Мотиви
на присъда N 27 /14.08.2017год. по НОХД№ 524/17г. по описа на Окръжен съд –
Русе.
Окръжна
прокуратура – Русе е била обвинила М.М.Ч. в това:
- че на 24.03.2017г. в Русе, на ГКПП “Дунав мост”,
направил опит без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната
високорисково наркотично вещество – хероин (диацетилморфин), с общо нетно тегло
15 545 грама със следната чистота: 4 945 грама с чистота на активния компонент
от 16% до 30%, 6 954 грама с чистота на активния компонент от 31% до 45% и 3
646 грама с чистота на активния компонент от 46% до 60% , всичко на обща
стойност 1 027 400,00 лева, като
предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено
тежък и деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини –
престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК.
- че за периода 10 - 24.03.2017г., в гр.Стара Загора,
без надлежно разрешително придобил и държал до Русе, с цел разпространение,
високорисково наркотично вещество – хероин (диацетилморфин), с общо нетно тегло
15 545 грама със следната чистота: 4 945 грама с чистота на активния компонент
от 16% до 30%, 6 954 грама с чистота на активния компонент от 31% до 45% и 3
646 грама с чистота на активния
компонент от 46% до 60% , всичко на обща стойност 1 027 400, 00 лв., като
наркотичните вещества са в особено големи размери – престъпление по чл.354а,
ал.2, изр.2, пр.4, вр. с ал.1 пр.3 и 4 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
и пледира за осъдителна присъда.
Защитника на подс.Ч. – адв.С.И.изразява становище, че липсват
обстоятелства, които да разкриват
съставомерно субективно отношение на подсъдимия към извършеното (твърди за
липсата на изискуемия пряк умисъл), независимо от което излага
и доводи, че извършеното разкрива подсъдимия като т.нар “муле“ по отношение на
наркотични вещества. Пледира за определяне на наказанието при условията на
чл.58а от НК (не конкретизира хипотеза от възможните), като
предлага да се наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано по размер към
шест – седем години лишаване от свобода (от което и соченето на
конкретни смекчаващи вината обстоятелства, следва да се приеме, че претендира
за приложение института на чл.55 от НК – възможната хипотеза по
чл.58а, ал.4 от НК).
Подсъдимият
М.М.Ч. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Едноременно с това, по време на съдебните прения идентично на защитника си,
излага декларативното твърдение, че не знаел факта на пренасяне на наркотични
вещества с процесният автомиобил, а знанието му по този въпрос за отнасяло за
„някаква стока, която не е опасна“. Изразява съжаление за стореното, което
определя като „грешка“ и пледира за налагане на по-леко наказание (осъдителна
присъда).
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Ч. е
роден на ***г***. Към началото на 2017год. живеел в село Кънчево, обл.Стара
Загора на семейни начала с лицето З.М.С., като от общото им съжителство имали
две деца – родени съответно през 1999год. и 2001год. Подсъдимия от известно
време нямал работа и доходи от нея, поради което бил изпаднал във финансово
затруднение. Надявал се да отиде при свой роднина в Германия, където да работи.
В първите дни на
месец февруари 2017год. подсъдимия се запознал в гр.Казанлък с лице, което се
представила като „С.“. Видели се и още няколко пъти, като при разговорите им
станало дума за колата която управлявал подсъдимия – лек автомобил „Мердецес“ с
рег.№ СТ 0874 ВТ. Подсъдимия казал на „С.“,
че колата била на брат му и ще я плати след като поработи в Германия. Тогава „С.“
предложил на подсъдимия начин да изкара 5 000 евро, като му казал, че за
да ги получи, трябвало да закара с колата стока до Германия. Пояснил, че колата
на подсъдимия – „М.“-модел 300, била много подходяща за случая, тъй като имало
място, където да бъдат скрити пакетите (което
представлявало стоката), а поставянето и скриването им щяло да
бъде негова работа. От така описаната му работа, която му била предлагано да
извърши, подсъдимия Ч. разбрал, че става дума за наркотични вещества, но тъй
като имал нужда от пари, се съгласил на предложението.
По
– късно – около 10 март 20017год. двамата отново се срещнали в Казанлък, при
което подсъдимия предал автомобила „М.“ на „С.“, след което се прибрал обратно
до селото си с автобус. Двамата се уговорили на 20-21 март да се срещнат на
същото място, за да получи подсъдимия обратно колата си, която вече щяло да
бъде натоварена със стоката. В периода от време докато автомобила бил взет от „С.“,
на неустановено място и неустановени въз основа на доказателствата по
настоящото дело лица, била извършена промяна на автомобила. Чрез изрязване на
панела, който разделя купето от багажното отделение били направени два отвора,
при което се оформил тайник, в който били поставени 31 пакета, пълни с хероин.
Около пакетите било поставено кафе, с цел да се неутрализира миризмата на
наркотика.
На
20 или 21 март 2017год. двамата се срещнали и подс.Ч. получил автомобила, в
който били натоварени общо 31 пакета с хероин. Лицето „С.“ предупредил
подсъдимия да не споделя с никого, че ще пренася нещо с автомобила и той се
съобразил с казаното, като не казал на никого, дори на братята си – свидетелите
М..Ч. и Ю.Ч., с които щял да пътува към Германия. Също така „С.“ взел мобилния
номер на подсъдимия, като уточнил, че в Германия ще го потърсят, за да си
вземат стоката и тогава щели да му бъдат платени парите за работата.
На
24.03.2017год. около 15, 00 часа, подс.Ч., заедно с братята си, тръгнали от
района на Стара Загора с две коли за Германия. Подсъдимия управлявал автомобила
„М.“ с намиращите се, скрити в него пакети с хероин, при него пътувал и брат му
св.М..Ч.. Другия брат – св.Ю.Ч. пътувал с друг автомобил, който управлявал – лек
автомобил „Ф.“, модел „Г.– 4“, с рег.№ СТ ***ВТ. Така, с двете коли, те се
явили на ГКПП“Дунав мост“ – Русе около 18, 40 часа на 24.03.2017год. Колите
били отклонени от митническите служители за извършване на щателна проверка. При
извършването й, тайникът в автомобила „М.“ бил открит, заедно с пакетите хероин
в него. Бил извършен полеви тест, който реагирал на високорисково наркотично
вещество – хероин. При разговор със митническите служители подс.Ч. признал, че
пренася забранено вещество, че пренася наркотик, но братята му не знаят за
това, както и разказал горните обстоятелства за това от кого е получил
веществото и как било поставено в автомобила, който управлявал.
Тази фактическа
обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена съвкупност,
съобразно чл.373, ал.3 от НПК. В тази връзка, съдът се позовава на направеното
самопризнание от подсъдимия при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза на процеса, които го подкрепят (с конкретна особеност,
коментирана по-долу). Първо признаването на фактите в общо изложен, но
същностен по съдържанието си смисъл /вкл. за съзнавания от подс.Ч. опит да се
пренесе наркотично вещество през границата/ се подкрепя от обясненията на самия
подсъдим, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство /л.8,
том 3 от същото/, а едновременно с това соченото в тях за факта на давани
обстоятелствени обяснения за начина по който станало същото непосредствено след
извършената проверка – пред митнически служители, и за съдържанието им /също
свързано с признание за извършеното, вкл. и заявената и пред служителите
съзнателност на стореното/, се подкрепя, по който начин и установява като
достоверно и посредством показанията на последните – свидетелите В.Я.А./л.85-88,
том 1 от ДП/ и П.Г.П./л.89 – 92, т.1 от ДП/. Едновременно с това, тези
показания се явяват в частта им, възпроизвеждаща поведението и заявеното от
подс.Ч., източници на производно косвено доказателство за самопризнанието още
към него момент, а отделно – пряко доказателство за всички обстоятелства,
визирани в обстановката, свързани с факта на проверката, установеното при нея,
съставените съответни процесуални документи, обективиращи тези обстоятелства.
Такъв характер имат и показанията на св.Й.П.Й./един от служителите, извършил
проверката – л.97 и 98, том 1 от ДП/. Съответно обективиращите самите действия
по проверката, установеното вещество в процесните пакети, действията по описването
им, измерването им, изледването им, и установеното зя тях, в частност, че
представляват хероин, съставени протоколи, приложени в том 1 от ДП, данните от
които са в подкрепа на гласния доказателствен материал по съответните
обстоятелства,залегнали в признатата от подсъдимия фактология по обвинителният
акт. В частност източници за вида, процентното съдържание на вещество, теглото,
стойността на наркотика, са изводите на Физико – химична експертиза и
Допълнителна химическа експертиза /л.154 до 156 и л.165 и 166, том 2 от ДП/,
съгласно изводите на които намереното вещество, разпределено в 31 пакета,
съдържало хероин – с общо нетно тегло 15, 545 кг., разпределени по следния
начин: 10 пакета с тегло 4 945 грама с чистота на активния компонент от 16% до
30%; 14 пакета с тегло 6 954 грама с чистота на активния компонент от 31% до
45%; и 7 пакета с тегло 3 646 грама с
чистота на активния компонент от 46% до 60%. Съгласно извод на последната експертиза,
общата стойност на наркотичното вещество възлиза на 1 027 400,00 лева. Източник
за спецификата на мястото, където било установено наркотичното вещество в
автомобила „М.“ са изодите на изготвената по делото технико-икономическа
експертиза /л.л.174 – 176, т.2 от ДП/, тайникът, в който са намерени пакетите с
хероин е специално пригоден чрез промени в конструкцията на автомобила, а
стойността на последния – средната му пазарна цена е 4 210 лв. Съответно
източник за посоченото по фактологията за семейството и актуалното битие на
подсъдимия, са съответно приложените в ДП, автобиография, справка за съдимост,
документи, обективиращи общите му с лицето З.М.С. деца, както и родство по
отношение на другите две лица, пътували с него и другия автомобил при опита да
преминат границата.
Както бе
посочено, самопризнанието направено от подс.Ч. се подкрепя в достатъчна по
смисъла на чл.373, ар.3, вр. с чл.372, ал.3 от НПК степен от доказателствената
съвкупност. Едновременно с това, констатира се, че след като същият се е
възползвал от правото си да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие
при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и такова е проведено по съответния ред,
вече в пренията той, а и неговият актуален защитник, заявяват конкретно
твърдение, несъвместмимо, едновременно и недопустимо за навеждане с оглед
протичане на производството при тази хитотеза по реда на глава двадесет и седма
от НПК. Първо, принципно е положението, следващо от приложението на този
институт, че изявлението на подсъдимия /в случая по цялостно признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/, не може да бъде оттеглено след постановяване
на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК /в този смисъл ТР№ 1/06.04.09г.
на ВКС по тълк.д.№ 1/08г.г, НК/. Второ, и във връзка с това, при положение, че
събраните в досъдебното доказателства убедително /както е в случая/
потвърждават направеното признание на фактите, включително и за изискваното и
за двете деяния, предмет на делото, за психологично отношение на подсъдимия към
извършеното /знанието му, че е придобил, държал е в управляваната от него кола
и е направил опит да пренесе през границата на страната именно наркотично
вещество/, подсъдимия няма право да заема различна позиция спрямо обвинението
/включително и по отношение на този въпрос, представляващ признат факт,
залегнал в обстоятелствената част на обвинителният акт/, както прави това по
време на съдебните прения, заявявайки в синхрон със защитника си по време на
съдебните прения в тази им част, за незнание, че превозваната т.нар“стока“ от
него била наркотично вещество. Освен, че изрично заявил знанието си, че било
договорено превозването именно на наркотично вещество, което и направил,
управлявайки автомобила в който било поставено от т.нар “С.“ изрично пред
митническите служители, чийто показания са източник на доказателство и за това
конкретно обстоятелство, също така изрични по него са и обясненията му /л.8,
том 3 от ДП/, и това обстоятелство изрично е залегнало и в обстоятелствената
част на процесният обвинителен акт – представлява факт по смисъла на чл.371,
т.2 от НПК, признат наред с останалите от подсъимия, и по-точно - на стр.2 от
акта – втори абзац горе – изрично е залегнал факта, че въз основа на разговора
си със С., „подс.Ч. се досетил, че става дума за наркотични вещества, но тъй като
парите му трябвали……“. Или въз основа на посоченото по обсъждания въпрос, съдът
приема за недопустимо да се слушат от страна на подсъдимия и неговия защитник,
нито да обуславят нещо различно от това само да се констатират като
недопустими, противните им изявления по време на съдебните прения.
Съобразявайки установеното по
фактите, съдът е достигнал до единствено възможния
извод за виновността на подсъдимия М.М.Ч. и за постановяване на осъдителна присъда по всяко от обвиненията.
Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по време на
досъдебното производство доказателства и въз основа последиците на признаването
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт (при потвърждаване на това
самопризнание от първите), безспорно се установи факта на извършване на всяко от престъпленията, в
което същият е обвинен.
Подсъдимия Ч. е годен субект на
престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
Установената
фактическа обстановка и изложеното дотук дават основание на съда да приеме, че
със своите действия подсъдимия М.М.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с
чл.18, ал.1 от НК, като на 24.03.2017г. в
Русе, на ГКПП “Дунав мост”, направил опит без надлежно разрешително да пренесе
през границата на страната високорисково наркотично вещество – хероин
(диацетилморфин), с общо нетно тегло 15 545 грама със следната чистота: 4 945
грама с чистота на активния компонент от 16% до 30%, 6 954 грама с чистота на
активния компонент от 31% до 45% и 3 646 грама с чистота на активния компонент
от 46% до 60% , всичко на обща стойност 1 027 400,00 лева, като предметът на престъплението е в
особено големи размери и случаят е особено тежък и деянието му е останало
недовършено по независещи от волята му причини.
От обективна
страна, управлявайки посоченият автомобил, на 24.03.2017г. с явяването си на
граничния контролно-пропускателен пункт в гр.Русе – на трасе изход /за
преминаване на границата на Република България и за да влезе на територията на
Република Румъния/ Ч. направил опит да пренесе процесно високо рисково
наркотично вещество, намиращо се в автомобила в оформения в него тайник. Успешното
преминаване на границата било осуетено
само поради действията на митническите органи, чрез извършване на проверка и
установяване на наркотичното вещество, въз основа на което била реално препятствана
възможността автомобила да продължи движението си в изпълнение на тази цел (съответно
на което деянието останало недовършено – във фазата на опита) и обуславя
квалифицирането му във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
Пренасяното
наркотично вещество - хероин е високо рисково такова – съгласно Приложение №1
към чл. 3 ал. 2 ЗКНВП. Той няма легална употреба, пазар и производство и се
намира под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от
1961г., ратифицирана от България – списък 1 и съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Подс.Ч. не
притежавал съответното надлежно разрешително, за да може да го пренесе през
границата на страната, поради което и същият скрит в специално направен тайник
в автомобила му. Пренасянето на високо рисковото наркотично вещество, подс.Ч.
извършил без знанието и разрешението на митниците, пряко следващо от факта, че същият нямал
надлежно разрешително, съобразно изключението по чл.31, вр. с чл.30 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн.ДВ,бр.30/99г./.
Конкретните
обстоятелствата, свързани със стойността на контрабандата и оценката за
тежестта на случая, обусляват извършването на престъплението при
квалифициращата го хипотеза на чл.242, ал.4, вр с ал.2, пр.1 от НК –
контрабанда с предмет високорисково наркотично вещество, при наличие на признака „особено големи размери
на предмета на контрабандата и случаят
е особено тежък“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това
квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразното постановеното и критерия,
въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. №
1/98 г., ОСНК, налице е признака „особено големи размери“, тъй като стойността
на процесният наркотик надхвърля с повече от 140 пъти, установената в страната
минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 460 лева/, съответно
границата, достатъчна за наличието на този признак е стойност над 64 400 лева/.
Процесната контрабанда представлява особено тежък случай, съобразно критериите,
въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита
едновременното наличие на няколко обстоятелства - първо факта, че потенциално настъпилите
вредни последици /следващи от опита да се пренесе през границата наркотик и
достигне до неограничен кръг и предвид количеството изключително широк брой от
хора/ са на стойност, с над четиринадесети пъти надвишаващи достатъчният
размер, за признака „особено големи размери”. На второ място отчита като сочеща
за изключително висока степен на обществената опасност на деянието високата
степен на организираност за извършването му – предоставяне на автомобила на
друго лице да подготви автомобила, използването за пренасянето на наркотика на
тайник, специално пригоден чрез преработване на мястото за целта, уговаряне за
конкретно място до където да достигне в друга държава и за човек, които да чака,
вземе наркотика и заплати за извършената доставка. На второ място, високото съдържание на активно вещество в процесният
хероин, видно от изводите на нарочната експертиза, на стойности цитирани във
фактологията и диспозитива на присъдата. На трето място, преценката на съда за
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на извършителя
му Ч. произтича и от факта, че чрез пренасянето през границите на страната и
отправяне по този начин на наркотика до място за пласиране в друга нарочена за
целта държава, с подобно количество наркотично вещество, на реалният уличен пазар,
се реализират изключително големи незаконни доходи, едновременно с което се
нанася обществена вреда върху неограничен кръг обикновено подрастващи лица,
което също така обичайно е пагубно за развитието и живота им. Съвкупността от
тези дадености мотивират съда да определи случая като особено тежък.
От субективна
страна подс.Ч. извършил деянието при пряк умисъл – субективното му психологично
отношение към събитието, включвало знанието за всички елементи от обективната
страна на престъплението - че пренася
през границата на страната забранено вещество, че това забранено вещество е
хероин, че теглото му е голямо - касае се за много повече от количество, което
може да се определи като като обичайно, че същото е скрито в специално
изработен тайник в колата му, че това е наркотично вещество, че няма разрешение
за пренасянето му през границата на страната, че стойността на това вещество е
изключително висока, че за извършването на тази противоправна дейност ще се
облагодетелства с 5 000 евро. Независимо, че съзнавал всички тези
обстоятелства, подсъдимия целял настъпването именно на този противоправен
резултат - пренасянето през границата на страната на наркотика без знанието и
разрешението на митническите органи.
Причини за
извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за облагодетелствене
чрез противозаконно въздействие върху установеният митнически режим.
Установеното по
фактите, обуславя и правният извод, че със своите действия, предмет на делото,
подсъдимия М.М.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава и на
престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр. с ал.1 пр.3 и 4 от НК, като за
периода 10 - 24.03.2017г., в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително
придобил и държал до гр.Русе, с цел разпространение, високорисково наркотично
вещество – хероин (диацетилморфин), с общо нетно тегло 15 545 грама със
следната чистота: 4 945 грама с чистота на активния компонент от 16% до 30%, 6
954 грама с чистота на активния компонент от 31% до 45% и 3 646 грама с чистота
на активния компонент от 46% до 60% , всичко на обща стойност 1 027 400, 00
лв., като наркотичните вещества са в особено големи размери.
От обективна
страна, в посоченият период от време (установен с
начало 10.03.17г.) предоставяйки възможността достъп до неговия автомобил да
има друго лице или лица, останали неустановени въз основа на съвкупността, за
да поставят в него процесното наркщотично вещество – в които период от време то
и било поставено и реализирайки владението си върху автомобила отново с място
на реализиране на това фактическо състояние - гр.Стара Загора, подс.Ч.
реализирал съставомерния признак придобиване на наркотично вещество, конкретизирано
в диспозитива на присъдата и по-горе. Едновременно с това, от момента на
подновеното при това състояние, владение
върху автомобила „М.“ (с поставеното вече в него наркотично
вещество), и всеки следващ момент от периода от време до опита да
премине границата на страната с автомобила – на 24.03.2017г. в гр.Русе, подс.Ч.
осъществил и друга форма на изпълнително деяние по този текст, а именно –
държал същото, с цел неговото разпространение. За последното субективно
отношение достатъчно категорично свидетелства комплекса от обстоятелствата, за
количеството на наркотика (несъмнено обуславящ оценката на което и
да е вменяемо лице, какъвто е и процесният подсъсдим, че е преназначено за търговия
на наркопазара), че същият съзнавал, че както придобиването, така
държането, а и пренасянето през границите на страната на наркотично вещество е забрането,
преследва се по наказателен ред, и е допустимо само при изрични условия и за
лица, разполагащи със специално разрешение, съответно, че държейки го в своя
владение и реализирайки така фактическа власт спрямо това вещество, ще го
отправи на друго място /друга държава/, където то ще бъде получено, и несъмнено
съзнавал и това, че същото ще бъде разпространявано за задоволяване на
зависимостта към наркотични вещества на неограничен кръг хора в същата държава
или в която и да е друга при възможното му и последващо разпространение чрез
действия на също така неограничен кръг възможни други участници по престъпната
веригата от множество лица – разпространители и потребители, извършващи и
такива функции, която винаги се реализира за целта. Или обстоятелствата,
установени по делото, разкриват изискваната фактическа и
субективна връзка с наркотичното
вещество, както относно придобиването му, така и за държането му в посочените
времеви и по място на тези фактически състояния, рамки.
Придобитото
и установеното по този начин в негово държане вещество – хероин, съгласно Списък I на Единната конвенция
на ООН по упойващите вещества от 1961 год. и
Глава IV във връзка с Приложение № 1 на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е високорисково наркотично вещество и е поставено под контрол. Съгласно чл.30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/обн.ДВ,бр.30/99г./, е забранено производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от приложение № 1. От
доказателствената съвкупност несъмнено следва, че при осъществяване на
процесната деятелност за подс.Ч. не било налице
разрешение за която и да е форма на такава дейност, включително и за
придобиване, както и за държане, при някоя от хипотезите по чл.31 от същият закон. Съставомерната
цел достатъчно категорично се доказва от самото количество държан наркотик,
както и от факта на пренасянето му чрез автомобила „М.“ на немалко разстояние, и
с намерението да се премине българската, както и други последващи
държавни граници, в посока Германия. Това наркотично вещество, поради
относително високото високото
съдържание на активното вещество, разпределено във възможните индивидуални
дози, очертава изключително широки граници на потенциална злоупотреба с него и
от голям кръг възможни негови адресати, което без съмнение било съзнавано от подс.Ч..
Налице е квалифициращият признак наркотично вещество
в особено големи размери, предвид стойността му - 1 027 400, 00 лв,
като съобразно критерия, въведен с Тълкувателно
решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. №
1/98 г., ОСНК, надхвърля с повече от 140 пъти, установената в страната
минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 460 лева/,
съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е стойност над 64
400 лева.
От субективна страна подс.Ч.
извършил деянието при пряк умисъл - с ясното съзнание за противоправността
на извършваното от него-съзнавал, че има за цел точно придобиването на
наркотично вещество (в противен случай нямало да получи обещаната сума от 5 000
евро), съзнавал какво представлява наркотичното вещество, съзнавал, че
количеството му е голямо, поради което следва да се скрие на специално място,
съзнавал, че придобиването и държането му са забранени - в противен случай
нямало нужда да се укрива, съзнавал целта на придобиването и държането на наркотика
- да го пренесе до Германия, преминавайки през различни държави, съзнавал, че
няма съответно разрешение нито за придобиване, нито за държане на наркотично
вещество, съзнавал и мотивите си да придобие и държи веществото - да се обогати
по неправомерен начин, въпреки което замислил и осъществил и това престъпление.
Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за бързо облагодетелстване на всяка
цена, и по противозаконен начин, незачитане
на установеният правов ред, охраняващ общественото здраве
Индивидуализация
на наказанието:
За
престъплението по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК. С
оглед приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по
чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът на
първо място приема, че наказанието следва да се определи по принципното правило
по ал.1, като липсват условията на ал.4 от същата рацзпоредба – не са налице
многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, за да се
приеме, че е налице едновременност на условията на чл.58а, ал.1 от НК и на
чл.55 от НК (съответно на което да се прави и преценката по ал.4 на
чл.58а от НК за това, приложението на кои институт от двата е по-благоприятен
за подс.Ч.). При тези условия, ръководейки се от разпоредбите на
общата част на НК, съобразно указаното в чл.58а, ал.1 от Кодекса, при
индивидуализацията на базово определяното наказание лишаване от свобода за
обсъжданото престъпление, съдът не отчита наличието на отегчаващи вината
обстоятелства (факта на надвишаване на стойността на наркотичното
вещество с много над необходимото за определянето му като в особено големи
размери, установената висока степен на организираност, за да се реализира
престъплението и преценката за голямо количество на наркотичното вещество и
съответно тежестта на вредните последици от него са
обстоятелства, вече отчетени от съда при определяне на квалифициращото престъплението
обстоятелство – като „престъпление в особено големи размери
и случаят е особено тежък“. Като смекчаващи вината, съдът отчита обстоятелството,
че подсъдимия имал чисто съдебно минало към момента на извършване на процесното
престъпление, както и факта на направено самопризнание за извършеното. За
последното отчита, че несъмнено направеното признание надхвърля обслужването
единствено на целта да получи привилегията за ангажиране на отговорността му с
наказание, определено в условията на института на съкратеното съдебно
следствие, тъй като било с характера (това извършено
извънпроцесуално пред митническите служители на датата на установяване на опита
да премине границата) в значителна степен да благоприятства разкриване на
престъпната деятелност, имаща за предмет намиращите се в автомобила „Мердецес“
процесен наркотик. За значителността и особената важност на това признание за
разкриване на авторството на престъплението, е достатъчно да се изходи от
възможностите при противна хипотеза, като се обсъди особеното затруднение което
би настъпило за разследващите органи по разкриване на деянието в частта му за
авторстото, при отричане на съпричастност от което и да е лице от намиращите с
в М.а и придружаващаият го друг автомобил (тримата братя) и съобразно установеното
по този въпрос и от останалите доказателствени източници, доколкото само те
изолирано (без така направеното самопизнание) определено биха
били не така недостатъчни за категоричност на насочване на обвинението към конкретен
извършител, вкл. и към подс.Ч. както поради факта на признание от негова страна,
независимо от само косвения факт, който би сочел към него, че той управлявал
автомобила (извън признанието му имащо харектер на пряко доказателство
чрез което и съответствието му и подкрепяне от всички останали източници по
делото, водят до изискваната несъмненост на обвинението, включително вече в
съдебната фаза и като последица от цялостното признаване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителният акт). При тези
обстоятелства и отдавайки по - значителна тежест на направеното самопризнание и
съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на авторството му (тъй като в
противен случаи същото би било значително затруднено), съдът намира,
че базисното наказание лишаване от свобода следва да се определи по размер на
миниумма на предвиденото, а именно ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това
наказание, съдът съобразно чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета, а именно –
на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки изцяло по идентичен начин
липсата на отегчаващо вината обстоятелство, и отчитайки посочените и за
предходно обсъжданото наказание смекчаващи обстоятелства по отношение на
комулативно предвиденото за налагане наказанание ГЛОБА, и допълнително към тях
по отношение размера на същата и обстоятелството (следващо от
липса ангажирани от обвинението противни данни, а и поради съдържанието на
изхождащите от подсъдимия Автобиография и Декларация – л.4 и 5, том 3 от ДП), че имотното
състояние на подсъдимия е затруднено, както и реализира обичайно сравнително
ниски доходи за значителната част от гражданите на РБ, съпоставени с нужните разходи
за минимално сносен живот (критерии съобразно чл.47, ал.1 от НК), съдът приема
за съответно той /размера на наказанието глоба/ да бъде на минимума на
предвиденото в състава на престъплението, а именно 200 000 /двеста хиляди лева/.
Едновременно с това, по същите съображения, в аспекта на правилото по чл.45,
ал.1 от НК, съдът не прилага възможността по чл.242, ал.5 от НК за налагане на
наказание конфискация вместо принципно предвиденото в комулативно отношение
наказание ГЛОБА.
За
престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр. с ал.1 пр.3 и 4, във връзка с
чл.58а, ал.1 от НК.
С оглед
приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по
чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът на
първо място приема, че наказанието следва да се определи по принципното правило
по ал.1, като липсват условията на ал.4 от същата разпоредба – не са налице
многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, за да се
приеме, че е налице едновременност на условията на чл.58а, ал.1 от НК и на
чл.55 от НК (съответно на което да се прави и преценката по ал.4 на чл.58а от НК за това, приложението на кои институт от двата е по-благоприятен за подс.Ч.).
При тези условия, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК,
съобразно указаното в чл.58а, ал.1 от Кодекса, при индивидуализацията на базово
определяното наказание лишаване от свобода за обсъжданото престъпление, съдът
отчита като отегчаващо вината обстоятелство сравнително големият период на
осъществяваното състояние на фактическо отношение към наркотика – държане,
реализирано за период от 14 дни (съпоставено с обичайно по-краткотрайното
състояние на тази форма на изпълнетилно деяние при масовите други случаи на
реализиране на това престъпление), както като отегчаващо вината
обстоятелство отчита и факта, че стойността на наркотичното вещество надвишава
многократно достатъчният такъв, за квилифициращото деянието квалификация
„наркотични вещества в особено големи размери“ – и по-конкретно съобразява, че
тази квалификация изисква съобразно установената за процесния период МРЗ /460
лева/ и съобразно критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г.
на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК стойността да надвишава 70 пъти същата, а
именно да надвишава 32 200 лева, което сочи, че в случая стойността на
придобития и държан от подс.Ч. наркотик е на стойност с повече от тридесет пъти
по-висока от достатъчната за да е налице обсъждания съставомерен кмалифициращ
престъплението признак. Или размера на своеобразната горница и това, че
многократно надвишава по размер достатъчната в посочения смисъл, се преценява
като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието лишаване от
свобода за обсъжданото престъпление. Като смекчаващи вината, съдът отчита
обстоятелството, че подсъдимия имал чисто съдебно минало към момента на
извършване на процесното престъпление, както и факта на направено самопризнание
за извършеното. За последното отчита, че несъмнено направеното признание надхвърля
обслужването единствено на целта да получи привилегията за ангажиране на
отговорността му с наказание, определено в условията на института на
съкратеното съдебно следствие, тъй като било с характера (това извършено
извънпроцесуално пред митническите служители на датата на установяване на опита
да премине границата) в значителна степен да благоприятства разкриване на
престъпната деятелност по сдобиване по – рано и държане в процесният автомобил на
наркотичното вещество. За значителността и особената важност на това признание
за разкриване на авторството на престъплението, е достатъчно да се изходи от
възможностите при противна хипотеза, като се обсъди особеното затруднение което
би настъпило за разследващите органи по разкриване на деянието в частта му за
авторстото, при отричане на съпричастност от което и да е лице от намиращите с
в М. - а и придружаващаият го друг автомибирл (тримата братя) и съобразно
установеното по този въпрос и от останалите доказателствени източници,
доколкото само те изолирано (без така направеното самопризнание) определено
биха били, не така недостатъчни за категоричност на насочване на обвинението
към конкретен извършител, вкл. и към подс.Ч. както поради факта на признание от
негова страна, независимо от само косвения факт, който би сочел към него, че
той управлявал автомобила (извън признанието му имащо характер на пряко
доказателство чрез което и съответствието му и подкрепяне от всички останали
източници по делото, водят до изискваната несъмненост на обвинението,
включително вече в съдебната фаза и като последица от цялостното признаване на
фактите в обстоятелствената част на обвинителният акт). При тези обстоятелства
и отдавайки по-значителна тежест на направеното самопризнание и съдействие от
страна на подсъдимия за разкриване на авторството му (тъй като в противен
случаи същото би било значително затруднено), съдът констатира превес на
смекчаващите вината обстоятелства, въз основа на което намира, че базисното наказание
лишаване от свобода следва да се определи по размер немного над минимума на
предведеното, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание,
съдът съобразно чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета, а именно – на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки изцяло по идентичен начин обстоятелствата
от значение за определяне размера наккомулативно предвиденото за налагане
наказание ГЛОБА, и отчитайки посочените и за предходно обсъжданото наказание
смекчаващи обстоятелства по отношение на комулативно предвиденото за налагане
наказанание ГЛОБА като отдава значимостта по тежест на направеното
савмопризнание, надхвърлящо целите на съкратеното съдебно следствие, и
допълнително към тях по отношение размера на това наказание /глоба/ и
обстоятелството (следващо от липса ангажирани от обвинението противни данни, а
и поради съдържанието на изхождащите от подсъдимия Автобиография и Декларация –
л.4 и 5, том 3 от ДП), че имотното състояние на подсъдимия е затруднено, както
и реализира обичайно сревнително ниски доходи за значителната част от гражданите
на РБ, съпоставени с нужните разходи за минимално сносен живот (критерии
съобразно чл.47, ал.1 от НК), съдът приема за съответно той /размера на
наказанието глоба/ да бъде на минимума на предвиденото в състава на
престъплението, а именно 20 000 /двадесет хиляди лева/.
При наличие
предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК съдът е наложил на подс.Ч., общо - най-тежкото
от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а
именно – ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло (което решение
взема от възможните съгласно ал.3 на разпоредбата, като счита за нужно глобата
– най - тежкият и размер, да се присъедини изцяло), най-тежкото от
наказанията глоба - ГЛОБА в размер на 200 000 лева /двеста хиляди/ лева.
Това наказание,
предвид размера му (а извън това, и поради принципно и поради липсата на
основание да се счита, че Ч. би се превъзпитал и би бил лишен възможността за
съответен период от време да върши други престъпления чрез приложение института
на условното осъждане) следва да се постанови да бъде
изтърпяно от него ефективно, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от НК – при
първоначален строг режим.
Следва на
основание чл. На основание чл.59, ал.1 от НК да се постанови приспадане при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето през което подс.М.М.Ч. е
бил задържан, за периода от 24.03.2017год., до датата на началото на
изпълнението на наказание лишаване от свобода.
Налице са
едновременно две отделни основания да бъде постановено отномане в полза на
държавата на наркотичните вещества, предмет на процесните престъпления,
извършени от Ч. – предвидени в чл.242, ал.7 (като предмет на
контрабандата) и чл.354а, ал.6 (предмет и на
това престнъпление) от НК.
Освен това,
следва на основание чл.242, ал.8 от НК да бъде отнет в полза на държавата лекият
автомобил, марка „М.“, с рег. № ***, като средство послужило за превозването и
пренасянето на наркотика, явяващ се предмет на опита за контрабанда. Ясно е при
съпоставяне тежестта на престъплението със стойността на автомобила, че не е
налице явно несъответствие на стойността срямо тежестта на престъплението,
предвид изключително голямото количество наркотично вещество, съответно и
надвишаването многократно на стойността му, обуславяща определянето му правна
страна като отговорящо на признака особено големи размери, а стойността на
самото превозно средство – 243 пъти. Като последица от това, следва да бъде постановено отнемането и на всички съпътсващи автомобила документи и
ключове.
На основание
чл.354а, ал.6 от НК следва да се постанови отнемане в полза на държавата на кафе
– 132 грама; един брой навигационна система Том Том – черна на цвят, модел
4ЕQ50Z1230; 1 мобилен телефонен апарат „Blackburry”, с номер на модела ВV2000S с
поставена в апарата SIM карта “Telenor” и батерия „Blackview” за същия
телефонен апарат; 1бр. SIM карта „Lyca mobilе“ с №89310901000, 1бр. SIM карта
„Lebara“ с №69139790U, празни опаковки, останали след оглед на веществени
доказателства, тъй като тези вещи се явяват средства, послужили за извършване
на това престъпление.
Подсъдимия следва да заплати направените разноски в досъдебната фаза на
наказателното производство – в полза на Републиканския бюджет, по сметка на
Митница – Русе, в размер на 4815, 35 лева.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата
си.
Председател:
Член
–съдия: