№ 2590
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110204171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ДП „Управление и стопанисване на язовири“,
срещу наказателно постановление № НЯСС-14/14.01.22г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на ДП „Управление и стопанисване на
язовири“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 190а ал.2 ЗВ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление. Алтернативно се прави искане за приложение на
чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 23.09.2020г. е съставен протокол от извършена проверка с дадено
задължително предписание на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ –
да се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира височината на
стената, откоси, характерни коти, съоръжения. Даден бил срок за изпълнение
на предписанието – 30.11.2020г.
На 19.05.2021г., при приключване на проверката проверка, било
установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание,
дадено при предходната проверка като не е представило документи,
доказващи извършване на геодезическо заснемане на язовира. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл. 190 ал.2 ЗВ.
Актът бил връчен .
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на ДП „Управление и стопанисване на
язовири“ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, договор за дарение, възражение,
констативен протокол, както и въз основа на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св. Н. И.. Гореизброените доказателства не
съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и
съдът ги кредитира в цялост. Изложеното от св. И. е хронологично,
последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на
осъществяване на проверката, наличието на предходно дадено предписание и
изтеклия срок на същото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
2
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН и НП не са посочени всички
елементи от състава на нарушението.
ЗАНН ясно и лимитативно е очертал съдържанието на АУАН и
последвалото го наказателно постановление, вписвайки изискване за
административно-наказващият орган да въведе в двата акта минимум от
факти, очертаващи обстоятелствата, при които се сочи да е извършено
нарушението. Изпълнението на същото следва да бъде онагледено в
обстоятелствената част на двата акта, така щото да се обезпечи
законосъобразността на протеклото производство. Спецификата на
производството изисква гаранции за законност при намесата, което означава,
че административният орган следва да съблюдава разпоредбите на закона,
очертаващи задължението на същия при изследване и установяване на
релевантните за производството факти. В този смисъл контролният орган е
длъжен точно и ясно да опише онези факти, които очертават кога, къде, какво
– по механизъм на деяние/действие или бездействие/ кой е извършил, така
щото да е ясно откъм факти как описаното сочи осъществено нарушение,
подводимо под състава на избраната от него административноправна норма.
Едва при използване на законоустановените механизми за възникване и
провеждане на административното производство ще се стигне до наличие на
законност на намесата и правилно реализиране на административно-
наказателната отговорност на субекта на нарушението.
В този аспект е нужно да се посочи, че властническият орган е този,
защото разпоредбите на ЗАНН го въвеждат, който е длъжен да посочи всички
въведени обстоятелства, очертаващи поведението на субекта, а той от своя
страна следва да има възможност да се защити, като ангажира доказателства
свързани настъпването или не на конкретни факти. Тази взаимна връзка,
очертана от логиката на производството задължава контролния орган да
посочи точно и ясно кога, къде, кой, какво е осъществил.
Елемент от признаците на административното нарушение е времето на
извършване на същото. Този момент не може да бъде определяем и поставен
под субективната преценка на всяко едно трето лице от тълкуването или
изчисляването на норми, респективно срокове. Административно-
3
наказващият орган е длъжен да посочи, предвид спецификата на конкретното
нарушение, кога счита че същото е довършено – реализирано. Това означава,
че той следва да въведе като опише не съдържанието на правната норма,
чийто състав според него е нарушен, отразявайки срокове / в случая краен
срок за изпълнение на предписание/, а да посочи коя е датата, на която е
извършено според него нарушението. Като не го е сторил е нарушил правото
на защита на субекта на отговорността, ограничавайки възможността му да
установи кой е фактът, срещу който следва да се защитава. Нещо повече, в
съставения АУАН и последвалото го НП има отразяване на различни дати,
без точно въвеждане на датата на извършване на нарушението, като
изписаното по този начин преклудира възможността за определяне на срокът,
който следва да изтече, за да настъпи абсолютна реабилитация.
Въведеното процесуално нарушение е съществено, неподлежащо на
саниране от страна на съда, поради което издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено.
В този смисъл ДАМТН следва да заплати в полза на ДП „Управление и
стопанисване на язовири“ юрисконсултко възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-14/14.01.22г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на ДП „Управление и стопанисване на
язовири“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 190а ал.2 ЗВ.
На основание чл. 63 ЗАНН ОСЪЖДА ДАМТН да заплати в полза на
ДП „Управление и стопанисване на язовири“ юрисконсултко възнаграждение
в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
4
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5