РЕШЕНИЕ
№ 1940
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110108033 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Г. Т. П. с адрес гр. *, чрез
адв. А. срещу * осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 909,06 лв. /след допуснато изменение чрез неговото
увеличаване на иска в с.з. на 12.11.2021 г./, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
04.06.2020 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 11.04.2021 г.
на л.а. марка „*“, с peг. № *, при движение по пътя, посока гр. В*, за
увреждане на предна броня, преден капак и калник преден десен,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
*от 04.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.06.2021г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 04.06.2020 г. сключил с ответното дружество
застраховка „Каско“, Клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка
л.а. марка „*“, с peг. № *, със срок на действие от 09.06.2020г. до 08.06.2021г.
Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от 3500 лв., като
застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
застрахователна полица е заплатил изцяло. Излага, че на 11.04.2021 г.,
управлявайки автомобила по пътя гр.*, около 16.50 часа, в района на гр.*,
преди качване на автомагистрала „*" при разминаване с неустановени МПС-
товарен автомобил марка *, чиито регистрационен номер бил зацапан и не се
виждал, автомобилът получил увреждания от изхвръкнали камъчета от
товара, пренасян от товарния автомобил. По автомобилното платно имало
1
разпръснати камъни, които от движението на другите автомобили отново
изхвърчали към ищеца и увредили автомобила. Твърди, че на 12.04.2021 г.
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, след което
бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено
опис-заключение за щетите. Установено било, че е настъпило и увреждане на
облицовка предна броня, преден капак, таван, рамка врати - десни и калник
преден десен, като тези щети били описани от застрахователя. Сочи, че
застрахователят изплатил обезщетение в размер на 289,24лв., в което бил
включен само обезщетение за таван и рамка врати - десни, като уврежданията
по облицовка предна броня, преден капак и калник преден десен били
отказани, т.к. по предходни претенции за същите детайли са изплатени
обезщетения и автомобилът след възстановяване не е бил представен за
заснемане. На 22.04.2021 г. получил отказ за изплащане на обезщетение за
тях. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 1042лв. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника *, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, но оспорва ищецът да е материалноправолегитимиран да
предяви иска, поради липса на доказателства за собствеността върху
процесния автомобил. Оспорва се механизма на настъпване на събитието.
Сочи се, че твърдените като увредени детайли предмет на иска, са били
предмет на предходни претенции, по които е изплатено застрахователно
обезщетение, след което автомобилът не е бил представен пред
застрахователя за извършване на оглед и заснемане след отстраняването им,
т.е. били налични преди инцидента на 11.04.2021г. и не се намират в
причинна връзка с него. Оспорва и претендирания размер като завишен.
Намира, че обезщетението е изплатено изцяло съобразно договореното между
страните, поради което моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която поддържа направените оспорвания и
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с доклада по делото
наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”
от 04.06.2020 г. за л.а. марка „*, с peг. № *, със срок на действие срок на
действие от 09.06.2020г. до 08.06.2021г. по застрахователна полица № *от
04.06.2020г.; че застрахователната премия е изцяло заплатена; че на
2
11.04.2021 г. е настъпило застрахователно събитие с процесния автомобил;
че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 12.04.2021 г.; че от
застрахователя е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
289,24лв. за таван и рамка врати - десни, а уврежданията по облицовка предна
броня, преден капак и калник преден десен са отказани.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част 1, собственик
на процесния л.а. марка „*“, с peг. № *е Г. Т. П..
По делото са представени преписи от заведени щети при застрахователя
по опис претенция от 25.01.2019 г., 04.06.2019 г. и 17.05.2019 г., както и
снимков материал към тях.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява механизма на настъпилото ПТП, както и стойността на щетите по
автомобила - облицовка предна броня, преден капак и калник преден десен, в
размер на 909.06лв. Установени са от огледа на автомобила щети върху
предната част на автомобила, по челната повърхност на превозното средство
и са вследствие на съприкосновение с предмети с малка контактна
повърхност. Вещото лице е заключило, че при съпоставяне с механизма на
събитието – при разминаване на две МПС и настъпил пряк контакт между
обекти изхвръкнали от колелата на ППС движещо се срещу процесното и
установените увреждания по челната повърхност на процесното МПС, е
налице причинна връзка между събитието и настъпилите увреждания.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното
дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие
на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
Прието е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4
ГПК, че между тях е сключен договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС” от 04.06.2020 г. за л.а. марка „* с peг. № *, със срок на действие срок на
3
действие от 09.06.2020г. до 08.06.2021г. по застрахователна полица № *от
04.06.2020г.; че застрахователната премия е изцяло заплатена; че на
11.04.2021 г. е настъпило застрахователно събитие с процесния автомобил;
че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 12.04.2021 г.; че от
застрахователя е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
289,24лв. за таван и рамка врати - десни, а уврежданията по облицовка предна
броня, преден капак и калник преден десен са отказани.
От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява
настъпване на застрахователно събитие, като резултат от което са настъпили
вреди за ищеца. С оглед приетото по делото заключение на САТЕ от
настъпилото събитие при движение на насрещното движещите се автомобили
са изхвъркнали камъчета, които са причинили увреждания на процесния
автомобил в предната му част. Ето защо, съдът намира, че е налице причинна
връзка между настъпилото събитие и твърдяното увреждане. Застрахователят
е извършил опис на щетите и е образувал преписка по щета, т.е. същият е бил
уведомен за застрахователната претенция на ищеца, като не е ангажирал
доказателства относно основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Спорен по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на
ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС,
II т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от
01.01.2016 г.). Обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е.
по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на
прилагане и коефициент за овехтяване.
4
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ, която съдът
кредитира изцяло, тъй като почива на проучвания в съответните сервизи, се
установява, че средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат
на 909,06 лв. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради
което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 909,06лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с
отремонтиране на детайла ще се достигне до неоснователно обогатяване на
ищеца предвид наличието на предходни щети.
На първо място, наличието на предходни щети по никакъв начин не са
допринесли за настъпването на процесните и тяхното наличие не оскъпява
ремонта с оглед неговия вид и характер /боядисване на всеки от увредените
детайли/.
На следващо място, ответникът не е ангажирал доказателства за
заплащане на застрахователно обезщетение по предходно заведени щети по
същия детайл, по които да е заплатил обезщетение, което да бъде
приспаднато от стойността на ремонта на настоящата щета, поради което и
възражението в този смисъл е неоснователно.
Не е спорно, че ответникът е отказал да заплати обезщетение по тази
претенция за заплащане на процесните детайли предна броня, преден капак и
преден десен калник.
По изложените съображения, предявеният иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
заявения размер от 909,06лева., като претендираната сума бъде присъдена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 560лв., от които 50лв.
заплатена държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит
за САТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатеното ищцовата страна е неоснователно, доколкото възнаграждението е
в предвидения в Наредба № 1 минимален размер. В настоящия случай видно
от представените доказателства, адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната
е платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като
тази сума се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, поради
което и следва да бъде включена в размера на присъдените разноски (в този
смисъл е установената съдебна практика на Върховен касационен съд –
Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО).
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „**“ *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *, сумата от 909,06 лв. /деветстотин и
девет лева и шест стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 04.06.2020 г. за
вреди от настъпило застрахователно събитие на 11.04.2021 г. на л.а. марка
„*“, с peг. № *, при движение по пътя, посока гр. **, за увреждане на предна
броня, преден капак и калник преден десен, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № * от 04.06.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.06.2021г., до
окончателното й заплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *, сумата от 560лв. /петстотин и
шестдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника чрез пощенски
запис в полза на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6