Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 15.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х
състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
ТАНЯ П.при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия П.АНД № 1110/2020 г. по описа на РС-
Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „****“ №15,
ет.7, представлявано от управителите И.К.-П.и М.М.Г., против Наказателно
постановление № Пз-6-ДНСК-52 от 22.07.2020 г. издадено от заместник началник на
ДНСК гр. София, с което за нарушение на чл.168 ал.1 т.1 от ЗУТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено
се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява законовият
представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и и излага становище за основателност на същата, придържайки се към
аргументите изложени в жалбата, като основен довод е, че НП е издадено след
изтичане на законоустановените давностни срокове и поради неяснота в описанието
на нарушението в акта и НП. Претендира се присъждане на заплатения адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява кратко становище, че
НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като предлага същото да
бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени доводите
на жалбоподателя и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с
НП при следната, приета за установена фактология:
Дружество „****“ ООД притежавало
удостоверение № РК-0149/02.04.2019г., издадено от ДНСК, съгласно което
упражнявало строителен надзор. На 10.10.2016 г. дружеството сключило договор за
упражняване на строителен надзор с възложителя „***“ ООД, при реализирането на
строеж в имот публична държавна собственост, а именно „Микротурбина 20 kW за
производство на електроенергия от река Чепинска в землището на с.В.-
Генераторно помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход
за микротурбина“, находящ се в ПИ № 000719, землище на с. В., общ. Септември,
обл. Пазарджик. Възложителят „***“ ООД не било представило учредено право на
строеж или право да се строи в чужд имот по силата на закон, както повелявала
разпоредбата на чл.161 ал.1 от ЗУТ. Въпреки това дружеството-жалбоподател
допуснало извършването на строежа и по този начин не осъществило контрол
относно законосъобразното започване на строежа. Съгласно разпоредбата на чл.168
ал.1 т.1 от ЗУТ, лицето упражняващо строителен надзор носи отговорност за
законосъобразното започване на строежа.
За строежа била издадена Заповед № ДК-09-ПЗ-1/16.02.2018
г. от Началника на РОНСК- Пазарджик за спиране на строителството на цитирания
строеж по реда на чл.224 от ЗУТ.
Съгласно чл.137 ал.1 т.3, б.„д” от ЗУТ и чл.6
ал.5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи, строежът бил трета категория.
Нарушението било извършено на 12.10.2016 г.,
когато бил съставен Протокол Приложение №2 към чл.7 ал.3 т.2 от Наредба №
3/2003г. на МРРБ за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа, при условията на чл.239 ал.2 от ЗУТ.
За място на извършване на нарушението било
прието местонахождението на посочения строеж, а именно ПИ № 000719, землище на
с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик.
Нарушението било установено при изпълнение на
Разпореждане от 12.02.2020 г. на Върховна административна прокуратура на
Република България, отдел „Надзор за законност“, във връзка с преписка №
СП-1519/2017 г. по описа на РДНСК Пазарджик.
Била извършена проверката на място от
служители на РДНСК- Пазарджик, за която бил съставен Констативен протокол №
211/24.02.2020г.
Така констатираното съставлявало нарушение на
чл.168 ал.1 т.1 от ЗУТ, за което св. Н.П.-*** против дружеството-жалбоподател
бил съставен АУАН № Пз-6 от 13.04.2020 г. в присъствието на единия от
управителите и законни представители на дружеството-нарушител И.К. К.-П., на
която бил предявен и връчен срещу подпис.
Срещу така съставения акт било подадено
писмено възражение от дружеството-жалбоподател. АНО не се приел изложените във
възражението аргументи и на 22.07.2020 г. издал атакуваното НП. Последното е
връчено на управителя на санкционираното дружество М.Г. на 23.07.2020 г., видно
от отразеното в НП. Жалбата против същото била подадена санкционираното
дружество чрез единия от управителите му до съда чрез АНО на 29.07.2020 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. Н.П.. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
С оглед характера на настоящото съдебно
производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на
констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените
си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на
обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от
страните да защити и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в
жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка
относно законосъобразността и правилността на атакуваното НП, в случая от
правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доказателствата по делото
и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита, че на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения, в каквато връзка са и основните възражения на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.
Според настоящия съдебен състав е налице
допуснато процесуално нарушение, което е съществено и драстично засяга правото
на защита на санкционираното дружество.
От писмените и гласни доказателства по
делото се установява, че за настоящия случай е имало предходна образувана
преписка в РДНСК- Пазарджик от 2017 г. Това обстоятелство е отразено и в
описателната част на АУАН и НП. От материалите по тази преписка и по-конкретно
от издадената Заповед № ДК-09-Пз-1/16.02.2018 г.на началника на РОНСК-
Пазарджик (сега РДНСК- Пазарджик) (л.43-44), с което е спряно строителството на
процесния строеж, става ясно, че при извършена проверка от инспектори при
РОНСК- Пазарджик, за която е бил издаден Констативен акт №90/30.01.2018 г.,
било установено, че строителството не е изпълнено в коритото на р. чепинска, а
в имот частна държавна собственост и то в отклонение на Разрешението за строеж
издадено от гл. архитект на Община Септември. Констатирано е и че строителният
надзор се осъществява от дружество „****“ ООД. Казано с други думи още тогава
от инспектори при РДНСК- Пазарджик е било установено, че
дружеството-жалбоподател като лице упражняващо строителен надзор не е
осъществило контрол при започването на строежа, като е допуснало същият да бъде
извършен върху имот, за който възложителят „***“ няма учредено право на строеж
или право да строи в чужд имот по силата на закон. Още при тази проверка
контролните органи са били наясно, че нарушението е осъществено от дружеството,
осъществяващо строителен надзор, на 12.10.2016 г., когато е съставен Протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа (Приложение №2 към чл.7 ал.3 т.2 от Наредба №3/2003 г. на МРРБ) (виж
л.45-54). Казано с други думи инспектори при РДНСК- Пазарджик, в това число и
началника на дирекцията, са били наясно какво нарушение е било извършено кога и
кой е неговият автор.
Поради тази причина и срещу дружеството-жалбоподател
е бил съставен АУАН № Пз-9/26.02.2018 г. След съставянето му обаче е издадена
нова Заповед № ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на началника на РОНСК- Пазарджик, с
която е отменена горецитираната заповед за спиране на строителството на строежа
и е разрешено неговото продължаване. АУАН е бил отменен и производството
прекратено с резолюция на началника на ДНСК. Впоследствие преписката била
преразгледана отново с оглед разпореждане на ВАП (виж показанията на св. П.).
Извършена била нова проверка на място, за която бил съставен КП №211/24.02.2020
г., като въз основа на направените констатации и документите приложени по
прекратената вече административнонаказателна преписка, на 13.04.2020 г. бил
съставен АУАН срещу дружеството-жалбоподател, послужил за издаването на
атакуваното НП.
Всичко изложено до тук показва, че
актосъставителят не е имал законовото основание да съставя нов АУАН за същото
нарушение срещу същия нарушител, за което вече веднъж е било образувано и
прекратено АНП. Драстично е нарушен принципът non bis in idem. Не може да се приеме аргумента, че с
разпреденото преразглеждане на преписката от ВАП, непременно е следвало да се
издаде нов АУАН, респ. НП срещу дружеството-жалбоподател. Актосъставителят,
както и АНО, са следвали да съобразят факта, че срещу същото лице за същото
нарушение вече е имало образувано и прекратено АНП и да не пристъпват към ново
предявяване на същото адм. Обвинение, респ. санкциониране за същото нарушение.
Дори и обаче да се приеме хипотетично, че
не е допуснато горното нарушение на принципа non bis in idem, с оглед на това, че с АУАН №
Пз-9/26.02.2018 г. е било повдигнато обвинение по чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ,
въпреки направеното описание, което консумира състав на нарушение по чл.237 а.1
т.2 от ЗУТ, то пак със съставянето на новия АУАН на 13.04.2020 г. е допуснато
нарушение на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, тъй като актът е съставен извън
сроковете, посочени в цитираната разпоредба. Както се посочи по-горе
нарушението и нарушителят са били установени още при извършената проверка от
инспекторите при РДНСК- Пазарджик през м. януари 2018 г., когато е приключила
първата проверка на строежа. От тогава до момента на съставяне на настоящия
АУАН са изтекли повече от 2 години. Освен това от извършване на нарушението са
изтекли повече от 3 години. Нарушението предмет на настоящето производство не
засяга нормативните актове, за които сроковете за съставяне на АУАН са
по-дълги, съгласно чл.34 ал.2 от ЗАНН.
На база така установените фактически
положения, съдът намира, че още преди да бъде възложено извършването на нова
проверка и преразглеждане на образуваната от преди АНП, РДНСК е разполагала с
данни, за това, че дружеството-жалбоподател като лице упражняващо строителен
контрол на процесния строеж, не е осъществило контрол за законосъобразно
започване на строежа и че същият се строи в чужд имот, за който възложителят
няма учредено право на строеж. Регионалната дирекция е била наясно и с това,
кога е следвало да бъде упражнен този контрол. Инспекторите при РДНСК-
Пазарджик, извършили първоначалната проверка и направили тези констатации са компетентен
административен орган, който е бил наясно с извършеното нарушение и неговия
автор и е могъл да повдигне адм. Обвинение на дружеството-жалбоподател, но в
тримесечния срок от узнаването на неговия автор, считано от 30.01.2018 г.
С оглед на всичко това, съдът намира, че
съставеният АУАН е извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и неправилно с него
е било започнало настоящето АНП на 13.04.2020 г.
С оглед на изложеното атакуваното НП ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа
на неправилно съставен АУАН, като съдът не немира за необходимо да излага и
други доводи по същество.
При този изход от делото не може да бъде
удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Право на такива в тази
ситуация обаче има дружеството-жалбоподател, за което бе направено своевременно
искане от процесуалния му представител. Видно от представените по делото фактура
и преводно нареждане, на процесуалния представител адв. К.П.от САК от
дружеството-жалбоподател е бил изплатен хонорар в размер на 840 лева за правна
помощ и процесуално представителство. От страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател бе направено своевременно възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар. Съдът намира последното за основателно.
Делото не е с фактическа и правна сложност, проведе се в едно съдебно заседание
с разпит на един свидетел, а и приетите и анализирани писмени доказателства не
са в голям обем. Вярно е, че в депозираната жалба против НП са изложени
подробни възражения и е направен обстоен анализ на фактите и обстоятелствата и
доказателствата по АНП, но следва да се има предвид, че за изготвянето й няма
данни, че е участвал процесуалния представител предвид датата на издаването й-
29.07.2020 г. и с оглед дадените пълномощия на адвоката от 12.10.2020 г.
Изложеното в с.з. становище от процесуалния представител беше кратко и неи
съдържа подробен анализ на доказателствата. При това положение съдът намира, че
заплатеният адвокатски хонорар от дружеството-жалбоподател на адв. П.е завишен
и следва да редуцира същия до малко над минималния размер, посочен в
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в
размер на 400 лева, който е съответен на предоставеното процесуално
представителство и правна помощ. Ще следва присъждането на разноските да бъде в
тежест на ДНСК гр. София.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС Пазарджик в настоящи състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Пз-6-ДНСК-52 от
22.07.2020 г. издадено от заместник началник на ДНСК гр. София, с което на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „****“ №15, ет.7, представлявано от управителите И.К.-П.и М.М.Г., за
нарушение на чл.168 ал.1 т.1 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на
5 000 лева на основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ ГР. СОФИЯ,
представлявана от началник, ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „****“ №15, ет.7, представлявано от управителите И.К.-П.и М.М.Г.,
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на възнаграждение за разликата до
840 лева.
ОТВЪРЛЯ искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: