РЕШЕНИЕ  №

гр. Сливен, 10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева

гр. дело № 3802 по описа за 2020 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът твърди, че  е длъжник по изп.д.№657/2020г. на ЧСИ Павел Георгиев.След като получил  покана за доброволно изпълнение ищецът извършил справка по делото и констатирал, че производството е образувано по молба въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2013г. издаден в полза на Райфайзенбанк ЕАД за следните суми 2277.75лв, представляваща главница по договор за банков кредит от 18.10.2007г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.11.2013г., 197.84лв, представляваща договорна лихва за периода 5.07.2012г до 5.08.2013г., 764.51лв, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 5.08.2012г. до 26.11.2013г..Сочи се, че ищецът не дължи заплащане на претендираните вземания, поради изтичането на погасителна давност за главницата и акцесорните вземания.

            Поискано е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите 2277.75лв, представляваща главница по договор за банков кредит от 18.10.2007г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.11.2013г., 197.84лв, представляваща договорна лихва за периода 5.07.2012г до 5.08.2013г., 764.51лв, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 5.08.2012г. до 26.11.2013г., както и разноските направени в заповедното производство в размер на 301.80лв.

Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен установителен иск за главницата, като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.

Съдът е квалифицирал така предявения  акцесорен отрицателен установителен иск за договорната лихва, като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.

Съдът е квалифицирал така предявения  акцесорен отрицателен установителен иск за наказателната лихва, като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.

В отговора е заявено, че на ищецът е известно прехвърлянето на дългът от Райфайзенбанк България ЕАД на ЕОС Матрикс ЕООД.ТВърди се, че в настоящия случай е приложима пет годишна погасителна давност.Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист  първоначално е образувано изпълнително производство ИД № 506/2014 по описа на ЧСИ Павел Георгиев и с молбата за образуване на изпълнителното производство е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ и съответно погасителната давност е прекъсната.Сочи се, че кредитора е поддържал висящността на изпълнителното производство с искане за прилагане на  нови изпълнителни способи и кредитора не следва да бъде санкциониран, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.Твърди се, че образуването на второ изпълнително производство е станало  преди  изтичането на пет годишния давностен срок.Твърди се, че първото изпълнително производство е образувано при действието на ППВС№3/1980г. и давността следва да се счита спряна или прекъсната до 26.06.2015г., когато е започнало действието на ТР №2/26.06.2015г. и новата пет годишна погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015г.  и преди да изтече е образувано второто изпълнително производство.

Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски, а в условията на евентуалност при уважаване на предявените искове е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния представител адв.К. поддържа предявените  отрицателни установителни иска и моли да бъдат уважени и да  бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Ответника, редовно призован, представител не се явява, в писмено становище  моли предявените искове да бъдат отхвърлени, излага подробни съображения за това и да му бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност в случай, че бъдат уважени предявените

искове е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.11.2013г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №4612/2013г. на СлРС, с който са осъдени М.Г.С. и Албена Христова Генчева, съдлъжник да заплатят солидарно на Райфайзенбанк България ЕАД сумата от 2277.75лв, представляваща главница по договор за банков кредит от 18.10.2007г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.11.2013г., 197.84лв, представляваща договорна лихва за периода 5.07.2012г до 5.08.2013г., 764.51лв, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 5.08.2012г. до 26.11.2013г., както и разноските направени в заповедното производство в размер на 301.80лв.

На 15.08.2014 г. е подадена молба до ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен от взискател Райфайзенбанк България ЕАД срещу длъжници М.Г.С. и Албена Христова Генчева, съдлъжник, въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2013 г. , като е поискано да се образува изпълнително производство, да се изпрати покана до длъжника за доброволно изпълнение да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, банкови сметки и/или движими вещи и международни паспорти, възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника. Със същата молба е възложено на ЧСИ да извърши цялостна справка за имущественото състояние на всички длъжници по делото за наличие на данни  относно декларирани банкови сметки, недвижими имоти, и моторни превозни средства, регистрирани трудови договори в НАП на длъжника по делото, с цел налагани на възбрана и/ или  запор върху избран от взискателя собствен на длъжника имот и/или МПС, както и да определя способа на изпълнение.

С разпореждане от 18.08.2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен е присъединено  изпълнително дело №506/2014 към изпълнително дело №449/2014г.

На 5.09.2014г. е залепено уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК покана за доброволно изпълнение на М.Г.С. по изпълнително дело №506/2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен

На 12.01.2017г. е подадена молба от Райфайзенбанк България ЕАД по изпълнително дело №506/2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен, в която е посочено, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016г. и конкретен договор за цесия от 16.12.2016г. са прехвърлени вземанията  срещу длъжника М.Г.С. на ЕОС Матрикс ЕООД .Поискано е сумите, които постъпват по изпълнителното дело да се превеждат по сметка на  ЕОС Матрикс ЕООД.

На 1.03.2017г. е постъпила молба от ЕОС Матрикс ЕООД да бъдат  конституирани  като взискател по изпълнително дело №506/2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен по силата на сключения договор за цесия.

На 22.05.2017 е  постъпила молба до ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен по изпълнително дело №506/2014г., с която е поискано да се приемат копия  от известия за извършената цесия за изпращане на уведомления по чл.99 от ЗЗД.

С постановление от 20.06.2017г. по изпълнително дело №506/2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен е конституиран ЕОС Матрикс ЕООД, като взискател, в качеството на цесионер по договор за цесия, сключен с Райфайзенбанк България ЕАД.

С постановление от 17.02.2020г. ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен е прекратено изпълнителото производство по изпълнително дело №506/2014г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

На 3.06.2020г. е подадена молба от ЕОС Матрикс ЕООД до ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен с искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжници М.Г.С. и Албена Христова Генчева, съдлъжник, въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2013 г. , като е поискано да се образува изпълнително производство, да се изпрати покана до длъжника за доброволно изпълнение.Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №657/2020г. по описа на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен.

На 31.08.2020г. е връчена покана за доброволно изпълнение на М.Г.С., чрез адв.К. по изпълнително дело №657/2020г. по описа на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на три отрицателни установителни иска, че  не дължи сумите цитирани в доклада, поради  изтекла погасителна давност и неуведомяване за цесията.

 По основателността на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника главница 2277.75лв, представляваща главница по договор за банков кредит от 18.10.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2013г. и разноски за издаването на изпълнителния лист в размер на 301.80лв,поради  изтекла погасителна давност и неуведомяване на длъжника по договиора за цесия. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4612/2013г. на СлРС  Производствата по чл.417 от ГПК са едностранни и без участие на длъжника т.е длъжника не е бил уведомяван нито за предсрочна изискуемост на вземанията по договорите за банков кредит, нито за това, че е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.Безспорно се установи в производството, че  въз основа на  издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано изпълнително дело №506/2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен, което е прекратено на 17.02.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК , а на 3.06.2020г. е образувано второ изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист №657/2020г. при ЧСИ П.Георгиев. По изпълнително дело №506/2014г. на ЧСИ П.Георгиев с район на действие ОС – Сливен не са извършвани никакви същински изпълнителни действия. Съдът приема, че за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че е налице прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията от момента на започналото едностранно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.  Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията за главница. Не се доказа в производството, че от момента на образуване на първото изпълнително производство-15.08.2014г. до момента на предявяване на исковата молба – 3.1.2020 г. има прекъсване на давността по което и да било от двете изпълнителни дела.  В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекъсва давността- насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.В настоящото производство не се доказа от ответника, кой е началния момент от който договорите за банков кредит са станали изискуеми, поради което съдът приема, че към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, вземанията по договорите са били изискуеми. Подаването на  молба за образуването на изпълнително производство не прекъсва давността, но дори да се приеме, че прекъсва е изтекъл пет годишния давностен срок от подаването на първата молба за образуване на изпълнително производство 15.08.2014 г. до подаването на втората молба 3.06.2020г.

 

По отношение на исковете за договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва за забава, съдът приема че предявени искове са основателни и доказани. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, а в разпоредбата на на чл.111, б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна погасителна давност се погасяват вземанията за лихви, поради което са погасени по давност и вземанията за 197.84лв, представляваща договорна лихва за периода 5.07.2012г до 5.08.2013г. и 764.51лв, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 5.08.2012г. до 26.11.2013г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.38,ал.2 от ЗА и във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от НМРАВ и с оглед на направеното възражение за прекомерност в молбата на ответното дружество и предвид на направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 691.11 лв., представляващи  адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА и държавна такса.По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът приема, че възражението е неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът

                                                    РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.Г.С., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова Долина , ул.Рачо Петков Казанджията 6, сграда Матрикс Тауър сумата от  2277.75лв, представляваща главница по договор за банков кредит от 18.10.2007г., сключен с Райфайзенбанк България ЕАД,  разноски по заповедното производство в размер на 301.80лв, законна лихва върху главницата, считано от 27.11.2013 г. до окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ЧГД № 4612/2013 г. по описа на Сливенски районен съд, поради  изтекла погасителна давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.Г.С., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова Долина , ул.Рачо Петков Казанджията 6, сграда Матрикс Тауър   договорна лихва в размер на 197.84 лв. за периода от 5.07.2012г. до 5.08.2013г. по договор за банков кредит от 18.10.2007г., сключен с Райфайзенбанк България ЕАД, за което е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ЧГД № 4612/2013 г. по описа на Сливенски районен съд, поради  изтекла погасителна давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.Г.С., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова Долина , ул.Рачо Петков Казанджията 6, сграда Матрикс Тауър   наказателна лихва в размер на 764.51 лв.  за периода от 5.08.2012г. до 26.11.2013г. по договор за банков кредит от 18.10.2007г., сключен с Райфайзенбанк България ЕАД, за което е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ЧГД № 4612/2013 г. по описа на Сливенски районен съд, поради  изтекла погасителна давност.

 

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова Долина , ул.Рачо Петков Казанджията 6, сграда Матрикс Тауър на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М.Г.С., ЕГН **********,*** направените по делото разноски  в размер на 691.11 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано с  свъззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: