Р Е Ш Е Н И Е

№…………

гр. Варна, 14.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на осми октомври юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1796/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 80, ал. 3 от ЗДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалби от В.И.М. ЕГН ********** и Й.В.М. ЕГН ********** срещу Заповед № РД - 19 – 7706 - 109/10.06.2019 г. издадена от областен управител на област с административен център Варна, с която е наредено да се изземе от В.И.М. имот държавна собственост описан в Акт за държавна собственост № 9683/22.03.2019 г. с предоставени права на управление на областен управител на област Варна, представляващ СОС с ид. 10135.4505.80.13.8 с площ 61,45 кв. м, ведно с прилежащата изба № 8 с площ 2,83 кв. м, както и 0,9341% ид. ч. от общите части на сградата с адрес: гр. Варна, жк Владислав Варненчик ***, с предназначение – жилище, апартамент.

Жалбоподателите сочат, че на адрес: гр. Варна, жк Владислав Варненчик *** живее постоянно Й.В.М.. Поради напредналата й възраст тя има нужда от грижи, затова В.И.М. и семейството му също живеят на адреса, за да й помагат.

. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторени разноски от двамата жалбоподатели.

Ответник – Областен управител на област с административен център Варна оспорва жалбата. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Намира, че след като лице не е подало заявление по §65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС, не следва ответника да се произнася. Недопустимо е от бездействието си жалбоподателите да черпят права. От справка за настоящ и постоянен адрес на Й.М. се установява, че тя не живее в държавния имот. Отправено е искане за отхвърляне на жалбите и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Заинтересована страна - К.И.М. не е изразил становище по спора.

Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 920/30.12.1988 г. на председателя на АПК „Съби Дичев“ – гр. Вълчи дол е настанен И.Й.М. със семейството в ап***, жк „Вл. Варненчик“, гр. Варна.

От И.Й.М. и Й.В.М. през 1993 г. е подадена молба до кмет на Община Варна за закупуване на жилището в гр. Варна, жк Владислав Варненчик ***.

По запитване на Областна администрация – Варна от Община Варна е даден отговор рег. № ОСИСД18005928ВН_011ВН/15.05.2019 г., че жилище с адрес гр. Варна, жк Владислав Варненчик *** не е общинска собственост, поради което няма основание за издаване на заповед за закупуване на имота.

И.Й.М. е починал на 23.11.2013 г. и негови наследници съгласно Удостоверение за наследници № 194/09.12.2013 г. са: Й.В.М., В.И.М. и К.И.М..

Съставен е Акт за частна държавна собственост № 9683/22.03.2019 г., който е вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 6992/27.03.2019 г., акт № 70, том ХIХ, дело № 3999/2019 г., съгласно който самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.4505.80.13.8 е частна държавна собственост и е предоставен за управление на областен управител на област Варна, на основание чл. 18, ал.1 от ЗДС. Видно от схема № 15-142353/18.02.2019 г. издадена от СГКК – Варна имотът е с адрес: гр. Варна, жк Владислав Варненчик ***.

Съставен е протокол от 04.04.2019 г. от двама служители на Областна администрация – Варна, в който е посочено, че при посещение на 04.04.2019 г. апартамента е отворен от дама на средна възраст, която вероятно е съпруга на В.И.М.. На същата е оставено съобщение за В.И.М..

На основание чл.26, ал.1 от АПК В.И.М. е уведомен за започнало административно производство по издаване на заповед на основание чл. 80 от ЗДС относно процесното жилище.

От В.И.М. е подадено до областен управител – Варна възражение рег. № РД-19-9400-126/1/16.04.2019 г. в което е посочено, че жилището се ползва на основание Заповед № 920/30.12.1988 г. на председателя на АПК „Съби Дичев“ – гр. Вълчи дол и е изявил желание да закупи имота.

От ответника е представено Решение № 1087/23.12.2016 г. на МС, с което е приет план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти – частна държавна или общинска собственост и е внесен в Народното събрание плана по т.1 за сведение.

Издадена е Заповед № РД-19-7706-109/10.06.2019 г. на областен управител – Варна, която е предмет на настоящия спор.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на В.И.М. на 12.06.2019 г., жалбата е подадена на 25.06.2019 г. в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, която е адресат на административния акт, поради което е допустима.

Оспорената заповед не е съобщена на Й.В.М. и няма доказателства, тя да е узнала за нея, поради което подадената от нея жалба на 02.08.2019 г. не е извън срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбоподателката няма спор, че живее в жилището и в качеството на наследник на починалия си съпруг има правен интерес от оспорването, поради което жалбата й е допустима.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - областен управител на област с административен център – Варна, съобразно чл. 80, ал.1 от ЗДС.

С Решение № 1087/23.12.2016 г. на МС: 1. Приет е план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти – частна държавна или общинска собственост и 2. Внесен е в Народното събрание плана по т.1 за сведение. План за действие включва 5 задачи, като първите две са следните: т.1 Да се извършат проверки относно наличието на имоти частна държавна собственост или общинска собственост, които се владеят без правно основание от трети лица, определен е срок за изпълнение до 30.11.2017 г. и т.2 За установените по т.1 имоти – частна държавна или общинска собственост, да се предприемат действия по възстановяването на владението върху тях при наличието на условията и по реда на чл. 80 от ЗДС, съответно чл.65 от ЗОС, както и действия, водещи до прекъсване на давностните срокове, определен е срок до 30.10.2017 г. От установеното следва, че е налице мотивирано искане на Министерски съвет за предприемане действия по чл.80, ал.1 от ЗДС. Сроковете в посочения план са били до 30.11.2017 г., не те не са преклузивни, а инструктивни, поради което действието на административния орган извън тях не е съществено процесуално нарушение.

Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването и, поради което съдът приема, че в тази насока е спазено изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.

Жалбоподателите са представили нотариално заверени декларации, че не притежават на територията на гр. Варна жилищен имот. Твърдят, че живеят в процесното жилище. Й.М. има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, В.М. е с постоянен адрес – процесното жилище и настоящ адрес ***. Наличието на адресни регистрации на адреси, различни от този на процесното жилище не установяват, че жилището не се ползва от жалбоподателите. Протокол от 04.04.2019 г. съставен от двама служители на Областна администрация – Варна /л. 14 от адм. пр./ и Протокол за изземване на недвижим имот от 01.08.2019 г. съставен от комисия от трима служители на Областна администрация – Варна /л. 34 от делото/ установяват, че процесното жилище се обитава от жалбоподателите.

Жилището е предоставено на И.Й.М., поради което неговите наследници – Й.М., В.М. и К.М. е следвало да бъдат уведомени за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. Това е сторено само по отношение на В.И.М.. Относно Й.В.М. и К.И.М. не е изпълнено изискването по чл.26, ал.1 от АПК. Допуснатото нарушение в случая е съществено, поради това, че е довело до невъзможност да се представят доказателства, че не е отпаднало основанието за ползване на жилището.

В производство по чл. 80, ал.1 от ЗДС, административен орган действа при условията на обвързана компетентност, при наличие на следните предпоставки: 1. Акт за държавна собственост 2. Доказателства за отпаднало основание за ползване на имота към датата на издаване на заповедта.

В случая първата предпоставка е налице – АЧОС № 9683/22.03.2019 г., но липсват доказателства за съществуването на втората предпоставка.

Съгласно § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г.), (1) Лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако:

1. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и

2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и

3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и

4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната.

(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 следва да подадат заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1 до областния управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или до ръководителя на ведомството, което управлява имота.

(3) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят с договор, сключен с областния управител или с ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за управление при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(4) Семейство по смисъла на настоящата разпоредба са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са сключили брак.

Не са налице доказателства за процесното жилище, относно наследниците на И.Й.М. да е проведена и приключила процедура по реда на §65, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗДС, която приключва с административен акт, който подлежи на оспорване. Едва след прекратяване на наемното правоотношение е налице възможност да изземването му.

Дори и да се приеме, че жалбоподателите не са спазили изискването на §65, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗДС, като не са подали заявление и декларация до 05.05.2011 г., то е следвало без наличието на такава да се проведе производството.

Също така в случая не намира приложение чл. 19, ал.4 от ЗДС, поради това, че разпоредбата е насочена към администрацията и административните органи, като въвежда задължение за тях, да не отдават имот за повече от 10 години. Тази норма не предвижда автоматично прекратяване на наемните отношения с изтичане на 10 годишен срок, по арг. на чл.22 и чл. 24, ал. 1 от ЗДС, която по отношение на прекратяването на наемното правоотношение препраща към ЗЗД. В настоящия случай не е проведено производство за прекратяване на договорът за настаняването в жилището и ползването му, който е от категорията на безсрочните такива и съответно не е спазен редът по чл. 238 от ЗЗД.

Оспорената заповед е издадена преди да е налице прекратяване на правоотношението за ползване на имота, поради което е незаконосъобразна, В този смисъл е съдебната практика: Решения по адм. дела на ВАС: №10071/2018 г., № 8897/2017 г., № 12299/2017 г., № 1225/2018 г.

и № 14127/2016 г.

Жалбоподателите в нотариално заверени декларации твърдят, че нямат жилищни имоти гр. Варна. Следвало е ответника да установи имущественото състояние на ползвателите на жилището, както и възможността им със собствени средства да наемат или закупят друго такова и едва тогава да предприемат изземването му. Допуснато е нарушение на чл. 8, ал.1 и ал.2 от КЗПЧОС и чл. 6, ал.1 и ал.2 от АПК, поради това, че не е обоснована нуждата от изземване на жилището противопоставима на необходимостта от обитаването му от страна на жалбоподателите, в този смисъл е решение по адм. д. № 7955/2017 г. на ВАС.

От изложеното се налага извода, че процесната заповед е издадена при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, и несъответствие с целта на закона, поради което са налице отменителни основания по арг. на чл. 146, т.3, т. 4 и т.5 от АПК.

Предвид изхода на спора и съобразно чл.143, ал.1 от АПК претенцията от страна на жалбоподателите за присъждане на сторени разноски в производството е основателна. Всеки от жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева. Съгласно представените Договори за правна защита и съдействие сключени, съответно на 25.06.2019 г. и 07.10.2019 г. всеки от жалбоподателите е заплатил сумата от 600 лева за възнаграждение за адвокат. От процесуален представител на ответника е заявено, че не прави възражение за прекомерност, относно заплатените адвокатски възнаграждения. На всеки от жалбоподателите следва да се присъди заплатеното възнаграждение от 600 лева поради това, че при ангажиране на различни адвокати, от ответника ще се дължи заплащане на адвокатското възнаграждение, заплатено от всеки от жалбоподателите. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 17414 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16289/2013 г, Определение № 6472 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2013 г, Определение № 14002 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2016 г, Решения на ВАС по адм. дела №№ 1132/2015 г., № 10536/2015 г. и 2383/2016 г. Дължимите суми следва да се заплатят от администрацията към която се числи ответника, в случая това е Областна администрация – гр. Варна, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на областните администрации.

По аргумент на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 , Административен съд - Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалби от В.И.М. ЕГН ********** и Й.В.М. ЕГН ********** Заповед № РД - 19 – 7706 - 109/10.06.2019 г. издадена от областен управител на област с административен център Варна.

ОСЪЖДА Областна администрация – гр. Варна да заплати в полза на:

1. В.И.М. ЕГН ********** сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат.

2. Й.В.М. ЕГН ********** сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	1892
Дата:	14 октомври 2019 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия:	Кремена Сайкова Данаилова Колева

Дело:	20197050701796
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	1 юли 2019 г.

Решение по дело №1796/2019 на Административен съд - Варна

Съдържание на акта