№ 764
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 5525/30.05.2022 г. по гр.д. № 48075/2021 г. по описа на
СРС, 126 състав е отхвърлен предявения от Гаранционен фонд срещу К. К. Т.
иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за
сумата от 815,24 лева, представляващи изплатено от Гаранционен фонд по
щета № 110779/18.10.2017 г. обезщетение за вреди на лек автомобил марка
БМВ, с рег. № ******, настъпили на 05.07.2016 г. на бул. „Рожен“ в гр.
София.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
1283387/21.06.2022 г., подадена от Гаранционен фонд, в която са изложени
съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът –
ищец в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно съдът е
отчел, че не са налице предпоставките на чл. 557, ал. 7 от Кодекса за
застраховането, като е приел, че издаденото наказателно постановление било
само индиция за участие на ответника в процесното събитие. Нелогичен бил
изводът, че липсата на данни за лично връчване на наказателното
постановление и хипотетичната възможност за пропускане на срока за
1
обжалване го правело негодно доказателство. Във връзка с установяване на
причините за настъпване на ПТП била допусната и приета съдебно-
автотехническа експертиза, която установява механизмът за настъпването му.
Безспорно било, че ответникът управлявал лекия автомобил без застраховка
„Гражданска отговорност“. Не следвало да се прави и аналогия с
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, тъй като било ясно дефинирано кога
Гаранционен фонд дължи обезщетение, както и че встъпва в правата на
увреденото лице до размер на това платено обезщетение. Поддържа, че пълно
и главно доказване на вина на водача на увреждащото МПС не е елемент от
фактическия състав, който касае изплащането на обезщетения. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 130838/23.06.2022 г., подаден от К. К. Т., с който заявява, че
оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 48075/2021 г. по описа на СРС, 126 състав е
образувано по искова молба, подадена Гаранционен фонд против К. К. Т., с
която е предявен иск с правно основание с която е предявен иск с правно
основание чл. 558, ал. 7 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекс за
застраховането.
Ищецът твърди, че е изплатил обезщетение по щета 11079/18.10.2017 г.
за имуществени вреди в размер на 815,24 лева за увреден при ПТП, настъпило
на 05.07.2016 г. около 11.05 часа в гр. София, лек автомобил БМВ 525 с рег.
№ СО **** АВ, собственост на Е.В.Е.. Твърди, че виновен за ПТП е
ответника, който движейки се с несъобразена скорост по бул. Рожен посока
кв. Требич в гр. София, загубил контрол на управлението на автомобила и
ударил лек автомобил БМВ. Твърди, че в нарушение на чл. 490 от Кодекса за
застраховането ответникът управлявал без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
2
исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника К. К. Т.,
но в първото по делото съдебно заседание, проведено на 15.02.2022 г. е
заявил, че оспорва исковата молба и твърдението на ищеца, че е участвал в
ПТП през 2016 г. на бул. Рожен, както и заявява, че никога не е удрял лек
автомобил БМВ.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че въз основа на събраните по делото доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът К. К. Т. е причинил
виновно ПТП, при което са настъпили вреди за лек автомобил БМВ с рег. №
СО ****АВ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с наведените във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В разпоредбата на чл. 558,
ал. 7 от Кодекса за застраховането е предвидено, че след плащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и ал. 2 Гаранционният фонд встъпва в правата
на увреденото лице до размер на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
3
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото
да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач
на МПС, причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в исковата молба
увреждания. В тежест на ответника е било да установи обстоятелствата, които
изключват или ограничават отговорността му, както и обстоятелството, че
отговорността му е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“.
Неоснователен е доводът на въззивника, че не следва да установява виновно
противоправно поведение на ответника довело до настъпване на вреди, за които е
изплатено обезщетение. В разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането е
предвидено, че Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице с
плащането на обезщетение. Това означава, че той встъпва в облигационното
правоотношение, което възниква от непозволено увреждане. Следователно и доколкото
той се явява кредитор в това правоотношение, то в негова доказателствена тежест е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че ПТП е настъпило по начина,
описан в исковата молба, както и че обезщетените вреди са настъпили в резултат на
виновно противоправно поведение именно на ответника.
Във връзка с направеното от К. Т. оспорване на предявения иск с доклада по
делото на ищеца изрично е указано, че не сочи доказателства, че процесното ПТП е
настъпило по негова вина при управление на лек автомобил с рег. № ****. Такова
доказателство не е и не може да бъде допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава по искане на
страните или служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото
въпроси са необходими специални знания. Установяване на обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП не може да се установява със експертиза, доколкото
установяването на факти от значение за правилното решаване на делото е правен
въпрос и следва да се основава на събраните по делото доказателства. Доказването на
механизма на настъпване на ПТП и участието и поведението на ответника следва да
стане с други допустими доказателства, а експертизата е необходима да се установи
дали е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредите, както и ако е
необходимо да се установи размерът им.
Правилно първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и въз основа на тях е приел, че не доказано при условията на пълно и
главно доказване, че виновен за ПТП е именно ответникът. Във връзка с установяване
на обстоятелствата за настъпване на ПТП е приет Протокол 1626396/05.07.2016 г.,
който е съставен в отсъствието на единия от участниците в ПТП, настъпило на бул.
4
Рожен в посока с. Требич, в района на Северна скоростна тангента и е прието
заключение на съдебно-автотехническа експертиза. От тези доказателства се
установява, че е настъпило ПТП, при което са причинени вреди на лек автомобил БМВ
525 с рег. № СО **** АВ, които могат да настъпят по описания начин – удар в
страничната лява част на превозното средство. Не се установява обаче, кой е лекият
автомобил причинил процесното ПТП.
По делото е прието удостоверение, издадено от СДВР-отдел ПП, от което се
установява, че във връзка с ПТП, настъпило на 05.07.2016 г., установен виновен водач
К. Г. Т. , по отношение на който е съставен АУАН и е издадено наказателно
постановление, което е влязло в сила на 05.06.2017 г. Препис от тези административни
актове не е представен по делото. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за това,
че издаденото наказателно постановление е индиция, че ответникът е участвал в ПТП,
но обсъжда единствено, че няма данни да е връчено лично, за да може да се приеме, че
е налице съгласие с механизма за настъпване на ПТП. Въззивният съд не споделя тези
фактически изводи. Това е така, доколкото видно от приетото удостоверение, че АУАН
и наказателно постановление са съставени на друго лице – К. Г. Т., а не на ответника К.
К. Т.. Предвид на изложеното, макар и по други съображения, настоящият състав
приема, че не е установено участието на ответника в ПТП, а напротив налице е
индиция, че виновно за настъпването му е друго лице.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 126 състав, решението следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5525/30.05.2022 г. по гр.д. №
48075/2021 г. по описа на СРС, 126 състав.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5