Решение по дело №81/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Т. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Каварна, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 5, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0460-000021/24.01.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат съображения за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че липсват фактически мотиви за налагането на принудителната мярка. В заповедта е изложено бланкетно съдържанието на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, без да са описани конкретните обстоятелства по случая. Оспорва се като невярно твърдението на административния орган, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван. Сочи се, че при проверката водачът е бил многократно тестван с техническо средство тип дрегер, но уредът не е отчел никакви показатели при всичките опити. Твърди се, че в заповедта липсват резултати от самия дрегер, като те са били отрицателни и това не е отразено никъде в издадените документи от органа, извършил проверката. По тези съображения се иска отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Твърди, че водачът многократно е бил подканван да даде годна проба за алкохол, като недаването на такава се приравнява на отказ да бъде изпробван. Ако лицето е имало здравословни причини, е следвало да ги посочи и да се възползва от правото си да даде кръвна проба, което той не е сторил. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за свидетели.

Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На 21.01.2024 г. мл. автоконтрольор при ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, е съставил АУАН срещу С. Т. К. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за това, че на ГП I-9, до резиденция Евксиноград, на спирка „А. Стамболийски“, в посока КК „Златни пясъци“, управлява МПС с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка отказва да бъде тестван с техническа средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0833 за употребата на алкохол. Издаден е талон за изследване номер 0172763. Жалбоподателят е подписал АУАН без възражения. Със съставянето на акта е иззето СУМПС на водача.

На базата на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0460-000021/24.01.2024 г. на началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С. Т. К. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложени са мотиви, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол.

ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 01.02.2024 г., видно от приложената към нея разписка.

От единодушните показания на актосъставителя и свидетеля по акта С. Р. и И. Я. се установява, че водачът е лъхал силно на алкохол, когато са го спрели за проверка. Първоначално се е съгласил да бъде изпробван, но поради неподаване на достатъчно въздух уредът не е отчел резултат. Полицейските служители са разяснили на жалбоподателя няколко пъти как трябва да даде пробата. Въпреки това той не е издишвал равномерно и непрекъснато въздуха в тръбичката. Доста пъти е духал, но апаратът е сигнализирал постоянно, че има прекъсване в духането. След няколко неуспешни опита проверяваното лице е отказало да дава повече проба, поради което му е издаден талон за медицинско изследване и му е съставен акт за административно нарушение. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, логични и последователни, отразяват личните им впечатления и наблюдения, дадени са добросъвестно и непредубедено, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от надлежно оправомощено лице съгласно Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в кръга на делегираните му правомощия, в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивирана включително чрез препращане към съдържанието на съставения АУАН. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които са послужили като основание за прилагането на ПАМ. Описал е конкретните прояви на лицето, водач на МПС, като е цитирал и относимата правна уредба.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната принудителна административна мярка е наложена въз основа на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение, надлежно предявен и връчен на нарушителя.

Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

По делото е безспорно установено, че на 20.01.2024 г. С. Т. К. е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка на място е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол, за което му е съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Действително от разпита на полицейските служители е видно, че водачът е правил опити да даде проба, но всички те са били неуспешни, тъй като не е издишвал необходимия минимум въздух съобразно указанията на полицейските органи и апаратът не е отразил резултат от изследването. Показанията на свидетелите са в съответствие и с твърденията на самия жалбоподател, който в жалбата си е посочил, че при проверката е бил многократно тестван с техническо средство тип дрегер, но уредът не е отчел никакви показатели при опитите. С. М. указания относно реда за работа и установяване на употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 пробата се осъществява при спазването на предварително установени условия, в т.ч. подаването на достатъчно количество въздух под налягане, като потокът въздух трябва да е непрекъснат за определен период от време. Очевидно водачът не е спазил тези условия, като от еднопосочните показания на двамата свидетели се установява, че след няколко неуспешни опита лицето е отказало да дава други проби. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсата на отчетени показатели е равнозначно на отрицателни резултати, защото такива може да има само при наличие на годна проба за изследване, каквато в случая безспорно не е налице поради недостатъчния обем на вдишвания в уреда. Съгласно приложимата нормативна уредба некачествените проби са приравнени по правни последици на отказ за тестване. Така например в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като съгласно втората алинея на същия член неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. По делото не са налице доказателства, а и твърдения, че липсата на годни проби се дължи на физически проблеми на самия водач или на неизправност на техническото средство, с което е бил пробван. Поради това неуспешните опити на жалбоподателя да подаде въздух в дрегера следва да се третират като отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол, съставомерен по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както правилно е установено и в съставения АУАН.

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде биологични проби за химическо изследване за установяване употребата на алкохол - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Нормата съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, като отказът на водача да бъде проверен по който и да било от посочените в нея способи е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ.

В случая издадената срещу жалбоподателя заповед се основава на наличието на една от регламентираните в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП хипотези – отказ на лицето да бъде проверено с техническо средство за употребата на алкохол, което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С проявлението на този релевантен юридически факт е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача. От съдържанието на правната норма е видно, че в тези случаи органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в хипотезиса на правната норма, той няма право на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Приложената ПАМ съответства и на целта на закона. Тя има превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното отнемане на СУМПС на лицето се изпълнява непосредствената цел на закона да се преустанови управлението на МПС от водач, който отказва да бъде пробван за употреба на алкохол. Продължителността на ПАМ е дефинирана в закона, като при произнасянето на компетентния орган относно административнонаказателната отговорност на водача или след изтичането на нормативноопределения срок мярката следва да се счита отпаднала с оглед настъпване на прекратителното условие, с което е обвързано нейното действие.

По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски в размер на общо 160 лева, от които 60 лева разходи за свидетели и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Т. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Каварна, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 5, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0460-000021/24.01.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци.

ОСЪЖДА С. Т. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Каварна, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 5, да заплати на ОД на МВР – Варна разноски по делото в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.