РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно
административно наказателно дело № 20221800600012 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 24.06.2021 г., постановено по АНД № 319/2019 г. по описа
на РС Е. П., състав на този съд е признал обвиняемия Ч. С. Б. за виновен в
това, че на неустановена дата в периода 20.07.2016 г. – 23.07.2016 г. в с. Н. х.,
обл. С., противозаконно присвоил чужда движима вещ – 47 180 кг. хлебна
пшеница на стойност 14 154 лева, собственост на ЕТ „П. Я.“ – с. Л., обл. С.,
ЕИК *********, с управител П. И. Я., която вещ владеел по силата на договор
за превоз, като се разпоредил с вещта – разтоварил я в склад в стопанския
двор на с. Н. х. и впоследствие продал на неустановено лице, като
присвоеното имущество е било заместено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр.
ал. 1 от НК.
На основание чл. 78 а от НК обвиняемият Б. е освободен от наказателна
1
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лева, платима в полза на държавата.
С определение от 14.10.2021 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т.
4, пр. 2 от НПК, първоинстанционният съд е осъдил обвиняемият Б. да
заплати осъществените разноски в хода на производството, в размер на 42.32
лв. по досъдебното производство и в размер на 600 лв. по производството
пред съда.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от обвиняемия Ч.Б., чрез защитника
адв. Г.М. е депозирана въззивна жалба срещу решението. Твърди се, че
неправилно е била ангажирана отговорността на физическото лице Ч.Б.. Иска
се решението да бъде отменено и обвиняемият оправдан по обвинението, а в
условията на алтернативност се сочи, че е налице съществено процесуално
нарушение и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Твърди се, че решението на съда не е мотивирано в съответствие с
изискванията на закона, тъй като направеният в мотивите доказателствена
анализ, вкл. относно несъответствието между събраните гласни и писмени
доказателства, е непълен. Не е обсъдено, според жалбоподателя,
заключението на СОЕ относно наличието на задължения от страна на
получателя на пшеницата «А. 14» ЕООД и превозвача «Ч. Б.» ЕООД, респ. –
не е взето предвид направеното от обвиняемия изявление за задържане на
стоката, което изключва умисъла за извършване на престъпление. Оспорва се
изводът на съда относно собствеността на инкриминираната пшеница, а така
също и изразеното в мотивите становище, че не е от значение за
отговорността на обвиняемия кому точно принадлежи правото на собственост
върху пшеницата.
Твърди се, че доказателствата по делото не сочат на извод, че
действително обвиняемият не е извършил превоза на пшеницата и не я е
доставил на посочения от Янкулов получател, а е задържал стоката в склад в
с. Н. х. и се е разпоредил с нея в личен интерес, като я продал.
Сочи се, че без отговор е останало най-важното възражение на защитата,
а именно – че противно на всички събрани по делото доказателства,
наказателна отговорност се търси от физическото лице Ч.Б., а по делото става
2
въпрос за превозвача «Ч.-Б.» ЕООД.
Срещу определението на РС Е. П. от 14.10.2021 г. е постъпила в срок
частна жалба от обвиняемия Ч.Б., чрез защитника му адв. Г.М.. Навеждат се
доводи за липса на основание за присъждане на разноските на обвиняемия,
тъй като решението на съда по съществото на спора е обжалвано и въпросът
за вината на обвиняемия не е решен с влязъл в сила съдебен акт.
От РП Е. П. не е депозирано становище по въззивната и частната жалби.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери следното:
Преди да се занимае с въпросите по съществото на делото, съдът намери
за необходимо да разгледа направеното искане от страните за прекратяване на
производството по делото, поради изтекла абсолютна погасителна давност за
наказателно преследване. За престъплението по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от
НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, при което
давността се преценява съобразно текста на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК и е в
размер на пет години. На осн. чл. 81, ал. 3 от НК давността за наказателно
преследване се изключва, независимо от спирането или прекъсването на
давността, когато е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.
80 от НК. Абсолютната погасителна давност за наказателно преследване в
случая е 7 години и половина и започва да тече от крайния възможен момент
на извършване на деянието, като според обвинителния акт това се е случило
най-късно на 23.07.2016 г., т.е. към момента тази давност не е изтекла.
Следователно, доводите на страните за прекратяване на наказателното
производство срещу обвиняемия Ч. С. Б. са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
Материалите по делото установяват следната фактическа обстановка.
Свидетелят П. Я. бил регистриран земеделски производител – ЕТ „П.
Я.“, с Л., общ. Е. П., С. област. Свидетелката Д. С. била управител на „А. 14“
3
ЕООД гр. П., като част от дейността на дружеството била износ на пшеница
за Република Г..
На 04.07.2016 г. между ЕТ „П. Я.“ (продавач) и „А. 14“ ЕООД (купувач)
бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът се
задължил да достави, а купувачът да изкупи до 300 тона земеделска
продукция – хлебна пшеница, реколта 2016 г., в рамките на срока на договора
срещу цена в размер на 300 лева на тон, с качество и опаковка упоменати в
договора. По договора купувачът се задължил да заплати по банков път
цената на доставената пшеница в срок до 2 работни дни след получаването на
стоката и след издаване на фактура от продавача за съответното количество.
Предвидено било, че всички разходи по товаренето, транспорта и доставката
на стоката са за сметка на продавача. В договора било записано, че
собствеността върху стоката преминава от продавача на купувача от момента
на получаване на стоката от купувача, което обстоятелство се удостоверява с
подписването на приемо-предавателен протокол, подписан от купувача –
получател и от шофьора на камиона – превозвач; а рискът от случайно
погиване или повреждане на стоката, респ. нейното изчезване, преминава
върху купувача след получаването й. В договора било предвидено и че
продавачът има правото и задължението да избере превозвач и да сключи
договор за превоз, като до получаването на стоката от купувача, продавачът
носи риска от случайни вреди и/или действия на превозвача, вреди по време
на превоза, забава в тръгване или пристигане, неправилно товарене,
отклонение от маршрута, погиване, увреждане, изчезване на товара.
Договорът бил сключен за една година, като в него били предвидени и
условия на форсмажор, както и последиците от неизпълнение на
задълженията на всяка от страните. Независимо от обстоятелството, че
заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие графически
експертизи не установяват авторството на подписа за купувач в приложения
по делото договор за покупко-продажба, няма спор по делото, че такъв
договор е бил сключен между ЕТ „П. Я.“ и „А. 14“ ЕООД. Според гласните
доказателства по делото, с дейността на дружеството-купувач се занимавали
по това време както свидетелите Х. С. и Д. С., така и отделен пълномощник,
поради което е без правно значение кой от тях е положил подписа си върху
договора.
Обвиняемият Ч.Б. бил собственик на „Ч. – Б.“ ЕООД, като в дейността
4
на дружеството влизал и превоз на селскостопански стоки. Между това
дружество и „А.“ ЕООД съществували предходни отношения по превоз на
пшеница, а с дружеството – превозвач работел и свидетелят Я.. Свидетелят Я.
и обвиняемият Б. се разбрали превозът на договорената с Я. пшеница да бъде
осъществен отново от камиони на „Ч. – Б.“ ЕООД. На 06.07.2016 г. от
свидетеля П. Я. била изготвена писмена заявка до „Ч. – Б.“ ЕООД,
представлявано от обвиняемия Ч.Б.. В заявката било записано, че се иска
осигуряване на 2 броя камиони за товарене на зърно за датата 19.07.2016 г., с
товарен пункт с. Л. и разтоварен пункт по указание на фирмата получател „А.
14“ЕООД.
На 19.07.2016 г., след предварителна уговорка по телефона между
свидетеля Я. и обвиняемия Б., два камиона, собственост на „Ч. – Б.“ ЕООД и
управлявани от свидетелите И. В. и Д. Д. (с рег. № СА **** ХМ и рег. № СВ
**** АН), пристигнали на базата на ЕТ „П. Я.“ в село Л. и там била
натоварена пшеница с общо тегло от 47 180 кг., за която свидетелят Я. издал
кантарни бележки.
След това камионите потеглили. Съгласно уговорката между
обвиняемия Б. и свидетеля Я., камионите следвало да спрат на
бензиностанция „Ш.“ на магистрала „С.“ в посока К., където в очакване да
изготви ЧМР за товара се намирала свидетелката С.. Вместо това, тъй като
имал претенции за неизплатени от свидетелката Д. С. суми по договори за
вече извършен превоз на стоки, обвиняемият Б. разпоредил пшеницата да
бъде откарана до склад в село Н. х., където тя била разтоварена. Когато
камионите не пристигнали на уговорената среща на бензиностанция „Ш.“,
свидетелката Д. С. започнала да звъни по телефона на обвиняемия, но той не й
отговорил. Когато свидетелят Я. също позвънил на обвиняемия Б.,
последният му заявил, че ще прибере и продаде стоката, тъй като има
неуредени финансови отношения със свидетелката С. и не го интересува, че
пшеницата е собственост на Я.. На неустановена дата обвиняемият Б. се
разпоредил с пшеницата, като я продал на неустановено по делото лице.
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване, настоящата инстанция приема, че се установява по несъмнен
начин извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 206
от НК от обвиняемия Ч.Б., до какъвто извод е достигнал и
5
първоинстанционният съд. При обсебването движимите вещи трябва да се
намират във фактическа власт на дееца на определено правно основание, т. е.
вещите, предмет на разпореждането, следва да са били предоставени на дееца
да ги владее или пази на определено конкретно основание. В конкретния
случай, инкриминираната пшеница се е намирала във фактическата власт на
обвиняемия Б. по силата на облигационно отношение между ЕТ „П. Я.“
(изпращач) и „Ч.-Б.“ ЕООД (превозвач), от което отношение е възникнало
задължение за извършване на превоз на инкриминираната пшеница и
предаването й на посочен от товародателя получател („А. 14“ ЕООД).
Посоченият договор за превоз се явява конкретното правно основание, на
което подсъдимият е получил фактическата власт върху пшеницата.
Престъпното своене е реализирано чрез отказа на обвиняемия да предаде
стоката на получателя и е допълнено с последвалия акт на фактическото
разпореждане с нея. Действително, към момента на превоза на пшеницата „А.
14“ ЕООД е имало неразплатени с „Ч.-Б.“ ЕООД финансови задължения в
размер на 8 859.05 лева, видно от заключението на изготвената в хода на
наказателното производство ССчЕ. Това обстоятелство, обаче, не установява
несъставомерност на престъплението от субективна страна, в каквато насока
се правят възражения от защитата на обвиняемия. Договорът за превоз, който
е конкретното правно основание за владеенето на стоката, е релевантен за
възникване на наказателната отговорност на обвиняемия Б. в случая,
доколкото обвиняемият не е имал основание за упражняване на право на
задържане по отношение на изпращача. С оглед на това,
първоинстанционният съд напълно законосъобразно е заключил, че в
разглеждания случай обвиняемият Б. с поведението си е манифестирал
недвусмислена промяна на отношението си към предадената му за превоз
пшеница. В тази връзка следва да се отбележи, че при родово определените
вещи, каквато е безспорно пшеницата, собствеността и рискът преминават от
продавача на купувача от момента на фактическото им отделяне и предаване
- чл. 24, ал. 2 от ЗЗД (в същия смисъл Решение № 181 от 22.03.2022 г. на САС
по в. т. д. № 29/2022 г., Решение № 1986 от 2.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
7249/2021 г., I о. и др.) Ето защо, не могат да бъдат споделени наведените във
въззивната жалба доводи, че с факта на сключване на договора за покупко-
продажба между ЕТ „П. Я.“ (продавач) и „А. 14“ ЕООД (купувач)
собствеността върху процесната пшеница е преминала в патримониума на
6
купувача, тъй като те противоречат на цялостната практика на съдилищата,
така и на тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския
съюз.
В заключение, фактологията в конкретния случай несъмнено установява
предмета на престъпно посегателство - чуждата за обвиняемия Б. движима
вещ (пшеница); правното основание за наличие на този предмет във
фактическата власт на извършителя – договор за превоз; акта на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото
имущество – отказ от предаване на пшеницата на получателя и последвалите
разпоредителни действия с нея.
Престъплението е извършено от обвиняемия Б. при форма на вината пряк
умисъл, на каквито обстоятелства сочи и конкретиката по настоящото дело.
Изявленията на обвиняемия, направени непосредствено след неизпълнение на
договора за превоз, обективират намерението му за своене на пшеницата –
така той заявил на свидетеля Я., че ще прибере пшеницата, а когато след
известен период от време свидетелката С. успяла да се свърже с него по
телефона, й обявил да си гледа работата и че ще уреди отношенията си със
свидетеля Я., като му даде 4-5 хиляди лева за пшеницата.
Като представляващ юридическото лице „Ч.-Б.“ ЕООД и овластен да
формира волята му, обвиняемият Б. несъмнено е субект на наказателна
отговорност, поради което доводите на защитата, че договорът е бил сключен
с юридическото лице и поради това не следва да се търси отговорност на Б.,
са неоснователни.
Присвоеното имущество е било заместено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, при което е налице хипотезата на ал. 6,
т. 1-ва на чл. 206 от НК.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав,
съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд,
почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства. Те са надлежно обсъдени от страна на съда, който се е занимал
с въпросите за тяхната достоверност и логичност, съпоставил ги е коректно,
като не е подценил или надценил някое от тях.
Съдебният акт е постановен в производство, по което няма допуснати
процесуални нарушения, още по-малко груби такива, каквито доводи се
7
навеждат от защитника на обвиняемия. Фактите и обстоятелствата по делото
са изяснени в тяхната цялост и взаимовръзка. В крайния си съдебен акт
първоинстанционният съд е изложил убедителен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, анализирал е събраните гласни и писмени
доказателства и въз основа на тях е достигнал до законосъобразен извод - за
необходимостта от признаване на обвиняемия Ч.Б. за виновен по обвинението
в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1-ва, вр. ал. 1 от НК.
Правата на обвиняемия Б. са били охранени във всеки един етап от
наказателното производство и той е имал възможността както да осъществи
сам защитата си, така и да използва услугите на адвокат, и се е възползвал от
тези възможности.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, законосъобразно
първостепенният съд е освободил обвиняемият Б. от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК. При
определяне размера на административното наказание първостепенният съд,
при правилна преценка на деянието и дееца, е отчел наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, и е наложил същото в минимално
предвидения от закона размер от 1000 лв. Настоящата инстанция се
солидаризира с тези изводи на районния съд.
С оглед изхода на делото, в съответствие с изискванията на закона с
определението от 14.10.2021 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр.
2 от НК, първоинстанционният съд е осъдил обвиняемият Б. да заплати
осъществените разноски в хода на производството, в размер на 42.32 лв. по
досъдебното производство и в размер на 600 лв. по производството пред съда.
По изложените съображения, С. ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.06.2021 г., постановено по АНД №
319/2019 г. по описа на РС Е. П..
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2021 г., постановено по същото
дело по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9