№ 290
гр. Сл., 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230200106 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на Т. П. Т., с ЕГН **********
против наказателно постановление №22-0804-004912/30.11.2022 година,
издадено от Началник Група в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“
гр.Сл., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
наложено наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП е
наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно „Глоба“
в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
В с.з. жалбоподателят,редовно призован не се явява лично,
представлява се от адв. З. Д. от АК-В., надлежно упълномощен, който
поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен
ст. юрисконсулт Д. К., че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 04.11.2022 г. жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. № Х **** АР в общ.Сл., по
Автомагистрала № А-1 „Тракия“ посока гр.Б.. На км.261 водачът не се
несъобразил със скоростта на движение относно релефа и на прав участък от
пътя изгубил контрол над горепосоченото управлявано от него МПС,
1
навлязъл в лявата пътна лента и се блъснал в крайпътната лява мантинела.
Настъпило пътно транспортно произшествие с материални щети.
Жалбоподателят не останал на мястото, където е катастрофирал, а успял на
собствен ход да премести автомобила до паркинг до бензиностанция „ОМВ“,
след разклона за Сл.-Я.. Полицейски служители от ОДМВР-Я. видели
катастрофиралия лек автомобил, намиращ се на посочената отсечка и
извършили проверка, тъй като установили, че отсечката в която е настъпило
ПТП попада в обхвата на общ.Сл., сигнализирали колегите си от ОДМВР-Сл..
Около 15:20 часа, на мястото пристигнал полицейски екип от Сектор „Пътна
полиция“ Сл., при ОДМВР –Сл. в състав от св.П. П. и св.М. М.. Същите
установили, че водач на МПС е жалбоподателят Т. Т., той обяснил че е по-
рано през деня е пукнал гума и поради това се е ударил в мантинелата, но не
уведомил органите на реда, а продължил напред, докато стигнал до
посочената отбивка. Водачът на МПС изглеждал дезориентиран и посочил на
полицейските служители, че всъщност се е движел в обратната посока по
магистралата Пл. - С., като не дал обяснения за другите обстоятелства по
настъпилото ПТП. Полицаите направили 8 броя снимки на
местопроизшествието и на катастрофиралия лек автомобил.
Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН
GA№766675/04.11.2022 г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. В от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на
жалбоподателя бил иззет контролен талон № 7415827. АУАН бил лично
получен от жалбоподателя на 04.11.2022 г., който след като се запознал със
съдържанието му е отразено, че няма възражения.
Въз основа АУАН серия GA№766675/04.11.2022 г. на жалбоподателя
било издадено НП №22-0804-004912/30.11.2022 год. за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б.В от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец. Наказателното постановление е получено
лично на 03.01.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П. П. и М.
М., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си
относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на
писменитете доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по
делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
2
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП. Установено е, че на 04.11.2022 г. жалбоподателят Т. Т. при
управление на лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. № Х **** АР се е
движел в общ.Сл., по Автомогистрала № А-1 „Тракия“, км.261 посока гр.Б. ,
като поради несъобразяване със скоростта на движение относно релефа, на
прав участък, жалбоподателят изгубил контрол над МПС, навлязал в лявата
лента на платното и се ударил в лявата мантинела. Поради тези обстоятелства
се е стигнало до настъпилото ПТП с материални щети.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда императивното задължение
за всеки водач на МПС при управлението му да избира скорост, която да е
съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Водачът на
МПС е длъжен да съобрази скоростта си на движение не само с посочените от
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия
в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, като
намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността.
Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните
3
пътни и атмосферни условия.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за неизяснена фактическата обстановка, поради неточност в
посочването на посоката на движение на МПС, часът на настъпилото ПТП,
както и това че скоростта му е била съобразена, а ПТП е настъпило
вследствие на повреда на лекия автомобил и неравност на пътната настилка.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този
смисъл доказателствената тежест лежи не върху АНО, а върху
жалбоподателя. Той е този, който е длъжен с предвидените от закона средства
да докаже, че не е извършил описаното в съставения му АУАН нарушение.
По отношение на твърдението, че не е изяснена посоката на движение,
от разпита на св. М. М. действително се установява, че водачът е бил
дезориентиран и въпреки, че се намирал на паркинга на магистралата посока
гр.Б., посочил че всъщност се е движел посока Пл. - С.. Настоящият съд
намира това поведение на водача за такова настъпило вследствие на
претърпения пътен инцидент, предвид стресът и напрежението, които са
нормални реакции на човек непосредствоно претърпял ПТП, доколкото и е
установено, че при загубата на контрол над МПС водача е преминал в другото
пътно платно, макар и в същата посока на движение. От приложената по
делото административно наказателна преписка е видно, че жалбоподателят е
посочил в сведение, че по време на движение му е гръмнала предната дясна
гума, докато се е движел в посока Д.-Б.. От разпита на полицейските
служители св. П. П. и св. М. М., както и от представените снимки на
катастрофиралия автомобил също се установява, че посоката на движение на
водача е била именно тази която е посочена в АУАН и в НП- посока гр.Б..
Действително в жалбата си водача на МПС посочва, че ПТП е
настъпило вследствие на повреда на автомобила и поради неравности в
пътната настилка, а в горепосоченото сведение заявил че му е гръмнала
предната дясна гума. Така посочените обстоятелства не могат да освободят от
отговорност водача на МПС, доколкото същият е бил длъжен при посочените
неравности, състоянието на пътя, релефа да съобрази своята скорост така, че
да може да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. Не е необходимо да се описва каква точно е била скоростта на
4
движение от автомобила, за да се приеме нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В практически аспект това е било невъзможно, поради това, че ПТП е
настъпило, докато шофьорът е бил сам и служителите на реда не са били
преки свидетели на същото . Всъщност АНО констатира в издаденото си НП,
че ако жалбоподателят се е движел със съобразена на условията скорост, то и
не би било допуснато нарушение. Не са ангажирани нито писмени, нито
гласни доказателства водачът да се е сблъскал с условия, снемащи от него
отговорността.
По отношение на това, че не е посочен точният час на настъпилото
ПТП, съдът също счита че той не може да бъде конкретно установен от
органите на реда, доколкото и сигнал за настъпването му не е бил подаван, не
са присъствали свидетели на него и автомобилът е бил преместен от водача.
От разпита на свидетелите полицейски служители се установява, че
посоченият час 15:20 часа е този, на който същите са посетили
местопроизшествието, установили са настъпилото ПТП и са съставили
непосредствено АУАН на жалбоподателя.
Поради това, съдът счита че напълно правилно и законосъобразно е
санкциониран жалбоподателят за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в предвидения в
разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП размер на глобата, като АНО
правилно е посочил основанието за налагането му.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е извършил и състава на второто нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП. Установено е, че на посочената дата,
след настъпилото ПТП с материални щети с участник жалбоподателя, същия
не останал на мястото на ПТП, а го напуснал като на собствен ход преместил
автомобила до паркинг на автомагистралата и не уведомил службата за
контрол.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства. От разпита на двамата полицейски служители се
потвърждават че същите са посетили местопроизшествието след като
служителите от ОДМВР-Я. са видели катастрофиралия автомобил. От
приложените по делото две справки от МВР, Дирекция „Национална система
112“, Регионален център 112“-гр.Б. и от ОДМВР-Я., РУ-Я. се установява, че
няма получен сигнал на НССПЕЕН 112за възникнал инцидент на посочената
дата в посочения час от жалбоподателя , а именно от 01:00 до 07:00 часа
5
относно настъпило ПТП с горепосоченото МПС на територията на РУ-Я.,
както и изобщо на автомагистрала „Тракия“.
Обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал ПТП, като не е
останал на мястото не се отрича и от същия, като той сам потвърждава, че на
собствен ход е изместил колата си до посочения паркинг. Това се
потвърждава и от приложените по делото снимки на катастрофиралата лека
кола.
Възражението на жалбоподателят, че е изместил МПС, за да не създава
условие за друго ПТП на другите автомобили е неоснователно, доколкото
същият не е изпълнил задължението си да уведоми органите за контрол,
които в настоящия случай са компетентни да дадат указания на водача.
Следва да бъде отбелязан и факта, че настъпилите материални щети са били
настъпили не само за личния автомобил на водача, но такива е имало и на
лявата мантинела на пътното платно, обстоятелство което се установи от
показанията на двамата свидетели полицейски служители, които обясняват,
че мантинелата, която пък е собственост на „Автомобилна пътна
инфраструктура“ е била нарушена.
Поради това, съдът счита че напълно правилно и законосъобразно е
санкциониран жалбоподателят за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.В от
ЗДвП. Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в
предвидения минимум в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП размер на
глобата и срокът на лишаване от право да управлява МПС, като АНО
правилно е посочил основанието за налагането му.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради липса на
допуснати съществени нарушения и доказаност на извършените нарушения.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-004912/30.11.2022 година, издадено
от Началник Група в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл., в с
което на Т. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул „Простор“ №1, бл.В,
ет.6, ап.11, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, предл.1 от
6
ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
7