РЕШЕНИЕ
№ 3447
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДесиС.а Й.ова
при участието на секретаря СтаниС.а Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от ДесиС.а Й.ова Гражданско дело №
20223110107288 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ
Производството е образувано по осъдителен иск предявен от С. Г. С. срещу ЗАД „***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв. частичен иск от
2792,12лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди
на л.а. „*** изразяващи се в увреждане на задна броня, заден десен стоп, багажен капак,
панти капак багажник, маска задна, абсорбер задна броня PVC, под багажник, греда
ключалка багажник, панел под стоп десен и ключалка капак багажник, вследствие на
виновно причинено от *** като водач на л.а. „**** настъпило на 22.05.2021г., чиято
отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/30/120002620439 , валидна към датата на
произшествието ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
06.06.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
В исковата молба се поддържа, че на 22.05.2021г., около 08:45 часа, *** управлявайки
л.а. марка „*** предоставен му от ищеца/, с per. №**** се движел по бул. Ц*** , посока к.к.
„Златни пясъци", а в този момент по ул.*** посока бул. Ц***, се движи л.а. марка „*** като
водачът предприема включване в движението по бул.*** посока к.к. „Златни пясъци", като
при наличие на пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство", не
пропуска л.а. марка „*** и го блъска в задната част. Към момента на настъпване на
произшествието отговорността на водача на л.а. марка „***, била застрахована при
ответника, като ищецът подал искане за заплащане на обезщетение при последния, за което
била образувана преписка за щета във връзка с която били извършени огледи на увреденото
МПС и съставени описи на констатираните вреди- задна броня, заден десен стоп, багажен
капак, панти капак багажник, маска задна, абсорбер задна броня PVC, под багажник, греда
ключалка багажник, панел под стоп десен и ключалка капак багажник . Ответникът
заплатил извънсъдебно застрахователно обезщетение от 605,38 лв., за които ищецът сочи, че
са недостатъчни да покрият щетите. Сочи, че необходимата сума за възстановяване на
щетите е 3397,50 лв., като след приспадане на заплатената сума от 605,38 лв., се дължат още
2792,12 лв. Поради неправилното определяне на обезщетението сочи, че има правен интерес
от иска, който предявява като частичен. Иска се уважаване на предявения иск. Претендират
1
се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са
изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Излага се, че ответникът е
заплатил справедливо обезщетение на ищеца извънсъдебно, което е достатъчно да обезщети
изцяло щетите на автомобила. Евентуално се поддържа, че претенцията е завишена по
размер, като следва да се отчете, че л.а. е бил в експлоатация над 12 години към датата на
инцидента и ремонта не следва да се извършва в официален сервиз. Поддържа се, че
ремонтът може да бъде извършен с резервни части от алтернативни доставчици без това да
окаже влияние на сигурността и или външния вид на автомобила. На следващо място се
поддържа, че ако ремонтът на автомобила възлиза на сума от 3397,50 лв. то тази стойност
надхвърля 70% от действителната стойност на процесното МПС и е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390 от КЗ. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: че е собственик на лек автомобил „***
настъпилото ПТП; противоправно поведение на водача на лек автомобил *** причинените
вреди на лек автомобил „*** ; причинна връзка между произшествието и претърпените
вреди; наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между водача на лек автомобил*** и ответника към датата на пътния
инцидент, размера на вредите. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК от 21.08.2022 г., като обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване са отделени: наличието на облигационно правоотношение по договора
за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на л.а. „*** към
момента на процесното събитие, извънсъдебното заплащане от страна на ответника на
сумата от 605,38 лв. – обезщетение по преписката за щета, образувана във връзка с
процесното събитие.
С оглед изложеното в отговор на исковата молба и направеното от ищеца в първото
по делото съдебно заседание искане за отделяне на безспорни факите обуС.ящи основание за
отговорност на ответника, с протоколно определение от 21.10.2022 г. са отделени всички
елементи от посочения по-горе фактически състав с изключение на размера на вредите.
При изложеното се установяват материалноправните предпоставки на предявения иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за същите
Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение.
За установяване на размера на вредите е изслушана съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност на автомобила е в размер на 3910,00
лв. вещото лице в посочило, че стойността на увредените части в три различни ваиранта е –
1.381,47 лв.- стойност с алтернативни части; 2. 774,75 лв.-средна пазарна стойност /
съобразно уточненията на вещото лице в о.с.з представлява средна стойност на оригинални
и алтернативни части/; 3. 581,86 лв. – средна пазарна стойност с оглед качеството на
детайлите / съобразно уточненията на вещото лице тази стойност включва цена на задна
броня като алтернативна част, а за останалите – средна пазарна стойност между оригинални
алтернативни резервни части/. По отношение на стойността на труда е посочено, че средната
стойност на труда е в размер на 30,53 лв. /вкл. стойността на труда в официални сервизи/
или 17,06 лв.- средна стойност на труда без цените в официалните сервизи на марката. При
така посочените стойности вещото лице в предложило варианти за общ размер на вредите /
части и труд/, както следва: I. при цени за труд от 30,53 лв. на час: - 1547,01 лв. – при цени
на частите, с оглед качеството на детайлите; 1739,90 лв.- средна пазарна стойност с
алтернативни и оригинални части.; 1346,62 лв.- стойност с алтернативни части; II при
стойност на труда от 17,06 лв.: 1187,36 лв.- при цени на частите, с оглед качеството на
детайлите; 1380,25 лв.- средна пазарна стойност с алтернативни и оригинални части и 986,97
лв.- с алтернативни части. Вещото лице е посочило, че доколкото стойността на вредите на
надхвърля сумата от 2932,50 лв. / 70 % от пазарната стойност на автомобила/ не е налице
тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение. Експертът е
изготвил заключението в няколко вариант, като преценката кой следва да бъде възприет е на
2
съда, въз основа на извод за релевантната стойност, съобразно приложимата нормативна
уредба. Експертът подробно и аргументирано е обяснил формирането на изводите си в
откритото съдебно заседания. Заключението е компетентно дадено и обосновано.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото.
Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І
т..о. /обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/. В най-
новата практика на ВКС /Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г.,
II т. о., ТК/ е изяснено, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При
частична увреда, повредите подлежат на ремонт и за да бъде покрит негативния интерес на
увредения собственик, застрахователната сума като обезщетение следва да е достатъчна за
подмяна на увредения автодетайл с нов (оригинален или с годен аналог със качество на
оригинала) респективно за възстановяване му с труд и консумативи при средна пазарна
стойност (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г.
по т. д. № 627/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, ТК).
При така действащата нормативна уредба и съдебна практика, съдът намира, че не
може попринцип да се възприема стойност на алтернативни или части втора употреба / в
този смисъл и практиката на ВКС, която макар незадължителна се споделя от настоящия
състав - Определение № 50558 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2203/2021 г., II т. о., ТК/.
Но това разрешение е приложимо, когато увредения детайл е оригинален или с качествата
на оригинален или този въпрос не е спорен между страните. В конкретния случай обаче от
САТЕ се установява, че един от елементите – задна броня, към момента на увреждането е
била с качеството на алтернативна част / така разясненията на вещото лице –л.74 гръб/,
поради което съдът следва да възприеме стойността й като алтернативна част, доколкото
именно такава е действителната стойност на задната броня и такава е частта, която следва да
бъде заменена с нова и застрахования е претърпял вреда изразяваща се в уреждане на част с
именно такова качество. При изложеното следва да се възприеме стойността на частите в
размер на 581,86 лв.
При приложение на посочената по-горе съдебна практика, съдът намира, че следва да
приеме средна пазарна стойност труда в размер на 30.53 лв. на работен част, което е средна
стойност на труда в официални сервизи на марки автомобили, сервизи, отговарящи на
изискванията за качество и притежаващи европейски сертификат за качество ISO, както и
сервизи не притежаващи такъв сертификат. При възприемане на цените само в последните,
би се достигнало до необосновано ограничаване правата на застрахования да избере сервиз,
3
в който да се ремонтира автомобила / при съобразяване, че обезщетението не следва да
надвишава средната пазарна цена на ремонта/ вкл. да получи услуга на поне средно за пазара
качество.
При изложеното съдът кредитира експертното заключение за стойността на вредите в
размер на 1187,36 лв. / общо за части и труд/. Между страните е безспорно, че ответникът е
заплатил извънсъдебно сумата от 605,38 лв., т.е останала е задължени за сума от 581,98 лв.
Предявеният иск е за сумата от 50,00 лв.- частична претенция от 2792,12 лв., като с оглед
заявения частичен размер, подлежащ на разглеждане, се явява изцяло основателен.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 50,00 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Той е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за
заплащане на 50,00 лв.- държавна такса, 175,00 лв.- депозит за САТЕ и 360,00 лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение /заплащането на което се доказва от представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при
подписването му, в който случай договорът има характер на разписка съгласно
разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат -360,00 лв., което съдът намира за
неоснователно, доколкото то / без ДДС/ е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/, действаща към момента на уговарянето и заплащането им- 300 лв. Съгласно
параграф 2а от Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Видно от
приложеното по делото удостоверение за регистрация, издадена на адвокатското дружество
представляващо ищеца, същото е регистрирано по ЗДДС, поради което съдът присъжда
исканото адвокатско възнаграждение с ДДС изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 585,00 лв.-
разноски в първоинстанционното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на С. Г. С.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. **** на основание чл. 432 КЗ, сумата от 50,00 лв.
частичен иск от 2792,12лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на л.а. „*** изразяващи се в увреждане на задна броня, заден десен
стоп, багажен капак, панти капак багажник, маска задна, абсорбер задна броня PVC, под
багажник, греда ключалка багажник, панел под стоп десен и ключалка капак багажник,
вследствие на виновно причинено от ***, като водач на л.а. „*** настъпило на 22.05.2021г.,
чиято отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/30/120002620439 , валидна към датата на
произшествието ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
06.06.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** със седалище и адрес на управление:
гр.*** да заплати на С. Г. С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, сумата от 585,00 лв.
/ петстотин осемдесет и пет лева/ - разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5