Решение по дело №96/2013 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 5
Дата: 13 февруари 2015 г. (в сила от 12 март 2015 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20135550200096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 5/13.02.2015г.

 

 

РАЙОНЕН  СЪД – ГЪЛЪБОВО                                                              Наказателен състав

На 15.01.2015г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.А,

Секретар Т.А.,

като разгледа докладваното от съдия А. АН Дело № 96 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 105 от 19.03.2013г. на М.Н.М. –Началник РУП – гр.Г., с което на Т.С. Т. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.    

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното Наказателно постановление и моли същото да бъде изменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.

Въззиваемата страна РУП – Г. не се явява в с.з. и не изразява становище.

По делото бяха събрани писмени доказателства: АУАН № 105/2013г. от 07.03.2013г., Наказателно постановление № 105/2013г. от 19.03.2013г., Писмо с рег.№ 4847/15.05.2013г. на РУП – Г. – оригинал,  Наказателно постановление № 105/2013г. от 19.03.2013г. – оригинал, Сведение за наложени наказания на водача Т.С.Т. – оригинал, Служебна бележка и Заповед № 1745/29.08.2012г. и постъпилата от РУП-Г. справка с рег.№11-00-39/16.06.2014г.

Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. - съставил АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, св.Г.И.Й., С. Т. С., Т.Ж.Б. и Г. В.М..

 

От фактическа страна:

 

На 07.03.2013г., в около 13.00 часа, служителите на РУП-Г. - св.Д.Д. и св.Г.Й. осъществявали контрол на автомобилния транспорт на път III-5504, между с.М. и с.О. в общ.Г.. Полицейските служители спрели за проверка товарен автомобил „В.” с рег. № **********, с прикачено към него полуремарке с рег. № *******, управляван от жалбоподателя Т.С. Т. с ЕГН **********. При извършената проверка било установено, че водача на товарния автомобил – жалбоподателя Т.Т. управлява същия, без да е заплатил съответната винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП / Закон за пътищата/.

 Св. Д.Д. преценил, че водача е извършил нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и съставил АУАН № 105/07.03.2013г., против Т.С. Т. с ЕГН **********, затова че на същата дата, управлява товарния автомобил „В.” с рег. № *******, с прикачено към него полуремарке с рег. № ******, собственост на ЕТ” С. – С.С.” с Булстат ********, като не е заплатил съответната винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП / Закон за пътищата/.

АУАН е подписан от нарушителя, който получил екземпляр от него – срещу разписка и в който отразил, че няма възражения.

Въз основа на този акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 105 от 19.03.2013г. на М.Н.М. –Началник РУП – гр.Г., в обстоятелствената част на което административно - наказващият орган напълно е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е приел, че Т.С. Т. с ЕГН ********** е извършил следното нарушение:

1. Движи се по републиканските бпътища без платена винетна такса по чл.10, ал.2 от ЗП.

АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Н.Д. - съставил АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, св.Г.И.Й., С.Т.С., Т.Ж.Б. и Г. В.М. - съставил АУАН, както и от приетите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са последователни, логични и безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

 

От правна страна:

 

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление М.Н.М. –Началник РУП – гр.Г. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

Съдът при извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното НП, констатира следното. Административното нарушение за което е санкциониран жалбоподателя е извършено на 07.03.2013г. и абсолютната давност за реализиране на административно – наказателната отговорност за него е изтекла на 07.09.2014г.

Според чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/, е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС.

В административно - наказателно производство приложение следва принципно да намери нормата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока, предвиден в предходния член – чл.80 от НК. Критерият обаче за определяне продължителността на този срок, трябва да се прилага към специалните срокове за образуване на административно - наказателно производство, предвидени в ЗАНН и специалните закони, свързани с налагането на административни наказания.  Съгласно чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2 на чл.34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането, на които не следва да се образува административно - наказателно производство - в зависимост от спецификата на различните административни нарушения. Тези, именно, срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл.11 от ЗАНН. Следователно при реализиране на административно - наказателна отговорност на лицето ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

В конкретния случай материята за административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на правилата за движението по пътищата, е регламентирана в ЗДвП, който препраща към реда по ЗАНН, в частност – към чл.34, ал.1, изр.1. При това положение и след като се съобрази разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, абсолютната давност за нарушенията по ЗДВП следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения 1-годишен срок за образуване на административнонаказателно производство. Изводът е, че абсолютната погасителна давност за тези нарушения е 1 година и половина. Безспорно е установено в производството по оспорване на НП, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е извършено на 07.03.2013г. Следователно, на 07.09.2014г. е изтекъл срокът, след който административнонаказателната отговорност е погасена по давност.

 

В този смисъл е и практиката на А.С. – С.З. – Решение № 85 от 07.03.2013г. по КАН Дело № 35 от 2013г.; Решение № 356 от 25.07.2013г. по КАН Дело № 332 от 2013г. и др.

 

С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

Воден от изложените мотиви, съдът

 

           

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 105 от 19.03.2013г. на М.Н.М. –Началник РУП – гр.Г., с което на Т.С. Т. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.         

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред A.С. – С.З..

                                  

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................                                                                                     

                                                                                                 / ХА. /