Р Е Ш Е Н И Е
№ 2188 17.09.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
девети септември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Станка Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 5241 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Н.К.Т. против ОДМВР-Бургас и е за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1716 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 286 часа за
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получени след преизчисляване на
положения от него нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 09.09.2019 г. съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на
размера на иска от 1716 лева на 1579,30 лева и от 286 часа на 233,38 часа, като
в останалата част искът следва да се счита за оттеглен. В
същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца
поддържа иска и моли съда да го уважи,
като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител към ОДМВР-Бургас, като през
процесния период изпълнява длъжността „****“ към сектор „******“ при отдел „*****“
към ОДМВР – Бургас; ищецът е полагал нощен труд в процесния период.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния период ищецът е
положил общо 1632 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143
нощният труд става 1865,38 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд възлиза на 233,38 часа. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 233,38 часа възлиза на 1579,30 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
За
периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. действа
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г.), която е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. (влязло
в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ). С §4 от ЗР
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.),
която възстановява действието си
след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно
чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
отменена с § 4 от ЗР
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Следователно
в процесния исков период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. действат, както следва: за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016
г. – Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. – Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. – Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от трите наредби
са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Това
не означава законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата
(за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ето защо възражението
на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят компенсира положения нощен
труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в
дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
На
следващо място, съгласно чл.9а, ал.4 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските,
когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника
или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд (ищецът
работи на смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл Решение № 25 от 10.01.2019 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 2546/2018 г.,
Решение № 26 от 10.01.2019 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 2548/2018 г., Решение
№ 176 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2797/2018 г. Решение № 152 от
8.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2593/2018 г. и др.)
Установи се, че разликата между
начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза
на 233,38 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., който е на стойност от
1579,30 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв (в
този смисъл и цитираните по-горе решения на ОС-Варна), като искът следва да
бъде уважен така, както е предявен след изменението му.
По разноските:
Поради факта, че ищецът по същество
оттегли част от претенцията чрез намаляване на иска, право на разноски имат и
двете страни – аргумент от 78, ал.4 от ГПК. Към момента на
образуване на делото, когато претенцията е предявена в по-голям размер, ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, чийто размер не е
прекомерен. След като за част от вземането е налице оттегляне на иска, то
следва да бъде присъдено само част от заплатеното адвокатско възнаграждение,
съответна на присъдената след намаляването на иска сума, а именно 322,12 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед оттеглената част от вземането
страната има право на такова възнаграждение в размер на 11,95 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 63,17 лева,
представляваща държавна такса за уважения размер на иска, и сумата от 150 лева
разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Н.К.Т., ЕГН – **********, следните
суми: 1579,30 лева (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и тридесет
стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 233,38 часа за
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 322,12 лева
(триста двадесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Н.К.Т., ЕГН – **********, да заплати на ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, сумата от
11,95 лева (единадесет лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 213,17 лева (двеста и
тринадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща сбор от дължимата
държавна такса за уважения иск и разноски за производството – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА