№ 181787
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110106636 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от „* за изменение на решение № 12391 от 25.06.2025 г.
постановено по гр. д. № 6636/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, да бъде
изменено в частта за разноските.
В молбата се твърди, че не следвало да се присъжда ДДС към
определеното адвокатско възнаграждение, доколкото била предоставена
безплатна правна помощ. Счита, че безвъзмездните доставки на стоки и
услуги не се облагат с ДДС.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ
по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла
на ЗДДС.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от „* е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо.
С решение № 12391 от 25.06.2025 г. постановено по гр. д. № 6636/2025 г.
по описа на СРС, 39 състав е признат за нищожен като противоречащ закона
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД договор за потребителски кредит №
1
677947 от дата 07.06.2024 г., сключен от една страна от А. Г. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. „* чрез адв. Д. М. - кредитополучател и от
„*, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, бл. „*, както и приложение № 3 към договор за
потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г. поради противоречието му
със закона. Ответникът е осъден да заплати на А. Г. А. по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 124,82 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ 677947 от 07.06.2024 г. Осъден е ответникът „* да заплати на А. Г. А. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 150,00 лв., представляваща
разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден
ответникът „* да заплати на адвокат Д. М., САК, с адрес на дейността гр.
София, бул. *, ет. 5, офис 5-3 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца А. Г. А. пред СРС.
Настоящият съдебен състав намира молбата на „* за неоснователна.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява
предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на
облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл
предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС - в
този смисъл относно дължимостта на ДДС - определение № 988/18.04.2024 г.
по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др. Още
повече, че и в даденото тълкуване с решение от 23.10.2025 по дело С-744/23,
СЕС е посочено, че член2, параграф 1, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО на
2
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното
представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на
услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена
безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда,
че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се
осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото
законодателство размер.
С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното молбата на „* за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна.
Воден от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 237702 от 08.07.2025 г. от „*
за изменение на решение № 12391 от 25.06.2025 г. постановено по гр. д. №
6636/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3