№ 744
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000887 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 029 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 2265/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 4 състав по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ,
предявен от „Контекс-Текстил Ханделсгес“ м.б.Х - гр. Залцбург, Република Австрия, е
признато за установено, че по заявление № 20201119134744 от 19.11.2020 г. по партидата на
„Конфекшън Стил“ ООД (в ликвидация) - гр. София е вписано несъществуващо
обстоятелство - заличаване на „Конфекшън Стил“ ООД (в ликвидация) - гр. София.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Конфекшън Стил“ ООД (в ликвидация) -
гр. София, чрез особения представител адвокат Х.Б., с оплаквания, че решението е
неправилно, немотивирано и необосновано и не кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Ищецът не установил по безспорен начин, че представения доклад на ликвидатора от
31.5.2020 г. противоречи на данните за действителното финансово състояние на
дружеството, а само от размера на вземанията на ищеца за главница съдът формирал извод,
че ликвидационния баланс към 18.11.2020 г. е неверен.
Не се доказало, че към датата на подаването от ликвидатора на заявлението за приключване
1
на ликвидацията и за заличаването на дружеството, същият е бил уведомен за наличието на
вземането на ищеца. Изпращането на куриерската пратка на 3.11.2020 само по себе си не
било доказателство за надлежното уведомяване.
Арбитражното решение не било влязло в сила и не било приведено в изпълнение, затова и
задължението не следвало да се отразява в началния баланс в графата задължения към
доставчици.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Контекс-Текстил Ханделсгес“ м.б.Х - гр. Залцбург,
Република Австрия, чрез пълномощника адвокат Д.Ж., я оспорва като неоснователна.
Правилно съдът приел, че арбитражното решение е било връчено на процесуален
представител на ответника при спазване на правилата на арбитражния съд - факт,
удостоверен от компетентния едноличен арбитър. Ответникът нито твърдял, нито доказал да
има подадена жалба срещу решението.
Неоснователни били доводите за липса на уведомяване на ответника за вземането на ищеца
в рамките на производството по ликвидация. Ликвидаторът П. Г. бил и управител на
дружеството преди датата на завеждането на иск от ищеца - 19.10.2018 г., и в това си
качество знаел за вземането на ищеца, като липсата на счетоводно отразяване на това
вземане не било от незнание, а от желанието дружеството да бъде прекратено без да се
плати дължимото на ищеца, във връзка с което били извършени множество разпоредителни
сделки преди началото на ликвидацията.
Неоснователни били и доводите, че не е съществувало задължение за ликвидатора за даване
на обезпечение по чл. 272, ал. 3 от ТЗ. От доказателствата се установило, че хипотезата на
чл. 273, ал. 1 от ТЗ не е налице, поради което и дружеството не може да бъде заличено от
регистъра.
Молбата към съда е да потвърди решението.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.
- 3 -
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
2
В исковата молба ищецът „Контекс-Текстил Ханделсгес“ м.б.Х - гр. Залцбург, Република
Австрия, твърдял, че е кредитор на ответника с вземане, присъдено с арбитражно решение
от 27.08.2019 г. по арб.д. № 600539-2018 г. на Швейцарската Арбитражна Камара, препис от
което бил връчен на ответника на 24.06.2020 г., и като необжалвано било влязло в сила.
След като на 18.05.2020 г. по партидата на ответника в търговския регистър било вписано
откриване на производство по ликвидация, ищецът предявил своите вземания. Към
подаденото на 19.11.2020 г. заявление за заличаване на ответното дружество бил представен
баланс, в който вземанията на ищеца не били включени, а счетоводните документи били с
невярно съдържание, тъй като не отразявали действителното имуществено състояние на
ответника. Към същата дата не били налице условията на чл.273 от ТЗ, защото не били
уредени всички задължения на ответника и остатъка от разпределяне на останалото
имущество.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено на
основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на ответника е било вписано
несъществуващо обстоятелство - заличаването на дружеството.
Ответникът „Конфекшън Стил“ ООД (в ликвидация) - гр. София, чрез назначения от съда
особен представител адвокат Х.Б., в писмения отговор оспорил иска с възражението, че
ликвидаторът не е бил уведомен за вземането на ищеца, тъй като решението не му било
редовно връчено, поради което и ищецът нямал качеството „известен кредитор“. Нямало
данни представеното с исковата молба арбитражно решение да подлежи на изпълнение,
поради което при висящ спор вземането на ищеца не следвало да се включва в баланса.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
С решение от 27.08.2019 г. по арбитражно дело № 600539-2018 г. на Арбитражния съд към
Арбитражния орган на Швейцарската камара „Конфекшън Стил“ ООД (с предишно
наименование „Плевен 1999“ ООД) е осъдено да заплати на „Контекс-Текстил Ханделсгес“
м.б.Х следните суми : 18 243.60 евро плюс лихви за забава в размер на 5%, считано от
15.10.2014 г.; 3 862.30 евро плюс лихви за забава в размер на 5%, считано от 24.01.2015 г. ;
10 933.60 евро плюс лихви за забава в размер на 5%,
считано от 9.10.2015 г.; 1 789.60 евро плюс лихви за забава в размер на 5%, считано от
1.01.2016 г.; 13 224.70 евро плюс лихви за забава в размер на 5%, считано от 20.10.2018 г. ;
14 770.70 евро - обезщетение за привличане на клиенти ; 2 403.75 CHF - дял от хонорара на
ищеца и разноските на едноличния арбитър ; 2 925 CHF - делът на ищеца от таксата за
вписване ; 29 582.25 CHF, както и 433.50 евро - обезщетение за разноските на страната.
В писмо от 24.06.2020 г. едноличният арбитър, постановил решението по арбитражното
3
дело, удостоверил връчването на арбитражното решение на представителя на ответника
адвокат Й. Д. на 12.09.2019 г.
В уведомление от 26.05.2020 г. на Канцеларията на Федералния съд е потвърдено, че до тази
дата пред Федералния съд няма заведено производство по обжалване срещу арбитражното
решение на Арбитражния орган към Швейцарската камара от 27.08.2019 г.
От името на ищеца пълномощникът адвокат Д.Ж. предявила вземането на дружеството за
сумите по арбитражното решение на основание чл. 266 и сл. от ТЗ. В разписката за
неуспешно предаване на пратки от 3.11.2020 г. (на л.140) куриерът на „Еконт експрес“
ЕООД А. Т. отбелязал, че на адреса : гр. ***, ул. „***“ № 1 Б, вх. Б, ап.8 няма никой, а
телефона е на друго лице. В разписката за неуспешно предаване на пратки от 2.11.2020 г.
(на л.141) куриерът на „Еконт експрес“ ЕООД Ф. А. отбелязал, че на адреса : гр. *** ул.
„***“ № 47 „пратката е отказана от служител“.
При тези факти правните изводи са следните.
Правното основание на исковата претенция е чл. 29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
В конкретния случай ищецът е обосновал своя правен интерес с твърдението, че е кредитор
на заличения след приключила ликвидация търговец, чието вземане е съществувало и не е
било удовлетворено към датата на вписване на заличаването. Затова и молбата е
процесуално допустима, защото оспореното вписване пряко рефлектира върху неговата
правна сфера, тъй като заличаването за в бъдеще на вписаното несъществуващо
обстоятелство ще направи възможно предприемането на действия за принудително
изпълнение срещу заличения търговец.
В тежест на ищеца е да установи, че към датата на вписването на заличаването не са били
налице предпоставките в чл. 273, ал. 1 от ТЗ, което означава да не са били уредени всички
задължения и остатъкът от имуществото да не е бил разпределен.
- 5 -
От справката по партидата на ответното дружество в търговския регистър се вижда, че
според решението на общото събрание на съдружниците от 11.05.2020 г., с което е
прекратена дейността му, за ликвидатор е бил избран П. Б. Г. и е определен срок за
ликвидация 6 месеца от деня на обявяването на поканата към кредиторите. Поканата по чл.
267 от ТЗ е била обявена на 18.05.2010 г. Заявлението за вписване на заличаване на
търговеца е било подадено на 19.11.2020 г. като в доклада си ликвидатора обявил, че „са
довършени всички текущи сделки и дейности, като са събрани всички вземания, погасени са
всички текущи задължения, а останалото имущество е превърнато в пари…през периода на
ликвидация не са предявявани вземания към дружеството от кредитори…не са останали
4
активи и парични средства за разпределение между съдружниците, поради което
разпределение няма да бъде извършено“.
Верността на това изявление относно не/ предявяването на вземания от кредитори е
опровергана от цитираното по - горе писмо, с което ищеца, чрез своя пълномощник, е
предявил вземането си за сумите по арбитражното решение в рамките на установения в
закона шестмесечен срок. Макар и да не е било получено от адресата по причини, които в
една или друга степен пораждат основателно предположение за проявена от него
недобросъвестност, извършването на това правно действие следва да бъде преценявано като
акт на положената от кредитора дължима грижа за собствените си работи - тази на добрия
търговец, който е следил състоянието на длъжника и е предявил вземането си в срока по
чл.272, ал.1 от ТЗ.
От друга страна в настоящия случай неполучаването от ответника на въпросното писмо с
изявлението на кредитора не поражда за последния негативни правни последици поради
следното. В разпоредбата на чл. 267 от ТЗ е регламентирано задължение на ликвидаторите
след като обявят прекратяването на дружеството, да отправят до известните кредитори
писмено покана да предявят вземанията си и да я обявят в търговския регистър.
Съобразно приетото в решение № 5 от 1.06.2017 г. по т.д. № 3674/ 2015 г. на ВКС, I т.о.
„известни“ следва да се считат всички кредитори, „чиито вземания фигурират в
търговските книги на дружеството в ликвидация или за които ликвидаторите обективно са
могли да узнаят (напр. от разменена търговска кореспонденция, влезли в сила съдебни или
арбитражни решения, независимо от неотразяването им в търговските книги и др.)“.
От неоспорената от ответника електронна кореспонденция, водена от упълномощените
адвокати на двете дружества в периода от 26.09.2019г. до 21.11.2019 г.( л.218 - 221), по
категоричен начин се установява знание за вземането, което обективно е достигнало до
ответника, според разясненията в цитираното решение. Предмет на разискване в тази
кореспонденция е било предложението на кредитора задължението по арбитражното
решение да бъде изпълнено доброволно с цел избягването на допълнителни разходи,
свързани с принудителното изпълнение, на което пълномощникът адвокат Й. Д. е давал
уклончиви отговори, но ясно е заявил, че електронните писма на ищеца, съдържащи покана
за плащане, той е изпратил „незабавно в Плевен“, както и че клиентите му сериозно са
приели втория имейл и „ще предприемат стъпки в отговор на вашето уведомление“.
Следователно към деня на прекратяването на дружеството ликвидаторът, който до тогава е
бил негов управител, е знаел, че в лицето на ищеца има кредитор с вземане, присъдено с
влязло в сила арбитражно решение, но въпреки това не е изпълнил задължението си да му
отправи писмена покана да предяви вземането си.
От изложеното до тук настоящият състав приема, че към датата на вписването на
заличаването на търговеца не са били уредени всички негови задължения и при липсата на
5
една от предпоставките в чл. 273, ал. 1 от ТЗ по партидата на дружеството в търговския
регистър е било вписано несъществуващо обстоятелство.
В заключение, и обратно на твърденията на жалбоподателя за необоснованост на съдебния
акт, настоящият съдебен състав приема, че съдът е изпълнил задължението си да събере и
обсъди относимите за спора доказателства, като е основал своите правни изводи на
правилно изяснената фактическа обстановка на спора.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските в
настоящето производство - сумата 600 лева, представляваща платеното от него
възнаграждение на назначения от съда особен представител на въззивника.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 029 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 2265/ 2020 г. на
Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав.
ОСЪЖДА „Конфекшън Стил“ ООД (в ликвидация) - гр. София, ул. „***“ № 1 Б, вх. Б, ап.8,
с ЕИК ********* да заплати на „Контекс-Текстил Ханделсгес“ м.б.Х - гр. Залцбург,
Република Австрия, със съдебен адрес : гр. ***, ул. „***“, № 5, ет. 2, адвокат Д.Ж. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски,
направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6