищецът твърди, че е осъществявал международен превоз, приложение намира втората наредба. В нея са уредени условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица и са посочени минималните размери на командировъчните пари, които се дължат на работника или служителя, като страните са свободни да договарят и по-големи размери на тези плащания.

По иска с правно основание чл. 215, ал.1 КТ в тежест на ищеца-работник/служител е да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че във връзка с трудово правоотношение с ответника-работодател, в претендираният период е осъществявал международен превоз, конкретните командировки, по които е осъществявал международен превоз от България до останалите страни в ЕС и обратно, броя на дните, за които е бил командирован през заявения с исковата молба период, както и размера на претенцията си. При установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите на ищеца командировъчни пари.

По делото се установи категорично, че ищецът Т.Л.Г. е изпълнявал длъжността "шофьор на товарен автомобил" в ответното дружество ,,Джордан енд Комерс" ЕООД и е осъществявал международен превоз от България до останалите страни в ЕС и обратно, като в трудовият му договор е уговорено работодателят да му изплаща сумите за командировки във валута. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства по делото се доказа и не се оспорва от ответника, че в периода 01.07.2019 г. - 02.08.2019 г. ищецът е бил командирован да извършва превози с камион с регистрация ***** в страни в ЕС по сключения между страните трудов договор, поради което за работодателя е възникнало задължение за заплащане на командировъчни пари по смисъла на чл. 215, ал.1 КТ.

За установяване размера на дължимите от работодателя-ответник пътни, дневни и квартирни пари на ищеца за посочения период по делото бе допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице не е изготвило заключение, поради липса на необходимата му информация, която ответникът е следвало да му предостави, въпреки отправената му покана за това от вещото лице. Непредставянето от страна на ответника на документите, засягащи командировките на ищеца през процесния период (каквито, с оглед длъжността му, задължително следва да съществуват), е осуетило изготвянето на заключение от вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза. При така установеното бездействие на ответника за установяване на правнорелевантен факт по делото, съдът намира, че следва да намери приложение правилото на чл.161 от ГПК, според което съдът с оглед на обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В настоящия случай и предвид създадените обективни пречки от ответната страна за изясняване на въпроса за размера на дължимото от работодателя-ответник обезщетение при командировка на ищеца, съдът приема, че за периода 01.07.2019 г. - 02.08.2019 г. същият е 1 050.80 лв., т.е. претендираният с исковата молба размер.

По делото от страна на работодателя-ответното дружество, не се ангажираха доказателства, а не се и твърди, че е заплатил на ищеца претендираната сума, поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца командировъчни пари за претендирания период.

С оглед на изложеното, съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение при командироване по чл.215, ал.1 от КТ за доказан в претендирания размер - за сумата 1 050.80 лв. неизплатени командировъчни пари за периода 01.07.2019 г. - 02.08.2019 г., и в този размер следва да се уважи като основателен.

Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл.215, ал.1 от КТ от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата представлява законна последица от уважаването на иска, и с оглед направеното искане за заплащането й, същата следва да се присъди.

По разноските

При този изход от делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер 560.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Ответното дружество, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса върху размера на уважените искове в размер по 50, 00 лв. за всеки или общо 100, 00 лв., съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК на МС от 27.02.2008г., която се определя в размер на 4% върху цената, но не по-малко от 50 лв., и 5 лева при служебно издаване на изпълнителни лист.

Доколкото присъдените в полза на ищеца вземания попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА „Джордан енд Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, община Ботевград, с. Скравена, ПК 2163, ул. ”Васил Левски” № 24, представляван от Й.И.Й., ЕГН ********** - едноличен собственик на капитала и управител, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Л.Г., ЕГН **********,***, следните суми: 434.55 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2019 г.; 39.50 лв. неизплатено трудово възнаграждение за положен труд на дните 01.08.2019 г. и 02.08.2019 г. и 1 050.80 лв. неизплатени командировъчни пари за периода 01.07.2019 г. - 02.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковете - 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Джордан енд Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, община Ботевград, с. Скравена, ПК 2163, ул. ”Васил Левски” № 24, представляван от Й. И.Й., ЕГН ********** - едноличен собственик на капитала и управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса върху размера на уважените искове в общ размер 100, 00 лв. и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.

 

                                                                 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: