ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.02.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.РУМЯНА ИЛИЕВА
2. ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева въззивно наказателно частно дело № 72 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.270 във вр. глава XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Д.Л. от САК, защитник на подсъдимия Р.Д.А. по НОХД № 882/15 година по описа на СНС-София, срещу определение от 06.02.2020 година по НОХД №882/2015 година по описа на СНС,16-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от "задържане под стража" в по-лека, а именно „подписка“, а е изменил мярката за неотклонение на поде. А. от „задържане под стража“ в мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2000 лева.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като без да е налице законово основание е влошено процесуалното положение на подс. Р.Д.А., като наред с това първоинстанционния съд не е съобразил размера на определената мярка за неотклонение „гаранция пари“ с имотното състояние на подс.А..
Въззивната инстанция, с оглед задължението и да се произнесе по частната жалба, като се запозна с данните по делото и с мотивите на атакуваното определение и след като ги обсъди във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата пред въззивната инстанция е подадена от процесуално легитимна страна, в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.342, ал. 1 НПК, поради което същата е процесуално допустима, а поради задължението по чл.345 ал.2 НПК, следва да бъде разгледана и решена от настоящата инстанция.
От материалите по делото се установява, че на 24.07. 2015 година в СНС е внесен обвинителен акт срещу осемнадесет лица, между които и подс. Р.Д.А.. С обвинителния акт срещу подс. А. е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 от НК. Следва да се посочи, че всяко от двете престъпления, които са повдигнати на подс. А. представлява тежко умишлено такова по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано първоинстанционното съдебно производство.
В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 20.01.2020г. след като не е представил уважителни причини за неявяването си и след като адв. Л. в съдебното заседание е заявила, че няма връзка с подс. А., тъй като му е изключен телефона, СНС е изменил мярката за неотклонение на подс. А. от „подписка“ в „задържане под стража“.
С молба от 03.02.2020 година, адв. Д.Л. от САК е направила искане до СНС за изменение на мярката за неотклонение на подс. Р.Д.А. от „задържане под стража“ в мярка за неотклонение „подписка“, като в молбата е посочила, че причина за неявяването в съдебно заседание на подс. А. е било заболяване. Към молбата адв. Л. е представила и писмени документи, а именно болничен лист № *******, издаден от ДКЦ „Света София“ за временна нетрудоспособност за период от 19.01.2020 година до 21.01.2020 година, поради заболяване - вирусна инфекция и режим на лечение- домашен-амбулаторен и амбулаторен лист от 21.01.2020 година.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2020 година СНС е разгледал молбата за изменение на мярката за неотклонение на поде. Р.Д.А. и с определение от същата дата е изменил мярката му от „задържане под стража“ в мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2000 лева.
Съдебният състав, постановил атакуваното определение е направил извод, че неявяването на подс.Р.Д.А. в съдебно заседание на 21.01.2020 година е по уважителни причини, като е преценил, че адекватна мярка за неотклонение е „гаранция в пари“ в размер на 2000 лева.
При проверка на обжалваното определение настоящата инстанция приема, че подадената частна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното производство, а задължение на съда е да преценява коя по вид и размер мярка за неотклонение съответства на предвидените от закона цели, а именно опасност от извършване на престъпление или да се укрие, или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда- чл. 57 от ИПК.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите на защитата на подс. Р.Д.А. за влошено процесуално положение са неоснователни.
На първо място подс. А. и неговия защитник не са представили медицинско удостоверение по образец на основание чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБАТА за медицинската експертиза , приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г. обн. - ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., изм., бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 64 от 3.08.2018 г., в сила от 3.08.2018 г., изм. и доп., бр. 46 от 11.06.2019 г., в сила от 11.06.2019 г,, бр. 84 от 25.10.2019 г., в сила от 1.01.2020 г., а именно че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
На следващо място съдът като субект в наказателно-процесуалния кодекс е призван да съблюдава спазването на правилата посочени в закона, а също така да вземе всички необходими мерки за провеждането на обективен и справедлив процес, проведен в разумен срок.
В случая се установява, че по настоящето съдебно производство участват в качеството на подсъдими осемнадесет броя лица, с множество обвинения и в този смисъл съдебният състав, разглеждащ делото е положил максимални усилия да призове и издири подсъдимите лица и по този начин да обезпечи законосъобразното разглеждане на съдебното производство, съставляващо фактическа и правна сложност, като наред с това е взел и адекватна мярка за неотклонение по отношение на подс. А..
Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. Следователно основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Видът на мярката и размерът, определен от първоинстанционния съд е правилен, т.к. първоинстанционният съд се е съобразил и с факта, че подс. А. има доходи от трудова дейност. Наред с това размерът е определен на стойност по-голям от обичайно предвидените разходи на подсъдимия А., т.к. само по този начин същият може да бъде дисциплиниран за добро процесуално поведение под угрозата, че при неявяване пред органите на ДП и съда, определената гаранция следва да се конфискува.
Предвид горното съдът счита, че частната жалба е неоснователна, като същевременно и постановеното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 06.02.2020 година по НОХД №882/2015 година по описа на СНС,16-ти състав, с което е изменил мярката за неотклонение на подс. Р.Д.А. от „Задържане под стража“ в мярка за неотклонение „Гаранция в пари в размер на 2000 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.